№ 3018
гр. Варна, 26.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Сов
като разгледа докладваното от Николай Св. Сов Въззивно гражданско дело №
20253100501025 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. при ВРС №104391/23.12.2024г. на
С. М. К., ЕГН**********, срещу Решение №4188/22.11.2024г., постановено по
гр.д. №7304/2023г. на ВРС, с което са отхвърлени исковете на С. М. К.,
ЕГН**********, с правно основание чл.108 от ЗС, за приемане на
установено в отношенията спрямо ответниците К. Д. А., ЕГН**********, и П.
Г. П., ЕГН**********, че ищцата е собственик, въз основа на придобивна
давност в периода от 1990г. до исковата молба на 1/2 ид. част от следния
имот: Апартамент №48, находящ се в гр. Варна, ж.к. *** , бл.66, вх. „А“ , ет.9,
построен върху държавна земя, състоящ се от три стаи: кухня - трапезария,
баня, тоалет, две антрета, със застроена площ от 82,81 кв.м., ведно с таванско
избено помещение № 48 и 1,4263 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, с идентификатор №***.32.48
по КК и КР на гр.Варна , р-н Младост, одобрени със Заповед №РД-18-
64/16.05.2008г. на изп. директор на АГКК, при съседни на имота обекти с
№***.32.42 (под имота) и ***.32.54 (над имота) по същите КК и КР на Варна,
както и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението върху общо
1/2 ид. част, респ. за всеки ответник по 1/4 ид. част, от гореописаното
жилище,
и като резултат е осъдена ищцата за разноски в производството.
Подадена отделно е и жалба вх. при ВРС №13518/12.02.2025г. на С. М.
К., ЕГН**********, срещу следните актове в следните части:
- срещу решение №330/30.01.2025г. по гр. д. №7304/2023г. на ВРС, в
1
частта с което е оставена без уважение молба от 03.12.2023г. на С. К. за
поправка на ОФГ в решение №4188/22.11.2024г. по делото на ВРС, чрез
постановяване на диспозитив по „инцидентния установителен иск по чл.537,
ал.2 от ГПК“ относно КНА №105/31.08.2023г. на К. А.;
- срещу определение №1370/30.01.2025г. по гр. д. №7304/2023г. на ВРС,
с което е оставена без уважение молба от 03.12.2023г. на С. К. за изменение на
решение №4188/22.11.2024г. по делото на ВРС, в частта за разноските, чрез
отмяна или намаляване на присъдения адвокатски хонорар в полза на
пълномощника на ответницата.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е неправилно и
постановено при съществени нарушения на материалния закон. Обобщено
оплакванията се свеждат до неточно обсъждане на събраните доказателства,
довело до погрешни решаващи изводи на съда. В разрез с фактите по делото
ВРС е отказал да приеме, че фактическият съпруг е встъпил в правата на
брачния отсъстващ такъв. Ищцата е придобила по давност вещните права на
бившата и починала през 2008г. съпруга на С П. – Алина, която е отсъствала
от страната още от 1987г. и до смъртта й. Последното е направило невъзможно
С. К. да манифестрира спрямо нея своително намерение. Ищцата не е имала и
няма претенции върху личните права на дългогодишния й партньор С П., а
само върху тези на дългогодишно отсъстващата му съпруга. Още към смъртта
на Алина през 2008г. С. К. вече е била собственик по давностт на 1/2 част от
жилището, считано от 1990г., поради което не носи тежестта да доказва
намерение за своене към наследниците на С П. – ответници по делото. Тъй
като ищцата е живяла в свободен брак със С П. и между тях са съществували
всички отношения, присъщи на брака, то С. К. е упражнявала владение, а не
държане на жилището, в което те са живеели. Доказателства за анимуса й са
още: предоставянето на средства на П. да погаси заема, с който той е закупил
жилището; направените пак с нейни средства подобрения в апартамента през
годините и обзавеждането му; притежаваните именно от нея ключове за имота
(до смяната на патрона след смъртта му от ответниците), и други. Ползването,
стопанисването и подобравянето на жилището в случая не са търпими
действия, а такива на същинско владние. А съвладението в случая е функция
на фактическото съжителство на С. със С, както и на приноса й за поддържане
и подобряване на имота с пари и труд. По всички тези въпроси ВРС е
формирал превратни изводи, които въззивницата оспорва. По същество моли
за цялостна отмяна на решението на ВРС, за уважаване на предявения иск,
както и за присъждане на разноски за две инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите страни депозират отделни
отговори, с които оспорват жалбата и доводите в нея, като вземат отношение
по основните въззивни оплаквания. Считат решението на ВРС за правилно и
обосновано, за което излагат съображения. Поддържат позицията си пред ВРС
за липса на предпоставките за придобивна давност на ищцата върху спорната
част от имота в заявения период, с оглед и събраните по делото доказателсва.
Молят за потвърждаване на решението на ВРС.
2
В жалбата срещу акта на ВРС по чл.247 от ГПК се сочи, че след като
ВРС е изложил мотиви по „инцидентния установителен иск по чл.537, ал.2 от
ГПК“ относно КНА №105/31.08.2023г. на отв. К. А., но не е постановил
диспозитив по този иск, е налице ОФГ, която трябва да бъде коригирана. Чрез
„инцидентния иск“ за отмяна на КНА се цели отричане правото на
ответницата, констатирано от нотариуса, тоест предметът е различен от този
на главния иск по чл.108 от ЗС. Произнасянето по чл.537, ал.2 от ГПК не е
последица от иска по чл.108 от ЗС, а ТР №3/2012г. на ОСГК на ВКС няма
отношение към случая. Липста на диспозитив по искането по чл.537, ал.2 от
ГПК е ОФГ, която следва да бъде поправена, в случая от ВОС след отмяна на
акта на ВРС по чл.247 ГПК.
В жалбата срещу акта на ВРС по чл.248 от ГПК се поддържа, че липсва
отразяване в протокола от последното о.с.з. пред ВРС изявление на адвоката
на ответницата за представяне на договор за правна помощ и такъв не е бил
приет от съда в това о.с.з. На ищцата не е бил показан такъв договор и тя не е
имала възможност да възрази срещу него, в т.ч. за прекомерност. Не са налице
предпоставките за присъждане на адв. хонорар на ответницата, евентуално той
следва да бъде намален до минималния по НМРАВ, в който смисъл е искането
до въззивния съд.
По жалбите срещу актовете на ВРС по чл.247 от ГПК и чл.248 от ГПК
въззиваемият П. П. изразява становище за неоснователност, както и за
правилност на решението и определението на ВРС, за което излага аргументи.
Моли за потвърждаване на тези актове на ВРС.
По жалбите срещу актовете на ВРС по чл.247 от ГПК и чл.248 от ГПК не
е подаден отговор от въззиваемата К. А..
По редовността и допустимостта на жалбите: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбите са подадени в законовия
срок, от надлежна страна, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове и
съдържат реквизитите за редовност, поради което делото следва да бъде
насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
По процедурата: Тъй като понастоящем производството е спряно на осн.
чл.229, ал.1, т.4 ГПК, а преюдициалното дело е приключило, производството
следва да бъде възобновено на осн. чл.230, ал.1 от ГПК и насрочено за о.с.з.
Не са налице предпоставките за уважаване на молба вх. №16098 от
05.06.2025г. на С. К., тъй като в определение №2489/29.05.2025г. по делото
съставът на ВОС се е произнесъл ясно по подлежащите на отделяне за
самостоятелно разглеждане жалби, извън разглежданите по настоящото дело.
Както вече се посочи производствата по жалби срещу актове по чл.247 и
чл.248 от ГПК на ВРС са функционално свързани с въззивното такова, което
обуславя и общото им разлеждане.
3
По доказателствата: Пред ВОС няма заявени доказателствени искания.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 15.09.2025г. от 14.30часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
изпрати и копие от отговора на жалбата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №16098/05.06.2025г. на С. К. за
разделяне на жалбата срещу акта на ВРС по чл.247 от ГПК от тази срещу
основното решение на ВРС по делото.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с
редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и
възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4