Решение по дело №4359/2012 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 5571/9.12.2013г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ дведест и пети състав, в публично заседание на 13 април 2013 година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ  КОЛЕВА

 

при секретаря В. Б. , като разгледа докладваното от съдията  гр. дело № 4359 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск от В.Т.П. с ЕГН **********, като управляващ и представляващ ЕТ „ СУИТ- В.П.” чрез адв. Я. Якимов - ВАК срещу  ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ на НАП - София, иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК – за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответната страна сумата от 6792лева, представляващи съдебни разноски по адм.дело № 736/2001г. по описа на ОС- Бургас, за които е образувано изп.дело № 20123110408033 при СИС- Варна.

В исковата молба се твърди, че на 23.02.2012г. ищецът е получил покана за доброволно изпълнение във връзка със задължение за заличен едноличен търговец- ЕТ „ СУИТ- В.П.” в размер на 7895,36лева, от които 6792лева главница и 535лева разноски по изпълнителното дело, както и 568,36лева- държавна такса по изпълнителното дело.

Излага, че от самата покана за доброволно изпълнение е видно, че изпълнителното дело е било образувано въз основа на изпълнителен лист от 07.05.2003г. издаден по адм.дело № 736/2001г. за заплащане на съдебно разноски по същото административно дело.

Твърди, че предвид датата на издаването на изпълнителния лист за разноските по административното дело – 07.05.2003г., а изпълнителното дело е образувано през 2012г. т.е. повече от пет години след влизане в сила на решението и издаването на изпълнителния лист, то съгласно разпоредбата на чл. 117 от ЗЗД за взискателя, в конкретния случай ответната страна по делото е настъпила погасителна давност за вземането му.

Моли съда да постанови решение, с което да установи със силата на присъдено нещо, че В.Т.П. не дължи на ЦУ на НАП- сумата от 6792 лева, представляваща съдебни разноски по административно дело № 736/2001г. по описа на Окръжен съд гр. Бургас, за които има образувано изпълнително дело №20123110408033, съдебно изпълнително служба при ВРС. Моли също така да му бъдат присъдени и разноските по направеното настоящо производство. Твърдението на ищцовата страна е, че задължението е погасено по давност.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ЦУ на НАП. Излагат, че така депозираната искова молба е допустима, но неоснователна. Излагат следните съображения. Твърдят, че в петитума от определение иск от В.Т.П. за постановяване на решение от съда със силата на присъдено нещо, че В.Т.П. не дължи процесната сума на ЦУ на НАП представляваща разноски по адм.дело. Твърдят, че тези разноски са направени действително, че изпълнителния лист по адм.дело е издаден на 07.05.2003г., а изпълнителното дело пред съдебно изпълнителната служба при ВРС е образувано през 2012г., поради което предявеното вземане е погасено по давност твърди ответника в своя писмен отговор, тъй като са изминали повече от пет години влизане в сила на решение на Окръжен съд иск по  чл. 110 от ЗЗД.  Ответникът оспорва изцяло иска, счита същия за неоснователен и недоказан предвид на което видно от отбелязването на номиналния изпълнителен лист образуваното изпълнително дело пред СИС при Районен съд гр. Бургас №6146 от 2003г. е прекратено с постановление на основание чл. 433, ал. 1, т. 8. Същото е влязло в законна сила на 08.01.2009г. и в подкрепа на изложеното са приложи съответните съобщения.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представена ПДИ по изп.дело № 20123110408033 на СИС- РС- Варна, от която е видно, че ищецът в качеството му представляващ и управляващ ЕТ „ СУИТ- В.П.” е поканен да погаси задължението си по изпълнителното дело в размер на 6792лева ведно с разноските по делото в размер на 533лева и 568,36лева- държавна такса.

Представено е и заверено за вярност копие от изпълнителен лист, издаден от ОС- Бургас на 07.03.2001г.

Видно от изискано служебно и приложено по делото заверено копие на изпълнително дело № 6146/2003г. по описа на СИС- РС- Бургас, същото е прекратено на основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК с влязло в сила постановление от 28.01.2011г.

След приключване на устните състезания в проведеното открито съдебно заседание, процесуалния представител на ответната страна е депозирал искане за спиране на производството по гр.дело № 4359/2012г. с оглед образуваното тълкувателно дело № 2 от 2013г. за приемане на тълкувателно решение относно спорните моменти и уеднаквяване на практиката по въпроси, свързани с принудителното изпълнение , като единият е обективиран в т. 10, а именно „ От кога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК / чл. 330 ал.1 б.”Д” ГПК отм./.

При тази фактическа обстановка съдът мотивира следните правни изводи:

Искът по чл. 124, ал. 1 ГПК е претенция на ищеца да установи със сила на присъдено нещо дължимостта или недължимостта на вземане на ответната страна,  което същата  оспорва или претендира. Целта на защитата е разрешаването на спора за материално право, като бъде установено действителното правно положение в отношенията между страните във връзка с конкретното вземане, като се осуетява занапред възникването на нов спор за материалното право на същото основание. Уважаването на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК предполага установяването от страна на ищеца, с оглед доказателствената му тежест, че той не дължи спрямо ответната страна процесното вземане.

 В процесния случай съдът намира, че ищецът, избрал да се защити с отрицателно установителен иск, е имал интерес от предявяването му, предвид претендиране на издължаване от страна на ответника.

Установено е по делото, че въз основа изпълнителен лист, издаден по реда на чл.237 ГПК (отм.) по молба на ответника срещу ищеца е образувано изп.д.№ 6746/2003 г. Същото е прекратено с постановление на СИС- РС- Бургас, влязло в законна сила на 28.01.2011г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради непредприети от взискателя “РДД- Бургас”. изпълнителни действия в продължение на повече от 2 години, като последното и единствено действие се изразява във връчване на призовка за доброволно изпълнение от съдия-изпълнителя на 22.10.2005 г.

Спорът по делото се състои върху въпроса изтекла ли е погасителната давност по отношение вземането на ответника и от кога започва да тече давността.

Както вече бе посочено, изпълнителният процес в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 е бил прекратен, като прекратяването е било в условията на ex lege, което в конкретния случай е настъпило на 22.10.2005 г., на която дата е предприето и последно изпълнително действие от ответника по посоченото изпълнително дело. Започналата да тече от този момент нова погасителна давност е изтекла на 22.10.2010 г.

Искът по чл.124 ГПК е предявен от настоящия ищец на 30.03.2012г., т.е. след нейното изтичане, обстоятелство, обуславящо извод за основателност на исковата му претенция за недължимост на сумата по издадения в полза на ответника титул, обективиращ погасено по давност към този момент вземане към ищеца.

         По изложените съображения  искът следва да бъде уважен, като се признае по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 6792 лева, представляваща съдебни разноски по административно дело № 736/2001г. по описа на Окръжен съд гр. Бургас, за които има образувано изпълнително дело №20123110408033, съдебно изпълнително служба при ВРС.

         По направеното искане за спиране на производството по делото, съдът счита, че предвид предприетото прекратяване на изпълнителното производство на посоченото основание- чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК, съответно от този момент е започнала да тече новата погасителна давност. Поради което както се е мотивира по- горе настоящия съдебен състав, предявената за заплащане сума е погасена по давност и не са налице основанията за спиране на производството. С оглед на казаното искането за спиране на производството по реда на чл. 229 ал.1 т.7 от ГПК следва да бъде оставено без уважение.

         По разноските:

С оглед изхода на делото на ответника следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски от страна на ищците в размер на 315,81лева- ДТ .

         Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ на НАП - София, че В.Т.П. с ЕГН **********, като управляващ и представляващ ЕТ „ СУИТ- В.П.” чрез адв. Я. Якимов - ВАК не дължи на ЦУ на НАП- СОФИЯ,  сумата от 6792 лева, представляваща съдебни разноски по административно дело № 736/2001г. по описа на Окръжен съд гр. Бургас, за които има образувано изпълнително дело №20123110408033, съдебно изпълнително служба при ВРС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ на НАП – София, с която се иска спиране производството по гр.дело № 4359/2012г. на основание чл. 229 ал.1 т.7 от ГПК, като неоснователна .

ОСЪЖДА ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ на НАП – София да заплати на В.Т.П. с ЕГН **********, като управляващ и представляващ ЕТ „ СУИТ- В.П.” чрез адв. Я. Якимов - ВАК сумата от 315,81лева- разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му, а в частта с характер на определение в едноседмичен срок от връчването му.

          

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: