Решение по дело №326/2019 на Окръжен съд - Враца

 Р Е Ш Е Н И Е №249

 

гр. ВРАЦА,26.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Врачанският окръжен съд,гражданско   отделение, в

публичното заседание на  19.06.2019г.,    в състав:

 

 

Председател:Татяна Александрова

    Членове:Мирослав Досов

            Пенка Т.Петрова

 

                                    

в присъствието на:

прокурора                      секретар Хр.Цекова,

като разгледа докладваното  от  съдия Пенка Т.Петрова             

в.гр. дело N` 326  по описа за 2019 година,

 

    за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството се движи по реда на чл.258 и сл.ГПК.

    Образувано е по въззивна жалба от 09.04.2019г.,подадена от М. ***,срещу решение на РС гр.Враца от 21.03.2019г.г.,постановено по гр.д.№ 5268/2018г,с което е уважен предявен против въззивника иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД,като не е уважено направеното от последния възражение за прихващане със сумата 17000 лв.,дължима от въззиваемия.Поддържа се във въззивната жалба,че решението е необосновано и неправилно – постановено при неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото,и при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Иска се отмяна на съдебния  акт ,и решаване на спора по същество от настоящата инстанция с отхвърляне на предявения иск след уважаване на възражението за прихващане.

    Противната страна оспорва въззивната жалба.Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

    Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

    Настоящият състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в процеса,имаща право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

    П.И. *** е предявил против М.К.А. евентуално съединени осъдителни искове за сумата от 13000 лева, като главният иск е с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД за връщане на сума, дадена при начална липса на основание, а евентуалният иск е с правно основание чл.59 ЗЗД за връщане на сумата, с която въззивникът неоснователно се е обогатил за сметка на въззиваемия.

Излага се в исковата молба, че страните се познават от 2008г.  На 17.12.2013г. въззиваемият превел по банков път от сметката си в „Уникредит Булбанк” АД гр.София сума в размер от 13000 лева по сметка на въззивника в Пощенска банка АД . Като основание за преведа е било посочено „захранване на сметка”. Твърди се, че не е било налице правно основание за извършването на този превод, поради което моли въззивникът да бъде осъден да му я върне. В случай, че бъде отхвърлен главният иск, моли въззивникът да бъде осъден да му заплати сумата, тъй като се е обогатил с нея без основание, а въззиваемият е обеднял с посочената сума.

Въззивникът оспорва иска като поддържа, че получената сума е използвана от него съобразно указанията на ищеца за разплащане на покупна цена по сделки от негово име. В случай, че бъде уважен предявения иск прави възражение за прихващане със свое вземане към въззиваемия в размер на 17000 лева. Твърди, че посочената сума е преведена от него на 06.01.2009г. по банков път чрез „Юробанк И Еф Джи България” АД с посочено основание „захранване на сметка”, като същата била преведена на въззиваемия без правно основание, и същата е дължима на основание чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД.  

Безспорно е,че въззивникът М.А. е получил от въззиваемия П.С.  сумата от 13000 лева с банков превод от 17.12.2013г., което се установява и от представеното банково удостоверение в тази насока.

Представено е платежно нареждане от 06.01.2009г.,от което  се установява, че М.А. е превел на П.С. по сметка в „Уникредит Булбанк” АД сумата от 17000 лева.

Други доказателства по делото не са събирани.

При така изяснената фактическа обстановка първоинстанционният съд приел предявения иск за основателен и доказан и го уважил.Изложил е в мотивите към решението,че исковата сума е получена от въззивника при начална липса на основание.В тежест на въззивника-ответник е било да установи евентуално наличие на основание за получаване или задържане на сумата,и тъй като това не е сторено,то предявеният иск се явява основателен и доказан.Първоинстанционният съд е изложил също,че възражението за прихващане със сумата 17000 лева е неоснователно,тъй като вземането,с което се иска прихващане не е ликвидно и изискуемо от една страна,и от друга – погасено по давност с оглед направеното от въззиваемия възражение за давност,като е приел,че прихващане преди изтичане на давността не е могло да бъде извършено.

Въззивната инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на първата,и намира,че решението и е постановено при правилно приложение на материалншия закон и доказателствата по делото.

     Установено е, че процесната сума/предмет на първоначалния иск/ е получена от въззивника при начална липса на правно основание - чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД. Въззиваемият е установил, че е заплатил процесната сума,който факт не се оспорва от въззивника по делото. В тежест на последния, който оспорва иска по чл. 55 от ЗЗД,е било да установи евентуално наличие на правно основание за получаване на сумата или на такова – да я задържи и да не я връща на въззиваемия.Не са наведени конкретни доводи за наличие на правно основание за превеждане на процесната сума по негова сметка. Оспорването е общо и не е подкрепено с конкретни твърдения, нито са сочени и събрани доказателства за установяване на облигационна връзка или друго основание за получаване и задържане на сумата. С оглед изложеното,главният иск се явява  основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния му предявен размер, при което не следва да бъде разглеждан евентуално предявеният иск.

Направеното възражение за прихващане със сумата от 17000 лева,е неоснователно .Правилни са изводите на първоинстанционния съд,че за да бъде извършено прихващане на основание чл.103 ал.1 ЗЗД е необходимо вземанията да са изискуеми и ликвидни. Може да бъде направено възражение за прихващане с вземане, което не е ликвидно, като в този случай ефектът на прихващането настъпва от влизане в сила на решението, с което е установено по основание и размер вземането.

В настоящия случай ищецът-въззиваем е направил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираното от въззивника вземане, с което се иска да бъда извършено прихващане с исковата сума. Наведени са доводи с възражението за прихващане за извършен паричен превод за сумата от 17000 лева на 06.01.2009г. Същото вземане не е установено по основание и размер и не е безспорно между страните към момента на изявлението за прихващане. Приложимият давностен срок за погасяване на вземането е 5 години. Възражението за прихващане е направено от въззивника с отговора на исковата молба, като преди провеждане на първото заседание по делото с молба от 05.03.2019г. ищецът-въззиваем е направил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на тази сума. Давностният срок е изтекъл на 06.01.2014г.,а вземането на въззиваемия е възникнало на 17.12.2013г.Становището на въззивника е,че в периода 17.12.2013г.-06.01.2014г. е могло да стане прихващане между двете вземания,позовавайки са на чл.103 ал.2 ЗЗД.

Съгласно  чл. 103 ал.2 ЗЗД прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността.Спорен е именно въпроса могло ли е да се извърши прихващане между двете вземания преди изтичанане на давността за активното/вземане/.В конкретния случай според настоящия състав такова прихващане не е могло да бъде извършено,тъй като към момента на изтичане на давността и конкретно в релевирания от въззивника период,посочен по горе, вземането му не е било ликвидно.Поради това не са били налице предпоставките за извършване на прихващане/освен изискуемост и ликвидност/.Съдебното прихващане в случая настъпва след като влезе в сила решението ,с което се установяват насрещните вземания и тяхната изискуемост,така,че им се придава занапред качеството на ликвидност.В този смисъл е налице обилна вкл.задължителна практика на ВКС.Представената от въззивника практика – решение № 135/07.06.2019г.на ВКС-4-то ГО е неотносима към конкретния случай,тъй като решаващият състав е приел,че активното вземане не е погасено по давност.

При така изяснената фактическа обстановка с оглед изложеното въззивната жалба се явява неоснователна.Като такава следва да се остави без уважение,а първоинстанционното решение – да се потвърди.

При този изход на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемия сторените от него разноски пред въззивната инстанция в размер на 1440 лв.

Водим от горното,ВОС

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на РС Враца от 21.03.2019г.,постановено по гр.д.№ 5268/2018г.

ОСЪЖДА М. *** да заплати на  П.И. *** сумата 1440 лева, представляваща сторени във въззивното производство разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от уведомяването на страните.

 

  

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........