РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Русе , 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ралица Й. Русева
при участието на секретаря Денка Т. Веселинова
като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно
наказателно дело № 20214520200048 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Г. Т. Т. от гр.Русе, против Наказателно постановление № 20- 924 от
22.12.2020 г. на Начални Първо РУ ОДМВР Русе, с което за административно нарушение по
чл.7 ал.І от ЗБЛД, е наложено административно наказание- глоба в размер на 100 лева, на
основание чл.81 ал.ІІ т.2 от ЗБЛД.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението
като незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения и
недоказаност на вмененото нарушение.
Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна.
не се ангажира със становище по същество.
Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не взема
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установени следните
фактически обстоятелства:
Към м.ноември 2020 г. жалбоподателят Т. живеел в гр.Русе по ул.“Борисова“ № 99, вх.В,
ет.VІ.На 25.11.2020 г. в дома му била извършена полицейска проверка от служители на
Първо РУ ОДМВР Русе, сред които и св.Р.М..В хода на същата Т. бил задържан и отведен в
1
полицейското управление за установяване на определени обстоятелства.Така, в сградата на
Първо РУ ОДМВР Русе, при оформяне на документите във връзка със задържането на
жалбоподателя, св.М. установил, че личната карта на Г.Т. е счупена в областта на лазерната
перфорация.Във връзка с тази констатация срещу лицето бил съставен АУАН № 20-
924/25.11.2020 г., сочещ извършено от него нарушение по чл.7 ал.І от ЗБЛД.Актът е
предявен, подписан с формални възражения и лично връчен.Въз основа на него е издадено
обжалваното наказателно постановление.Пред съда жалб.Т. твърди, че не е извършил
вмененото му нарушение, като изразява предположение, че личният документ бил повреден
при задържането му.
Приетото за установено съдът намира за доказано от приложените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства- АУАН № 20- 924 от 25.11.2020 г., докладна
записка- 2 броя, възражения по повод съставен АУАН № 546893, съдебномедицинско
удостоверение, ежедневна ведомост, сведения, оправомощителни заповеди, Решение № 3 от
08.01.2021 г. на РРС, показанията на св.М., които следва да бъдат кредитирани
кореспондиращи с писмения доказателствен материал.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е допустима и по същество- основателна.
Дори да се приеме, че формално съставеният акт за нарушение и издаденото наказателно
постановление притежават всички изискуеми от закона реквизити, както и че са
постановени при спазване на процесуалните правила, по същество съдът намира, че
извършването на нарушението не е доказано.
На жалбоподателя Т. е вменено нарушение на разпоредбата на чл.7 ал.І от ЗБЛД.
Според чл.7 ал.І от ЗБЛД, гражданите, притежатели на български лични документи, са
длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване.Законът предвижда ред
санкции, включително глоба от 30 до 200 лева за лице, което изгуби, повреди или унищожи
български личен документ, като именно в тази хипотеза на закона е санкционирано лицето.
На първо място съдът намира, че по делото не е доказано нарушението да е
осъществено от обективна страна от жалбоподателя.В този смисъл следва да има
последователни, категорични и непротиворечиви доказателства, че с действия същият е
повредил личната си карта. На следващо място, не е доказано такива действия да са
предприети и осъществени умишлено, т.е. с единствената цел да се постигне неправомерния
резултат, с осъзнаването на същия. Няма нито едно пряко или съвкупност от косвени
доказателства, които да сочат, че жалбоподателят умишлено с конкретни действия е
повредил документа на посочената дата и място- в жилището си в гр.Русе, по ул.“Борисова“
99.В противовес на това, самият св.М. твърди, че в полицейското управление установил
състоянието на документа, като тогава за пръв път възприел външния му вид. Тези
2
показания на актосъставителя налагат извод за необоснованост на съставеният акт и
издаденото наказателно постановление, доколкото същите съдържат твърдения за различни
фактически обстоятелства, в частност- място на извършване на нарушението. Тук следва да
се съобрази и това, че към този момент вече личната карта не е била във владението на
задържаното лице, т.е.- изводите за авторството отново са разколебани.
Отделно от посоченото, съдът намира, че е налице неправилно приложение на закона и
необоснованост на наложеното наказание.Прието е, че лицето не е опазило от повреждане
документ, а е наложена санкция за повреждане на същия.Опазването от повреждане и
умишленото повреждане са напълно различни обективни признаци на едно човешко деяние,
доколкото е възможно в първия случай повреждането да е сторено от трето лице, като при
това титулярът не е опазил документа си от това да не бъде повреден. Обратно,
повреждането е следствие от умишлено взето реализирано решение за достигане до даден
неправомерен резултат по някакви мотиви.В крайна сметка в случая лицето е било наказано
за действия, които не са констатирани според описаните в АН и НП фактически
обстоятелства.
Без съществено значение към законосъобразността на издаденото НП, но с очевидно
такова от гледна точка на обосноваността му в санкционната част, съдът намира за
необходимо да посочи, че и относно постановеното наказание- глоба от 100 лева, актът на
наказващия орган се явява незаконосъобразен.Липсва обосновка поради с какви
съображения санкцията е индивидуализирана към средния законов размер, още повече- при
липса на очевидно установяващи се от доказателствата по делото такива факти /сочещи на
превес или дори само на наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства/.Дадената от
закона възможност на наказващия орган да се произнесе досежно размера на едно наказание
е обвързана с преценка на целите, критериите и данните за личността на нарушителя,
каквато понастоящем не е извършена. По изложените съображения, обжалваното
постановление се явява необосновано и незаконосъобразно, и на основание чл.63 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20- 924 от 22.12.2020 г. на Началник Първо РУ
ОДМВР Русе, с което на Г. Т. Т. с ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“Борисова“ 99, вх.В, ет.6,
за нарушение по чл.7 ал.І от ЗБЛД, на основание чл.81 ал.ІІ т.2 от ЗБЛД, е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева.
3
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му, пред
Административен съд- Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4