Р Е Ш
Е Н И Е
№260187
гр.Варна, 23.03.2022год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ-ти състав, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря
ГАЛЯ ДАМЯНОВА , като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 12139
по описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 415, ал.4 във вр. с 422,
ал.1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
Д.Б.Д., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на ищеца П.К.Б. ЕООД, ЕИК **,
седалище:***, чрез пълномощника си юрк. Р. И. И., редовно упълномощен с
пълномощно с per. № */26.07.2019г. на нотариус с peг. № 271 следните суми, сума
в размер на 2685.97 лв. /две хиляди шестстотин осемдесет и пет лева и
деветдесет и седем стотинки/,представляваща главница, 1237.02 лв. /хиляда
двеста тридесет и седем лева и две стотинки/, договорно възнаграждение и 271.08 лв. /двеста седемдесет и един лева и
осем стотинки/ лихва за забава, представляващи неизплатени задължения по
Договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда-10.06.2020тод. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение в
производството по ч.гр.дело 6063/2020год. на ВРС, 16-ти състав.
Предявен е и осъдителен иск за осъждане на ответницата
да заплати на ищеца, сумата от 3166.92
лв. /три хиляди сто шестдесет и шест лева и деветдесет и две стотинки/,
представляващо неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги.
Банкови сметка, по която длъжникът може да плати
присъдената сума: Ю. И Е. Д.Б.АД IBAN: ***; А. Б. Б.АД IBAN: ***.
Моля да му
бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Обстоятелства, от които се твърди, че
произтича претендираното право:
В законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и в
изпълнение на Разпореждане, постановено по гр.д. № 6063/2020г. по описа на
Районен съд - Варна, получено от „П.К.Б." ЕООД на 26.08.2020г., представя
настоящия установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.
415, ал. 1, т.2 и т.3 и ал. 3 от ГПК, относно вземанията на заявителя срещу Д.Б.Д.
в общ размер на 7 360.99 лв. /седем хиляди триста и шестдесет лева и деветдесет
и девет стотинки/, от които главница в размер на 2685.97 лв. /две хиляди
шестстотин осемдесет и пет лева и деветдесет и седем стотинки/, договорно
възнаграждение в размер на 1237.02 лв. /хиляда двеста тридесет и седем лева и
две стотинки/, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер
на 3166.92 лв. /три хиляди сто шестдесет и шест лева и деветдесет и две
стотинки/ и лихва за забава в размер на 271.08 лв. /двеста седемдесет и един
лева и осем стотинки/, представляващо неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № *.
Вземането на „П.К.Б." ЕООД произтича от следните
обстоятелства:
На 12.10.2017г. е сключен Договор за потребителски
кредит № * между „П.К.Б." ЕООД като кредитор и Д.Б.Д., като длъжник.
Договорът е сключен при следните параметри:
- Сума на
кредита: 3000 лв.;
- Срок на
кредита: 36 месеца;
- Размер
на вноската: 146.39 лв.;
- Годишен
процент на разходите (ГПР): 49.90 %;
- Годишен
лихвен процент: 41.17%;
- Лихвен
процент на ден: 0.11 %;
- Общо
задължение по кредита: 5270.04 лв.
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:
- Възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги: 3801.96 лв.;
- Размер
на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 105.61 лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни
услуги:
- Общо
задължение: 9072.00 лв.;
- Общ
размер на вноска: 252.00 лв.;
- Дата на
погасяване: 10-ти ден от месеца.
Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски
кредит (ДПК) неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които са предадени
при подписване на договора и с които длъжниците внимателно са се запознали
преди подписване на договора, приемат и нямат забележки към тях и се задължават
да ги спазват, за което полагат подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ.
Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставя
безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език,
информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и
разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценя
доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово
състояние. Правят се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който
предлага дружеството, като при желание за ползването му клиентът подписва
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
От своя страна длъжника поема задължение по Договор за
потребителски кредит № **********, като го сключва за срок от 36 месеца, с
месечна вноска по погасителен план в размер на 252.00 лв. и падежна дата всяко
10-то число на месеца.
В т.V „Допълнителни възможности за клиента" от
ДПК № ********** и допълнителна молба Д.Б.Д. е пожелала с част от отпуснатия
кредит да бъдат рефинансирани други нейни задължение към трети лица, както
следва:
Задължение към „4 Ф." ЕООД в размер на 1285.00
лв. (документ за кредитен превод с референция: 067029970013357, С дата:
13.10.2017г.);
Задължение към
„В. к." ООД в размер на 550.00 лв. (документ за кредитен превод с референция:
067029970013345, С дата: 13.10.2017г.);
Задължение към „И. Ф." ЕООД в размер на 276.00
лв. (документ за кредитен превод с референция: 067029970013355, С дата:
13.10.2017г.);
Задължение към „С. К." ООД в размер на 466.00 лв.
(документ за кредитен превод с референция: 067029970013326, С дата:
13.10.2017г.);
Задължение към „М. К." АД в размер на 324.00 лв.
(документ за кредитен превод с референция: 067029970013348, С дата:
13.10.2017г.);
„П.К.Б." ЕООД изпълнява точно и в срок
задълженията си по договора, като на 13.10.2017г. превежда остатъчната парична
сума в размер на 99.00 лв. по посочена от длъжника Д.Б.Д. банкова сметка (***еренция: 067029970013364, с дата 13.10.2017г.).
На 03.01.2018г. Д.Б.Д. е подала Заявление за промяна
на погасителен план към ДПК № **********, като е пожелала да бъде отложена една
погасителна вноска. На 10.01.2018г. между „П.К.Б." ЕООД и Д.Б.Д. е сключен
Анекс № 1 към ДПК № **********, с който страните се договарят да бъде отложена
погасителна вноска № 2 като тя трябва да бъде заплатена в края на погасителния
план. Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план.
Погасителните вноски се променят от 36 на 37 броя.
На 26.02.2018г. Д.Б.Д. е подала Заявление за промяна
на погасителен план към ДПК № **********, като е пожелала да бъдат отложени три
погасителни вноски. На 26.02.2018г. между „П.К.Б." ЕООД и Д.Б.Д. е сключен
Анекс № 2 към ДПК № **********, с който страните се договарят да бъдат отложени
погасителни вноски № 4,5,6 като те трябва да бъдат заплатени в края на
погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран
погасителен план. Погасителните вноски се променят от 37 на 40 броя.
Съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК № **********
длъжникът Д.Б.Д. дължи на дружеството договорно възнаграждение за изтегления
кредит. Договорното възнаграждение по заема е предварително определено в
погасителния план в размер на 2270.04 лв. Страните по този ДПК се споразумяват
договорното възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към деня
на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в
рамките на погасителния план. Предвид основанието, на което се търси
неизплатеното вземане, към датата на предсрочната изискуемост неизплатеното
договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото е в размер на 1237.02
лв. /хиляда двеста тридесет и седем лева и две стотинки/. Договорното
възнаграждение се претендира от падежа на първата неизплатена вноска -
10.10.2018г. до датата на предсрочната изиксуемост на вземането - 27.08.2019г.
Съгласно сключеното между страните Споразумение за
предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия по ДПК,
длъжникът дължи възнаграждение в размер на 3801.96 лв. /три хиляди осемстотин и
един лева и деветдесет и шест стотинки/, като длъжникът е заплатил сума в
размер на 635.04 /шестстотин тридесет и пет лева и четири стотинки/ и остават
да бъдат заплатени 3166.92 лева /три хиляди сто шестдесет и шест лева и
деветдесет и две стотинки/.
В процесния случай сключването на споразумение за
предоставяне на допълнителни услуги не е задължително за отпускането на
кредита. Сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги е
опционално, по избор на потребителя и зависи единствено от неговата воля дали
желае искането му за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, както и
дали желае да има възможност да отлага плащане на вноски, да намалява размера
на месечни вноски, да променя датата на падеж и да получава бързо и лесно
допълнителни парични средства.
Предметът на Споразумението за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги към Договора за потребителски кредит е следният:
Кредиторът са задължава да предостави на КЛ по негово
искане и при изпълнението на посочените в ОУ изисквания, една или всички от
посочените услуги, изразяващи се в:
I. Приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
II. Възможност
за отлагане на определен брой погасителни вноски;
III. Възможност
за намаляване на определен брой погасителни вноски;
IV. Възможност
за смяна на дата на падеж;
V. Улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства;
Съгласно т.18.1. от ОУ към ДПК и Споразумението
„Неразделна част от ДПК са ОУ, погасителен план и
евентуално други приложения, като, но не само Споразумение за предоставяне на
допълнителни услуги, в случай че КЛ/СД е сключил такова."
Съгласно т.18.2 от ОУ към ДПК и Споразумението „ДПК
трябва да бъде тълкуван винаги заедно с Приложенията, що се отнася до въпроси,
свързани с тези Приложения или отнасящи се до тях."
Всяка една и всички тези услуги потребителят може да
използва, ако пожелае да закупи и ако закупи такъв пакет. В процесния случай
ответникът е пожелал да закупи пакет от допълнителни услуги, като е декларирал
това в искането си за отпускане на кредит. Пакетът от допълнителни услуги
предоставя на ответника право да получи услуги, които не са свързани с
дейността на кредитора по кредитиране, а са свързани с необходимостта на
потребителя и неговото конкретно житейско положение. Със закупуването на пакет
от допълнителни услуги, ответникът си е гарантирал приоритетното разглеждане и
отпускане на поискания кредит. Гарантирал си е, че при настъпване на
неблагоприятни за него събития, той няма да изпадне в забава, а кредитът му да
бъде обявен за предсрочно изискуем, а ще може да отложи плащането на определен
брой вноски, така че да може да се фокусира върху стабилизирането на своята
платежоспособност, а не върху утежняване на финансовото си състояние с
невъзможността да плаща кредит и лихвите за забава по него. Гарантирал си е, че
ако доходът му намалее, ще може да си намали размера на определен брой вноски -
длъжникът може да поиска от кредитора да му намали с до 75% размера на
определен брой погасителни вноски. Гарантирал си е, че ако сменят датата на
заплащане на месечното му възнаграждение, ще може да промени и падежната дата
по кредита си, така че да е удобна за него. Гарантирал си е, че ако има
необходимост от допълнителни парични средства, ще може да ги получи бързо и
лесно, без да е необходимо да попълва и представя купища документи. Всички тези
възможности, които длъжника е получил и все още получава, съответно всички тези
услуги, които кредиторът се задължава да му предостави със закупуването на
пакета от допълнителни услуги, в никакъв случай не могат да се определят като
задължителни и като част от общите разходи по кредита. Очевидно, предоставените
допълнителни услуги гарантират спокойствието на длъжника и възможността му да
се справи с всяка неблагоприятна ситуация.
Възнаграждението не е цената на услугите, а е дължимо
за наличието им, за възможността (опцията) длъжникът да поиска промяна в
договора му за кредит във всеки един момент от живота на договора. Предлаганите
допълнителни услуги не са пряко свързани с договора за кредит, а са по повод на
същия. С оглед на гореизложеното, споразумението за предоставяне на
допълнителни услуги, първо, не е пряко свързано с договора за кредит, тъй като
такъв може да съществува в правния мир и без договорените допълнителни услуги;
второ, сключването на споразумението е в резултат на свободната воля и
индивидуално желание на длъжника; трето, сключването на споразумението не е
задължително условие за отпускане на кредит, поради които обстоятелства
законодателят е извадил разходите за такива допълнителни услуги от общите
разходи по кредита.
Предвид обстоятелството,
че длъжникът не е изпълнявал поетите договорни задължения и е направил само
шест погасителни вноски и една непълна, последната от които с дата
18.09.2018г., видно от приложеното Извлечение по сметка към ДПК № **********,
след изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието от страните в
чл.12.3 от Общите условия към Договора за потребителски кредит: "В случай,
че клиентът/съдлъжникът просрочи две или повече последователни месечни вноски,
кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление". На
27.08.2019г. договорът е едностранно прекратен, а задължението по заема е
обявено за предсрочно изискуемо. На длъжника е изпратено уведомително писмо, с
което е информиран, че договорът е едностранно прекратен, а задължението по
заема е обявено за предсрочно изискуемо, видно от приложената обратна разписка,
която е получена лично от ответника по делото. Предсрочната изискуемост е
настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
за което длъжникът е бил уведомен.
Към настоящия момент размерът на погасеното от Д.Б.Д.
задължение по ДПК № ********** е в общ размер на 1517.50 лв. /хиляда петстотин
и седемнадесет лева и петдесет стотинки/ С плащанията си длъжникът е погасил
част от задълженията по договора, от които номинал в размер на 1513.18 лв.
Сумата от 4.12 лева е отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на
основание т.12.1 от ОУ: „В случай, че клиентът просрочи плащането на месечна
вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно,
изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.".
Предвид изложените по-горе обстоятелства, към днешна
дата Д.Б.Д. дължи на „П.К.Б." ЕООД сума в общ размер на 7 360.99 лв.
/седем хиляди триста и шестдесет лева и деветдесет и девет стотинки/, от които
главница в размер на 2685.97 лв. /две хиляди шестстотин осемдесет и пет лева и
деветдесет и седем стотинки/, договорно възнаграждение в размер на 1237.02 лв.
/хиляда двеста тридесет и седем лева и две стотинки/, възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на 3166.92 лв. /три хиляди сто шестдесет
и шест лева и деветдесет и две стотинки/ и лихва за забава в размер на 271.08
лв. /двеста седемдесет и един лева и осем стотинки/, представляващо неизплатено
задължение по Договор за потребителски кредит № *.
Дружеството претендира законна лихва от 27.08.2019 г.-
дата на предсрочна изискуемост до окончателното изплащане на вземането.
В съответствие с изложеното, счита, че предявеният иск
е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Кредиторът чрез упълномощен от
него кредитен експерт /КЕ/, представя на клиента образец на искане за
получаване на потребителски кредит. С помощта на КЕ,КЛ и СД са длъжни надлежно
да попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това КЛ/СД са длъжни
собственоръчно да подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на кредитора. Ако
са изпълнение всички изброени условия Кредиторът се задължава да отпусне на клиента парични средства с
параметрите според т. VI Параметри на договора за потребителски кредит.
Следва да се отбележи също, че ако потребителят е
желал, той е могъл да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да
посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не е
сторил това, а е усвоил предоставената в заем сума, което счита за показателно,
относно наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените параметри.
Ответникът се е съгласил с цената на кредита и със
сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която
трябва да върне, така и с правото си да се откаже от сключения договор, така и
с погасяването на кредита.
Поради
неизпълнението на договорното задължение, „П.К.Б." ЕООД подава заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
входирано в Районен съд - гр. Варна. По заявлението е образувано гр.дело №
6063/2020г. След като длъжникът е подал възражение срещу издадената от съда заповед
за изпълнение на дружеството е дадено указание за предявяване на иск за
установяване на вземането си, получено от заявителя на 26.08.2020 г. Съдът е
отхвърлил заявлението на дружеството в частта, с която се претендира
възнаграждение по сключено между страните споразумение за предоставяне на
закупените от КЛ допълнителни услуги в общ размер на 3166.92 лв., като на
основание чл. 415, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от ГПК на „П.К.Б." ЕООД подава
настоящия осъдителен иск.
В срока за
отговор по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът депозира отговор на исковата молба. Оспорва изцяло предявените
искове. Намира същите за неоснователни. Сочи, че договорът за кредит на който
ищецът се позовава е неравноправен, което води до значително неравновесие между
правата и задълженията. Моли за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се
явява, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не
се явява, не изпраща представител.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От
приетото за послужване ч.гр.д.№6063/2020 г. по описа на ВРС се установява, че заявлението
на ищеца е частично удовлетворено и е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника Д.Б.Д., ЕГН ********** с адрес: ***,
да заплати на кредитора „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от С. Н., Ц. С., Я. Ч. и Я. Ч., чрез пълномощник юк.Р.
И., сумата от от 2685,97 лв. (две
хиляди шестстотин осемдесет и пет лева, деветдесет и седем ст.),
представляваща главница по Договор за потребителски кредит №*/12.10.2017г.,
сключен между Д.Б.Д., ЕГН ********** и „П.К.Б.“ ЕООД, сумата от 1237,02 лв. (хиляда двеста тридесет и седем
лева, две ст.), представляваща договорно възнаграждение за периода от
10.10.2018г. до 27.08.2019г., сумата от 271,08
лв. (двеста седемдесет и един лева, осем ст.), представляваща лихва за
забава за периода от 11.12.2017г. до 27.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 10.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл. 410 от ГПК, както и за
сторените по делото съдебно деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, от които държавна такса в размер от
83,88 лв. (осемдесет и три лева,
осемдесет и осем ст.) и 50,00 лв.
(петдесет лева) юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК.
Съдът е отхвърлил заявлението, депозирано от „П.К.Б.“
ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С. Н. и
др. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Д.Б.Д., ЕГН **********
с адрес: ***, за заплащане възнаграждение за закупен допълнителен пакет от
услуги в размер на 3166,92 лв. (три хиляди сто шестдесет и шест лева,
деветдесет и две ст.) и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането в размер на 30 лв. (тридесет
лева) за периода от 25.10.2018г. до 27.08.2019г.
В
срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника срещу
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение, поради което, с
разпореждане №260380 от 13.08.2020год., на кредитора е указана възможността да
предяви установителен иск за вземането си. Заявителят е получил съобщение с
указания за предявяване на иск на 26.08.2020год.
С
определение №539/10.02.2021г., постановено по в.гр.д. №232/2021г. по описа на
ВОС е потвърдено разпореждане №18898 от 12.06.2020г.,
в частта, с която подаденото от „П.К.Б.“ ЕООД заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д.Б.Д., ЕГН ********** е отхвърлено.
С
разпореждане №268455 от 05.03.2021год., постановено по ч.гр.д.№6063/2020г. по
описа на ВРС, на кредитора е указана възможността да предяви осъдителен иск за
вземането си. Заявителят е получил съобщение с указания за предявяване на иск
на 17.03.2021год. Видно от съобщението за изпращане на исковата молба, същата е
изпратена на 28.09.2020год., т.е. същата е в срок.
Ето защо
исковата претенция се явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По делото са приобщени следните
писмени доказателства, надлежно заверени по реда на чл.183 от ГПК: пълномощно за процесуално
представителство; договор за потребителски кредит П. К. С. №*; споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги; ОУ на П.К.Б. ЕООД към договор за
потребителски кредит; погасителен план към договор за потребителски кредит №*;
молба от Д.Б.Д. към договор за потребителски кредит №*; преводно нареждане – 6
бр.; искане за отпускане на потребителски кредит Профи Кредит Стандарт;
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити; допълнителна преддоговорна
информация; заявление за промяна на погасителен план; анекс №1 към договор за
потребителски кредит№*; погасителен план към анекс №1 към договор за
потребителски кредит №*; заявление за промяна на погасителен план по ДПК №№*; анекс №2 към договор за потребителски кредит №*; погасителен план към анекс №2 към договор за
потребителски кредит №*; извлечение по сметка към договор за
потребителски кредит №*; уведомително писмо от 12.03.2020г.; известие за доставка 2 бр.; удостоверение за актуално състояние на П.К.Б. ЕООД.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Не е спорно между страните, а и от приетите по делото
писмени доказателства се установява, че страните в настоящото производство са
обвързани от договор за потребителски кредит № */12.10.2017г. Безспорен е и въпросът, че кредит е усвоен.
Ищецът твърди, че в настоящото производство претендира
изпълнение от страна на ответника на неизплатеното задължение за връщане на
главница в размер на 2685,97 лева, договорено възнаграждение в размер на 1237,02
лева, лихва за забава в размер на 271.08 лева,присъдени с оспорената от
длъжника заповед за изпълнение и 3166,92лв.,
оставащо неизплатено възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да извърши
преценка дали клаузите на които се позовава ищеца са нищожни. В тази
насока е
установената съдебна практика /Решение №23 от 07.07.2016год. по т.дело
№3686/2014год. на ВКС, I т.о. и др./, която приема, че за неравноправния
характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да
се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като
служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора
са нищожни - т.1 и т.3 от ТР №1/09.12.2013год. по ТД №1/2013год. на ОСГТК на
ВКС.
При евентуалната преценка за валидност на клаузите,
следва да се установи дали е налице дължимост на претендираните вземания.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал
съдът приема следното:
По отношение
претенцията от 1237,02лв., представляваща договорено възнаграждение по процесния
договор за потребителски кредит № **********/12.10.2017г. и
претенцията от 271.08 лв.
лихва за забава.
Съдът намира, че процесният договор попада в
хипотезата на чл. 9 ал. 1 от ЗПК, тъй като не е сред изключенията посочени в
чл. 4 от с.з. /в редакция към датата на сключването му - ДВ, бр. 35 от 2014г. и
ДВ, бр. 59 от 2016 г./. Същевременно посоченият в ТР предмет на търговската
дейност на заемодателя – юридическо лице по см. на чл. 9 ал. 4 от ЗПК е
„отпускане на заеми”, а заемателят – физическо лице е потребител по см. на чл.
9 ал. 3 ЗПК, доколкото при сключването на договор за потребителски кредит е
действал извън рамките на своята професионална или търговска дейност.
В клаузите от
договора, с който е уговорено договорно
възнаграждение, договорът се явява недействителен, поради неспазване на императивните
изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Така, в процесния договор, кредиторът се е
задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент
по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как
се формира посочения в договора ГПР от 49,90 % /. В този порядък следва да се
посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в
посочената величина/ бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/
следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота
досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема
/който е фиксиран/, но не се изяснява как тази стойност се съотнасят към ГПР по
договора, както и към цялостното годишно оскъпяване
по заема. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно
заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по
кредита по начин, различен от законовия е недопустимо /в материалноправен
смисъл/. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по-горе остават
неизвестни и на практика, така се създават предпоставки кредиторът да ги
кумулира, завишавайки цената на ресурса. От така изложеното не може да се
направи еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР,
нито че същите са изключени. В този порядък неясни са както компонентите, така
и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.
Освен това в хода на производството по делото ищецът
не установи така претендираното неизплатено договорно възнаграждение за какъв
период от време се отнася и не доказа претенцията си и по размер.Недоказана по
основание и размер се явява и претенцията за лихва в размер на 271.08лв.
Ето защо исковете за тези вземания като недоказани и неоснователни следва да се
отхвърлят.
По отношение
на вземането в размер от 3166.92лв., представляващо неизплатено възнаграждение
за закупуване на допълнителен пакет услуги:
В клаузите от
договора, с който е уговорено договорно
възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги в размер на 3166,92 лв.
и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв.,
дължими за периода от 25.10.2018г. до 27.08.2019г, договорът се явява
недействителен, на осн.10 а, ал.2 ЗПК, чл.19, ал.4 ЗПК вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК и
чл.33 ЗПК.
Ищецът не твърди, а и по делото не се представят
доказателства за ползване на допълнителните услуги, с оглед на което заплащане
на възнаграждение по споразумението не се дължи.
