Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 02.08.2021 г.
СГС, VI-4 състав,
в открито съдебно заседание на шести юли две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При
участието на секретар Анелия Груева, като разгледа т.д.N
2553/2020 г.,
докладвано от съдия Чомпалов, установи следното:
СГС е сезиран с искова молба от „Б.М.Т.И.“
ООД, с която е предявен срещу „Т.-Д.З.Б.“ иск с правно основание чл.82 ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че на 24.08.2011 г. е сключил с ответника договор за
кредит, а за обезпечение на вземанията на ответника е бил учреден особен залог
върху селскостопански машини. Задълженията по договора за кредит са били обявени
за предсрочно изискуеми и ответникът е пристъпил към изпълнение по отношение на
заложените вещи. На 10.11.2016 г. и на
22.07.2017 г. заложният кредитор без участие на ЧСИ е продал вещите срещу цена
от общо 263 250 лв., която е с 625 150 лв. по-ниска от действителната
цена от 889 400 лв. Поддържа се, че в полза на ищеца е постановено решение
по т.дело N 3990/18 г. на САС, с което е уважен предявеният частичен иск
в размер на 30 000 лв. – вреди от нарушение на изискванията на чл.37 ЗОЗ. С
молба от 04.06.2021 г. е уточнено, че се претендира обезщетение в размер на 18 780
лв., частично от 70 850 лв. – вреди от продажбата на колесен
трактор „Deutz-Fahr Agrotron M610”, обезщетение от 38 590 лв., частично от
349 700 лв. – вреди от продажбата на трактор верижен „Challenger MT 865В“, обезщетение от 31 590 лв. -
вреди от продажбата на прикачна машина за култивиране “Simba SL 700 DTD” и обезщетение от 26 220
лв. – вреди от продажбата на прикачна машина за култивиране “Simba
UP/10.0/FW”, частично от общо 198 200 лв. за двете
машини.
Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска с възражението,
че е погасен по давност, защото за остатъка от вземането за разликата над
30 000 лв. давността не е била прекъсвана с предявяване на първия частичен
иск, а за спорното вземане следва да се прилага тригодишния давностен
срок по чл.111 б.“б“ ЗЗД, а давносттта започва да
тече от 10.11.2016 г. и от 22.07.2017 г., когато са продадени вещите. Сочи се,
че за вредите от продажбите на трактор и прикачни
машини за култивиране давността е изтекла на 11.10.2019 г., а за вредите от
продажбата на колесен трактор давността е изтекла на
22.02.2020 г. Искът е предявен на 23.12.2020 г., поради което е погасен по
давност. Дори и да се приеме, че давността е започнала да тече от момента на
узнаването, давностният срок е изтекъл, защото на 12.12.2016 г. и на 28.04.2017 г. ищецът е получил
уведомленията на ЧСИ И. за продажбите. Излагат се съображения, че ищецът не е
претърпял вреди за сумата над 30 000 лв. Прави възражение по чл.83 ЗЗД,
основано на твърдения, че ищецът не е полагал грижи за поддръжката на вещите и
не е съдействал за намиране на купувачи.
Ищецът е
подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявените искове с довода,
че договорът за особен залог не съдържа клауза, че заложният кредитор ще
продаде вещите с грижата на добър търговец, а че вещите ще се продадат по цена,
определена от експерт. Сочи се, че от представените доказателства по т.дело N 2897/17
г. на СГС се установява размерът на претърпените от ищеца вреди, а въпросът за
добросъвестността на ответника е установен с влязлото в сила решение.
Ответникът
е подал допълнителен отговор, с който поддържа възражението за погасителна
давност, тъй като се претендира обезщетение за вреди от неизпълнен договор,
както и възражението, че ищецът с поведението си е допринесъл за настъпване на
вредите. Навеждат се доводи, че ищецът преди продажбата на вещите е извършил симулативни сделки с цел да се попречи на ответника да се
удовлетвори от заложеното имущество.
Представен
е договор за особен залог на движими вещи N 20-05-11-ЗА/24.08.2011 г.,
от който се установява, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение, по което ищецът е учредил в полза на ответника особен залог
върху движими вещи на стойност 2 216 800 лв., посочени в
опис-приложение 1, които да служат за обезпечение на вземанията на ответника по
договор за банков кредит N 20-15-11/24.08.2011 г.
Представено е удостоверение N 1052518/30.11.2016 г. на
ЦРОЗ, от което се установява, че договорът за особен залог е вписан по
партидата на ищеца и че на 28.04.2016 г. и на 05.08.2016 г. ответникът е
пристъпил към изпълнение.
Представен е протокол от 06.08.2015 г. на ЧСИП.И. по изп.дело
N 20158210400623, от който се установява, че от ищеца са били отнети
заложените движими вещи.
Представен е протокол от 21.07.2016 г. на ЧСИП.И. по изп.дело
N 20158210400623, от който се установява, че отнетите заложени
движими вещи са предадени на ответника.
Представен е договор за покупко-продажба на движими вещи по реда на ЗОЗ
от 11.10.2016 г., от който се установява, че ответникът е продал на „Е.“ АД
трактор верижен „Challenger MT 865В“ с рег.N *******за сумата от 210 000 лв.
Представен
е договор за покупко-продажба на движими вещи по реда на ЗОЗ от 11.10.2016 г.,
от който се установява, че ответникът е продал на „Е.“ АД прикачна
машина за култивиране “Simba SL 700 DTD” с рег.N *******и прикачна машина за
култивиране “Simba UP/10.0/FW” за сумата от 65 400 лв.
Представен е договор за покупко-продажба на
движими вещи по реда на ЗОЗ от 22.02.2017 г., от който се установява, че
ответникът е продал на ЕТ „ К. -5 Н.Я.“
трактор колесен „Deutz-Fahr Agrotron
M610”
с рег.N ******при цена от 40 500 лв.
Представено е разпределение по чл.41 ЗОЗ на
ЧСИП.И., с който трактор верижен „Challenger MT 865В“ с рег.N *******за сумата от 210 000 лв., прикачна машина за култивиране
“Simba SL 700 DTD” с рег.N *******за сумата от 32 400 лв.; прикачна машина за култивиране “Simba
UP/10.0/FW” за
сумата от 33 000 лв.
Представено е съобщение изх.N 46536/09.12.2016
г. на ЧСИП.И. по изп.дело N
20158210400623,
с което на ищеца е връчено разпределението на 12.12.2016
г.
Представено е съобщение изх.N 18917/25.04.2017 г. на ЧСИП.И.
по изп.дело N 20158210400623, с което на ищеца е връчено
на 28.04.2017 г.разпределение от 21.04.2017 г.
Представено е решение от 25.01.2019 г. по т.дело N 3990/18 г.
на САС, с което решение от 25.06.2018 г. на СГС по т.дело N 2897/17
г. е отменено и „Т.-Д.З.Б.“ е осъден да заплати на „Б.М.Т.И.“ ООД сумата от
30 000 лв. – обезщетение за вреди
от неизпълнение на договор за особен залог от 24.08.2011 г. , изразяващи се в
разлика между продажба цена и пазарна стойност на продадено заложено имущество
– селскостопански машини, частично от 626 150 лв.
Установява се от заключението на ССЕ, че към
11.10.2016 г. средната пазарна цена на верижен „Challenger
MT 865В“ е
възлизала на 240 210 лв.; средната пазарна цена на прикачна
машина за култивиране “Simba SL 700 DTD” е възлизала на 58 558 лв.; средната
пазарна цена на на прикачна
машина за култивиране “Simba UP/10.0/FW” е възлизала на 52 988
лв.; към 22.02.2017 г. средната пазарна цена на трактор колесен
„Deutz-Fahr Agrotron M610” е възлизала на 53 350 лв.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.82 ЗЗД.
От
представеното по делото решение от 25.01.2019 г. по т.дело N 3990/18 г. на САС се установява, че решение от
25.06.2018 г. на СГС по т.дело N 2897/17 г. е отменено и „Т.-Д.З.Б.“ е осъден да заплати на „Б.М.Т.И.“ ООД
сумата от 30 000 лв., частично от 626 150 лв. – обезщетение за вреди от неизпълнение на
договор за особен залог от 24.08.2011 г., изразяващи се в разлика между продажна
цена и пазарна стойност на продадено заложено имущество – селскостопански
машини. Решението за уважаване на частичния иск формира СПН, която обхваща в
своите обективни предели основанието на
иска, индивидуализирано чрез правопораждащите факти, от които
правоотношението произтича,
страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер
на спорното субективно материално право – т.2
от ТР № 3 от 22.04.2019 г. по тълк.д.
№ 3/2016 г., ОСГТК на ВКС.
В
случая както за частичния иск, така и за иска
за останалата част от вземането, общите правопораждащи юридически факти са едни
и същи, поради което при произнасяне по иска за останалата
част от вземането съдът в настоящето производство е длъжен да
приеме, че между страните е бил сключен договор за особен залог, както и че по
този договор ответникът в качеството на заложен кредитор не е изпълнил договорното задължение по чл.37
ал.3 ЗОЗ да положи дължимата грижа на добрия търговец при извършване на
продажбите на заложеното имущество, което неизпълнение е довело до вреда за ищеца
в качеството на заложен длъжник, която произтича от разликата между продажната
цена и средната пазарна цена на вещите. Съдът приема, че поради неизпълнение от ответника на
договорното му задължение по чл.37 ал.3 ЗОЗ цената, на която са
били продадени заложените вещи, не е възможно най-високата цена, на
която е могло да бъдат продадени.
Доколкото е формирана сила на присъдено нещо
по отношение на правопораждащите факти, съдът намира,
че не следва да се произнася по повдигнатите от ответника възражения с правно
основание чл.83 ал.2 ЗЗД относно принос на ищеца за настъпване на вредата,
защото такива възражения не са били наведени в производството по частичния иск.
Ответникът е бил длъжен в производството по частичния иск да изчерпи всички правоизключващи и правопогасяващи
възражения, които имат значение за неговата отговорност,
а пропускът да
бъде въведено своевременно в процеса по предявения частичен
иск
възражение за намаляване на отговорността на ответника поради неправомерно поведение
на ищеца, представлява пречка това възражение да бъде
предявено от ответника за първи
път в настоящето
производство
по иска за останалата част от вземането /решение № 89 от
28.01.2020 г. по т.д.
№ 2741/2015 г., Т. К.,
І Т. О. на ВКС/.
По
размера на възникналите от договорното неизпълнение вреди. Въведеното от ищеца
фактическо основание на исковете е неполагането от ответника на дължимата грижа
на добрия търговец при извършване на продажбите по реда на ЗОЗ, което е
осуетило възможността при продажбите да се достигне средната пазарна цена. Следователно
на преценка подлежи каква е била към момента на извършване на продажбите действителната
цена на вещите по средни пазарни цени, за да се прецени, след съпоставка с
уговорената цена, в какъв размер са претърпените от ищеца вреди.
Съдът намира, че следва да се
отчете средната пазарна цена по заключението на СОЕ, защото в производството по
частичния иск при формиране на извода за това дали неизпълнението на
договорното задължение е довело до вреда като разлика между парични стойности
съдът е приел, че вредата произтича от разликата между средната пазарна цена и
цената, на която заложният кредитор е продал вещите. Недопустимо е съдът в
настоящето производство да не отчете средната пазарна цена като релевантна
величина, а ликвидационната стойност, която е по-ниска, защото в този случай
има опасност да се достигне до извода, че за някоя от продажбите изобщо не е
настъпила вреда. Това обаче ще е в противоречие с решението по частичния иск, в
което е прието, че всяка от продажбите води до увреждане на ищеца.
Установи се от договор за
покупко-продажба на движими вещи по реда на ЗОЗ от 11.10.2016 г., че ответникът
в качеството на пристъпил към изпълнение заложен кредитор е продал на „Е.“ АД
трактор верижен „Challenger MT 865В“ с рег.N *******при цена от 210 000 лв. От неоспореното заключението на СОЕ се
установява, че средната пазарна цена на верижен „Challenger MT 865В“ е възлизала на 240 210 лв. В този
случай съдът приема, че вредата възлиза на 30 210 лв., която представлява
разликата между уговорената продажна цена от 210 000 лв. и средната
пазарна цена от 240 210 лв.
Установи се от договор за покупко-продажба на движими вещи по реда на
ЗОЗ от 11.10.2016 г., че ответникът е продал на „Е.“ АД прикачна
машина за култивиране “Simba SL 700 DTD” с рег.N *******и прикачна машина за
култивиране “Simba UP/10.0/FW” за
сумата от общо 65 400 лв. От
неоспореното заключението на ССЕ се установява, че средната пазарна цена на прикачна машина за култивиране “Simba SL 700 DTD” е
възлизала на 58 558 лв., а средната пазарна цена на прикачна
машина за култивиране “Simba UP/10.0/FW” е възлизала на 52 988 лв., т.е цената на двете вещи е била в размер
на общо 111 546 лв. В този случай
съдът приема, че вредата възлиза на 46 146
лв., която представлява разликата между уговорената продажна цена от 65 400
лв. и средната пазарна цена на двете вещи от 111 546 лв.
Установи се от договор за
покупко-продажба на движими вещи по реда на ЗОЗ от 22.02.2017 г., че ответникът
е продал на ЕТ „ К. -5 Н.Я.“ трактор колесен „Deutz-Fahr Agrotron M610”с рег.N ******при
цена от 40 500 лв. От неоспореното заключението на ССЕ се установява, че
средната пазарна цена на трактор колесен „Deutz-Fahr Agrotron M610” е възлизала на 53 350 лв. В този случай
съдът приема, че вредата възлиза на 12 850лв., която представлява разликата
между уговорената продажна цена от 40 500 лв. и средната пазарна цена от
53 350 лв.
При тези факти съдът намира, че
претърпените от ищеца вреди от продажбите на заложените по реда на ЗОЗ движими
вещи възлизат на общо 89 206 лв.
От страна на ответника е
повдигнато своевременно възражение за погасителна давност, по което съдът е
длъжен да се произнесе.
В случая се претендира обезщетение
за вреди, настъпили като резултат от неизпълнение на договорно задължение,
поради което съдът намира, че следва да се приложи краткият тригодишен срок по
чл.111 б.“б“ ЗЗД. Съдът не споделя
довода на ищеца, развит в писмената защита, че за отношенията между страните
следва да се прилага общата 5-годишна давност по чл.110 ЗЗД. Това е така,
защото не е предявен иск за неизпълнение на договорно задължение – не се претендира осъждане на ответника да престира дължимия резултат, поради което не следва да се
прилага общият давностен срок от 5 години по чл.110 ЗЗД. С исковете се претендира обезщетение за вреди, настъпили като последица от
неизпълнено договорно задължение, поради което случаят попада в хипотезата на
чл.111 б.“б“ ЗЗД, която предвижда кратък тригодишен давностен
срок.
Вредите са настъпили с факта на
извършване на продажбите - на 11.10.2016 г. и 22.02.2017 г., поради което съдът
намира, че изискуемостта на вземанията за обезщетение е настъпила към тези
дати, защото тогава са се осъществили
всички факти, водещи до възникване на вземането за обезщетение на
вредите от неизпълненото договорно задължение
по чл.37 ал.3 ЗОЗ. Това означава, че от тези две дати на основание чл. 114 ал.1 ЗЗД е започнал да тече краткият давностен срок по
чл.111 б.“б“ ЗЗД /решение № 400 от
01.04.2016 г. по гр.д. № 7379/2014 г., Г.
К., ІV Г. О. на ВКС,
решение № 143 от 23.08.2016 г. по гр.д. № 5958/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/. За началния момент, от който започва да тече давностният
срок, няма значение обстоятелството дали ищецът е знаел за това, че в негова
полза е възникнало вземане за обезщетение на претърпените от него вреди /решение № 292 от 14.07.2011 г. по гр.д. № 1220/2010 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/.
За обезщетението за вредите от
продажбите на 11.10.2016 г. тригодишният давностен
срок е изтекъл на 11.10.2019 г., а за обезщетението за вредите от продажбата на
22.02.2017 г. давностният срок е изтекъл на
22.02.2020 г. Исковата молба е подадена на 23.12.2020 г., поради което исковете
са погасени по давност.
Дори и да се приеме, че давността
е започната да тече не от извършване на продажбите, а от момента, от който
ищецът е узнал за тях, и в този случай исковете са погасени по давност. Ищецът е
бил уведомен за двете продажби от 11.10.2016 г. и за цената, по която са
продадени вещите, на 12.12.2016 г., когато му е било връчено
разпределението на ЧСИП.И., в което се сочи каква цена е получена за продажбата
на всяка вещ. Дори и да се приеме, че давността
за вземането за обезщетение за вреди от тези продажби е започнала да тече от
12.12.2016 г., краткият давностен
срок е изтекъл на 12.12.2019 г., а исковата молба е
подадена на 23.12.2020 г.
Ищецът е бил уведомен за
продажбата от 22.02.2017 г. и за цената, по която е продадена вещта, на 28.04.2017 г., когато му е връчено
разпределението от 24.04.2017 г. на ЧСИП.И., в което се сочи каква цена е
получена за продажбата на вещта. Дори и да се приеме, че давността за вземането
за обезщетение за вреди от тази продажба е започнала да тече от 28.04.2017 г.,
краткият давностен срок е изтекъл на 28.04.2020 г., а
исковата молба е подадена на 23.12.2020 г.
Уваженият частичен иск за
сумата от 30 000 лв. е основание за прекъсване на давността само
за предявената част - чл. 116а ЗЗД, а правният ефект на прекъсване на давността
не настъпва по отношения на останалата част от вземането, която не е
обхваната от пределите на формираната СПН.
С оглед на изложеното съдът
намира, че предявените искове следва да се отхвърлят.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б.М.Т.И.“ ООД срещу
„Т.-Д.З.Б.“, акционерно дружество, вписано в държавния регистър на Република
Турция – Анкара, търговска палата, под N 1148/12.06.1957 г., действащо в Република
България чрез своя клон „Т.-Д.З.Б. – клон София“, КТЧ, ЕИК ******, гр.София,
ул.“******, искове с правно
основание чл.82 ЗЗД за обезщетение за вреди, претърпени от неизпълнение на
договор за особен залог от 24.08.2011 г., изразяващи се в разликата между
продажната цена и пазарната стойност на продадено заложено имущество – за сумата
от 18 780 лв., частично от 70 850 лв. – вреди от продажбата на колесен трактор „Deutz-Fahr Agrotron M610” с рег.N ******;
за сумата от 38 590 лв., частично от 349 700 лв. – вреди от продажбата
на трактор верижен „Challenger MT 865В“ с рег.N *******;
за сумата от 31 590 лв. – вреди от продажбата на прикачна
машина за култивиране “Simba SL 700 DTD” с рег.N ******и за сумата от 26 220 лв. –
вреди от продажбата на прикачна машина за култивиране
“Simba UP/10.0/FW” с рег.N ******, частично от общо 198 200 лв. за
двете прикачни машини.
Решението може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: