Решение по гр. дело №59027/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11608
Дата: 24 октомври 2022 г.
Съдия: Любомир Илиев Игнатов
Дело: 20211110159027
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 11608
гр. С., 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110159027 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 124 във връзка с чл. 237 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Ищецът Н. Д. П. с ЕГН **********, адрес град С., ж. к. „жилищен комплекс“,
/адрес/, е предявил чрез адвокат И.ДЖ. отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК за това, че не дължи сумите, за които е издаден
изпълнителен лист от 24. 04. 2014 г. и въз основа на който е било образувано
изпълнително дело № 20148630402645 на ЧСИ С.Х.. Твърди, че на 24. 04. 2014 г. в
полза на „фирма“ АД е бил издаден изпълнителен лист за следните суми: 575 лева и 86
стотинки, представляваща главница за потребена вода за периода 15. 02. 2012 г. - 17.
10. 2013 г. ведно със законовата лихва от 27. 12. 2013 г. до изплащането на вземането,
сумата 42 лева и 96 стотинки, представляваща мораторна лихва за забава за периода 16.
03. 2012 г. - 20. 09. 2013 г., както и сумата 75 лева - съдебни разноски. След това въз
основа на изпълнителния лист по молба на „фирма“ АД било образувано изп. дело №
20148630402645 по описа на частния съдебен изпълнител С.Х.. Впоследствие било
извършено проучване на имуществото на ищеца. Едва на 10.03.2017 г. „фирма“ АД
депозирало молба за предприемане на действия по принудително изпълнение. След
това в течение на две години до 10. 03. 2019 г. не са били извършвани валидни
изпълнителни действия, поради което изпълнителното производство се прекратило на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата на закона. Твърди, че вземанията след това
са се погасили с изтичането на тригодишна погасителна давност. Иска от Софийския
районен съд да установи, че не дължи по отношение на ответника следните
задължения, установени с влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 22040
по описа на Софийския районен съд, 117-и състав, за 2013 г., а именно: за сумата 575
лева и 86 стотинки, представляваща главница за потребена вода 15. 02. 2012 г. - 17. 10.
2013 г. ведно със законовата лихва от 27. 12. 2013 г. до изплащането на вземането,
сумата 42 лева и 96 стотинки, представляваща мораторна лихва за забава за периода 16.
03. 2012 г. - 20. 09. 2013 г., както и сумата 75 лева - съдебни разноски. Претендира
сторените по настоящото дело разноски.
1
С отговора на исковата молба ответникът „фирма заявява, че не оспорва иска за
предявените суми. Твърди, че в продължение на повече от седем години преди
депозирането на исковата молба не е предприемал действия нито по доброволно, нито
по принудително изпълнение на вземанията, поради което не е дал повод за
завеждането на иска. Заявява, че не следва да дължи разноски, а ако дължи такива, то
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Ищецът е депозирал молба от 02. 09. 2022 г., с която желае да бъде постановено
решение при признание на иска. Ответникът не се е явил в съдебно заседание и не е
изпратил представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на
решение при признание на иска. Ответникът е признал иска, налице е искане на ищеца
за постановяване на решение по този ред, като същевременно признатото право не
противоречи на закона и добрите нрави и ответникът може да се разпорежда с него.
Ето защо, искът следва да бъде уважен, без да се сочат мотиви за това.
По разноските:
Основният спор между страните по настоящето дело е в чия полза следва да
бъдат сторени направените разноски. Ответникът се позовава на чл. 78, ал. 2 от ГПК,
като навежда твърдения, че не е дал повод за завеждане на делото и признава иска, с
оглед на което разноските следва да бъдат възложени на ищеца.
Ответникът действително не е дал повод за завеждането на настоящото дело и е
признал исковете, поради което на основание чл. 78, ал. 2 ГПК сторените по делото
разноски трябва да останат за сметка на ищеца. Това е така, защото от самите
твърдения на ищеца е видно, че ответникът не е инициирал действия по принудително
изпълнение след погасяването по давност на вземанията (или по-точно погасяването
по давност на възможността за принудителното изпълнение на вземанията). Отделно
от това твърдяното и признато прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва автоматично по силата на закона, тоест няма основание
ответникът да иска от съдебния изпълнител нарочно прекратяване (или обявяване на
прекратяването) на делото след изтичането на перемпционния срок. Освен това
признанието на иска е направено с първото процесуално действие на ответника по
настоящото производство. В сходен смисъл е преобладаващата практика на ВКС, която
настоящият съдебен състав споделя (определение № 468 от 18. 12. 2018 г. на ВКС по ч.
гр. дело № 4586/2018 г., III г. о., и цитираните в него съдебни актове).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен от Н. Д. П., с ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж.к. „жилищен комплекс“, /адрес/ срещу „фирма“ АД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „район“, бул. „/АДРЕС/ III“
*****, че Н. Д. П. не дължи на „фирма“ АД следните суми: 575 лева и 86 стотинки,
представляваща главница за потребена вода за периода 15. 02. 2012 г. - 17. 10. 2013 г.
ведно със законовата лихва от 27. 12. 2013 г. до изплащането на вземането, сумата 42
лева и 96 стотинки, представляваща мораторна лихва за забава за периода 16. 03. 2012
г. - 20. 09. 2013 г., както и сумата 75 лева - съдебни разноски, поради изтекла
погасителна давност, за които вземания на 24. 04. 2014 г. е бил издаден изпълнителен
2
лист по гр. дело № 22040 по описа на Софийския районен съд, III гражданско
отделение, 117-и състав, за 2013 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.

Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3