Р Е
Ш Е Н И Е
№……
Гр. София, 27.12.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
октомври през две хиляди и деветнадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Биляна Коева
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр.
д. № 15601 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 443361/03.07.2018 г. на Софийския районен съд, 48 с - в по
гр. д. № 1138/2017 г. В.Б.С., ЕГН ********** е осъден да заплати, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, на Т.Й.С., ЕГН **********, сумата
от 7
000 лв. - представляваща обезщетение
за претърпени болки и страдания вследствие на ПТП, настъпило на 19.11.2015 г. в
гр. Нови Искър на ул. „Искърско дефиле“, ведно със законната лихва от 19.11.2015
г. (датата на увреждането) до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 10 000 лв. Ответникът е осъден за заплащане на
разноски.
Срещу решението в уважителната част
е подадена въззивна жалба от третото лице помагач ЗАД „ОЗК - З.“ АД, чрез процесуалния
му представител. В жалбата се поддържа, че решенето е неправилно и
незаконосъобразно. При определяне дължимият размер на обезщетението съдът не е
взел предвид изплатеното на ищцата обезщетение в размер на 1 000 лв. от
страна на застрахователя. Въззивникът поддържа, че при преценка размера на
обезщетението СРС не е съобразил отразеното в заключението на СМЕ, че за
получените травми ищцата е търпяла интензивни болки и страдания само 7 дни,
като срока за възстановяването е 20 дни. Позовава се на допуснати нарушения на
чл. 52 ЗЗД при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди. Възразява, че неправилно СРС не е приел наличие на причинно - следствена
връзка между поведението на ищцата и вредоносния резултат, тъй като ищцата е
управлявала МПС без предпазен колан. Според СМЕ контузията в дясната челна
област е от удара във волана и ако ищцата е била с предпазен колан тя би
избегнала тази контузия. Освен това няма данни за загуба на съзнание при ПТП. Въззивникът
поддържа, че е налице съпричиняване, тъй
като с бездействието си пострадалата обективно е допринесла за настъпване на
вредоносния резултат и увеличаване размера на вредоносните последици. СРС е
уважил иска в значително завишен размер, който не отговаря на претърпените от
ищцата вреди. Обезщетението е прекомерно. Моли да се постанови решение, с което
да се отмени оспореното и да се отхвърли иска. При условията на евентуалност
моли да се намали размера на обезщетението. Претендират се разноски, в това
число за юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна - ищцата Т.Й.С. чрез процесуалния
си представител, оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, със
съображения, че е неоснователна, а решението на СРС е законосъобразно
постановено. Поддържа, че въззивникът е трето лице в процеса, срещу което не е
предявен обратен иск, за да бъдат приети за правно релевантни възраженията му в
жалбата. Възразява се срещу доводите за неправилност на решението поради
противоречие с нормите на чл. 52 ЗЗД. Поддържа, че определеното обезщетение е
съобразено с принципа на справедливостта,
конкретните обстоятелства по делото и събраните доказателства във връзка
с вида на претърпените от ищцата болки и страдания, периода на възстановяването
й, нуждата от чужда помощ в ежедневието й. Оспорва се и довода за наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. Пред СРС е
установено, по безспорен начин, че при този механизъм на ПТП и обстоятелството,
че ударът е бил в задната част на МПС, поставянето на предпазен колан не би
предотвратило настъпилите увреждания. Според отговорите на вещото лице по СМЕ
за настъпване на уврежданията е без значение дали ищцата е била с или без
предпазен колан. Правилно СРС е приел, че пострадалата не е допринесла за настъпване
на уврежданията. Моли жалбата да се остави без уважение, като се потвърди
решението в оспорената уважителна част. Претендират се разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция на основание чл. 38 ЗАдв.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след
преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема
следното: Според
уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
По пътя на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
намира, че решението е валидно и допустимо постановено, при излагане на
установената по делото фактическа обстановка.
Процесуалният
закон признава на подпомагащата страна (третото лице в процеса) самостоятелно
право на жалба, чието упражняване може да има за цел единствено постигане на благоприятен
за подпомаганата страна изход на делото (в случая – за ответника), не и
защита на материални права на обжалващия, произтичащи от вътрешните отношения с
подпомагания. Поради това въззивният съд
намира, че няма пречка третото лице – застраховател на гражданската отговорност
на ответника, да поддържа възражения относно начина на определяне и размера на
обезщетението за неимуществени вреди на пострадалото от ПТП лице, каквито са
направени и пред СРС.
Предмет на въззивната проверка е
първоинтанционно решение в частите, в които са уважени искове при
квалификацията на чл. 45 ЗЗД - за присъждане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди от деликт - ПТП, причинил на ищеца телесни повреди, срещу виновния водач.
Вредата, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, е всяка неблагоприятна последица за защитени от закона права и интереси на
увредения.
За да възникне право за обезщетяване на ищеца за
неимуществени вреди причинени от деликт следва да е доказано противоправно
деяние (действие или бездействие) по вина на лицето изпълнител на действието -
в случая ответника, причинени от конкретното действие вреди и причинно -
следствена връзка между действието и вредите, които се цели да се обезщетят. При деликта съставомерно е противоправното увреждане
на друго лице от дееца, на което е причинена реална вреда, която подлежи на
пълно обезщетяване. Вината в този случай, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага до доказване на противното и това
доказване е в тежест на ответника. Останалите елементи от
фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай, а
доказването е в тежест на ищеца.
По делото не се спори че към датата на настъпване на
процесното ПТП отговорността на водача на л. а. „Опел Астра“, с peг. № ********е била
застрахована по застраховка „гражданска отговорност“ при третото лице помагач -
ЗАД „ОЗК - З.“ АД. Не се спори също така, че за неимуществените вреди от ПТП ЗАД
„ОЗК - З.“ АД е изплатило на ищцата обезщетение за претърпените вреди в размер
на 1 000 лв.
От доказателствата събрани и обсъдени подробно от СРС
се установява освен това, че на 19.11.2015 г., около 10. 50 часа в гр. Нови
Искър на ул. „Искърско дефиле“ е настъпило ПТП между л. а. „Опел Астра“, с peг. № СА ********собственост
на Х.А.К.и л. а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ********управляван от ищцата.
Според протокола за ПТП, водачът на л. а. „Опел Астра“, по неизяснени причини,
се е ударил в движещия се пред него л. а. „Фолксваген Голф“, управляван от
ищцата. Както основателно приема и СРС, тъй като ПТП е посетено от
актосъставителя, в частта, в която е удостоверил лично възприети от него факти,
документът има характер на официален удостоверителен и обвързва съда с
материална доказателствена сила.
Посоченият в протокола за ПТП механизъм е установен и
заключението на приетата пред СРС съдебно авто-техническата експертиза. Според
нея ПТП е причинено поради неспазване на безопасна дистанция, като причина за
настъпването му е поведението на водача на л. а. „Опел Астра“.
На
следващо място, въззивният съд споделя и извода, до който е достигнал и СРС, че
от доказателствата се установява непротиворечиво, че на ищцата са причинени
вреди, състоящи се в травматично увреждане - повърхностна рана на главата и
контузия на раменния пояс и мишницата, сътресение на
мозъка, контузия в дясната челна област, контузия в областта на дясната
лопатка. Вещото лице е посочило, че е възможно тези увреждания да настъпят при
описания механизъм на ПТП. Според експертизата ищцата е търпяла болки и
страдания, които са били по - интензивни през първите 7 дни. Посочено е, че
срокът на възстановяване е около 20 дни.
Във връзка с оспорването на заключението на основната
СМЕ е приета допълнителна комплексна СМЕ, изготвена от вещо лице - травматолог
и вещо лице - специалист по нервни болести. В това заключение вещите лица
потвърждават уврежданията, установени от първата СМЕ, като приемат, че периода на възстановяване е 25 дни. При разпит
в съдебна заседания вещото лице е уточнило, че по тялото на ищцата не са установени
увреждания – контузии на гръдния кош, които биха се получили при поставен
предпазен колан. Според експерта
контузията в дясната челна област от удара във волана нямаше да се
получи ако ищцата е била с колан, но във всички случаи при камшичен удар може
да се получи мозъчно сътресение, дори да не е настъпил удар във волана.
Всички вещи лица са посочили, че при установения механизъм
на ПТП - удар от задната страна на МПС, поставянето на обезопасителен колан не
би предотвратило настъпването на уврежданията. Според експертите липсват външни
белези за нараняване, но комоция – церебри може да се получи и като закрита
черепно - мозъчна травма. Вещите лица са
посочили освен това, че навсякъде в медицинските документи е отбелязано, че
ищцата не е губила съзнание, а е имала само неясен спомен за случилото се.
Според тях по делото няма данни заболяването на ищцата „епилепсия“, което е
лекувано, да е повлияло на настъпването на вредоносния резултат от ПТП.
Предвид изложеното основателно СРС е приел, че отговорността
на ответника за обезщетяване на вредите причинени на ищцата в резултат от ПТП следва
да бъде ангажирана.
По отношение размера на вредите. Съгласно чл. 51 ЗЗД на обезщетяване подлежат вредите,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като неимуществените
се преценяват по справедливост от съда. Понятието „справедливост“ по смисъла на
чл. 52 ЗЗД е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които се съобразят от съда при определяне размера на
обезщетението. Това са обстоятелства свързани с отрицателните
изживявания за ищцата
болки и страдания причинени от травматичното
увреждане - повърхностна рана на главата и контузия на раменния пояс и
мишницата, сътресение на мозъка, без загуба на съзнание, контузия в дясната
челна област, контузия в областта на дясната лопатка.
Въззивният съд намира, че извън СМЕ
ищцата, чиято е била тежестта на доказване, не е ангажирала никакви други
писмени или гласни доказателства във връзка с вида, тежестта, интензитета и
продължителността на търпените от нея болки и страдания в периода на
възстановяване. По делото не се установява че по време на възстановителния процес ищцата е търпяла
някакви по - сериозни страдания - нарушение на равновесието, сънливост и др.,
което да е налагало по - продължителен период на възстановяване, нито се
установява тя да е
имала нужда от чужда помощ в ежедневието си за някакъв период, както се
поддържа в отговора на въззивната жалба.
Въззивният съд, след съобразяване
характера и вида на причинените на ищцата увреждания, отнасящи се до временно разстройство на здравето без
опасност за живота, периода на
търпените болки и страдания, които са отшумели за около 20 – 25 дни,
обстоятелството, че ищцата се е възстановила напълно за около два месеца и
възрастта й намира, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени
вреди е 5 000 лв.
Относно възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, съдът намира следното :
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението за вреди, причинени на
увредения може да се намали, ако той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Граматическото и логическо тълкуване на
нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД показват, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на
увредения е само конкретно установен принос на последния, без който не би се
стигнало да настъпване на вредоносния резултат. Така е разрешен
въпроса и в практиката на съдилищата.
СРС е приел, че по делото не се
установява ищцата с поведението си да е допринесла за настъпване на вредоносния
резултат и възражението за съпричиняване е неоснователно.
Настоящият състав, за разлика от СРС
намира, че от заключенията на СМЕ - зи може да се приеме, че ищцата е управлявала МПС без
предпазен колан, което по своя характер представлява нарушение на чл. 137 а,
ал. 1 ЗДвП. Становището на експертите е, че контузията в дясната челна област,
от удара във волана, е нямало да се получи ако ищцата е била с колан, но във
всички случаи при камшичен удар е щяло да се получи мозъчно сътресение, дори да
не е настъпил удар във волана. При тези заключения на експертизата може да се
приеме, че при удар в задната част на автомобила, ищцата е нямало да получи
част от контузиите на главата от удара във волана, а именно: повърхностна рана
на главата и
контузия в дясната челна област, ако е била с
предпазен колан. Съдът намира, че поставянето на обезопасителен колан би се
предотвратило настъпването на част от причинените на ищцата увреждания.
При това настоящият състав, за разлика от СРС
намира, че е налице 20 % съпричиняване на вредоносния резултат поради
непоставен обезопасителен колан. След като ищцата е допринесла за настъпване на
част от уврежданията, определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди следва
да бъде намалено от 5 000 лв. на 4 000 лв.
От размера на дължимото обезщетение
следва да се приспадне и изплатеното вече от застрахователя по „гражданската
отговорност“ на виновния водач обезщетение за същия деликт - ПТП в размер на
1 000 лв. Това е така, доколкото отговорността на делинквента по
чл. 45 ЗЗД обхваща поправяне на всички вреди, причинени на пострадалия, при
наличието на елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане.
Застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" покрива
отговорността на застрахования делинквент, която е ограничена до определената в
договора застрахователна сума. Ограничението до размера на застрахователната сума в отговорността на
застрахователя няма за последица ограничение в обема на отговорността на
делинквента. В същото
време доброволното плащане на обезщетение при упражнено пряко право погасява
деликтното право до размера на обезщетените от застрахователя вреди, като
увреденият няма право да претендира същото обезщетение и от делинквента. Ако
застрахователят не е обезщететил вредите на пострадалия в действителния им
размер, то правото на обезщетение може да се упражни и срещу делинквента. (решение № 147 от 22.01.2014 г. по т. д. № 333/2012 г., т. к., І ТО на ВКС)
Предвид изложеното настоящият състав
намира, че на ищцата се дължи обезщетение за неимуществени вреди претърпени от процесното
ПТП в размер на 3 000 лв., до който искът е основателен. Над този размер до
уважения размер от 7 000 лв. решението следва да се отмени и искът да се
отхвърли.
По разноските :
Независимо от изхода от спора, предвид
нормата на чл. 78, ал. 10 от ГПК според която на третото лице
помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е причинило със
своите процесуални действия, в полза на
третото лице не следва да се присъждат разноски в производството.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 443361/03.07.2018 г. на
Софийския районен съд, 48 с - в по гр. д. № 1138/2017 г. в частта, в която В.Б.С.,
ЕГН ********** е осъден да заплати на Т.Й.С., ЕГН **********, на основание чл.
45, ал. 1 ЗЗД, сумата над 3 000 лв.
до присъдените 7 000 лв. - представляваща
обезщетение за претърпени болки и страдания вследствие на ПТП, настъпило на
19.11.2015 г. в гр. Нови Искър на ул. „Искърско дефиле", ведно със
законната лихва от 19.11.2015 г. (датата на увреждането) до окончателното
изплащане и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска, с правно основание чл. 45 ЗЗД,
предявен от Т.Й.С., ЕГН **********,***-13,
офис № 5, чрез адр. В. срещу В.Б.С., ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. Ч. за
заплащане на сумата над 3 000 лв.
до присъдените 7 000 лв. - представляваща
обезщетение за претърпени болки и страдания вследствие на ПТП, настъпило на
19.11.2015 г. в гр. Нови Искър на ул. „Искърско дефиле", ведно със законната
лихва от 19.11.2015 г. (датата на увреждането) до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 443361/03.07.2018 г. на
Софийския районен съд, 48 с - в по гр. д. № 1138/2017 г. В.Б.С., ЕГН **********
е осъден да заплати на Т.Й.С., ЕГН **********, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата
от 3 000 лв. - представляваща обезщетение за претърпени болки и страдания
вследствие на ПТП, настъпило на 19.11.2015 г. в гр. Нови Искър на ул. „Искърско
дефиле", ведно със законната лихва от 19.11.2015 г. (датата на
увреждането) до окончателното изплащане.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в частта, в която
искът по чл. 45 ЗЗД е отхвърлен до пълния предявен размер от 10 000 лв.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ******** - като
трето лице, помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.