№ 57
гр. Р., 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Р. в публично заседание на седми ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христина Вълчанова
при участието на секретаря Живка В. Манолова
като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Административно
наказателно дело № 20225520200183 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 21-0327-000240 от 15.06.2022 год.,
издадено от Началник на РУ към ОД МВР С.З., РУ гр. Р., с което на Е. Д. Д., с ЕГН
********** с адрес гр. С., ул. „Т.” № 2, вх.А, ет.3, ап. 5 е наложено административно
наказание – „глоба” в размер на 50.00 (петдесет) лева на основание чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от
ЗДвП, за нарушение на чл.137А ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се иска от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно. Жалбоподателя твърди, че съставения
акт не съдържа всички необходими реквизити, акта е необоснован и не са налице
доказателства, които да установят твърдяното нарушение. Излагат се твърдения за
допуснати процесуални нарушения, както и несъобразяване с разпоредбата на чл. 57 от
ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява. Не се явява и упълномощения му
защитник адв.А., но в писмено становище адв.А. поддържа жалбата и моли наказателно
постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно, излага доводи за процесуални
нарушения и недоказаност на сочените нарушения. Твърди, че не е категорично описано
мястото на извършеното нарушение, че е на лице изключение от задължението за
използване на обезопасителен колан от жалбоподателя поради медицински причини
/заболяване/. Имало съществени процесуални нарушения при издаването на обжалваното
НП, същото било издадено от некомпетентен орган. Иска отмяна на атакуваното
наказателно постановление и претендира разноски по делото и адвокатско възнаграждение.
РП гр. С.З. – Териториално отделение гр. Р. – също не се явява и не взема становище
1
по делото.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр. С.З., РУ гр. Р., редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание, но в представеното писмено становище оспорва
подадената жалба. В приложено по делото писмено становище считат, че издаденото
наказателно постановление е законосъобразно, правилно и обосновано, като не са налице
посочените в жалбата пороци на акт. Вземат становище по същество на делото. Правят
възражение за прекомерност на адвокатски хонорар. Молят за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
От доказателствата по делото безспорно се установи, че на 19.05.2022 г. в 12,15ч. в
гр.Р., на ул. „М.С” в посока север-юг ,управлявал лек автомобил Ф.С.Мс”, с рег. № Х
ХХХХХ собственост на Р. Г.а Д.а, като по време на движение не използва обезопасителен
колан с какъвто автомобила е оборудван.
При направената проверка се установило, че автомобила е собственост на Р. Г.а Д.а
след което св. В. в присъствието на св. И. съставил на жалбоподателя Д. акт за
установяване на административно нарушение № 22-0327-000240 за това, че на 19.05.2022 г.
в 12,15ч. в гр.Р., на ул. „М.С” в посока север-юг, управлявал лек автомобил Ф.С.Мс”, с рег.
№ Х ХХХХХ собственост на Р. Г.а Д.а, като по време на движение не използва
обезопасителен колан с какъвто автомобила е оборудван.
Актът е съставен на място на проверката в присъствие на жалбоподателя, който го
подписал и заявил, че няма възражения. Било обяснено, че може да депозира такива в 7-
дневен срок. В определения срок не постъпили писмени възражения.
Въз основа на съставения акт на 19.05.2022 година Началникът на РУ при ОДМВР –
С.З., РУ Р. е издал атакуваното наказателно постановление № 22-0327-000240, с което на
жалбоподателя за административно нарушение по чл. 137 А, ал. 1 от ЗДвП на основание чл.
183, ал. 4, т. 7 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50
лева. Наказателното постановление е получено лично от жалбоподателя на 05.08.2022
година, като в законоустановения срок срещу него е депозирана разглежданата в
настоящото производство жалба.
С оглед неоспорването по съществото на извършеното нарушение съдът заличи от
списъка на свидетелите актосъставителя В. и свид.И..
По делото е приложена справка за нарушител/водач, от която е видно, че
жалбоподателят е санкциониран за нарушения по ЗДвП.
Установената фактическа обстановка се потвърждава и от приложените към
административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства.
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения 14-дневен срок от връчване на
Наказателното постановление, поради което е допустима, разгледана по същество е
2
неоснователна по следните съображения:
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това
процедура и от компетентен орган. Както в акта, така и в НП е отразено, че
административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за
установяване на административно нарушение. Съдът счита, че при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП не са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да
бъде редовен актът за установяване на административно нарушение и НП трябва да
включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. В конкретния случай
в АУАН е описано че водача е управлявал въпросното МПС „в гр.Р., по ул.М.С, западно от
Община Р. в посока север-юг”, а в издаденото наказателно постановление е описано „в гр.Р.
на ул. „М.С” – посока север-юг”.
Съдът счита, че са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството. При съставянето на АУАН нарушението е описано, като е посочено
времето, но мястото на извършеното нарушение не е конкретизирано. Предвид изложеното
настоящия състав намира, че са налице формални предпоставки за отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
Съдът не споделя възраженията на защитника на жалбоподателя адв.А. относно
обстоятелството, че наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган
съгласно чл.189, ал. 12 от ЗДвП. По делото са изискани и постъпили трудов договор на
актосъставителя В., длъжностна характеристика и заповед, от които е видно каква длъжност
е изпълнявал към момента на съставяне на акта за установяване на административно
нарушение. От същите е видно, че актосъставителя В. е компетентен орган да издава
наказателни постановления.
С представеното становище от жалбоподателя чрез адв.А., същия е представил
медицинско направление от 13.05.2022г. от д-р А.Ж., в което е посочено, че поради тежка
сърдечна недостатъчност жалбоподателя не е в състояние да слага колан в МПС, поради
нарушаване на сърдечния ритъм.
Св. В. обяснил установеното нарушение на жалбоподателя и му съставил АУАН по
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства – АУАН, НП,
сведение, становище, възражение, медицинско направление, докладна записка.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Жалбата е подадена от лице, което има право на обжалване, в преклузивния срок и
по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
3
Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен
орган по смисъла на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, вр. чл. 37, ал. 1, б. "б" от ЗАНН, но не съдържа
необходимите по чл. 42 ЗАНН реквизити. Въз основа на така съставения АУНН е издадено
атакуваното наказателно постановление от Началник РУ към ОД на МВР С.З., РУ Р., като в
НП е посочено, че същият е упълномощен от Министъра на МВР с МЗ № 8121з-
1632/02.12.2021 г. с тези функции. Предвид изисканата и приложена заповед по делото не
възниква съмнение относно компетентността на органа, издал НП и делегираните
правомощия на Началник РУ към ОД на МВР С.З., РУ Р. на административно наказващ
орган.
Съдът, при извършване на проверка по доказаността на фактическите констатации в
акта и при обсъждане на представените доказателства, намира, че фактическите констатации
в АУНН и НП са изцяло обосновани. Не се спори и от събраните писмени и гласни
доказателства се установи, че при управление на автомобила си жалбоподателят не е
използвал обезопасителен колан, с който процесното МПС е било оборудвано. Установеното
при проверката принципно е в протИ.речие с разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП,
според която водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и
N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани. Съгласно санкционната норма на чл. 183, ал. 4, т. 7 от
ЗДвП, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан се наказва с
глоба, чийто размер е 50 лева. От това императивно изискване, свързано с безопасността на
движението, законодателят е допуснал няколко изключения, които изчерпателно са
посочени в чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП. В тези привилигировани разпоредби от общото
задължение са изключени точно определен кръг лица, за които използването на колан е
протИ.показано на тяхното здраве и те могат да не го използват. Адресат на посочените
норми в т. 2 са и лицата, чието физическо състояние не позволява използването на
обезопасителен колан. В този кръг от лица попада и жалбоподателят, който е
представил доказателства, че поради тежка сърдечна недостатъчност не е в състояние
да слага колан в МПС, поради нарушаване на сърдечния ритъм.
С представеното по делото медицинско направление, издадено преди датата на
извършеното нарушение жалбоподателят е доказал правото си да не използва
обезопасителен колан, тъй като това застрашава неговото здраве. При издаването на НП
наказващият орган не се е съобразил с представените доказателства, изключващи по силата
на закона администаративнонаказателната отговорност на жалбоподателя за това нарушение
и незаконосъобразно му е наложил административно наказание. По изложените
съображения съдът намира, че жалбата е основателна и атакуваното НП следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22 – 0327 – 000240 от 15.06.2022
г. на Началник РУ към ОД на МВР С.З., РУ Р., с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1
от ЗДвП на Е. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Т.” № 2, вх.А, ет.3, ап. 5 е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв /петдесет лв. /, за
нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд С.З. в 14-
дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Р.: _______________________
5