Р Е Ш Е Н И Е
№...................... 21.05.2013г. гр.Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети
състав
На осми май
през две хиляди и тринадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Ст. А.
Като разгледа докладваното от районния
съдия
ГД № 1331
по описа на ШРС за 2012г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са четири
обективно съединени осъдителни иска: с правна квалификация чл.128, т.2 от КТ,
във вр. чл.245 от КТ, с правна квалификация чл.245, ал.2 от КТ, с правна
квалификация чл.224, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Производството по
настоящото дело е образувано по искова молба от К.С.С., ЕГН********** срещу “Интеграл 11” ЕООД, с ЕИК ***, управлявано и
представлявано от М.Й.Д.. Ищцата твърди, че с трудов договор от
20.09.2011г., с екземпляр от който не разполага, била назначена на работа в
“Стил М” ООД гр.Шумен, с представляващ М.Й.Д., на длъжност “общ работник” със
срок на изпитване 6 /шест/ месеца. Между страните било договорено основно
месечно възнаграждение в размер на 270 лева. Със Заповед от 28.10.2011г.
трудовото й правоотношение с посоченото търговско дружество било прекратено на
основание чл.123 от КТ, като на същата дата сключила допълнително споразумение
към цитирания трудов договор, с екземпляр от което не разполага, но от името на
“Интеграл 11” ЕООД, собственост отново на М.Й.Д.. Ищцата излага, че на
13.01.2012г. депозирала едномесечно предизвестие за желанието си да прекрати
трудовото си правоотношение с “Интеграл 11” ЕООД гр.Шумен, поради забавяне
изплащането на договореното трудово възнаграждение в размер на 270лв. и поради
възлагането й на задължения, невключени в длъжностната й характеристика. Със
Заповед за прекратяване на трудов договор № 16/13.02.2012г. трудовото й
правоотношение било прекратено по взаимно съгласие на основание чл.325, т.1 от КТ. В исковата молба излага, че работодателят не й е изплатил трудовото
възнаграждение за месец декември 2011г., месец януари 2012г. и частта от
изработеното трудово възнаграждение за месец февруари 2012г. – до 13.02.2012г. Твърди също, че работодателят при
освобождаването й от работа, не й е начислил полагащият се и неизползван платен
годишен отпуск, а именно 20 работни дни, като счита, че същият следва да й бъде
изплатен като обезщетение на основание чл.224 от КТ в размер на сумата от
270лв. Твърди, че се е обърнала за съдействие към Инспекция по труда, гр.Шумен,
по повод на което била извършена проверка. Въпреки даденото предписание на
работодателя й обаче трудовото възнаграждение и посоченото обезщетение за
неизползван отпуск не й било изплатено.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 961.56 лева, от които сумата от 675
лева
- главница, представляваща дължимото й и неизплатено трудово възнаграждение за
месец декември 2011г., месец януари 2012г. и месец февруари 2012г., в частност
до 13.02.2012г., сумата от 11.55
лева – представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от датата на
забавата на всяко отделно трудово възнаграждение до датата на подаване на
исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба – 18.04.2012г. до окончателното изплащане на
сумите; сумата от 270 лева – представляваща обезщетение по чл.224 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск за 2011г., сумата от 5.03 лева –
представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от датата на забавата
– 13.02.2012г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
18.04.2012г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по
делото разноски.
В първото по делото
съдебно заседание ищецът се явява лично и с упълномощен представител – адв. Г.Г.
от ШАК, като във второто по делото съдебно заседание ищецът не се явява лично.
За нея се явява упълномощения представител, който поддържа исковата молба и моли съда да
уважи предявените искове.
В представени по делото писмени бележки пълномощника на ищеца излага конкретни мотиви в
тази насока.
Препис
от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
дружеството - ответник, като в законоустановения едномесечен срок от негова
страна е депозиран писмен отговор, в който изразява становище, че счита
исковете за неоснователни и недоказани. Оспорват предявените искове както по
основание, така и по размер, като твърдят, че към момента на подписване на
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение са уредени всички
имуществени отношения между страните, в това число й е било изплатено и
дължимото й се трудово възнаграждение. Моли съда да им присъди направените по
делото разноски.
В първото по делото
съдебно заседание за ответното дружество се явява управителя на дружеството, като поддържа становището,
изразено в отговора. Във второто по делото съдебно заседание за ответното
дружество не се явява представител.
ШРС, след като взе предвид събраните по
делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
Ищцата К.С.С. по
силата на Трудов договор от 22.09.2011г. била назначен на работа в “Стил М” ООД
гр.Шумен на длъжност “общ работник” със срок на изпитване 6 /шест/ месеца. Между страните
било договорено основно месечно възнаграждение в размер на 270 лева, платимо на
25 – то число на месеца, следващ заработката. Със Заповед от
28.10.2011г. трудовото й правоотношение с посоченото търговско дружество било
прекратено на основание чл.123 от КТ, като на същата дата ищцата сключила допълнително споразумение към цитирания трудов
договор, но от името на “Интеграл 11” ЕООД, собственост отново на М.Й.Д..
Между страните било договорено основно месечно възнаграждение в размер на 270
лева. Със Заповед № 16 от 13.02.2012г. трудовото й правоотношение било
прекратено на основание чл.325, т.1 от КТ. Тъй като дължимите трудови
възнаграждения за периода 01.12.2011г. – 13.02.2012г. и обезщетението по чл.224
от КТ за неизползван отпуск в размер на 98.18 лева не били изплатени на ищцата,
последната се е обърнала за съдействие към Инспекция по труда, гр.Шумен, по
повод на което била образувана адм. преписка.
Така установената
фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени
доказателства и по-специално от: Заверено ксерокопие на стр.6 - стр.9 от
трудова книжка на К.С.С.; Заверено
ксерокопие на Заповед № 16 от 13.02.2012г. за прекратяване на трудовото
правоотношение; Писмо изх. № 0074-2941/02.07.2012г., Заверено ксерокопие на
трудов договор № 154/22.09.2011г., Заверено ксерокопие на разходен касов ордер
от 23.12.2011г. за аванс за месец ноември, Заверено ксерокопие на Извадки от
Разплащателни ведомости за месец ноември 2011г., месец декември 2011г., месец
януари 2012г. и месец февруари 2012г.; Договор за правна помощ и съдействие и
адвокатско пълномощно.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и
от изготвените в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза и
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице по съдебно-счетоводна
експертиза дава заключение, допълнено и пояснено и в съдебно заседание, че
размера на начислените и неплатени на ищцата трудови възнаграждения за периода
01.12.2011г. – 13.02.2012г. са в размер на 532.59 лева – нетно възнаграждение,
от които за месец декември 2011г. – 219.54 лв., за месец януари 2012г. – 252.61
лв. и за месец февруари 2012г. – 60.44 лв. От заключението на допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза става ясно, че, като размера на законната лихва
за забава върху начислените и неизплатени месечни възнаграждения, считано от
25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася плащането до датата
на завеждане на иска – 18.04.2012г. е в размер на 9.56 лева. Вещото лице дава
заключение, че обезщетението за неизползван отпуск е в размер на 98.18 лева
като нетна сума и касае 8 работни дни неизползван отпуск, както и че размера на
законната лихва за забава върху обезщетението за периода от 13.02.2012г. до
18.04.2012г. е в размер на 0.67 лева.
При така установената фактическа обстановка по отношение
на първия обективно съединен иск с
правно основание чл.128, т.2
от КТ, във вр. чл.245 от КТ съдът
приема от правна страна следното:
От събраните в хода
на съдебното производство доказателства и по-конкретно от Ксерокопие на
страници от трудова книжка серия В, № 169802, Заповед № 16 от 13.02.2012г. за
прекратяване на трудовото правоотношение, Писмо изх. № 0074-2941/02.07.2012г. и
съдебно-счетоводна експертиза се установява по безспорен начин, че страните са
били в трудово-правни отношения, като ищеца е работила в ответното дружество до
13.02.2012г. Разпоредбата на чл.245 от КТ гарантира при добросъвестно
изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя да бъде изплатено
трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово
възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, а
разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ предвижда задължение за работодателя в
установените срокове да плати на работника уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. От представените и посочени по-горе писмени доказателства,
се установява точния размер на начисленото на ищеца трудово възнаграждение за
процесния период от месец декември 2011г. до 13.02.2012г. В подкрепа на
изложеното е и изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна
експертиза, която дава заключение, че размерът на начислените на ищцата трудови
възнаграждения за посочения период са в размер 672.75 лева, като брутна сума и
в размер на 532.59 лева, като чиста сума за получаване. Доколкото вещото лице
дава заключение, че посочените суми не са били изплатени на ищцата, настоящия
състав намира, че иска се явява частично основателен и следва да бъде уважен за
сумата от 532.59 лева, представляваща неизплатената част от нетното трудово
възнаграждение за периода месец 01.12.2011г. – 13.02.2012г. и отхвърлен в
останалата си част до пълния предявен размер. При преценка на иска съдът
съобрази и изявлението на процесуалния представител на ищеца, направено в
съдебно заседание, че желаят да им бъде присъдена нетната сума на дължимото
трудово възнаграждение. В този смисъл съдът съобрази и константната съдебна
практика на ВКС по този въпрос, съгласно която при иск с правно основание
чл.128, т.2 от КТ може да се присъди брутното трудово възнаграждение или
остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и
обществени осигуровки, като решението трябва да е ясно дали се присъжда
брутното трудово възнаграждение или се присъжда остатъкът след приспадане на
брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и
осигурителните вноски. В този смисъл е Решение № 166 от 25.02.2010г. на ВКС по
гр. дело № 220/2009г., ІІІ н.о., ГК, което е постановено по реда на чл.290 от ГПК и съгласно т.2 от ТР №1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009г. на
ОСГТК е задължително за съдилищата.
По отношение иска с правно основание чл.245, ал.2 от КТ съдът установи следното:
Съгласно посочената
разпоредба, когато трудовото възнаграждение на работника и служителя не е
заплатено в пълен размер в указания срок, разликата до пълния размер е
изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва. При определяне на началната дата, от която се дължи лихва върху плащания по
КТ, следва да се изхожда от правилата на ЗЗД. Съдът счита, че ответника следва
да заплати на ищеца лихва за забава върху дължимата главница, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.86 ЗЗД такава лихва се дължи при неизпълнение на парични
задължения, като когато денят за изпълнението е определен длъжникът изпада в
забава след изтичането му. Доколкото от
съдебно-счетоводната експертиза става ясно, че съгласно т.2 от сключения между
страните трудов договор е било договорено трудовите възнаграждения да бъдат
изплащани на лицето до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се
дължат. Следователно ответното дружество е изпаднало в забава след двадесет и
петото число на месеца, следващ месеца, за който са били дължими съответните
възнаграждения. При преценка на иска съдът намира, че лихвата за забава следва
да бъде присъдена в пълния претендиран от ищеца размер, доколкото ответникът е
станал причина за завеждане на иска. С оглед на гореизложеното, съдът, като
съобрази и заключението на изготвената по делото допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза намира, че иска за заплащане на мораторна лихва
върху дължимите суми за трудови възнаграждения в общ размер на 532.59 лева за
периода от 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася - 25.01.2012г.
до датата на предявяване на иска – 18.04.2012г. се явява частично основателен и
следва да бъде уважен за сумата от 9.56 лева и отхвърлен в останалата си част
до пълния предявен размер.
По отношение на
иска с правно основание чл.224 от КТ съдът установи от правна страна следното:
Посочената
разпоредба регламентира правото на работника или служителя при прекратяване на
трудовото правоотношение да получи парично обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. От заключението на
назначената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза се
установява по безспорен начин, че към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение ищеца е имал 8 дни неизползван платен годишен отпуск, поради
което дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ е в размер на 98.18 лева,
като нетна сума. При преценка и на този иск съдът съобрази изявлението на
процесуалния представител на ищеца, че желаят и този иск да бъде уважен за
сумата от 98.18 лева, представляваща нетния размер на дължимото обезщетение,
поради което съдът намира, че иска е частично основателен и следва да бъде
уважен за сумата от 98.18 лева и отхвърлен в останалата си част до
претендирания от страната размер.
По отношение на четвъртия обективно съединен иск с правно
основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху дължимото
обезщетение по чл.224 от КТ съдът установи следното:
Доколкото
разпоредбата на чл.224 от КТ регламентира правото на работника или служителя да
получи парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за
който не е погасено по давност, при прекратяване на трудовото правоотношение,
се налага извода, че същото е дължимо към датата на прекратяване на трудовия
договор – 13.02.2012г. От материалите по делото се установява, че дължимата
като обезщетение сума от 98.18 лева не е била изплатена на работника, поради
което ответникът е изпаднал в забава, именно на датата на издаване на заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение – 13.02.2012г. С оглед на
гореизложеното, съдът, като съобрази и заключението на изготвената по делото
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза намира, че иска на ищеца за
заплащане на сумата от 5.03 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
13.02.2012г. – до 18.04.2012г. върху дължимото обезщетение по чл.224 от КТ в
размер на 98.18 лева, се явява частично основателен и следва да бъде уважен за
сумата от 0.67 лева и отхвърлен в останалата си част до претендирания от
страната размер.
Поради изпадането си
в забава, ответникът дължи и заплащане на законната лихва върху дължимата
главница на обща стойност 630.77 лева, включваща 532.59 лева – главница,
представляваща неизплатена част от дължимите трудови възнаграждения за периода
от 01.12.2011г. – до 13.02.2012г. и 98.18 лева – главница, представляваща
дължимо и неизплатено обезщетение за 8 дни неизползван отпуск, като законната
лихва е дължима считано от датата на предявяване на иска – 18.04.2012г. до
окончателното изплащане на сумата.
На основание
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 235.77 лева /двеста тридесет и пет лева и седсемдесет и седем
стотинки/, представляваща направените от негова страна разноски за адвокатско
възнаграждение в хода на настоящото производство, съразмерно с уважената част
от иска.
На основание
разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза на лице,
освободено от заплащане на държавни такси, ответникът следва да заплати
държавна такса и разноски, съобразно уважения размер на издръжката в общ размер
на 195.35 лева /сто деветдесет и пет лева и тридесет и пет стотинки/, включващи
държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Интеграл 11” ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.Шумен, бул.”Мадара” № 1, управлявано и
представлявано от управителя М.Й.Д. ДА
ЗАПЛАТИ НА К.С.С., ЕГН ********** с постоянен адрес:***, съдебен
адрес: гр.Шумен, ул.”Бачо Киро” № 5, ет.2, офис 9, чрез адв. Г.Г. сумата от 641 лева, от която 532.59 лева –
главница, представляваща неизплатена част от дължимото нетно трудово
възнаграждение за периода от 01.12.2011г. до 13.02.2012г. с правно основание
чл.128, т.2 от КТ, във вр. чл.245 от КТ, 9.56
лева – мораторна лихва за периода от 25-то число на месеца, следващ месеца
за който се отнася – 25.01.2012г. до датата на предявяване на иска –
18.04.2014г., изчислена върху дължимото трудово възнаграждение, дължимо за
периода от 01.12.2011г. до 13.02.2012г. в общ размер на 532.59 лева, 98.18 лева – главница, представляваща
дължимо и неизплатено нетно обезщетение за 8 дни неизползван платен годишен
отпуск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ,
0.67 лева – мораторна лихва
за периода от 13.02.2012г. до 18.04.2012г., изчислена върху дължимото и
неизплатено обезщетение за 8 дни неизползван платен годишен отпуск, ведно със
законната лихва върху главницата в общ размер на 98.18 лева, считано от датата
на предявяване на иска – 18.04.2012г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата му част
до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА “Интеграл 11” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, бул.”Мадара” № 1, управлявано и представлявано от
управителя М.Й.Д. на основание чл.78,
ал.1 от ГПК да заплати на К.С.С.,
ЕГН ********** с постоянен адрес:***, съдебен адрес: гр.Шумен, ул.”Бачо
Киро” № 5, ет.2, офис 9, чрез адв. Г.Г. сумата
от 235.77 лева /двеста тридесет и пет лева и седсемдесет и седем стотинки/,
представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в настоящото производство, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА “Интеграл 11” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, бул.”Мадара” № 1, управлявано и представлявано от
управителя М.Й.Д. на основание чл.78,
ал.6 от ГПК да заплати в полза на държавата по сметка на ШРС сумата 195.35 лева /сто деветдесет и
пет лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща държавни такси и разноски по производството, съобразно уважения размер на издръжката, както и 5 /пет/
лева такса за издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.242,
ал.1 от ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението в частта на
присъденото трудово възнаграждение и обезщетение.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: