О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №  604

 

гр.Пловдив,27.03.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март,през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ  РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                                                           ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА

 

като разгледа  докладваното от председателя ч.гр.д.№ 162/20г.по описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.

С протоколно  от 03.10.2019г.,постановено по гр.д.№ 2354/19г.на ПдРС,14-ти гр.с. е прекратено производството по делото в частта относно ответника С.В.С. и е обезсилена издадената заповед по чл.410 от ГПК № 379/17.01.19г.,издадена по ч.гр.д.№ 20285/18г.по описа на ПдРС по отношение на длъжника С. В. С.

Подадена е частна жалба от Н.Г.С.,ЕГН-**********,***,с която се навеждат съображения за неправилност на постановеното определение и се иска отмяната му.Твърди се,че съдът след констатацията,че ответникът С. В. С. е починал,следвало да установи дали същият има и  други наследници,освен ответниците и евентуално да ги конституира по делото.

Въззиваемата страна-ЕС на сградата,находяща се в гр.,ул.“.“№ 51,вх.А,бл.1416,представлявана от управителя В.М.К.,чрез пълномощника адв.Т.Т. е изразила становище за неоснователност на частната жалба по съображения,изложени в писмен отговор.Претендират се разноски.

ПдОС,след като обсъди доводите,изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо  определение по чл.274 от ГПК,поради което е допустима.

Разгледана по същество,същата е неоснователна по следните съображения:

           Предмет на първоинстанционното дело са предявени искове с  правно основание чл.422 от ГПК във вр.с чл.45 от ЗС за изваждане от сградата в режим на ЕС,находяща се в гр.,ул.“Д.“№ 51,вх.А,бл.1416 на собствениците и обитателите на апартамент № 2,находящ се на посочения адрес: Н.Г.С.,   (собственици),К. С.С. и  В. С.С. за срок от три години съгласно влязлото в сила решение на Общото събрание на Етажната собственост,взето с протокол от 12.09.18г.,след подадено възражение от  длъжниците в заповедното производство по чл.410 от ГПК по гр.д.№20285/18г.

В  хода на производството след постъпила справка районният съд е констатирал,че ответникът С. В. С. е починал на 16.09.19г.и с атакуваното протоколно определение е прекратил производството по отношение на него,както и е обезсилил издадената заповед по чл.410 от ГПК № 379/17.01.19г.по отношение на същия с мотиви,че  предявеният иск има личен характер и за поведението на ответника не би могъл да отговаря негов наследник.

Изводите на първостепенния съд са правилни.Исковата претенция е с правно основание чл.422 от ГПК във вр.с чл.45 от ЗС за изваждане на собственик от сграда в режим на етажна собственост по решение на Общото събрание за срок до три години.Изваждането е регламентирано при определени условия: действия/бездействия на собственика,посочени в б.“а“ и „б“ на чл.45,ал.1 от ЗС,като в случая се твърдят в исковата молба такива по б.“б“от посочения член-поради системно нарушаване на Правилника за вътрешния ред в сградата.

Видно е от текста на самата разпоредба,че се касае за лични,незаместими действия/бездействия на ответниците,т.е.такива,които са с оглед на личността и следователно същите са ненаследими.Ето защо е без значение кои са наследниците на починалия ответник С. В. С. и е безпредметно тяхното конституиране като страни по делото,в какъвто смисъл са оплакванията в частната жалба.

След като исковата претенция против С. В. С. е с оглед на неговата личност и задължението му не се наследява,то след смъртта му производството по делото следва да се прекрати и издадената заповед по чл.410 от ГПК-да се обезсили по отношение на него,както е направил и районният съд,без да е необходимо конституиране на наследниците на починалия ответник.

Предвид изложеното атакуваното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по частната жалба направените от него разноски в настоящото производство,които са за адв.възнаграждение в размер на 300лв.съгласно представения ДПЗС.     

Предвид горното,съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 03.10.2019г.,постановено по гр.д.№ 2354/19г.на ПдРС,14-ти гр.с.,с което е прекратено производството по делото в частта относно ответника С. В. С.,ЕГН-********** и е обезсилена издадената заповед по чл.410 от ГПК № 379/17.01.19г.,издадена по ч.гр.д.№ 20285/18г.по описа на ПдРС по отношение на длъжника С. В. С.

ОСЪЖДА Н.Г.С.,ЕГН-********** *** да заплати на Етажната собственост на сградата,находяща се в гр.П.,ул.“Д.Т.“№ 51,вх.А,бл.1416,представлявана от управителя В.М.К.,ЕГН-*********,сумата от 300(триста)лв.разноски за адв.възнаграждение пред настоящата инстанция.

 Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването.

 

              

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: