Разпореждане по дело №40/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 107/24.10.2008 г., постановена по НОХД № 167/2008 г., по описа на Кърджалийския районен съд, подсъдимият Г. Я. Е., от Г.К., с ЕГН *, е признат за невиновен в това, че: на неустановена дата през периода от 12.03.2002г. до 29.03.2002г. в Г.К. с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у А. Б. И. ЕГН * от с.Р., общ.К. заблуждение, че ако последния му предостави пари в размер над 240 000.00лв., за да участва Г. Я. Е. в обявената от Надзорния съвет на НОИ тръжна процедура в открито заседание на тръжната комисия на 22.03.2002 г. за провеждане на търг с тайно наддаване за продажбата на недвижим имот, собственост на Национален осигурителен институт Г.С.- магазин "Гейк" - търговски обект, представляващ самостоятелно обособена част от триетажна сграда с комбинирано предназначение, заемащ част от първия и от подземния етаж на сградата със застроена площ 804.00К.м. и разгърната застроена площ 1082.38 куб.м., състоящ се на първи етаж от търговска зала, две фоайета, канцелария, два санитарни възела и стълбище със застроена площ 804.00 К.м. и на подземния етаж от осем складови помещения, абонатна, помещение за ел.табла, две съблекални с бани и санитарни възли, два коридора и стълбище със застроена площ 813.20К.м., както и 36.02% идеални части от общите части на сградата, построена в имот с пл.сн.№ 1176 парцел I в К.102 по ЗРП на Г.К. бУ.Б. № х и от правото на строеж върху мястото, при граници на магазина: горе- общежитие, североизток - бУ.Б., северозапад - улица, югоизток- паркинг, югозапад- улица "И.", за да заплати Г. Я. Е. с тези пари цената на описания по-горе недвижим имот при спечелване от него на търга, и за да заплати с тези пари Г. Я. Е. ремонта на магазина след придобиването му, то Г. Я. Е. след придобиването от него на правото на собственост върху същия имот, ще прехвърли на А. Б. И. правото на собственост върху 1/2идеална част от този имот, и с това причинил на А. Б. И. имотна вреда в големи размери- 330 176,67лв.- престъпление по чл.210 ал.1 т.5 вр.чл.209 ал.1 от НК, като на основание чл.304 от НПК е оправдан по така повдигнатото му обвинение.

Настоящото производство е образувано по повод въззивен протест на прокурор от Р. П. – К. против така постановената присъда от Кърджалийския районен съд. В протеста се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна, тъй като съдът в нарушение на закона приел, че деянието извършено на подс.Г. Е. не съставлявало престъпление и го признал за невинен и съответно оправдал по възведеното му обвинение. Счита, че приетата в обвинителния акт фактическа обстановка се подкрепя от събраните и проверени и на съдебното следствие доказателства, което от своя страна води до извода, че извършеното от подс.Е. деяние съдържа всички елементи от обективната и субективната страна на състава на престъплението по чл.210, ал.1, т.5, във вр. с чл.209, ал.1 от НК. Излагат се подробни съображения. С протеста се предлага да бъде отменена присъдата на КРС, с която подсъдимият е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

Против първоинстанционната присъда е постъпила и въззивна жалба от А.Д., повереник на Ч. О. А. Б. И.. Твърди се, че присъдата е неправилна – незаконосъобразна, необоснована и постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при непълно изследване на фактите и доказателствата по делото, при нарушаване от съда на основни принципи в наказателния процес. Моли обжалваната присъда да бъде отменена и делото да се върне за ново разглеждане от прокурора, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и поради невъзможност за прилагане, с оглед естеството на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила на разпоредбата на чл.335, ал.2 от НПК; или присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с която оправдания подсъдим да бъде осъден.

В съдебно заседание представителят на О. П., Г.К., поддържа протеста и моли същият да бъде уважен.

Ч. О. също поддържа жалбата си, лично и чрез поверениците си – А.Д. и А.Менков. В пледоариите си излагат подробни съображения.

Подс.Г. Е., лично и чрез защитника си – А.Б., счита протеста и жалбата за неоснователни, а присъдата на първоинстанционния съд за правилна и законосъобразна, поради което моли същата да бъде потвърдена. Излага подробни съображения в подкрепа на искането си.

На основание чл.314, ал.1 от НПК, след проверка изцяло правилността на протестираната присъда, по повод и във връзка с подадения протест, въззивния съд приема за установено следното:

Протеста и жалбата са депозирани в сроковете посочени в разпоредбата на чл.319, ал.1 от НПК, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по предявеното обвинение, като на въззивното следствие са допуснати до преразпит П. и свидетели, извършени са редица процесуално-следствени действия, като са събрани и нови доказателства. Въз основа на събраните доказателства от районният съд и на въззивното следствие, настоящата инстанция на основание чл.316 от НПК, установи фактическа обстановка, различна от приетата от първоинстанционния съд, а именно:

Подсъдимият Г. Я. Е. е роден на хх.хх.хххх г. в Г.К., с постоянен адрес в Г.К., български гражданин, със средно образование, разведен, собственик и управител на „Е.” ЕООД, Г.К., регистриран е и като едноличен търговец с фирма "Г.- Г. Е.", не е осъждан.

Подсъдимият Е. и св.А. И. от 1994 г. извършвали съвместно дейност по обмяна на валута, чрез фирма регистрираната на името на съпругата на св.И., а именно - ”Г. – В. И.”, с адрес на управление с.Р., общ.К.. Офисът на посочената фирма се намирал в Г.К. на У.”Р.”, като в периода 2001-2003 г. се ползвал от П. и за извършване на парични преводи „У. Ю.”. През годините отношенията между двамата се основавали на взаимно доверие и уважение. Двамата неколкократно закупували с общи средства различни недвижими имоти на името на единия от тях, като впоследствие прехвърляли ½ идеална или реална част на другия, или съответно продавали на трети лица и си поделяли по равно получените от продажбата средства.

Националният осигурителен институт, Г.С. от 1997г. бил собственик на магазин "Гейк"- търговски обект /Акт за държавна собственост №216/22.06.2000 г./, находящ се в Г.К. бУ.Б. № х и представляващ самостоятелно обособена част от триетажна сграда с комбинирано предназначение, подробно описан в акта за собственост. Със Заповед № 56 от12.03.2002 г.управителят на НОИ наредил да се пристъпи към организиране на тръжна процедура относно продажбата на този имот с начална цена 200 000лв. без ДДС, чрез търг с тайно наддаване и открито заседание на комисията, което да се проведе на 22.03.2002г. от 11 ч. при размер на депозита за участие от 2000 лв. Подсъдимият заедно със св.А. И. разбрали за обявения търг и решили да участват, като преценили, че ако го спечелят ще успеят да съберат необходимата сума за заплащане на имота от свои познати. Двамата решили участие в търга да вземе само подс.Г. Е., като физическо лице, като при евентуално спечелване на търга, след това придобития имот да бъде поделен помежду им, както били процедирали преди това и с други имоти.

В изпълнение на устната договорка между двамата, подс.Е. на 21.03.2002 г. закупил тръжна документация на стойност 30 лв. и подал оферта, а на 22.03.2002г. внесъл такса за участие в размер на 2000лв. Така на датата на търга неговата оферта била класирана на първо място от комисията с първоначална цена 246 000лв. без ДДС, която сума следвало да бъде заплатена в петдневен срок.

За осигуряване на посочената сума, двамата /подс.Е. и св.И./ или лично св.А. И. започнали да искат заеми от познати. Така на неустановена по делото дата, през периода 22.03.2002 г . – 25.03.2002 г. подс.Е. и св.И. поискали от св.Р. Т. от С., общ.К., паричен заем, за който обяснили, че им е необходим за заплащане цената на магазин „Гейк”. Св.Р. Т. предал лично на св.А. И. в обменното бюро на ”Г. – В. И.”, находящо се в Г.К., У.”Р.”, сумата от 5000.00 лева и 5000.00 щатски долара. Равностойността на 5000.00 щатски долара според фиксинга на БНБ за 25.03.2002 /2.23294 лева за долар/ възлизала на 11164.70 лева.

На неустановена по делото дата през периода 22.03.2002 г. – 26.03.2002 г. св.А. И. поискал паричен заем от св.В. Б., като му обяснил, че парите са му необходими за заплащане на цената на магазин „Гейк”. На 26.03.2002 г. св.Б. предал на св.И. парична сума в размер на 70000.00 лева.

На неустановена по делото дата през периода 22.03.-26.03.2002 г. св.И. поискал от св.Р. В. паричен заем с обяснението, че парите са му нужни за заплащане покупната цена на магазин „Гейк”. На 26.03.2002 г. св.В. предал на св.И. парична сума в размер на 10000.00 щатски долара с левова равностойност според фиксинга за дена /2.23856 лева за долар/ 22 385.60 лева. Уговорката между двамата била паричния заем да бъде върнат на заемодателя след една година.

На неустановена по делото дата през периода 22.03-26.03.2002 г. св.И. и подс.Е. поискали от св.Р. М. от Г.К. паричен заем, като му обяснили, че същият им е нужен за закупуването на магазин „Гейк”. На 26.03.2002 г. св.Р. М. предал в обменното бюро на ”Г. – В. И.” сумата от 20000.00 щатски долара, равняваща се според фиксинга за деня /2.23856 лева за долар/ на 44771.20 лева.

На неустановена по делото дата през периода 22-27.03.2002 г. св.А. И. поискал паричен заем и от баджанака си – св.С. К. от Г.Х., оБ.Х., като му казал, че същият му необходим за закупуване на магазин в Г.К.. На 27.03.2002 г. св.К. предал на св.И. 8000.00 щатски долара с левова равностойност 17890.08 лева, според фиксинга за деня – 2.23626 лева за долар.

Отново в периода 22-27.03.2002 г. св.И. и подс.Е. поискали заем и от св.К. Ш. от С., общ.К., като й обяснили, че им трябва за закупуването на магазин „Гейк”, чиято цена следвало да заплатят в едноседмичен срок. На 27.03.2002 г. св.К. Ш. предала на св.И. в обменното бюро 11900.00 евро и 13000.00 лева. Според фиксинга на БНБ за 27.03.2002 г. едно евро се разменяло за 1.95583 лева, което прави 23274.39 левова равностойност на 11900.00 евро.

В периода 22-28.03.2002 г., св.А. И. поискал от св.Б. Т. от Г.К., заем, като му обяснил, че същият му е необходим, тъй като заедно с подс.Е. ще закупуват магазин „Гейк”. На 28.03.2002 г. св.Т. предал в обменното бюро на св.И. 18000.00 щатски долара, които според фиксинга на БНБ за деня – 2.24290 лева за долар, се равнявали на 40354.20 лева.

В периода 22.03-28.03.2002 г. св.И. поискал заем за закупуването на магазин „Гейк” и от св.С. И. от Г.К.. На 28.03.2002 г. св.С. И. от Г.К. отново в обменното бюро предала на св.А. И. сумата от 6400.00 щатски долара с левова равностойност според фиксинга на БНБ за деня 14 348.16 лева /2.24190 лева за долар/.

Отново в периода 22-28.03.2002 г. св.И. в присъствието на съпругата си – св.В. И. /В./ поискал заем и от св.М. Ю. от с.П., общ.Ч., оБ.К., с обяснението, че парите му трябват за закупуването на магазин в Г.К.. На 28.03.2002 г. св.Ю.предала на св.И. 14000.00 щатски долара с левова равностойност 31286.60 лева според фиксинга за деня, който бил 2.24190 лева за долар.

Получените в заем парични средства – в лева, щатски долари и евро, в общ размер в левова равностойност 293574.93 лева били съхранявани в каса в обменно бюро „Г. – В. И.”, като заемите били записвани собственоръчно от подс.Е. в тетрадка, която също съхранявали в обменното бюро.

На 26.03.2002 г., подсъдимият Г. Е. получил заем в размер на 40500 лева и левовата равностойност на 6500 щатски долара, като за обезпечение на получения заем учредил в полза на заемодателя договорна ипотека върху свой собствен недвижим имот – апартамент №13, находящ се в Г.К., У.”К.”, подробно описан в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №52, т.І, д.№49/2002 г., съставен от нотариус М. Д., действащ в съдебен район Г.К..

Получените в заем парични средства били използвани за закупуването на спечеления на търг имот, като първоначално в три поредни дни с четири броя вносни бележки с №№ 093930, 095865, 096847 и 096847, били внесени по сметка на П.. Непосредствено след това, на 29.03.2002 г. подс.Г. Е. внесъл с вносна бележка по сметка на НОИ в „Стопанска и инвестиционна банка”, клон К. сумата от 295 200 лева, представляваща тръжната цена с ДДС на магазин „Гейк”. На същата дата сделката била оформена нотариално с Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 73 том I рег.№ 1201 дело № 72 от 2002 г. на нотариус Е. К., като купувач и собственик на имота бил записан подс.Г. Я. Е..

След закупуването на магазина подс.Е. и св.И. решили да го преустроят и ремонтират, като за целта било издадено разрешение за строеж №90/24.06.2003г.. Съгласно изготвеният проект преустройството обхващало подмяна на дограма, премахване на част от преградните зидове, направа на преградни стени тип "кнауф" и стъкло при запазване на подовата настилка. Подсъдимият и св.Е. не разполагали със средства за извършване на ремонта и преустройството, поради което проучили възможността за получаване на банков кредит. На 29.11.2002 г. в Г.Х. между „Е” , клон Х.о и едноличния търговец А. И. с фирма „А. – А. И.”, с.Р., общ.К., бил сключен договор за банков кредит №.6/29.11.2002 г., по силата на който банката предоставила на едноличния търговец банков кредит в размер на 50 000.00 евро за оборотни средства. Кредита следвало да се погаси на 10 вноски, като крайния срок на погасяване бил 20.11.2003 г. За обезпечение на кредита била учредена договорна ипотека на магазин „Гейк”, собственост на подс.Г. Е.. Върху шест от вносните бележки за погасяване на кредита - срещу "подпис на вносител" се подписал Г. Я. Е., а четири от тях били подписани от А. Б. И..

Част от банковия кредит бил използван за заплащане на ремонтни работи на магазин „Гейк”. Във връзка с извършения ремонт били издадени следните фактури: ф-ри №2 и № 3, съответно от дати 21.04.2003 г. и 10.05.2003 г. за сумите от 7000 лева и 5390 лева, издадени от „М. К.” ЕООД, Г.К.; ф-ри №1216 и №1217, двете от 10.07.2003 г., съответно за сумите 1055.82 лв. и 855.48 лв., издадени от ”Д.-Д. Х.”, Г.Х.; ф-ра 2608/29.08.2003 г. за сумата от 190.61 лв., издадена от ”К.”, с.Ч., оБ.К.; ф-ра №1375/17.09.03 г. за сумата от 303.00лв. издадена от ”Д.-Д. Х.”, Г.Х.; ф-ра №6/02.10.03 г. за сумата от 9000.00 лева, изд. от „М.К.” ЕООД, Г.К. и ф-ра №1509/18.12.03 г. за сумата от 2214.30 лв., издадена от ”Д.-Д. Х.”, Г.Х.. Общата стойност по така описаните фактура възлиза на 26009.21 лв., като получател и платец по всички е ”А. – А. И.”, с.Р.. През периода 23.05-20.08.2003 г. подс.Е. и св.И. възложили на СД”К. 21 – Г., Г. и сие”, Г.С. З., изработката и монтажа на преградни стени и витрини в магазин „Гейк”, за което от фирмата изпълнител били издадени следните фактури: №№ 1213/23.05.2003 г. за сумата от 4950.00 лв., 1214/26.05.2003 г. за сумата от 4980.00 лв., 1216/26.05.2003 г. за сумата от 4968.00 лв., 1276/28.07.2003 г. за сумата от 4980.00 лв., 1296/13.08.2003 г. за сумата от 4968.00 лв., 1300/18.08.2003 г . за сумата от 4980.00 лв. и 1303/20.08.2003 г. за сумата от 4968.00 лв. Впоследствие – през м.декември 2003 г. към всяка една от данъчните фактури било издадено данъчно кредитно известие по смисъла на чл.95, ал.2, т.2 и ал.3 от ЗДДС /отм., в редакцията му към 2003 г./ и отразените по фактурите данъчни събития били обезсилени с обратна сила.

През този период св.И. поискал от подс.Е. да му прехвърли ½ от правото на собственост върху магазин „Гейк”, съгласно договорката им, но подсъдимият му казал, че разходите по прехвърлянето са големи и в момента е по-добре тези средства да се използват за извършване на ремонта на магазина и за връщане на взетите заеми.

За извършеното преустройство и ремонт бил съставен протокол обр.16 за приемане на строежа от 06.10.2003г., след което подс.Е. и св.И. решили да започнат да отдават магазина под наем.

За целта свидетелят А. И. чрез фирмата си "А.- А. И." сключил договори с различни еднолични търговци – ”Т. – Н. Р.”, ”Н. – 88 – Ф. М.”, ”Т. – Т. М.”, ”Д. 93 – Д. Ф.Е., ”О. – О. А.” и ”Б. Н. – Н. Ф.”, с които отдал под наем за срок от по една година обособени самостоятелни помещения от първи етаж на магазин "Гейк" и съответно получавал наемната цена. Преди сключването на тези договори бил подписан договор от 01.04.2003г. между П. и "А.- А. И.", по силата на който, първия /подс.Е./ предоставил на ”А. – А. И.” за временно и възмездно ползване – първи етаж от магазин „Гейк”. Договора бил сключен за срок от шест години, считано от датата на подписването му, с гратисен период от една година, през който не се дължал наем – за сметка на извършения ремонт, като наемните вноски се дължали ежемесечно, считано от 01.04.2004 г. През месец април 2004г. този договор бил прекратен и подсъдимият сключил договори с наематели в магазина от името на юридическото лице- "Е."ЕООД, Г.К., чийто едноличен собственик, както вече бе посочено бил той.

С Решение № 1131/15.12.2003 г. по ф.дело №616/2003 г. в регистрите за търговските дружества при Кърджалийския окръжен съд било вписано „Е.” ЕООД, със седалище Г.К., с едноличен собственик на капитала подс.Г. Я. Е.. Капиталът на дружеството бил в размер на 402 600.00 лв., внесен като непарична вноска – недвижим имот, а именно процесния магазин „Гейк”, подробно описан, чийто собственик бил подс.Г. Я. Е..

След регистрацията на едноличното дружество, за стойността на сторнираните фактури описани по-горе, от същия издател били издадени фактури с получател "Е."ЕООД, Г.К..

През 2004 г. подс.Е. започнал по-рядко да посещава обменното бюро на ”Г. – В. И.”, като казал, че е в Г.С., или че е болен. При срещите си със св.И. избягвал или отклонявал разговорите за прехвърлянето на ½ идеална част от собствеността на магазин „Гейк”.

От 2005 г. подсъдимият заживял преимуществено в Г.С.. Тогава св.И., заедно със св.Д. Х. отишли в Г.С. и се срещнали с подс.Е.. При проведения разговор последния казал на св.И., че ще дойде в Г.К. и ще прехвърли на св.Е. 1/2ид.част от собствеността на магазин „Гейк”. Седмица по-късно подсъдимият казал на св.Е., че е предал необходимите документи на св. - нотариус Д.Г., за да подготви прехвърлянето. По този повод А. И. се срещнал със св.Г., която му казала, че подсъдимият не й е предавал никакви документи за подготовка на прехвърляне. Св.И. отново в присъствието на св.Д. Х. и св.К. се срещнал с подс.Е. относно прехвърлянето на имота, но последният му казал, че ще му прехвърли половината от имота, след като уредят имуществените и парични си взаимоотношения.

Подсъдимият Г. Е. върнал част от получените от св.А. И. парични заеми на следните заемодатели: на Р. Т. – 2500.00 щатски долара и 2500.00 лева; на С. К., чрез зет му – св.Т. И. - 4000.00 щатски долара; на С. И. – 3200.00 щатски долара.

Св.А. И. съответно върнал паричните заеми на следните заемодатели – на С. К. – 4000.00 щатски долара; на К. Ш. – 11900 евро и 13000.00 лева; на Б. Т. – 18000.00 щатски долара; на М. Ю. чрез В. И. – 14000.00 щатски долара.

Св.А. И. изпратил на подс.Г. Е. нотариална покана, връчена му на 10.11.2005 г., с която го поканил да се яви на 30.11.2005 г. в 10.00 ч. в нотариалната кантора на нотариус К. Д. с район на действие Районен съд – К., за да се изпълни сключеният между Г. Е. и А. И. устен договор за закупуване на недвижими имоти с общи средства и за обща сметка, а именно: закупените на името на Е. - магазин „Гранд”/бивш „Гейк”/, находящ се в Г.К., бУ.”Б.” № х и Кафе-интернет, находящо се в Г.К., К.”В.”, бУ.”Хр. Б.”, Б.х-партер, съответно закупените на името на А. И. – магазин за сувенири, находящ се в Г.К., У.”Р.” №. и магазин за мебели, находящ се в Г.К., К.”В.”, бУ.”Х. Б.”, Б.х-партер. Два от магазините – „Гранд” и магазина за сувенири следвало да се разделят помежду им на по ½ реални части, а другите два да останат в съсобственост с по ½ идеални части. А. И. имал готовност да изпълни своята част от договорката и поканил Г. Е. да се яви пред посочения нотариус с техническа готовност също да изпълни своята част от договорката.

Видно от съставения от нотариус К. Д. констативен протокол от 30.11.2005 г. поканеният Г. Я. Е. не се е явил на срещата.

Междувременно, от приетия като доказателство в заверено копие Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №43, т.ІV, д.№ 829/2003 г. на нотариус К.Д. с район на действие – РС-К. се установява, че на 19.11.2003 г. Г. Я. Е. продал на А. Б. И. собствения си недвижим имот: магазин за мебели, представляващ обособен търговски обект, разположен в източната част на партера на жил.блок №58, К.6, К.”В.” в Г.К., с разгърната застроена площ 541.80 К.м., подробно описан, за сумата от 29200.00 лева, като е посочено, че данъчната оценка на имота е 73610.80 лв.

На 14.11.2005 г. св.И. подал жалба до О. П. – К., в която посочил, че подс.Г. Е. е извършител на престъпления от общ характер – длъжностно престъпление, присвояване и измама. С постановление от 30.03.2006 г. Окръжния прокурор при ОП-К. отказал да образува предварително производство спрямо Г. Е. за извършени престъпления по чл.203 от НК – длъжностно присвояване и по чл.282 и сл. от НК – престъпление по служба и изпратил преписката по компетентност на РП-К., с оглед данни за извършена измама.

От извършената на досъдебното и приета на първоинстанционното съдебното производство съдебно-техническо- оценителна експертиза от вещо лице инж.В. Д. се установява, че стойността на СМР извършени като подобрения съгласно предоставените материали към делото и описаните в Приложение №1 към заключението фактури за доставки, осъвременени към 25.10.2007г., според средногодишния коефициент на инфлация, възлиза на 124 480.30лв. Според заключението на вещото лице, пазарната цена на имота след подобренията възлизала на 494 000лв., а преди подобренията - 414 000лв.

По делото са назначени две съдебно- счетоводни експертизи изготвени от вещото лице Г. Д.- на досъдебната и на първоинстанционната съдебна фаза. Според първата-общо закупените стоки и извършени СМР в магазин "Гейк" Г.К. съгласно приложените фактури били в размер на 20821.84лв., както и че от приложената счетоводна документация на едноличния търговец „А.-А. И.” не можело да се констатира за какво били изразходвани кредитните средства по договор от 29.11.2002г. в размер на 50 000 евро и по договор от 27.11.2003г. в размер на 150 000лв. От заключението на назначената от съда експертиза се установява, че фактурите издадени като получател на "Е."ЕООД Г.К. с издател СД"К. 21- Г., Г. и сие" Г.С. З., които възлизали на стойност 34 794.00лв. били платени от Г. Я. Е. по договор от 31.03.2003г., тъй като така било отнесено в счетоводството на издателя; фактура № 1510/ 18.12.2003г. на стойност 2214.30лв. с ДДС с получател "Е."ЕООД и издател ”Д.-Д. Х.”, Г.Х. била платена от "Е."ЕООД; фактурите издадени от СД"К. 21- Г., Г. и сие" Г.С. З. на "А.- А. И." на стойност 34 794.00лв. били анулирани от издателя чрез данъчни кредитни известия и били издадени нови фактури за същата сума и услуга, но с получател "Е."ЕООД- К.. Така също с данъчно кредитно известие № 1509/ 18.12.2003г. ”Д.-Д. Х.”, Г.Х. били анулирани фактури с № 1217/10.07.2003г., № 1216/10.07.2008г. и № 1375/ 17.09.2003г. на обща стойност 2214.30лв. издадени на получател "А.- А. И.". Всички фактури първоначално били осчетоводени във фирмата на Ч. О., а след това на база кредитните известия счетоводните записвания били сторнирани.

На първоинстанционното съдебно следствие е назначена и приета съдебно-технико-икономическа експертиза, изготвена от вещите лица Б.Я. и И. Н.. Заключението, което дават е, че ремонтните работи в магазин "Гейк" са извършени по стопански начин, т.е. собственикът сам си извършвал ремонта като си осигурявал само технически ръководител. Като от всички документи, които били изготвени по време на ремонта на магазин "Гейк" единствен¯ в доклада, изготвен от строителния надзор, фигурирало името на втори строител- А. Б. И.. Според вещото лице Я. договора за строителство сключен между Г. Е. и "А.- А. И." бил типов, тъй като той противоречал на записа в задължителните съставени протоколи по време на строителството, че строежа се изпълнявал по стопански начин, а освен това и в него липсвали дати, срокове, а и не били съставени описаните в него двустранни констативни протоколи за установяване на видовете и количества на изпълнените работи. Като стойността на извършените СМР за преустройство на магазина била в размер на 95 229.39лв., а без сторнираните фактури в размер на 34 794лв., или от общата стойност оставало 60 435.39лв.

От приетата по делото съдебно- графическа експертиза, назначена на досъдебното производство е видно, че ръкописният текст в правоъгълен лист /т.нар. лист от тетрадка/, състоящ се от пет графи "дата", "име" и изписани суми бил изпълнен от Г. Я. Е..

Видно от извършената на въззивното съдебно следствие съдебносчетоводна експертиза от три вещи лица – Н., П. и Н. се установява, че издадените фактури от СД”К. 21 – Г., Г. и сие”, Г.С. З. и ”Д.-Д. Х.”, Г.Х. на ”А. – А. И.”, с.Р., общ.К. първоначално са били осчетоводени и отразени в съответните дневници на посочените фирми, след което са били сторнирани, но според вещите лица нямало основание за издаване на кредитни известия, тъй като нямало установено връщане на пари, нито възстановяване на вложения материал. Установявава се също, че в счетоводните документи на ”Г. – Г. Е.” и „Е.”ЕООД, Г.К. не е осчетоводен договор за кредит, получен от А. Б. И. за 90000 лева. Установява се още, че през периода от 2003 г. до 30.04.2004 г. приходите от наеми, събрани от ”А.-А. И.”, с.Р., общ.К. са в общ размер на 9786.00 лв.

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена на база събраните гласни и писмени доказателства – показанията на свидетелите А. И., В. И., О. А., В. П., Т. И., М. Т., М. Ш., Р. В., К. Ш., С. М. И., С. К., В.Б., Б. Т., Р. Т., Д. К., С. К., Д. Г., Ж. П., Н. М., М.Ю., Р. Р., Т. Т., К. С., Ж.Ж., С. И., Д. Х., П. П., Д. А., Г. Т., М. М., Р. М., М. Ш., Н. Р., Ф. М., Н. Ф. и Д. Е., които съдът кредитира като логични, последователни и кореспондиращи помежду им, като за да ги кредитира, съдът съобрази и обстоятелството, че по делото няма данни, че всичики посочени свидетели са в много близки отношения със св.И. и съответно не са в добри отношения с подс.Е., за да не свидетелстват в подкрепа на неговите твърдения, т.е. в негова полза, както твърди П.; заключенията по извършените и приети и описани по-горе съдебносчетоводни, съдебнотехнически и съдебнографически експертизи и разпитите на вещите лица в съдебно заседание, както и писмените доказателства по делото – документация за участие и провеждане на търг с тайно наддаване; нотариални актове за покупко-продажба и за учредяване на договорни ипотеки; удостоверения за актуално състояние на фирми; фактури, квитации и др.счетодни документи; банкови бордера; договори за банкови кредити, наем и др.; писма, разрешения и лицензи за извършване на сделки с чуждестранни средства; листове от тетрадка с отразени имена и суми; данъчни декларации и счетоводни баланси; удостоверения за изплатена печалба от Български сторпен тотализатор; преписки за извършвани проверки, данъчни ревизии и др.

Съдът не дава вяра на обясненията на подс.Г. Я. Е., че същият никога не е извършвал нито фактически, нито юридическа съвместна дейност със св.А. Б. И., както и че не му е обещал да му прехвърли ½ идеална част от процесния магазин „Гейк”, а във връзка със закупуването на магазина взел от св.И. паричен заем в размер на 90000 лева, който му върнал чрез погасяването от него на получен от ”А.-А. И.” банков заем за 50000 евро, както и в частта, в която твърди, че той бил върнал на свидетелите Р. Т., С. К. и С. И. пари, които преди това те лично на него му дали на заем. Обясненията на П. са напълно нелогни и се опровергават от множеството събрани по делото писмени и гласни доказателства. Осъществяването на обща, макар не оформена юридически дейност чрез извършване на обмен на валута и покупко-продажба на недвижими имоти се установява от показанията на свидетелите – А. И., В. И., О. А., В. П., Т. И., М. Т., М. Ш., Р. В., К. Ш., С. М., С. К., К. С., Ж. Ж., Д. А., които както бе посочено, съдът кредитира, както и от приложените нотариални актове, от които е видно, че неколкратно са били закупувани имоти на името на Е. и впоследствие продавани на И. или съпругата му, като в подкрепа на тях са отново и редица свидетелски показания. В тази насока е и приетата като доказателство по делото нотариална покана изпратена от св.И. до П., договора за наем на първия етаж от магазин „Гейк” между П. и ”А.-А. И.” и съответно между последния и други наематели – еднолични търговци, както и събирането на парични заеми от св.И., които са предоставени на подс.Е. за закупуването на магазин „Гейк”. Нелогично звучи и твърдението на П., че същият е връщал парични заеми на лица, при това съответстващи на половин размер на заемите, които св.И. е вземал от тези заемодатели, с оглед установеното, че такива заеми не са давани лично на подс.Е.. Нелогични и в противоречие на събраните доказателства, са обясненията на подсъдимият и в частта им, в която твърди, че е взел от св.И. паричен заем в размер на 90000 лева, които върнал, като последният чрез ”А.-А. И.” теглил банков заем, който Г. Е. погасил. По делото не се установи по безспорен и категоричен начин, че целият заем е погасен от Г. Е. предвид, че четири от вноските е извършил св.И., видно от вносните бележки за погасяне на заема, т.е. по-скоро отново следва извода, че двамата – Е. и И. общо са погасявали заема. Ако целта на банковия заем взет от ”А.” е била връщане от П. на заем получен от А. Б. И., то няма разумен отговор на въпроса защо заем от банката не е взел подс.Е., като с получените пари върне взетия от него такъв на св.И. и съответно той си погасява банковия заем. За съвместната дейстност между П. и свидетеля И. говори факта, че подс.Е. е бил вписан през 1996 г. в разрешението /лицензия/ на ”Г.-В. И.” като лице непосредствено извършващо сделки с чуждестранни платежни средства - банкови сделки с турскоарабските му имена Г. Т. Е., видно от представеното от БНБ писмо, с изх. № 440-01244/23.09.96 г.. В тази насока е и факта, че през 2001 -2003 г. подсъдимият е ползвал офиса на обменното бюро на ”Г.-В. И.” за извършване на парични преводи „У. Ю.” без да заплаща какъвто и да е наем, т.е. напълно безвъзмездно, като описаното се потвърждава от П.. Също така той е попълвал и подготвял, како самия подсъдим не отрича, необходимите заявления и документи във връзка с разрешителните на обменното бюро, като самия той е посочвал себе си като лице за контакти и лице представляващо търговеца ”Г. – В. И.”, видно от приетото като доказателство заявление В.№ОБ-10845 от 11.11.2003 г. на Министерство на финансите.

Съдът не дава вяра на показанията на св.А. Е., брат на П., тъй като същите са в противоречие с всички други събрани и цитирани по-горе писмени и гласни доказателства, а и безспорно свидетелят като брат на П. се явява заинтересован от изхода на делото.

Във връзка с изложеното относно приетите по делото доказателства, следва да се отбележи, че районният съд е направил превратно тълкуване на същите, поради което извършеният анализ на доказателствата не се споделя от настоящия съдебен състав. Въпреки това обаче, във връзка с приетата от настоящата инстанция фактическа обстановка на база събраните по делото доказателства, макар и различна от тази приета от първоинстанционния съд, която фактическа обстановка в същото време в по-голямата си част се припокрива с възприетата в обвинителния акт, следва да се направи извода, че подсъдимият Г. Е. не е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл.210, ал.1, т.5, във вр. с чл.209, ал.1 от НК, за което същият е предаден на съд и до който извод в крайна сметка е достигнал и районния съд. Измама по основния състав на чл.209, ал.1 от НК е налице, когато деецът, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда. Обективната страна на измамата се характеризира с няколко особености. Това е престъпление с два предмета – измамено лице и ощетено имущество. Последното се намира във фактическа или разпоредителна власт на измамения, поради което той може да се разпорежда с имуществения предмЕ. Неправилната представа на измаменото лице се отнася до правното основание или до условията, при които то ще осъществи акт на имуществено разпореждане и който акт не би осъществил, ако не е формирал такава именно неправилна представа. В обвинителния акт се твърди, че в периода 12.03 до 29.03.2002 г. в Г.К. с цел да набави за себе си имотна облага подсъдимият възбудил у А. И. заблуждение, че ако последния му предостави пари в размер над 240 000 лева, за да участва П. в обявения търг за продажбата на магазин „Гейк”, и да плати с тези пари цената на имота и последващия ремонт на магазина след придобиването му, то подс.Е. ще прехвърли на св.И. 1/2ид.част от този имот, и с това причинил на А. И. имотна вреда в големи размери – 295 382.67 лв., по-късно увеличена на 330 176.67 лв. с допуснато изменение на обвинителния акт, което деяние според прокурора осъществява състава по чл.210, ал.1, т.5, във вр. с чл.209, ал.1 от НК. По делото се събраха безпорни доказателства, че при вземането на решение от страна на подс.Г. Е. за участие в търга и заплащане цената на имота, същият не е извършил никакви действия, които са целели да възбудят у св.А. И. заблуждение относно основанието и условията на предадените му от последния парични средства. Нещо повече, установи се, че подс.Г. Е. е нямал изначално съзнанието и намерението да не изпълни обещанието си, да прехвърли на св.И. половината от собствеността на магазина и това да е направил с цел лично облагодетелстване и причинаване имотна вреда в големи размери на И.. По делото са събрани редица доказателства, от които може да се направи извод, че подс.Г. Е. през инкриминирания период, а и поне година след това по никакъв начин не е демонстрирал поведение, от което да се направи извод или дори предположение, че той изначално е нямал намерение да изпълни обещанието си. По делото не се установиха такива действия на П. Г. Е., въвеждащи в заблуждение св.А. И. и установяващи в какво точно се е изразило заблуждението. Или, по делото не се събраха каквито и да било доказателства, че подс.Е. е въздействал върху съзнанието на св.И. по начин, че да формира неправилна предства за извършения акт на разпореждане, който в настоящия случай се изразява в предаването на личните му парични средства на П., който от своя страна ги внася първоначално по своя лична сметка. Това действие – внасяне на парите първоначално по сметка на П. е било със знанието и съгласието на св.И. още при извършването на тази операция. Намерението и целта на св.И. чрез предаването на парите на подс.Е. е била закупуването на магазин “Гейк”, Г.К. от П., което в крайна сметка е осъществено, което е видно от обсъдения по-горе нотариален акт за покупко-продажба и което не е спорно по делото. В крайна сметка с така извършения банков превод не е настъпила имотна вреда за св.И., т.к. парите са използвани за закупуване на магазин “Гейк”, който обект е станал собственост на Г. Е., каквато е била целта, волята и предназначението на предоставените от св.А. И. на подс.Е. парични средства. Измамата е резултатно увреждащо престъпление, защото в следствие на акта на имуществено разпореждане настъпва имотна вреда т.е. в резултат на извършения разпоредителен акт настъпва вреда за измамения. Тази имотна вреда следва да настъпи като пряко следствие от имущественото разпореждане, осъществено от измаменото лице, а не да е в резултат на последващо поведение на “измамника”, какъвто е настоящия случай – едва след осъщественото вече имуществено разпореждане да прехвърли ½ ид. част от придобития свой собствен недвижим имот.

Освен от обективна, не са налице и признаците на престъпление по чл.209, ал.1 от НК и от субективна страна. Осъществяването на престъплението "измама" от субективна страна се характеризира с наличието на пряк умисъл и специална (користна) цел за набавяне на имотна облага за дееца или за другиго. Възбуждането на заблуждение (вследствие на което измаменото лице се разпорежда със свое или чуждо имущество в полза на дееца или друго лице и последното неоснователно излиза от патримониума на пострадалия), което е елемент от състава на престъплението "измама" по чл. 209, ал. 1 от НК, представлява процес, който включва, от една страна, както активни действия на дееца по създаване на невярна представа у измамения относно съществуването или несъществуването на определени факти (представяне на такива, убеждение и агитация, така че адресатът им да повярва в тях), така и от друга страна - подлагането им на оценка, възприемането им и сформирането на заблуждение у пострадалия по отношение на тези факти, което го мотивира да се разпореди със свои или на другиго средства в своя (или на другиго) вреда. Преследваната цел - набавянето на имотна облага за дееца или за другиго, следва да е налице още при пристъпване към изпълнение на престъплението - възбуждане или поддържане на заблуждение. Деецът следва да е решил да измами с ясно сформираната цел за набавяне на имотна облага за себе си или за другиго, от което за пострадалия или за другиго неизбежно ще настъпи вреда. След като по делото се установи, че подсъдимият през инкриминирания период е нямал намерението да създаде невярна представа у св.А. И. относно причината на предаõените му от последния парични средства, при това с единствената цел да се облагодетелства лично и да увреди И., то не е налице и субективната страна на престълението, за което е предаден на съд. Дори да се приеме тезата на прокуратурата за извършена „измама” – неизпълненото обещание от страна на П., то отново не е налице субективната страна на това деяние по следните съображения: Подсъдимият не е действал със съзнанието да заблуди свидетеля И. относно прехвърлянето на ½ ид.част от собственосността на процесния недвижим имот, ако последния му предостави парични средства за закупуването му, тъй като изначално въобще е нямал подобно намерение и цел. За субективната страна на дееца се съди и от поведението и действията му през инкриминирания период, както и от последващите му такива. Не се събраха доказателства подсъдимият при получаване на паричната сума от св.А. И. да е действал със съзнанието да го заблуди, че след заплащане на цената на процесния имот и извършване на ремонта му, няма да му прехвърли ½ ид.част от имота. В подкрепа на описаното са доказателствата установяващи поведението на дееца през инкриминирания период и непосредствено след това: показанията на св.Коленцов, а и самия А. И., дадени на първоинстанционното прозводство, че когато в Г.С. разговарял с П., последния е имал претенции за „някакви суми”, които не излизат във връзка с взетите пари за закупуването на магазин „Гейк”; учредената ипотека на магазина при теглена на банковия кредит от 50000 евро от страна на ”А.-А. И.”; връщането от страна на П. на част от паричните заеми в половин размер, взети от св.И. от физически лица за покупката на въпросния магазин; връщането на по-голямата част от банковия заем взет от ”А.-А. И.”, видно от шестте броя вносни бележки, че той е вносител на парите; предоставянето на св.А. И. да събира в продължение на една година на месечните наеми от наемателите на обособените самостоятелни помещения /щандове/ в магазин „Гейк”; нотариалната покана изпратена от св.И. до подс.Е. далеч след закупуването и ремонта на процесния магазин, от която се установява, че между двамата е имало за уреждане и перхвърляне на недвижими имоти не само процесния, но и още три недвижими имота описани в поканата; нотариалния акт, подробно описан по-горе, с който на 19.11.2003 г. П. е прехвърлил на св.А. И. собствеността на магазин за мебели, находящ се на партера на жил.блок №х, К.”В.” в Г.К., с разгърната застроена площ 541.80 К.м., от което следва да се направи извода, че към момента на участието в търга, спечелване му, заплащането на магазина и извършване на ремонта му, отношенията между двамата са продължавали да бъдат нормални и да се основават на взаимно доверие и е нямало каквато и да било индиция за извършването на измамливи действия от страна на подс.Е. спрямо А. И.. За субективната страна на деянието съдът прецени и следните обстоятелства и факти: Част от взетите заеми за заплащане цената на спечеления на търг недвижим имот са давани от заемодателите със съзнанието, че макар да ги дават лично на св.А. И., то с тези пари И. и Е. ще заплатят двамата като съсобственици цената на имота, като тези заемодатели първоначално дори не са знаели, че имота е собственост единствено на Е.. Тази тяхна представа е била известна на подс.Е. и макар той да не я е създал, а св.И., то той не се е противопоставил по никакъв начин, затова и в един макар и по-късен момент е върнал половината парична сума на част от заемодателите, т.е. приемайки, че парите са били дадени в заем, който ще се ползва от двамата, а не само от св.А. И.. За липсата на съзнание у П. за въвеждане в заблуждение на св.И. говори и обстоятелството, че непосредствено след спечелване на търга отново св.И. и подс.Е. са почерпили приятели – св.П. П. и св.Ж. Ж. за това, че двамата са спечелили търга за магазина. Все в тази насока и факта, че подс.Е. е разговарял с управителя на „Е.”, клон Х., че им трябват средства, визирайки себе си и „съдружника си” – св.И., за ремонтирането на магазин „Гейк”, за който обяснил, че е собственост на двамата – Е. и И., макар да се води само на него и затова е отпуснат кредит на фирмата на А. И. – „А. – А. И.”, който кредит е обезпечен с ипотека на магазин „Гейк”. Че подсъдимият първоначално е имал намерение да прехвърли ½ ид.част от имота на св.И. се установява и от свидетелските показания на К., която разказва как подсъдимият е отишъл при нея с молба да му изготви проект за разделянето на магазина на две части. Всички тези обстоятелства говорят за липсата на действия или бездействия, които подсъдимият да е извършил, за да създаде невярна представа у св.А. И. относно условията и основанието за предаването на взетите от него от трети лица в заем парични средства на П., с които подс.Е. да заплати покупната цена на магазин „Гейк”, и то с цел самия той да се облагоделства и да причини имотна вреда на св.И.. Или, по делото няма нито едно доказателство, от което може да се направи извод, че през инкриминирания период подс.Г. Е. е възбудил заблуждение у А. И. относно предоставените му от последния парични средства със специална користна цел. Междувпрочем в обвинителния акт също не са посочени конкретните действия от страна на П. в тази насока. От самия факт, че подсъдимият не е изпълнил устната договореност между двамата, т.е. обещанието си, не следва, че с това е осъществил състава на престъплението измама. Ако това неизпълнение само по себе си е достатъчно за осъществявяне на измама по чл.209, ал.1 от НК, то това означава, че всяко неизпълнение на договорни отношения, при които едната страна се явява облагодетелствана, а другата увредена следва да се квалифицира като измама, като безспорно не това обхваща състава по чл.209, ал.1 от НК.В тази връзка е и установеното по делото обстоятелство посочено вече по-горе в решението, че подс.Г. Е. е взел решение да не изпълни поетото обещание не през инкриминирания период, а това е решил в един по-късен момент, когато се е усъмнил в част от взетите от подс.И. суми /напр. тези взети от св.Байданов в размер на 70000 лв./ за заплащането на магазина. Или, когато е преценил, че има неуредени парични отношения със св.И. във връзка със закупуването на магазина и общата им дейност. Субективното отношение на П. се извлича и от показанията на самия А. И., който твърди, че се е почувствал измамен едва при срещата с П. в Г.С. през 2004 г., когато подсъдимият му казал, че „не излизат някакви суми”.

Във връзка с повдигнатото обвинение, освен описананото, следва да се посочи, че по делото не се установи, средствата разходвани за извършения ремонт, които са включени в обвинителния акт, да са част от общо предадената от св.И. сума от „над 240 000 лева”, тъй като ремонта на магазина безспорно е извършен след инкриминирания период -12-29.03.2002 г., за който не се събраха доказателства, че освен за заплащане цената на имота са събирани и средства за последващото му ремонтиране.

С оглед всичко изложено по-горе се налага изводът, че по делото не са налице несъмнени и безспорни доказателства подсъдимият Г. Е. през инкриминирания период да е извършил действия по възбуждане на заблуждение у А. И., с цел да набави за себе си имотна облага, с които да е причинил на А. И. имотна вреда в особено големи размери, т.е. не се установи по изисуемия от закона начин подсъдимият да е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.210, ал.1, т.5, във вр. с чл.209, ал.1 от НК, за което е предаден на съд.

Макар първоинстанционният съд да е достигнал до същия краен резултат по съображения различни от изложените от настоящата инстанция, то присъдата следва да бъде потвърдена, тъй като не са налице основания за отменяването й и постановяване на нова осъдителна такава.

Във връзка с горното, доводите изложени в протеста и въззивната жалба, че извършеното от подъсдимия деяние съдържа всички елементи от обективна и субективна страна на състава на престъплението по чл.210, ал.1, т.5, във вр. с чл.209, ал.1 от НК, се явяват неоснователни.

Неоснователни са и доводите изложени от защитниците на Ч. О. за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд при постановяване на присъдата и наличието на основания за отменяване на присъдата и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения. Не е съществено процесуално нарушение обстоятелството, че при предявяване на разследването на пострадалото лице А. Б. И., конституиран като частен О. в съдебното производство, първоначално предявеното на П. обвинение за извършено престъпление е било посочено, като приченена имотна вреда сумата в размер на 403806.11 лева, която впоследствие прокурора редуцирал в по-нисък размер, за което пострадалият не бил уведомен, за да може съответно да упражни правото си на защита. При изготвяне на обвинителния акт в правомощието на прокурора е да прецезира обвинението, включително и относно конкретните суми, когато те са част от обвинението и когато приеме, че дадена сума от обвинението следва да бъде намалена, то за това не е необходимо да съставя постановление за частично прекратяване или да уведомява обвиняемия или пострадалия и съответно да се извършва ново предявяване на разследването, след като не са били извършвани други – нови процесуалноследствени действия. Още повече, че самия пострадал не е твърдял, че му е причинена вреда в размер на 403806.11 лв. Не е процесуално нарушение при това съществено, разминаването в обвинителния акт на посочването, че предадената от И. и получена от подсъдимият сума е 240000 лева, а причинената имтона вреда е в по-голям размер. Определено това обстоятелство не е нарушило правата на Ч. О. както твърди защитника му, а е в негова полза. Отделно от това, няма пречка прокурора да приеме, че с деянието е причинена вреда в по-голям размер от предадената от пострадалия на П. сума, като това обстоятелство разбира се подлежи на доказване и съответно преценка от страна на съда. Що се отнася до доводите изтъкнати от повереника на Ч. О., че по този начин били нарушени правата и на П., то следва да се отбележи, че самия подсъдим не прави подобни доводи, още повече, че същият се защитава и чрез ангажиран от него адвокат, а и доколкото с оправдаването му от първоинстанционният съд, то той е получил възможно най-добрата защита, не може нарушения на негови права да се изтъкват като довод за отменяване на присъдата и връщане на делото на прокурора или първоинстанционния съд. Не е основание за отменяване на постановената присъда и връщане на делото на първоинстанционния съд и обстоятелството, че определенията на съда, с които е отказвано събирането на дадени доказателства, не били мотивирани. На първо място следва да се посочи, че съдът няма задължение да събира абсолютно всички поискани от страните доказателства, а само тези, които са относими и във връзка с предмета на конкретното наказателно дело. И на второ място, дори отказа на съда за събиране на определени доказателства да е бил необоснован или неоснователен, то това нарушение не е от категорията на съществените процесуални нарушения, тъй като във въззивната инстанция отново се провежда съдебно следствие и могат да бъдат събирани всякакви нови доказателства, т.е. и такива, за които първоинстанционния съд е постановил отказ от събирането им. Или, това нарушение е отстранимо във въззивното производство. Неоснователен е и доводът на повереника на Ч. О., че първоинстанционния съд е допуснал процесуално нарушение от категорията на абсолютните, като не е разяснил на страните правата им предвидени в НПК. Съдът е изпълнил задължението си да уведоми своевременно пострадалото според обвинителния акт лице – А. Б. И. за образуваното съдебно производство и той е упражнил правата си по НПК – да предяви граждански иск в наказателното производство и молба за участие му като частен О.. Настоящия съдебн състав не констатира на Ч. О. да са му били нарушени права, които НПК му дава, още повече, че и конкретно такива не бяха посочени от повереника му във връзка с този довод.

Въззивното производство не е разгледано от незаконен състав, както отново твърди повереника на Ч. О., предвид, че от започване на съдебното заседание и откриване на съдебното въззивно следствие до приключването му, т.е. до завършването на съдебното заседание, делото е разгледано от един и същ състав на съда, съгласно нормата на чл.258, ал.1 от НПК.

С оглед всичко изложено, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че П. Г. Е. не е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение, както и такова, за което да се приложи закон за същото еднакво или по-леко наказауемо престъпление, поради което и на основание чл.304 от НПК подсъдимият е бил признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение по чл.210, ал.1, т.5, във вр. с чл.209, ал.1 от НК. При извършената проверка, съдът не констатира да са допуснати и съществени процесуални нарушения на досъдебното или съдебното производство по делото, които да налагат отменяване на присъдата и връщане на делото на прокурора или на първоинстанционния съд.

Предвид горното, въззивния протест и въззивната жалба на Ч. О. се явяват неоснователни, а първоинстанционната присъда като правилна следва да бъде потвърдена.

Ето защо и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №107/24.10.2008 г., постановена по ═ОХД № 167/2008 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.