НОХД № 365/2018 г.
по описа на Районен съд Пазарджик
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура Пазарджик обвинителен акт срещу подсъдимия Г.К.Г., ЕГН: **********,
роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, неосъждан, студент в ПУ „.“, живущ
***, за това, че на 27.12.2017 г. в гр. п обл. п по ул. „Г. Б.“, пред бензиностанция „К.“, е управлявал МПС - лек автомобил марка „..“, модел „..“, с ДК
№ .., след употреба на наркотично вещество - канабис
(марихуана), установено по надлежния ред с техническо средство „Drager Drug
Test 5000“ с фабричен № ARHJ-0009 – престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
Подсъдимият не се признава за виновен по така
повдигнатото му обвинение, като дава обяснения, в които сочи, че е употребил
марихуана четири дни преди да бъде спрян от полицаите, като не се е чувствал по
никакъв начин повлиян от наркотиците.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението.
Счита, че от събраните доказателствени материали може да се направи несъмнен
извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен, като му наложи
наказание лишаване от свобода при приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1,
т.1 от НК с оглед многобройните смекчаващи вината обстоятелства, което да бъде отложено
при условията на чл.66, ал.1 НК, глоба, както и да бъде лишен от
правоуправление.
По делото няма приет за съвместно разглеждане граждански
иск и няма конституиран граждански ищец. Няма конституиран частен обвинител.
Защитата излага доводи, че подсъдимият следва да бъде
оправдан по така повдигнатото му обвинение, което не е доказано по безспорен и
категоричен начин. Излагат се доводи, че дори и да е бил употребил наркотични
вещества, то подсъдимият не е бил под тяхното въздействие към момента на
управление на автомобила.
В правото му на лична защита подсъдимият изказва
съжаление. В дадената му последна дума заявява, че иска да бъде невинен.
Районен съд п като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 27.12.2017 г., около 22:17 часа, полицейските
служители - свидетелят С.У. и колегата му М. У., и двамата
работещи в РУ на МВР - п се намирали в гр. п на ул. „Г. Б.“, пред бензиностанция „К.“. Тогава те спрели за проверка лек автомобил марка „..“, модел „..“, с ДК
№ .., управляван от подсъдимия Г.К.Г.. В автомобила бил и
свидетелят Костадин Николов. В хода на проверката свидетелят У. забелязал, че подсъдимият
Г. се държал неадекватно, а действията му били некоординирани. Ето защо подсъдимият
Г. бил отведен до сградата на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - п където
същият бил тестван първо с техническо средство за употреба на алкохол, но
пробата била отрицателна. След това свидетелят Т.Г. - младши автоконтрольор в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - п изпробвал подсъдимия Г. за употреба на
наркотици с техническо средство „Drager Drug Test 5000“ с фабричен № ARHJ-0009,
защото зениците на Г. били видимо зачервени, а реакциите му били забавени.
Извършеното тестване на 27.12.2017 г., в 22:42 часа, било положително за
употребата на наркотичното вещество канабис (марихуана). На Г. бил съставен АУАН
с бланков № 0301299/27.12.2017 г., който той подписал без възражения. На подсъдимия
бил издаден Талон за медицинско изследване № 0035040/27.12.2017 г., а след това
полицейските служители го отвели до ЦСМП гр. п където подсъдимият Г. отказал да
даде кръвна проба за изследване, което било удостоверено с подпис на гърба на
бланката от дежурния лекар и от самия подсъдим.
Видно от приложената по делото справка за водач
нарушител от Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - п подсъдимият Г.Г. е
правоспособен водач на МПС за категория „В" и „М", като притежава
свидетелство за управление на МПС № *********, валидно до 28.01.2025 г. Същото
било иззето със съставения му АУАН на 27.12.2017 г.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства: обясненията
на самия подсъдим, подкрепено от показанията на свидетелите С.У., Т.Г. и Костадин Николов, както и от писмените
такива – ЗППАМ, АУАН, ТМИ, справка за нарушител/водач, разпечатка от дрегер от
06.11.2017 г., протокол за извършване на
проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние, справка за съдимост, характеристична
справка.
Събраните по делото горепосочени доказателства са без
противоречие помежду си относно времето и мястото на извършване на
инкриминираното деяние и участието на подсъдимия като автор в неговото
извършване. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите С.У., Т.Г. и К. Н., които са без
вътрешно противоречие, ясни, конкретни и логични по отношение на съставомерните
признаци. Техните показания следва да бъдат ценени като такива с висока
доказателствена стойност, тъй като дават информация за факти, които са пряко
възприети от свидетелите и са дадени от лица, които не са заинтересовани от
изхода на делото. Тези факти се потвърждават и от всички останали събрани
доказателства по делото, включително дадените обяснения от подсъдимия. Установи
се по категоричен начин, че изследването с техническо средство „Drager Drug
Test 5000“ с фабричен № ARHJ-0009 е надлежно извършено и няма причина
показанието на уреда да не бъде кредитирано. То всъщност се подкрепя и от
показанията на свидетелите по делото и обясненията на подсъдимия, че е бил
употребил наркотични вещества – марихуана, макар и да твърди, че това е станало
няколко дни преди инкриминирания ден.
Така изложената фактическа обстановка води до следните
правни изводи:
С действията си подсъдимият Г.К.Г. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
От обективна страна подсъдимият Г.К.Г. ***, пред бензиностанция „К.“, е управлявал МПС - лек автомобил марка „..“, модел „..“, с ДК № … ВС, след употреба на наркотично вещество -
канабис (марихуана), установено по надлежния ред с техническо средство „Drager
Drug Test 5000“ с фабричен № ARHJ-0009. Съдът намира за
безспорно установени и доказани всички елементи на престъпния състав.
Изхождайки от действията на подсъдимия, които показват
какво е отношението му към деянието и престъпния резултат, съдът намира, че
престъплението от субективна страна е извършено виновно, при форма на вината пряк
умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал, че е употребил наркотични вещества и
няма право да управлява МПС, но въпреки това, преследвайки пряката си цел - да
се придвижи с управлявания автомобил от една точка до друга, се е съгласил с
настъпването на общественоопасните последици на деянието си. Интелектуалният
момент на умисъла е включвал представите, че подсъдимият е употребил наркотични
вещества известно време преди да се качи в автомобила и въпреки това се е качил
да управлява същия. Този извод би бил същия, дори и ако подсъдимият е
употребил наркотичните вещества четири дни преди това, каквито са неговите
обяснения. Дори и да приемем защитната версия, управлението на автомобила е
осъществено от подсъдимия след ясното осъзнаване, че е употребил наркотични
вещества – марихуана и въпреки това се е качил да управлява автомобила. Във
волево отношение подсъдимият е желаел да управлява моторното превозно средство.
Подбудите за извършване на престъплението очевидно се
коренят в незачитането на установения в страната правов ред, в занижената степен на обществено съзнание, както и в
безотговорното отношение на подсъдимия, преди всичко както към собственото си
здраве, така и към останалите участници в движението, към случайните граждани и
пешеходци, включително и към неговия приятел – свидетелят Костадин Николов,
който се е возил в автомобила с него.
По наказанието:
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1
от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК касаещи неговото
определяне.
Съдът
прецени като висока обществената опасност на извършеното от подсъдимия деяние.
Касае се за престъпление пряко свързано с безопасността на движението по
пътищата, живота и здравето на участниците в него, както и на случайните
граждани и минувачи.
Съдът
прецени като ниска обществената опасност на подсъдимия, който е в млада
възраст, неосъждан, има добри характеристични данни, студент.
За да определи наказанието
на подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно
извършеното от подсъдимия деяние, данните за личността му, като установи като отегчаващи
вината обстоятелства предходните две нарушения на ЗДвП. Като смекчаващи вината
обстоятелства следва да се вземат предвид възрастта, чистото съдебно минало,
добрите характеристични данни, следването в университет, изказаното съжаление, доброто
процесуално поведение и съдействието за разкриване на обективната истина.
Наказанието, което се
предвижда за извършеното престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, е лишаване от свобода за
срок от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.
Размерът на наказанието
лишаване от свобода следва да бъде определен отчитайки отегчаващите
отговорността обстоятелства, съобразявайки високата степен на обществената
опасност на деянието, подбудите за негово извършване и данните за личността на
подсъдимия, така както повелява чл.54 НК. Ръководейки се от всичко това, съдът
прие, че най-подходящото е наказание лишаване от свобода за срок от три месеца,
като на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на така наложеното наказание да
се отложи за изпитателен срок от три години.
Така определеното наказание
съдът намира, че съответства на тежестта на самото престъпно деяние,
характеризиращо се с висока степен на обществена опасност. Съдът приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1
от НК, тъй като счита, че в случая са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
изброени по-горе, които да обуславят прилагането му – възрастта, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, следването
в университет, изказаното съжаление, доброто процесуално поведение и
съдействието за разкриване на обективната истина. Така определеното наказание ще
отговори напълно на целите на наказанието по чл.36 от НК. С оглед
обстоятелството, че подсъдимият е студент и не работи, няма доходи и не
притежава недвижими имоти или МПС, съдът счита, че на основание чл.55, ал.3 НК
не следва да му налага по-лекото предвидено кумулативно наказание глоба.
Съгласно разпоредбата на
чл.343г от НК съдът следва да постанови лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство. Съдът намира, че това следва да стане за период от девет
месеца, считано от 27.12.2017 г. По-голям срок на лишаване от правоуправление
се явява несъобразено тежка репресия с оглед личността на подсъдимия. С оглед обстоятелството
обаче, че е шофьор от 2015 г., като за този период има вече две нарушения на
ЗДвП извън настоящото деяние, показва, че подсъдимият все пак има изградена известна
нагласа за нарушаване на правилата за движение по пътищата, регламентирани в
ЗДвП, която да следва да бъде изкоренявана с по-строги наказания, които да му
подействат превъзпитаващо, поради което срокът на лишаване от правоуправление –
девет месеца – се явява справедлив и съответен на извършеното и личността на
дееца.
При тези данни съдът
намира, че така определените наказания ще изиграят своята роля за постигане
целите по чл.36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на
останалите членове на обществото. С налагането им подсъдимият ще има възможност
да осмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението
си със законоустановените порядки в обществото. Така преценените периоди, както
на лишаване от право на управление, така и определения изпитателен срок, се явяват
достатъчни с оглед постигане и на другата цел, преследвана от закона – да се
отнеме възможността на лицето да върши престъпления.
Вещественото доказателство - „Drager Drug Test 5000“ c
фабр. № ARHJ-0009, находящо се по делото, ще следва след влизане на присъдата в
сила да се унищожи.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: