Р Е Ш Е Н И
Е
№ 17.12.2020 година гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
окръжен съд, І-ви въззивен граждански
състав,
на 17.11.2020 година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
секретар:
П.У.
като
разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. № 337/2020г. по описа на ЯОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С въззивната жалба от М.П.К., чрез адв.Е.П., се обжалва решение № 181/14.04.2020г. на ЯРС, постановено по гр.д.№ 2/2020г. по описа на ЯРС, с което първоинстанционният съд ОТХВЪРЛЯ предявените от М.П.К. с ЕГН ********** *** с ЕИК *********, искове: по чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед №РД – 13-34/05.11.2019 г.; по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „лекар“, и по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа, като осъжда ищцата да заплати направените от ответника разноски в размер на 700лв.. Въззивницата обжалва решението като необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Възразява, че решаващият съда не е обсъдил заедно и поотделно представените по делото писмени доказателства, които доказвали, че неявяването ù на работа се дължи единствено и само на сериозни здравословни проблеми, което се потвърждавало от Решението на НЕЛК. Смята, че попада в условията на чл.333, ал.1, т.З от КТ. Твърди, че в искането си до ищцата за даване на обяснения от 15.10.2019г. директора на ЦСМП -Ямбол е посочил периода от 02.09.2019г. - 15.10.2019г. като е дал само еднодневен срок от получаване на искането ищцата да изготви писмени обяснения по случая, а в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е посочен друг период 05.09.2019г.-17.10.2019г., което несъответствие на периоди смята за съществен порок и основание за отмяна на обжалваната заповед, без съда да се произнася по същество. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че ищцата е извършила дисциплинарното нарушение, описано в заповедта за дисциплинарно наказание по смисъла на чл.187, т.9 КТ за периода от време 05.09. 2019 г. до 17.10.2019г., като излага съображения. Счита за неправилни мотивите на съда по отношение на закрилата по чл.333, ал.1 от КТ и възразява, че ЯРС е обсъдил в тази връзка само представените от ответната страна писма от Инспекцията по труда и ТЕЛК, и само въз основа на тях е приел, че ищцата не страда от заболяване по Наредба №5/1987г. ЗА БОЛЕСТИТЕ, ПРИ КОИТО РАБОТНИЦИТЕ, БОЛЕДУВАЩИ ОТ ТЯХ, ИМАТ ОСОБЕНА ЗАКРИЛА СЪГЛАСНО ЧЛ. 333, АЛ. 1 ОТ КОДЕКСА НА ТРУДА. Смята за неправилен извода на първоинстанционния съд, че за по-голямата част от релевантния, посочен в заповедта, период ищцата не разполага с надлежни доказателства да е била в отпуск по болест и затова са налице основанията на чл.190, ал.1, т.2 от КТ. Твърди, че експертното решение на НЕЛК опровергава това становище на съда, тъй като то потвърждава ЕР на ТЕЛК по всички поводи и така се доказва, че ищцата е отсъствала от работа по уважителни причини. Твърди, че с исковата молба са представени множество медицински документи, които удостоверяват редица заболявания на ищцата в т.ч. последици от мозъчен инфаркт и мозъчен инсулт (експертно решение № 3748 от 01.11.2019г.; протокол от мед. комисия от 11.10.2019г.); белодробно заболяване; сърдечна недостатъчност, инсулинозависим захарен диабет (направление за хоспитализация от 08.11.2019г.). По изложените във въззивната жалба съображения моли ЯОС да отмени изцяло обжалваното решение и постанови друго, с което предявените искове бъдат уважени. Претендира присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции.
В срока за отговор на въззивната жалба е подаден писмен отговор от въззиваемата страна ЦСМП-Ямбол, представлявано от Н.Ковачева-Желева - директор, чрез адв.М.Й.-***, в който се излага подробно становище за неоснователност на жалбата и подробни съображения за правилност, законосъобразност и обоснованост на първоинстанционното решение. Възразява срещу направеното доказателствено искане за назначаване на СМЕ. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и присъди на въззиваемия направените разноски пред въззивната инстанция.
В с.з. въззивницата се явява лично и с упълномощената адв.П., която моли ЯОС да отмени обжалваното решение и уважи въззивната жалба.
Въззиваемата страна се представлява от упълномощената адв.Й., която моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на първоинстанционното решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните и от представените писмени доказателства се установява, че са били в трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявал при ответника длъжността „лекар“ за периода 02.03.2004 г.– 07.11.2019 г.
С приложената заповед № РД-13-34 от 05.11.2019 г. на директора на ЦСМП - Ямбол, на основание чл.188, т.3 във връзка с чл.190, ал.1, т.2 от КТ, трудовото правоотношение е прекратено от работодателя. Заповедта е връчена на въззивницата по пощата на 07.11.2019 г..
С писмо от 15.10.2019 г. работодателят е изискал обяснения от въззивницата по реда на чл.193 от КТ относно неявяването ú на работа за периода 02.09.2019 г. – 15.10.2019 г.. На 17.10.2019 г. ищцата е депозирала обяснения, в които е посочила че на 31.08.2019 г. съпругът ú е уведомил служител ТРЗ, че е в НО на МБАЛ. Посочила е, че е временно неработоспособна, за което е приложила документи.
Видно от Епикриза от МБАЛ „Св.Пантелеймон“ е, че за периода 30.08.2019 – 04.09.2019 год. ищцата е била на болнично лечение с диагноза – исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза. Представени са болничен лист за периода 02.08-31.08.2019 г. от ЛКК; копие от амбулаторна карта, рецептурна книжка на хронично болния и рецептурна бланка; Протокол на ЛКК от 10.09.2019 г., с който е изпратена на ТЕЛК за временна неработоспособност, ЕР на ТЕЛК № *****г., с което е определена временна неработоспособност за периода 30.08.2019 г. - 04.09.2019 г.; ЕР на ТЕЛК № 3591/21.10.2019 г. по искане на директора на ЦСМП - Ямбол, в което е посочено заболяване - последици от мозъчен инфаркт и недобре обективиран захарен диабет като в констатациите е посочено, че няма наличие на основания за продължаване на временната неработоспособност, както и че лицето не се ползва със закрилата по чл.333, ал.1, т.2 и 3 от КТ и Наредба № 5/20.02.87 г.; Амбулаторен лист за преглед от 10.09.2019 г. и направление за хоспитализация от същата дата; амбулаторен лист от 11.09.2019 г.; резултати от образно изследване; Епикриза от МБАЛ „Царица Йоанна“ЕООД, видно от която за периода 11.09.-18.09.2019 г. ищцата е била на болнично лечение; Протокол от медицинска комисия от 18.09.2019 г., с който ищцата е изпратена на ТЕЛК за уреждане на временна неработоспособност за периода 10.09.2019 – 18.09.2019 г.; Амбулаторен лист от 19.09.2019 г.; Протокол от медицинска комисия от 24.09.2019 год., със заключение – временно неработоспособна за 20 дни, считано от 19.09.2019 г., и с който ищцата се изпраща на ТЕЛК - надвишила 360 дни; Амбулаторен лист от 24.09.2019 г. и 23.10.2019 г., от 11.10.2019 г.; протокол на медицинска комисия от 11.10.2019 г., , с който ищцата е изпратена на ТЕЛК за продължаване на временна нетрудоспособност, поради ползвани 396 дни; Болничен лист от 06.11.2019 г. за периода 09.10.2019 г. – 07.11.2019 г., Амбулаторни листи от 16.10.2019 г., 21.10.2019 г., 15.10.2019 г., 08.11.2019 г..
Видно от ЕР на ТЕЛК № ***** г., ТЕЛК е продължила временната неработоспособност на въззивницата с 30 дни, считано от 09.10.2019 г. Против това решение ищцата е депозирала възражение до НЕЛК гр. София, по повод на което е издадено и приетото ЕР на НЕЛК от 06.01.2020 г., с което ЕР на ТЕЛК е потвърдено по всички поводи.
Към отговора на исковата молба е представена Заповед от 16.09.2019 г. на директора на ЦСМП-Ямбол, с която е наредено да се извършват ежедневни проверки за неявяване на д-р К. на работа, считано от 16.09.2019 г. Представени са съставени по повод на заповедта докладни от дати: 16.09.19г., 17.09.19г., 18.09.19г., 19.09.19г., 20.09.19г., 24.09.19г., 25.09.19г., 26.09.19г., 27.09.19г., 30.09.19г., 01.10.19г., 02.10.19г., 03.10.19г., 04.10.19г., 07.10.19г., 08.10.19г., 09.10.19г., 10.10.19г., 11.10.19г., 14.10.19г., 15.10.19г., 16.10.19г., 17.10.2019 г..
От приложената служебна бележка от работодателя е видно, че размерът на БТВ на ищцата за м. юли 2019 г. е 1960.93 лв..
На 18.10.2019 г. е изпратено искане до ТЕЛК-Ямбол за даване становище/мнение във връзка с предстоящо прекратяване на ТПО на д-р К. *** е изпратил на работодателя ЕР № 3591/21.10.2019 г. На 23.10.2019 г. е изпратено до Д“ИТ“-гр. Ямбол искане за издаване разрешение за уволнение на лице, ползващо закрила по смисъла на чл.333, ал.1, т.2 и т.3 от КТ. С писмо от 29.10.2019 год. ИТ – гр. Ямбол е уведомила работодателя, че не може да се произнесе по искането, по изложени съображения, че лицето не попада в кръга на служителите, които ползват закрила от уволнение.
Пред ЯРС по искане на ищцата по делото е назначена ССЕ и изслушано заключението на вещото лице, от което се установява, че размерът на БТВ на ищцата за последния пълен отработен месец е 1960.93 лв.
От заключението на в.л. лекар със специалност Вътрешни болести и втора специалност Ендокринология и болести на обмяната, по назначената от ЯОС съдебно-медицинска експертиза, се установява, че при въззивницата-ищца е налице Захарен диабет Тип 2, код по МКБ-10- Е 11.8, с дебют по време на хоспитализацията в МБАЛ „Царица Йоанна“ЕООД в гр.Сливен 11.09.2019г. - 18.09.2019г. В.л. при изслушването му посочва, че според него ищцата не е била наясно със състоянието си, но е знаела, че вдига кръвната захар индиректно. Тя е отключила Захарен диабет Тип 2 по време на хоспитализацията в гр.Сливен. Към датата на уволнението ищцата е имала отключен Захарен диабет, Тип 2, по време на хоспитализацията в гр.Сливен, на фона на изявено друго болестно състояние.
От копие от регистрационна карта в Дирекция "Бюро по труда" - Ямбол на М.П.К. е видно, че същата не работи за периода от шест месеца след уволнението.
Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е основателна.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението на първоинстанционния съд за валидно и допустимо.
Предявени са три обективно съединени искове срещу ответника: иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ – за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ – за възстановяване на предишната работа и иск с правно основание чл.344, ал.1 , т.3 от КТ във връзка с чл.225 от КТ – за обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради уволнението.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ: ЯОС счита, че този иск е основателен. Трудовото правоотношение на ищцата с ответника е прекратено със заповед № 324 от 31.07.2009г. на директора на ЦСМП-Ямбол, с която на основание чл.188, т.3 от КТ във връзка с чл.190, ал.1, т.2 от КТ на д-р М.К. е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”, поради неявяване на работа за повече от два последователни работни дни, за периода от 05.09.2019г. до 17.10.2019г.. По делото е установено, че към 07.11.2019г. - датата на връчване на заповедта за уволнение, ищцата страда от заболяване – захарен диабет, което е в списъка по чл.1 от Наредба 5/1987г. на МЗ за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 от КТ, и се ползва от закрила при уволнение, съгласно чл.333, ал.1, т.3 от КТ. Работодателят може да я уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда. По делото не е представено изискуемото предварително разрешение на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Ямбол. ЯОС намира, че с писмото от 29.10.2019г. на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Ямбол до директора на ЦСМП - Ямбол не е дадено предварително разрешение по чл.333 от КТ, а с него Дирекция “Инспекция по труда” гр.Ямбол е заявила, че не може да се произнесе по искането за предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с М.К. на длъжност "лекар" във ФСМП към ЦСМП-Ямбол.
Съгласно чл.333, ал.1, т.3 от КТ, в случаите по чл.328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл.330, ал.2, т.6, работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването.
Закрилата по чл.333, ал.1, т.3 от КТ има обективен характер и се прилага независимо от това дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника или служителя и дали са представени медицински документи за него. Липсва легално вменено задължение за работника да уведомява работодателя си предварително за наличието на болести, даващи право на закрила или да представя съответните документи. Принципът за обективния характер на закрилата има изключение само в случай, че работникът съзнателно укрие съществуващо заболяване (Решение № 247 от 23.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 960/2010 г., III г. о., ГК) Предвид установеното по делото, че въззивницата-ищца към датата на връчване на заповедта за уволнение страда от заболяване – захарен диабет, което е в списъка по чл.1 от Наредба 5/1987г. на МЗ за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 от КТ, и няма данни съзнателно да укрива заболяването, въззивницата се ползва от закрила при уволнение, съгласно чл.333, ал.1, т.3 от КТ.
Нормата на чл.333, ал.1 от КТ е императивна и предписва, че в случаите, когато работникът или служителят се ползва от закрила, предварителното разрешение на Инспекцията по труда трябва да бъде дадено за всеки отделен случай. В случая, предварително разрешение не е дадено.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че закрилата по чл.333, ал.1, т.3 от КТ, от която въззивницата-ищца се ползва, не е преодоляна, поради което обжалваната заповед за уволнение се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена на основание чл.344, ал.3 от КТ без спора да се гледа по същество.
Предвид извода за незаконосъобразност на уволнението, следва да бъде уважен и предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ и въззивницата следва да бъде възстановена на предишната ù работа.
С отмяната на уволнението като незаконно е налице първата предпоставка за успешното провеждане на обусловения от него акцесорен иск по чл.344, ал. 1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1 КТ. Другата предпоставка е уволненият да е останал без работа поради това уволнение. Съгласно чл.225, ал.1 от КТ на незаконно уволнения служител или работник работодателят дължи обезщетение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Брутното трудово възнаграждение, критерий за определяне на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ е последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение. В случая последното получено трудово възнаграждение за ищцата-въззивница е за м. юли 2019 г. в размер 1960.93 лв... С оглед регистрационна карта на М.К. в Дирекция “Бюро по труда” – гр.Ямбол, от която се установява, че е останала без работа повече от 6 месеца след уволнението, дължимото обезщетение е в размер 1960.93 х 6 = 11765.58лв., но с оглед заявената претенция за обезщетение с месечен размер 1459лв., за основателен и доказан до размер 8754 лв.. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 19.III.1996 г. по гр. д. № 3/95 г.,ОСГК, лихва върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ се дължи от деня на поканата по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. А ако такава покана не е отправена от работника или служителя, лихва се дължи от деня, в който искът е предявен. Ето защо, основателна е претенцията за законна лихва върху обезщетението от образуване на делото до окончателното изплащане.
Предвид изложеното, ЯОС намира жалбата на въззивницата за основателна.
При този изход от делото, въззивницата има право на разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в размер 2000лв. за платени адв. възнаграждения пред двете инстанции.
Предвид изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
Отменя решение № 181/14.04.2020г. на ЯРС, постановено по гр.д.№ 2/2020г. по описа на ЯРС, вместо което постановява:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на М.П.К., ЕГН ********** ***, извършено със заповед № РД-13-34 от 05.11.2019 г. на директора на Център за спешна медицинска помощ (ЦСМП) - Ямбол, на основание чл.188, т.3 във връзка с чл.190, ал.1, т.2 от КТ, като ГО ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА М.П.К., ЕГН ********** ***, на длъжността "Лекар" във ФСМП - Ямбол към ЦСМП - Ямбол, която е заемала преди уволнението ú със заповед № РД-13-34 от 05.11.2019 г. на директора на ЦСМП - Ямбол, по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
ОСЪЖДА Център за спешна медицинска помощ (ЦСМП) - Ямбол, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул."Панайот Хитов" № 30, представлявано от д-р Н. В. К.-Ж., да заплати на М.П.К., ЕГН ********** ***, по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ сумата от 8754 лв. - обезщетение за оставяне без работа вследствие на незаконното уволнение за шестмесечен период от уволнението на 07.11.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба – 02.01.2020 г., до окончателното ú заплащане.
ОСЪЖДА Център за спешна медицинска помощ (ЦСМП) - Ямбол, ЕИК *********, да заплати на М.П.К., ЕГН ********** ***, сумата от 2000 лева направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Център за спешна медицинска помощ (ЦСМП) - Ямбол, ЕИК *********, да заплати по сметка на ЯОС в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 914.26 лв. – държавна такса и разноски за възнаграждение на вещо лице по назначената СМЕ, на основание чл.78, ал.6 от ГПК вр. чл.83, ал.1, т.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.