№ 2020 г. гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХVІ – ти състав ,
в публично заседание на 13.10. 2020 г., в състав :
Административен
съдия : Красимир Кипров
при секретаря Камелия Александрова
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия
Красимир Кипров
адм.дело
№ 2933 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното
:
Производството е по реда на
чл.215 от З-на за устройство на територията / ЗУТ/.
Образувано
е по жалба на Н.Ц.Н., против заповед № 3899/ 20.09. 2019 г. на зам. кмета на община
Варна, с която на основание чл. 190, ал.1 и ал.2 във вр. с ал.6 от ЗУТ е разрешено прокарване на временен
път до ПИ 10135.2520.***през ПИ 10135.2520.*** , ПИ 10135.2520.***и ПИ 10135.2520.***. С изложени в жалбата
доводи, които по съществото си са такива за издаване на обжалваната заповед в
нарушение на материалния закон и при несъответствие
с целта на закона, се иска постановяване на съдебно решение за нейната отмяна
и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат Л..
Ответникът
– зам. кметът на Община Варна , чрез
упълномощения юрисконсулт Г. изразява становище за неоснователност на жалбата и
претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите
страни Д. Д.С. и С.Д.С. изразяват становище за
отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Заинтересованите
страни Д.Н.Д. , Д.Н.Д. , С.К.С. и Д.К.С. не се явяват в съдебно заседание и не
изразяват становище по жалбата.
Заинтересованата
страна П.Д.Е. изразява становище за основателност на жалбата.
Заинтересованата
страна Д.К.Д., чрез назначения особен представител адвокат М. Д. изразява
становище за основателност на жалбата.
Заинтересованите
страни С.С.А. и З.И.А. не изразяват
становище по жалбата, поради неявяването в съдебно заседание на назначеният им особен
представител адвокат Кр. П..
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното
:
ПИ 10135.2520.***е собственост на Д.Д.С. и С.Д.С.. С решение №
551-6 по протокол № 10 / 26 и 27.07.2012 г. на Общински съвет – Варна е одобрен
ПУП - ПУР за
СО „Т , Г Т и В “ , който по отношение на ПИ ***предвижда лице откъм
южната му граница по улица преминаваща през о.т. 421 - 422 ,
която не е открита на място. С оглед последното, достъпът до ПИ ***се е
осъществявал откъм северната му граница по пътека минаваща покрай ПИ 1977. За
осигуряване на достъп до път за ПИ ***е
била издадена от кмета на община Варна заповед № 1803/ 20.06.2017 год. , с която е
било разрешено прокарване на временен път през ПИ 10135.2520.***. Заповедта е
отменена с влязло в сила съдебно решение
№ 322/ 25.02.2019 г. по адм. дело № 3399/2018
г. по описа на АС – Варна, като преписката е върната на адм. орган за ново произнасяне
съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона. В мотивите на съдебното решение отмяната е обоснована с довода за
съществуването на вариант за временен път преминаващ покрай западната и северната граници
на ПИ **, посредством съществуващ и
неотразен в ПУП- ПУР и в кадастралната
карта път, представляващ продължение на път № ***, който обслужва имоти *** и **. Посочено е още, че този път достига до
предвидената улица от о.т. 420 до о.т. 423 по одобрения ПУП- ПУР , преминаваща по
северната граница на ПИ **, респективно южните граници на ПИ *** и ПИ **. При
новото разглеждане и в изпълнение на съдебното решение , назначената със
заповед № 0415/ 6.02.2019 г. на кмета на община Варна комисия за определяне на трасе за достъп до
имоти по процедури за учредяване на право на преминаване и прокарване на
временен път , постановява решение № 7-2 по протокол № 7 / 14.06.2019 г. , с
което допуска процедура за прокарване на временен път с ширина 3,5 м. до ПИ ***през
ПИ ***, след което се завива на изток и се преминава през ПИ ***и ***, съобразявайки
се с ПУП- ПУР в този участък. В мотивите на решението е посочено , че
съществуващият на място път явяващ се продължението на път № 9566 , представлявал временен път до
ПИ *** през ПИ *** и ПИ 1971 съгласно заповед № 1688/ 7.10.1998 г. на кмета
на община Варна, която имала срок на действие до влизането в сила на регулационен план. Посочено е още,
че действието на тази заповед било до
одобряването на ПУП-ПУР с решение № 551-6 по протокол № 10 / 26 и 27.07.2012 г. на Общински съвет – Варна , поради
което тя е загубила правното си действие,
в резултат на което собственикът на ПИ *** трасирал границите на имота си и
предприел действия по заграждането му. Решението на комисията е обосновано със
съображения за техническа и правна невъзможност за прокарване на трасе за временен път през ПИ
1977, както и по
продължението на о.т. 403-425-424-423-422, а по отношение на вариант за трасе през о.т. 401-418-419-420-421-422 е прието ,че то би засегнало площи от имоти ***,
**, **, ** , ***и *** в общ размер на 360 кв.м. , докато варианта за
временен път през ПИ ***, *** и ***засягал
обща площ от 280 кв.м. Срещу това решение на комисията е подадено
възражение от собственика на ПИ *** – Н.Ц.Н.,***_023ВН/5.07.2019 год. Във възражението се твърди, че предложеният от комисията
вариант за временен път дублирал заповед № 1688/7.10.1998 г. на кмета на община
Врана, поради което се настоява
временният път да следва изцяло трасето
на улицата по одобреният през 2012 г. ПУП-
ПУР , като са изложени съображения, че по този начин би се осигурило достъп до
съседните имоти **, **, ** , ***, включително и до въпросният ПИ **. С решение
на комисията № 9-7 по протокол № 9/ 22.08.2019 г. , възражението на Н. не е уважено с мотива, че
варианта за временен път приет с решение № 7-2 по протокол № 7/2019 г. бил
по-икономичен и по-лесен за изпълнение , съответно предлага се
на кмета на община Варна да издаде заповед по чл.190,ал.1 и ал.2 във вр. с ал.6 от ЗУТ съобразно този вариант. С
издадената от кмета на община Варна заповед № 0657/13.03.2017 г. , на основание
пар.1,ал.3 от ДР на ЗУТ са предоставени на зам. кмета П.П. функции
по ЗУТ, включително за издаване на заповеди по чл.190, ал.6 от ЗУТ за прокарване на временни пътища. Въз основа
на така делегираните му правомощия, зам. кметът П. издава заповед № 3899/20.09.2019 г. , с която
разрешава прокарване на временен път до ПИ ***през ПИ *** с дължина 45 м. и ширина 3,50 м. , покрай източната му граница
с общо засегната площ от 157 кв.м. ; през ПИ **, собственост на Д.К.Д., покрай
северната му граница, с общо засегната площ от 44 кв.м. и
през ПИ *** , собственост на П.Д.Е. и наследниците на Д. Д. Д., покрай южната му
граница, с общо засегната площ от 73 кв.м. Съгласно приложената на л.42 от преписката
справка , наследници на Д. Д. Д. са И.Г.А., Д.Н.Д. , Д.Н.Д., С.К.С. и Д. К.С.. Заповедта е връчена на Н. на 30.09.2019
г. , след което чрез адвокат Л. тя подава на 14.10.2019 г. жалба срещу нея до АС-Варна.
В хода на съдебния процес е починал И.Г.А., поради което като заинтересовани
страни са конституирани неговите наследници С.С.А. и З.И.А.. В хода на делото
са назначени две съдебно-технически експертизи, извършени от вещото лице Г.Ч.
,втората от които е допълнителна такава. В т.3 от допълнителната експертиза е дадено
заключение за съществуването на вариант за временен път по трасето на одобреният
ПУП-ПУР – през о.т. 401, 418 , 419, 420
,421 и 422. При предвидена ширина на временния път от 3,50 м. по южната граница
на ПИ *** и ширина от 4,00 м. в останалата част на трасето
с крайна точка на разстояние 5,00 м. от
югозападния ъгъл на ПИ ***е дадено
заключение, че се засягат ограда от бетонови блокчета по източната
граница на ПИ ** и масивна ограда по северната
граница на ПИ ***. Посочено, е че при този вариант за
временен път се засягат площи както следва : ПИ ***– 11,5 кв.м.; ПИ *** – 168,12 кв.м. ; ПИ ** – 30 кв.м. ; ПИ **–
109,25 кв.м. ; ПИ ** – 54 кв.м. ; ПИ 1971 – 50 кв.м. ; ПИ *** – 130 кв.м. и ПИ ***-
85,5 кв.м. , или общо засегната от
всички имоти площ в размер на 638,37 кв.м. Съобразно скицата
представляваща неразделна част от обжалваната заповед , имоти **, **, ** и ***
нямат достъп до път или улица – според заключението на вещото лице Ч. , покрай
източните граници на имоти ** и **минава
пътека с ширина от 1м. до 2 м.
При така установените фактически
обстоятелства, съдът намира от правна страна следното :
Жалбата е процесуално допустима
като подадена от лице с правен интерес в 14-дневния срок по чл.215,ал.4 от ЗУТ , срещу подлежащ на
съдебен контрол ИАА.
Разгледана по същество ,съдът
намира същата за основателна.
Обжалваната заповед е издадена от
компетентен адм. орган, предвид надлежно извършената делегация на правомощия,
както и при спазване на формата, уредена в разпоредбата на чл.190, ал.6 от ЗУТ.
Не съответства на обективните факти изложеното в жалбата твърдение за
противоречие на обжалваната заповед със съдебното решение по адм. дело № 3399/ 2018 г. по описа на
АС-Варна. Невярно е твърдението на жалб. Н., че съдът бил възприел предложеният
от експертизата вариант за временен път по трасе от западната и северна граница
на ПИ 10135.2520.*** – както е посочено по-горе, съдът по адм. дело № 3399/2018
г. е възприел вариант на трасе по западната и северна граници на ПИ ***, а не на ПИ ***. В тази връзка, обжалваната заповед
е издадена при точно изпълнение на
дадените със съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона,
поради което тя не представлява нищожен адм. акт по смисъла на чл.177,ал.2 от АПК.
Спазени са
административнопроизводствените правила ,като е било гарантирано участието на Н.
в адм. производство – същата е упражнила по надлежния ред правото си на
възражения.
Независимо от гореизложеното,
съдът намира обжалваната заповед за материално незаконосъобразна и
противоречаща на целта на закона, т.е. налице са основанията на чл.146, т.4 и
т.5 от АПК за нейната отмяна. Силата на присъдено нещо на решението по адм. дело
№ 3399/ 2018 г. има за предмет отмяната на предходната заповед №
1803/20.06.2017 г. , т.е. само в тези
обективни предели тя има съгласно чл.177,ал.1,изр.2 от АПК действие по
отношение на всички. В този смисъл, по отношение на възприетият в мотивите на
решението по адм. дело № 3399/2018 г. вариант на временен път, който е предмет
на сега обжалваната заповед, цитираното съдебно решение не се ползва със силата
на присъдено нещо, поради което не съществува преклузия за проверка на материалната
законосъобразност на този вариант. Уредбата на
последната се съдържа в нормата на чл.190, ал.3 от ЗУТ, която в
относимата към казуса част изисква временните пътища да следват по възможност
новите улици по подробния устройствен план и да не засягат заварени сгради и постройки и дълготрайни декоративни дървета. Правилното
тълкуване на нормата предполага, че преследваната с нея цел е за осъществяването
по възможност на връзка на временния път с прокараните по подробния устройствен
план улици в случаите, когато е изпълнимо императивното условие да не
се засягат заварени сгради и постройки и дълготрайни декоративни дървета. При
тази нормативна даденост , варианта на временен път при който съществува
техническа възможност да се следват улиците по подробния устройствен план и
същевременно да не се засягат заварени
сгради и постройки и дълготрайни декоративни дървета, в най-пълна степен
съответства на кумулативно поставените с
разпоредбата на чл.190, ал.3 от ЗУТ две изисквания за материална законосъобразност. Съществуването
на такъв вариант за прокарване на временен
път е установено по делото с извършената
допълнителна съдебно-техническа експертиза, заключението по т.3 от която съдът
намира за правилно и обосновано. Началото на представеният в скицата към
заключението временен път започва от съществуващият път 9566 , каквото е
и началото на временният път по обжалваната заповед, но за разлика от
последния, предложеният от вещото лице временен път следва изцяло в останалата
си част трасето на улицата по одобрения
ПУП-ПУР /означен с червен цвят на
скицата към заповедта / , докато предвиденият с обжалваната заповед временен
път следва улицата по ПУП-ПУР в значително по-малък участък, основно разположен само по южната
граница на имот ***. Предложеният от вещото лице Ч. вариант е с ширина на пътя от 3,50 м. по южната граница на имот ***, респективно
северната граница на имот ***, с цел да не се засяга постройката /метална
барака/ в имот ***, а за останалата част на трасето вещото лице дава заключение, че засегнатите от съответните
имоти площи са изчислени от него на база ширина на пътя от 4,00 м. Установява се от съдържанието на обжалваната
заповед, че предвиденият с нея временен път е с ширина от 3,50 м., при което
ако останалата част от предложеното от вещото лице трасе е със същата ширина, а
не с ширина от 4,00 м., то не би се
засегнала оградата в ПИ ** – тази ограда, за която в последното съдебно
заседание вещото лице дава заключение ,че е с ширина от 20 см. , очевидно се засяга
само защото предложеният път е с ширина
от 4,00 м. Що се касае до засягането на оградата по северната граница на имот №
*** / установено с първата експертиза по делото/ , то правата на жалбоподателката не се явяват нарушени след
като самата тя настоява, че именно този
е законосъобразният вариант за временен
път , т.е. тя в качеството си на собственик на ПИ *** приема,
че това засягане не противоречи на нейния правен интерес. При така
съществуващата възможност за прокарване на временен път с ширина от 3,50 м. следващ
трасето на улицата по влезлия в сила ПУП-ПУР през о.т.418-419-420-421-422, който да
осигурява достъп до път за ПИ ***без да се засягат заварени сгради и постройки и дълготрайни
декоративни дървета, то този вариант се явява единственият законосъобразен
такъв, тъй като изпълнява и двете кумулативни изисквания на разпоредбата на
чл.190,ал.3 от ЗУТ. В сравненият с този
вариант, приетият с обжалваната заповед вариант за временен път е материално незаконосъобразен, тъй като не изпълнява
първото условие на чл.190,ал.3 от ЗУТ - при
съществуваща техническа и правна възможност, той не следва улицата по ПУП-ПУР, одобрен с
решение № 551-6 по протокол № 10/ 26 и
27.07.2012 г. на Общински съвет-Варна -
в частта, която преминава през ПИ ***, временният път е в пълно несъответствие с новата улица по ПУП-ПУР. Освен материално законосъобразен от гледна точка на разпоредбата на чл.190,
ал.3 от ЗУТ, варианта за временен път, който следва новата улица по ПУП-ПУР съответства и на целта
на закона, тъй като освен достъп до път за ПИ **, той осигурява достъп до път и
за ПИ **, **, ** и *** , които също са лишени от такъв. Налице е материална
законосъобразност и от гледна точка на разпоредбата на чл.6, ал.3 от АПК, която
изисква прилагане на по-благоприятни мерки за този адресат на адм. акт, чийто права
той засяга или създава задължения за
него. В настоящият казус, засегнатата в този смисъл страна се явява жалбоподателят Н.,
докато за Д.Д.С. и С.Д.С. обжалваната заповед се явява благоприятен за тях адм. акт
/ такъв създаващ права/ , поради което принципа за съразмерност по чл.6,ал.3 от АПК е неприложим за тях. Независимо от факта, че варианта следващ новата улица по ПУП-ПУР засяга 168,12 кв.м. от имот ***, а
този по обжалваната заповед засяга 157 кв.м. от същият имот, то първият е по-благоприятен
за собственика на ПИ ***, тъй като би се засегнала само западната граница на
имота и при последващото реализиране на ПУП-ПУР, докато с варианта по
обжалваната заповед първо ще се засегне
източната му граница и след това при
реализацията на ПУП-ПУР засягане ще претърпи и западната граница на имота. Вярно е , че временния
път следващ новата улица по ПУП-ПУР засяга площи от повече имоти и в общ размер по-голям от този по обжалваната
заповед, но този относим към
разпоредбата на чл.6,ал.4 от АПК и очевидно възприет от адм. орган критерий за икономичност е приложим само при наличието на две или
повече законосъобразни възможности, а както вече бе посочено по-горе , законосъобразната
възможност е само една, а именно – временен път следващ новата улица по ПУП-ПУР.
Приемайки обратното с обжалваната заповед, адм. орган е постановил материално
незаконосъобразен и несъответстващ на целта на закона адм. акт, който като
такъв подлежи на отмяна на основание чл.146, т.4 и т.5 от АПК.
След отмяната и в
съответствие с разпоредбата на чл.173,ал.2 от АПК, преписката следва да бъде върната на адм.
орган за ново разглеждане , тъй като естеството на въпроса за прокарване на временен път не позволява разрешаването му от съда. При
новото разглеждане адм. орган следва да съобрази гореизложеното от съда тълкуване
на разпоредбите на чл.190, ал.3 от ЗУТ и
чл.6 , ал. 3 и 4 от АПК.
При този изход от делото, разноски на ответника не се дължат, а съгласно
чл.143,ал.1 от АПК жалбоподателят има право на разноски ,които следва да бъдат
възстановени от ЮЛ на ответника по делото.
Съобразно представеният списък и наличните по делото доказателства, сторените
от жалбоподателя разноски са в общ размер на 1210 лв., от които 10 лв. платена
държавна такса , 650 лв. платено адвокатско възнаграждение / договор за правна
защита и съдействие на л.16 / , 350 лв. възнаграждение на вещо лице за две
експертизи и 200 лв. платено възнаграждение
за назначаването на двама особени представители.
Предвид изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ издадената от зам. кмета
на Община Варна заповед № 3899/ 20.09.2019 г.
и ВРЪЩА преписката на адм. орган за ново разглеждане при спазване на
дадените в мотивите на това решение задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА Община Варна
да заплати на Н.Ц.Н., ЕГН **********, адрес *** за разноски по делото сумата от 1210 лв. /
хиляда двеста и десет /.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :