О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1871/22.6.2018г.
22.06.2018 г. Град Ямбол
ЯМБОЛСКИ РАЙОНЕН
СЪД ХVІ граждански състав
На
двадесет и втори юни две
хиляди и осемнадесета година
В закрито
заседание в следния състав :
Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Георгиев
гр.д.№ 1710 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
предявена от А.К.А. против И.К.К., с която се
претендира постановяване на решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на
ищцата сумата от общо 13 500 лв., представляваща стойността на закупените по
време на съвместното съжителство между страните три броя леки автомобили, с
която сума отвеникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното изплащане. Към исковата молба са
приложени писмени доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор
от ответника, в който исковете се оспорват като неоснователни. Представят се
писмени доказателства. Правят се доказателствени искания.
Съдът,
като прецени, че исковата молба е редовна и предявените искове са допустими, намира,
че делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Приложените
към исковата молба и отговора писмени доказателства са относими и необходими и следва
да бъдат допуснати.
Относимо е искането на ищеца за задължаването на ответника да представи
регистрационните талони за лек автомобил Волво С
40,договора за покупко-продажба на същия автомобил и регистрационния талон на
лек автомобил Опел Фпонтера,но същото не следва да
бъде уважено с оглед на това,че поисканите доказателства са представени с
отговора на исковата молба от ответника.
На
страните следва да се укаже да заявят кои конкретни факти ще установява всеки
от поисканите от тях свидетели, след което съдът ще се произнесе по искането за
техния разпит.
Предвид
горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
НАСРОЧВА
делото в открито съдебно заседание на 27.09.2018 г. от 10.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА представените с исковата молба и
отговора писмени доказателства.
НЕ УВАЖАВА
искането на ищеца за задължаване на основание чл.190,ал.1 ГПК
ответника да представи исканите документи описани в исковата молба с оглед на
това,че същите са представени от ответника с отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните в тридневен срок от съобщението
да уточнят конкретните факти, за които искат разпит на свидетели, след което съдът
ще се произнесе по исканията им.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТО-ДОКЛАДА
по делото:
Предявените искове са с правно
основание чл. 59 от ЗЗД.
Ищцовата страна твърди, че с ответника са живели на семейни начала в
периода 2013-2018 год. в гр.Ямбол.По време на съвместното им съжителство ищеца
разполагал с парични средства,като теглил кредит в размер на 40 000
лв.,който изплащал лично,както и такива от трудовото му възнаграждение.Твърди
се,че на 10.05.2016 год. с договор за покупко-продажба ищеца закупил лек
автомобил Опел Фронтера за сумата от 2500 лв.,която
платил в брой на продавача. Същия бил регистриран на името на ответницата и
автомобила се водил с рег.номер У 0969 АС. Също така с договор за
покупко-продажба на МПС от 21.09.2016 год. ищеца закупил на името на
ответницата лек автомобил марка Опел Фронтера,който
бил регистриран с рег.№ У 09-69 ТА и който платил в брой на продавача с лични
средства за сумата от 4000 лв. С договор за покупко-продажба на МПС от
03.10.2016 год. ищеца закупил на името на ответницата лек автомобил марка Волво
С 40,който бил регистриран на името на ответницата с рег.номер У 0960 АТ,като
платил на продавача сумата от 7000 лв. в брой. За изповяданите три броя сделки
за покупко-продажба на МПС ищеца твърди,че платил в брой на продавачите
собствени средства или общо сумата в размер на 13 500 лв. и които били
извършени по време на съвместното им съжителство с ответницата. Същия счита, че
след раздялата им ответникът
неоснователно се е обогатил с вложените от него средства, представляващи суми
за закупените на посочените три броя автомобили и които били регистрирани на
името на ответника Ето защо, претендира осъждането й да му заплати тази сума,
ведно с лихвата от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
В законоустановения
срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Счита предявените
искове за допустими,но за неоснователни и като такива следвало да бъдат
отхвърлени. Ответникът не оспорва,че в посочения период от края на 2013 год. до
средата на месец февруари 2018 год. са живели на семейни начала,без сключен
граждански брак,но в тази връзка не намирали приложенията на разпоредбите
уреждащи имуществените отношения между съпрузите.През 2014 год. ответницата
регистрирала на свое име фирма „Иванина-1989“ ЕООД и направила Агенция за
недвижими имоти „Мечтан дом“.За стартирането на
фирмата била спонсорирана от баща си. Не се оспорва твърдението на ищеца,че
през 2017 год. изтеглил кредит в размер на 40 000 лв. по време на
съвместното им съжителство,като посочените три броя автомобили били закупени с
договори за покупко-продажба на МПС през 2016 год. Твърди се,че няколко дни
след като изтеглил кредита ищеца бил уволнен дисциплинарно от работното си
място и до края на 2017 год. бил безработен. Със средствата от кредита закупили
два апартамента на името на ищеца,като в последствие продали след извършен
козметичен ремонт,като всички средства от печалбата били по сметка на ищеца.
Също така закупили и трети апартамент пак на името на ищеца,като след това
продали като парите от продажбата и печалбата отново били по сметка на ищеца.
Последното жилище мазонет което закупили било на
името на майката на ищеца. През месец февруари 2018 год. с ищеца са разделили,като
била изгонена от квартирата. Ответницата твърди,че на няколко пъти е правила
опит за уреждане доброволно отношенията си с ищеца,но същия и заявил,че всичко
е на негово име и по документи бил собственик,като я заплашил,че ще я осъди и
вземе посочените автомобили. Много пъти ходил до домът на баща й където
живеела,вдигал скандали за което се наложило да търси съдействие от органите на
полицията. Също така посещавал офиса и пред колежките й вдигал скандали,като
счупил лап-топа й. Ответницата твърди,че посочените
три броя автомобили са нейна собственост,били регистрирани на нейно име,като са
закупени през 2016 год. с нейни средства и били използвани и от двете страни,за
нуждите на Агенцията с цел извършване на огледи на недвижими имоти. Ищеца имал
два броя автомобили,но след раздялата им имал претенции и към нейните три
автомобила,което наложило същата да ги вземе със съдействието на полицията. От
представените договори за покупко-продажби за леките автомобили Апел Фронтера с рег.номер У 0969 АТ и за лекия автомобил Волво ищеца участвал като пълномощник,по първата сделка
като пълномощник на кпувача,а по втората сделка като
пълномощник на продавача,като е сключил договорите доброволно и е постигнал
съгласие за продажната цена на същите. Правото на собственост върху МПС се прехвърляли
с писмен договор,като в случай,че са регистрирани какъвто бил и настоящия
случай се изисквало нотариална заверка на подписите.Съгласно разпоредбите на
ГПК за да бъде оспорена продажната цена на автомобила при твърдение,че същата е
различна от посочената в договорите за покупко-продажба на МПС трябвало да е
налице обратно писмо изхождащо от страните по сделката,в което по недвусмислен
начин да било посочена реалната продажна цена,като такова липсвало като
доказателство по исковата молба. Възразява се срещу искането за допускане на
гласни доказателства от страна на ищеца,като при оспорване на цената посочена в
договорите за покупко-продажба на МПС,с оглед разпоредбата на чл.164,т.3 и т.5 ГПК при липса на годно обратно писмо или начало на писмено доказателство
„правещо вероятно твърдението за уговорена продажна цена различна от посочената
в договора“-като не се допускали гласни доказателства за установяване на тези
факти. Не отговаряло на истината твърдението на ищеца,че посочените три броя
автомобили са заплатени с негови средства.Също така се твърди,че по време на
фактическото им съжителстване,както и преди това ответницата работила и е
реализирала доходи с които подпомагала общото домакинство,заплащала е сметки и
наеми.Също така твърди,че е имала средства по сметката си,които изтеглила и
вложила в закупуването на посочените три броя автомобили,като също така била
подпомогната и от баща си който продал имот,като и дал част от парите. Твърди се, че не е налице обедняване на ищеца
и обогатяване на ответника и се иска отхвърляне на исковете,като неоснователни
и недоказани.
Страните не спорят, че са живели на семейни начала от края на 2013 год. до средата на месец
февруари 2018 г.,след която дата са се разделили. Не спорят, че процесните
три автомобила са закупени през 2016 год. и същите са лична собственост на
ответницата.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да установи, че процесните
три броя автомобили са закупени с негови лични средства , че тяхната стойност е
общо в размер на 13 500 лв., че ищеца е обеднял с исковата сума, а
ответницата се е обогатила, като на осн.чл.146, ал.2 от ГПК съдът указва на
ищеца, че не сочи доказателства за тези факти.
УКАЗВА на
ответника, че следва да докаже личния произход на средствата, вложени в
закупуването на посочените три броя автомобили, като на осн.чл.146, ал.2 от ГПК
съдът указва на ответника, че не сочи доказателства за тези твърдения.
В тежест на двете страни е да докажат твърденията, на които основават исканията
си и възраженията си.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на
съдебна спогодба, медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
Препис от определението да се връчи на
страните, като на ищеца се връчи и препис от отговора и приложенията.
Определението е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: