№ 14157
гр. София, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110145991 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК от К. П. Т.,ЕГН
**********,с адрес гр.С,с пълномощник адв.Р. П.,с адрес гр.С,против „Е
М“ЕООД,ЕИК ******,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от Р М Т и Т В,с искане да бъде постановено решение,с
което да бъде признато за установено,че ищецът не дължи сумите от 6081,66
лева главница и 1814,06 лева мораторна лихва поради изтекла погасителна
давност.
В исковата молба се твърди,че на 07.01.2004 г. е сключен договор за
кредит между К. П. Т. и „Е“АД като с договор за цесия от 23.05.2006 г.
вземането е прехвърлено на дружеството ответник. Ищецът твърди,че при
извършена проверка в Централния кредитен регистър узнал,че ответникът е
обявил наличието на свое вземане спрямо ищеца. Ищецът сочи,че ответникът
отказал по извънсъдебен ред да отпише паричните суми въпреки направеното
от ищеца възражение за давност,което поражда интереса му да предяви
отрицателен установителен иск. Ищецът моли съда да постанови решение,с
което да признае за установено,че вземането е погасено по давност.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника с
изразено становище за недопустимост на иска,защото за вземането не е
издаван изпълнителен лист,не са предприемани действия по реализирането
му,нито е налице висящо изпълнително производство. Ответникът сочи,че
подаването на информация към ЦКР е негово законово задължение. Ако искът
бъде възприет като допустим,то ответникът намира,че вземането
действително е погасено по давност,но това не води до погасяване на самото
вземане,а единствено до невъзможност за принудителното му реализиране.
Ответникът счита,че не отговаря за разноски. Моли съда да отхвърли иска.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
1
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Представена е справка от БНБ – Централен кредитен регистър относно
кредитната задлъжнялост на К. П. Т..
Приет е договор за потребителски кредит без поръчителство,сключен на
07.01.2004 г. между „Б“АД и К. П. Т.,съгласно който банката предоставя
сумата от 7000 лева,която заемополучателят се задължава да връща съгласно
погасителен план на петдесет и осем месечни вноски като последната вноска е
на 20.12.2008 г.
С писмо „Е М“ЕООД уведомява К. П. Т.,че задължението по договор за
потребителски кредит от 07.01.2004 г. е в размер от 6081,66 лева главница и
1814,06 лева лихви.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
По допустимостта на иска :
С оглед обстоятелството,че ищецът Т. отрича дължимост на парична
сума,която не е заплатена,за ищеца съществува правен интерес от предявяване
на отрицателния установителен иск. Изводът на съда не се променя предвид
довода,че липсва висящо изпълнително производство,защото наличието или
липсата на такова не е предпоставка за допустимост на иска,а за ищеца
съществува интерес от предявяване на иска,за да осуети възможността
ответникът да предприеме действия по принудително реализиране на своето
вземане.
По основателността на иска :
Когато е предявен отрицателен установителен иск,в тежест на ответника
е възложено доказването,че вземането съществува и може да бъде
реализирано чрез способите на принудително изпълнение. В хипотезата на
предявен отрицателен установителен иск доказателствената тежест се носи от
ответника,който следва да докаже вземането си,което вземане ищецът
оспорва. В конкретния случай страните не спорят,а и от събраните в хода на
производството доказателства се установява,че между ищеца Т. и банкова
институция е сключен договор за потребителски кредит,а впоследствие
вземанията по този договор са прехвърлени от банката на ответното
дружество. С оглед това,че на основание сключения договор за цесия носител
на вземането е ответното дружество именно ответникът е пасивно
легитимиран да отговаря по искова претенция,че вземането не може да бъде
реализирано чрез способите на принудително изпълнение. Страните не
спорят,а и от писмените доказателства по делото се установява,че
неиздължената парична сума по договора за кредит възлиза на 6081,66 лева
главница и 1814,06 лева лихва,а спорът е концентриран относно това дали
вземането може да бъде реализирано чрез способите на принудително
изпълнение. Погасителната давност е регламентирана в полза на
длъжника,който може да се позове на давност,ако в определен период от
време кредиторът е бездействал. Приложимата давност за вземания по
договор за заем е общата петгодишна давност. От представения по делото
договор за заем се установява,че крайният срок на договора е 20.12.2008 г.,а не
се доказва в петгодишен период,считано от този срок да са предприемани от
2
страна на кредитора действия по реализиране на неиздължените по договора
за паричен заем суми. С изтичането на погасителната давност вземането не
може да бъде реализирано чрез способите на принудително изпълнение,а това
обуславя извод за основателност на отрицателния установителен иск.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът приема,че следва да бъдат
присъдени такива в размер от 315,84 лева държавна такса и 360 лева
адвокатско възнаграждение като съдът счита за основателно формулираното
от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
предвид разглеждането на делото в рамките на едно съдебно заседание,в което
делото е обявено за решаване.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124,ал.1 от ГПК по
отношение на „Е М“ЕООД,ЕИК ******,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от Р М Т,че К. П. Т.,ЕГН **********,с адрес гр.С,не
дължи поради настъпила погасителна давност сумите от 6081,66 лева ( шест
хиляди осемдесет и един лева шестдесет и шест стотинки ) главница и 1814,06
лева ( хиляда осемстотин и четиринадесет лева и шест стотинки ) мораторна
лихва.
ОСЪЖДА „Е М“ЕООД,ЕИК ******,със седалище и адрес на
управление гр.С,представлявано от Р М Т да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,л.1 от ГПК на К. П. Т.,ЕГН **********,с адрес гр.С,сумата от
675,84 лева ( шестстотин седемдесет и пет лева осемдесет и четири стотинки )
сторени съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3