Р Е Ш Е Н И
Е
С., 30.05.2019 г.
Софийски Окръжен съд, Наказателно отделение, втори въззивен състав в публичното заседание на девети юли, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. СТЕФАН СТОЙКОВ
при секретар В. Д., с участие на прокурор Д., като изслуша докладваното от съдия Стойков ВНОХД № 328 по описа за 2018 г. и да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на глава двадесет и първа - чл. 318 и сл. от НПК. Образувано е по жалба на адвокат М.С.К. от САК – служебен защитник на подсъдимия В.Б.Р. ***, срещу присъда № 12 от 15.05.2018 г., постановена по НОХД № 549 по описа за 2017 г. на Районен съд Б..
С обжалваната присъда, съдът е признал подсъдимия В.Б.Р. за виновен в това, че на 12.12.2017 г. в гр. Б., по ул. „С.” е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Волво” с рег. № .без съответно свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова деяние - с Наказателно постановление № 16-0246-000309/22.07.2016 г., издадено от ВНД Началник на група към ОДМВР-С., РУ-Б., влязло в законна сила на 04.04.2017 г., поради което и на основание чл. 343в, ал. 2 и чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и два месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС следва да изтърпи при първоначален строг режим, а така също му е наложено и наказание глоба в размер на 600 лева.
Недоволен от присъдата е останал посоченият служебен защитник – адвокат К., който на 18.05.2018 г. е подал въззивна жалба, с която иска отмяна на постановената от РС Б. присъда като неправилна и незаконосъобразна и да бъде постановена оправдателна присъда в цялата й част.
Счита присъдата за неправилна поради наличие на решителни противоречия между показанията на разпитаните свидетели на обвинението и доказателствата, установени от разпит на св. Ц. Р.. Счита за неоснователни изводите на съда за кредитиране показанията на представителите на РУ Б. – свидетелите Х., З. и Д., а от друга страна елиминиране на показанията на св. Р..
Като недостатъци на мотивите на първия съд посочва: необсъждане на възражения на подсъдимия, отнасящи се до неправомерното според защитата поведение на полицейските служители при извършване на проверката; липсата на звуков и светлинен сигнал; грубото и незаконно присъствие /на полицейските служители/ в двора на кооперацията, където се паркират колите на собствениците и където според защитата по безпардонен начин е извършено насилие над неговата личност, изразяващо се в ограничаване на възможността да се качи до жилището си и да си вземе личните документи.
В същата насока изтъква необсъждане от съда на липсата на видеозаписи от служебния автомобил, което обстоятелство според защитата би следвало да доведе до извод за недоказаност на обвинението.
В съдебно заседание защитата поддържа жалбата, изтъквайки аргументите, изложени в жалбата, като алтернативно прави искане за приложени на чл. 55 от НК.
Подсъдимия Р. се явява лично в съдебно заседание пред настоящата инстанция. Иска отмяна на присъдата на РС Б., твърдейки, че не е извършил вмененото в отговорност деяние. Счита, че му е отказана възможност чрез предвидения видеоконтрол в полицейските автомобили да установи случилото се.
Представителят на С.о.п. иска оставане на жалбата без уважение, като изразява становище за доказаност на обвинението и обоснованост в мотивите на първостепенният съд що се отнася до кредитиране с доверие на доказателствата, установени от разпитите на полицейските служители.
В хода на производството пред настоящия съд не са събирани допълнителни доказателства.
Софийският окръжен съд, като се запозна с оплакванията в жалбата, с доказателствата по делото и с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 НПК на обжалвания съдебен акт установи следното:
Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна и в съответния срок, като преписи са връчени на останалите страни по делото.
По същество е неоснователна.
Съдебното следствие пред РС Б. е протекло по общия ред, като са разпитани свидетелите, посочени в приложението на обвинителния акт и са приобщени по съответния ред относимите писмени доказателства.
При съблюдаване на процесуалните правила за оценка на доказателствата в наказателното производство, първият съд е направил верен и обоснован извод за доказаност на обвинението, повдигнато на подс. Р. с внесения обвинителен акт, като подробно са изложени установените факти. Макар и в кратка форма първостепенният съд е обсъдил противоречията в доказателствената съвкупност, като обосновано и правилно не са кредитирани с доверие доказателствата, установени от обясненията на подсъдимия и от показанията на св. Ц. Р..
При извършения от настоящата инстанция анализ на събраните в хода на съдебното следствие пред първата инстанция доказателства се установи следната фактическа обстановка, която накратко е следната.
Подсъдимия Р. е осъждан над двадесет пъти с отделни присъди, при което над петнадесет пъти е осъждан за деяние по чл. 343в от НК, четирикратно за деяния по чл. 343б от НК и трикратно за документно престъпление. Последното наказание, изтърпяно от подс. Р. на 31.10.2017 г. е „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца.
Подсъдимия Р. е издържал изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС на 14.08.1995 г., като свидетелството не е подновявано.
С Наказателно постановление № 16-0246-000309 от 22.07.2016 г., в сила от в сила от 04.04.2017 г., издадено от изпълняващ длъжността началник на РУ на МВР Б., подсъдимият Р. е санкциониран по административен ред за управление на МПС без свидетелство за управление – нарушение, извършено на 28.04.2016 г., като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
На 12.12.2017 г., около 10.10 часа, в гр. Б., в района на бул. „Т. м.“ свидетелите Х. Х. и М. З., и двамата служители на РУ на МВР Б. са изпълнявали служебните се задължения като автопатрул, при което са се придвижвали със служебен автомобил марка „Кия“ с рег. № .. В автомобилът се е намирал и свидетелят О. Д. – техен колега, като в района на мост „Ч.“ посочените свидетели са забелязали пред тях, по ул. „С.“, да се движи лек автомобил марка „Волво“ с рег. № ., управляван от подсъдимия Р., който е бил сам в управлявания автомобил. Подсъдимият е бил познат визуално от св. Х. и З., като на тези свидетели е било известно че подсъдимият не притежава свидетелство за правоуправление за което е бил санкциониран в предходни случаи.
Свидетелят Х. е последвал със служебния автомобил автомобилът „Волво“, управляван от подсъдимия, като е подал светлинен и звуков сигнал, но подсъдимият не се е спрял управлявания автомобил, а е продължил по ул. „С.“, като в района на № 15 на същата улица е отбил наляво в двор на жилищната сграда /в която живее подсъдимия/, след което е спрял. Непосредствено след него, без да губят визуален контакт при движението си до този момент, е спрял и автомобилът „Кия“, в който са се намирали свидетелите Х., З. и Д., при което първите двама са излезли от автомобила и са поискали документите за проверка на подсъдимия. Същият не е представил никакви такива, като при извършена справка с дежурна част при РУ на МВР Б. свидетелите Х. и З. са установили, че подсъдимият е неправоспособен водач, след което са свалили номерата на автомобила „Волво“ и са откарали подсъдимия в РУ на МВР Б., където са му съставени няколко отделни акта за установяване на административни нарушения, сред които и АУАН серия Д, бланков № 534714 от 12.12.2017 г., в който са отразили извършено от подс. Р. нарушение на чл. 150 от Закона за движение по пътищата, а именно: „Управлява л.а. без да притежава СУМПС“. При съставяне на АУАН е отразено следното възражение на подс. Р.: „Справката е невярна. Притежавам СУМПС стар образец.“
Описаните факти съдът установи от гласни доказателства – показания на свидетелите Х., З. и Д., които последователно и без съществени противоречия описват поведението на подсъдимия, при което следва да се отбележи, че св. Д., за който подсъдимия е непознат, описва детайли от поведението му, както и поведението на свидетелите Х. и З. – разпознаване от тяхна страна на подсъдимия като водач на автомобила „Волво“, както и действията им впоследствие, изразяващи се в преследване на автомобила, управляван от Р. и установяването му в близост до домът му. Съвкупната преценка на гласните доказателства, установени от показанията на тези свидетели дава основания и на настоящия съд да счита, че последователно и допълвайки се тези свидетели описват точно и ясно действията на подсъдимия, изразяващи се в управление на лекият автомобил „Волво“ на 12.12.2017 г., около 10.10 часа в района на ул. „С.“ в гр. Б., като липсата на противоречия в описанието на фактите от тези свидетели определя неоснователност на оплакването на защитата за наличие на решителни противоречия, необсъдени от първия съд. Аргументирано първият съд не е кредитирал с доверие обясненията на подс. Р. и показанията на св. Ц. Р., които описват управление на автомобила от страна на посочената свидетелка, но показанията на свидетелката са нелогични предвид установеното /от нейните показания/ обстоятелство, че не живее постоянно в гр. Б., без да има убедително обяснение за присъствието си /според показанията й/ в това населено място на 12.12.2017 г., докато по отношение на обясненията на подс. Р. остава необяснимо защо при съставяне на АУАН е направил възражения, коренно различни от изложеното пред първостепенният съд. Правилно е направен извод, че роднинската връзка на св. Р. с подсъдимото лице определя заинтересованост от нейна страна, което съчетано с цитираната нелогичност дава основание за игнориране на този източник на доказателства, а по отношение обясненията на подсъдимия правилно е направен извод, че се касае до защитна версия.
Неоснователни са оплакванията на защитата за порок в мотивите на обжалвания съдебен акт що се отнася до необсъждане на доказателствата за липсващи видеозаписи както от камери, намиращи се по улиците на населеното място, така и от служебния автомобил, като в тази насока първостепенният съд е положил усилия за установяване на тези факти, но липсата на такива доказателства не дава основание за съмнение във възприетата фактическа обстановка. Логично и убедително съответните органи са обяснили причините за отсъствие на такива видеозаписи, като необсъждането на този по същността си отрицателен факт не опорочава волята на съставът на РС Б..
При тези установени по безспорен начин факти правилно първостепенният съд е достигнал до извод за осъществяване на съставомерните обективни и субективни признаци на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК, а именно, че на 12.12.2017 г. подс. В.Р. е управлявал МПС, без да притежава правоспособност за това, като е санкциониран по административен ред за такова нарушение на 04.04.2017 г., когато е влязло в сила НП № 16-0246-000309 от 22.07.2016 г., в сила от в сила от 04.04.2017 г., издадено от изпълняващ длъжността началник на РУ на МВР Б., с което му е наложено административно наказание „глоба“ за управление на МПС без да притежава съответно свидетелство за това.
От обективна страна несъмнено е установен факта, че подсъдимия Р. не притежава правоспособност да управлява моторно превозно средство, след като издаденото му свидетелство за управление е с изтекла валидност през 2005 г. и не е подновявано, както и че е санкциониран по административен ред с цитираното наказателно постановление за управление на моторно превозно средство без да притежава право да извършва такава дейност. Несъмнено са установени останалите обективни признаци – управлението на моторно превозно средство на 12.12.2017 г., когато е спрян за проверка от посочените свидетели, както и факта, че това се е случило в едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова нарушение на правилата за движение, считано от 04.04.2017 г., когато е влязло в сила цитираното наказателно постановление.
От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл, след като формалния характер на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК изисква представи и съзнание за осъществяване на обективните признаци, а именно, че управлява МПС без да има право за това, че е санкциониран по административен ред за такова деяние, както и че не е изтекъл едногодишен срок от това санкциониране. Несъмнено тези обективни обстоятелства са били известни на подс. Р., тъй като характерът им изисква съзнание за наличието им – подсъдимото лице знае, че няма право да управлява МПС, след като не е правоспособно, поради изтичане срока на валидност на издаденото му до този момент СУМП, както и знае че е санкциониран по административен ред за такова деяние.
С оглед изложеното въззивният съд намира, че от страна на подс. Р. е осъществен състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК, поради което законосъобразно и правилно е признат за виновен в това, че на 12.12.2017 г. в гр. Б., по ул. „С.” е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Волво” с рег. № .без съответно свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова деяние - с Наказателно постановление № 16-0246-000309/22.07.2016 г., издадено от ВНД Началник на група към ОДМВР-С., РУ-Б., влязло в законна сила на 04.04.2017 г.
Размерът на определените кумулативно предвидени наказания „лишаване от свобода“ и „глоба“ е към минималните размери, предвидени за това престъпление, в каквато насока първостепенният съд е проявил в достатъчна степен снизхождение, без да възможно ревизиране в насока определяне на по-тежко наказание, тъй като липсва съответен протест от страна на обвинението. Съдебното минало на подсъдимото лице, характеризиращо се с многобройни отделни престъпни деяния, основно за престъпление по чл. 343в и чл. 343б от НК, както и значителния брой нарушения на правилата за движение давата основание за извод, че личността на подсъдимото лице разкрива завишена обществена опасност спрямо обикновените случаи на такова престъпно поведение, поради което наказание над минималното следва да бъде прието за справедливо и съответстващо на обществената опасност на деянието и дееца. Няма възможност за приложение на чл. 55 от НК, тъй като смекчаващите вината обстоятелства са минимални, докато преобладават отегчаващите такива.
При извършена от въззивният съд цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, в това число и извън неоснователните оплаквания, изложени в жалбата, не бяха констатирани основания за изменение или отмяна на постановената присъда от първоинстанционният съд, поради което следва да бъде потвърдена изцяло присъда № 12 от 15.05.2018 г., постановена по НОХД № 549 по описа за 2017 г. на Районен съд Б..
Предвид на изложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 12 от 15.05.2018 г., постановена по НОХД № 549 по описа за 2017 г. на Районен съд Б..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Недялка Николова
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Яника Бозаджиева
2.
Стефан Стойков