Освен горното, ответникът има качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), според
който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност. В случая с отпускането на кредит в размер на 3000 лева в полза на
ответника като физическо лице му е предоставена „финансова услуга” по смисъла
на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. Съгласно
разпоредбата на чл.143 от ЗЗП понятието „неравноправна клауза” в договор с
потребител е определено като всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 18
точки от посочената разпоредба. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в
алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор
при общи условия. Идентично разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 5.IV.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, която е транспонирана в българското законодателство с чл. 13а, т. 9
от ДР на ЗЗП. Според чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са
договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки
изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Според Директива 93/13/ЕИО не се счита
за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и
следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание.
Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са
индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към
останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е
договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от
договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената
тежест да установи този факт.
Съгласно разпоредбата на чл.145 от ЗЗП неравноправната
клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид
видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства,
свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички
останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи. Преценяването на неравноправната клауза в
договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието
между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която
ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези
клаузи на договора са ясни и разбираеми. В случая е видно, че клаузите на
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договора за
потребителски кредит не са индивидуално договорени. Не са индивидуално
договорени и клаузите, отнасящите се до допълнителните услуги, така както са
възпроизведени и в Общите условия-чл.15. Очевидно кредитополучателят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, което не е ясно и разбираемо,
доколкото липсва яснота относно цената на всяка една от услугите по т.н. пакет
допълнителни услуги. Същевременно доказателства, че тази услуга, която всъщност
следва да се третира като задължение на кредитора, е извършена, не са
ангажирани от ищцовото дружество.
Освен това в споразумението е вписано, че тази сума е
изцяло дължима от клиента при сключване на договора, но заплащането й е
разсрочено за срока на кредита и е част от вноските по закупения пакет от
допълнителни услуги. Така формулираната регламентация на съотношението между
общата стойност на пакета, цената на една от услугите и начина на плащане на
възнаграждението за допълнителни услуги е напълно неразбираемо и объркващо за
обикновения потребител. Доколкото тази клауза в споразумението, съответно
липсата на ясно и точна регламентация на правата и задълженията на всяка една
от страните по него, не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора, респ. на споразумението /чл.143, т.8 от
ЗЗП/, то същото следва да се прецени като сключено във вреда на потребителя,
т.к. не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
В обобщение съдът намира, че споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги е сключено във вреда на потребителя по смисъла на чл.143
ЗЗП, тъй като води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи
са нищожни, ако не са уговорени индивидуално. В случая ищецът не е доказал, че
споразумението е уговорено индивидуално, нещо повече, то е изготвено
предварително и ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му.
Едновременно с това споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги към процесния договор за потребителски кредит е нищожно и поради
противоречие с добрите нрави, доколкото за противоречащи на добрите нрави се
считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота, използува се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелствуване на друг.
Липсва основание за дължимост на възнаграждението по
нищожното споразумение, поради което отхвърлянето на осъдителния иск по
отношение на тази претенция е
законосъобразен резултат по повдигнатия спор.
По отношение
претенцията от 2685,97лв., представляваща главница по процесния договор за
потребителски кредит № * от12.10.2017.
Ищецът по настоящото дело носи доказателствената
тежест да докаже положителните факти, на които се позовава - наличие на валидни
облигационни отношения, по силата на сключен договор за заем, по който в негова
полза са налице претендираните вземания, както и размера и изискуемостта на вземанията
си. В тежест на ответника бе да установи правоизключващите твърдения, с оглед
направените с отговора възражения.
След дадените с доклада указания, ищецът не е
релевирал доказателствени искания за установяване на посочените обстоятелства,
в частност за установяване размер на вземанията, макар че същите са били оспорени
от ответната страна.
Ищцовото дружество твърди, че общият размер на
погасеното от ответницата задължение по процесния ДПК
№ * е в размер на 1517,50 лева. Ответницата не оспорва твърденията на ищеца
относно размера на извършените от нея плащания, с оглед на което съдът приема
това обствоятелство за безспорно.
От представените писмени доказателства по делото, се
установи изправността на ищеца по основното му задължение за предоставяне на
заемната главница в размер на 3000 лева в полза на ответницата, което не се
оспорва от последната. По безспорен начин се установи и настъпилата изискуемост
на задължението на ответника за връщане на получената главница. Поради това,
съдът приема, че претенцията за главница се явява доказана и основателна до
размера от 1482,50лева, представляваща дължим остатък на предоставената на
ответника заемна сума от 3000 лева след приспадане на твърдяното от ищеца и
неоспорено от ответника плащане в размер на 1517,50 лева. За разликата над този
размер претенцията следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от делото пред настоящата инстанция на
ищеца следва да се присъдят сторените по настоящото дело разноски и по
предхождащото го заповедно производство, съобразно уважената част от исковете.
Същите се изразяват в следното: 186,30 лв. държавна такса по настоящото дело,
83,88 лв държавна такса в заповедното производсвто и 50,00 лева, юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство.Съобразно уважената част от иска
държавната такса която е дължима е 47.39лв. За настоящото производство съдът
определя юк.възнаграждение в размер от 100лв.
Съобразно уважената част от иска присъжда на ищеца юк.възнаграждение
в размер на 25.44лв. Т.е. за настоящото производство съдът присъжда на ищеца
разноски в общ размер на 72.83лв. За заповедното производство от разноските в
размер на 133.88лв. съобразно уважената част от вземанията за който е издадена
заповедта за изпълнение са дължима разноски в размер на 74.57лв.
Мотивиран от гореизложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Д.Б.Д., ЕГН: **********,
с адрес: *** дължи на „П.К.Б." ЕООД,
ЕИК: *, седалище:*** сума в размер на 1482,50
лв. /хиляда четиристотин осемдесет и два лева и петдесет стотинки/, представляваща
дължима главница по Договор за потребителски кредит № *, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда-10.06.2020тод. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за
изпълнение в производството по ч.гр.дело 6063/2020год. на ВРС, 16-ти състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1482,50лв. до 2685,97 лв, на
основание чл. 415, ал.4 във вр. с чл.422, ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „П.К.Б." ЕООД, ЕИК: *, седалище:***,
чрез пълномощника си юрк. Р. И. И., редовно упълномощен с пълномощно с peг. № 11449/26.07.2019г.
на нотариус с peг. № 271 срещу Д.Б.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът Д.Б.Д., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на ищеца П.К.Б.
ЕООД, ЕИК *, седалище:*** следните суми: 1237.02 лв. /хиляда двеста тридесет и
седем лева и две стотинки/, договорно възнаграждение и 271.08 лв. /двеста
седемдесет и един лева и осем стотинки/ лихва за забава, представляващи
неизплатени задължения по Договор за потребителски кредит № **********, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда-10.06.2020тод.
до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за
изпълнение в производството по ч.гр.дело 6063/2020год. на ВРС, 16-ти състав, на основание чл. 415, ал.4 във вр. с
чл.422, ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска
на „П.К.Б."
ЕООД, ЕИК: *, седалище:***, чрез пълномощника си юрк. Р. И. И., редовно
упълномощен с пълномощно с peг. № 11449/26.07.2019г. на нотариус с peг. № 271
срещу Д.Б.Д., ЕГН: **********, с
адрес: ***, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца, сумата от 3166.92 лв. /три хиляди сто шестдесет и шест
лева и деветдесет и две стотинки/, представляващо неизплатено възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги, на
основание чл. 4151ал.1,т.3 и ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.Б.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
на „П.К.Б." ЕООД, ЕИК: *,
седалище:***, чрез пълномощника си юрк. Радина Иванова Илиева, редовно
упълномощен с пълномощно с peг. № 11449/26.07.2019г. на нотариус с peг. № *, съобразно
уважената част от иска, сумата от 72.83лв.
за направени по настоящото дело разноски и сумата от 74.57лв. за разноски в заповедното производство по ч.гр.дело
№6063/20год. на ВРС, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните,ведно с препис от
съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/