Решение по дело №2455/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1532
Дата: 25 ноември 2020 г. (в сила от 25 ноември 2020 г.)
Съдия: Пламен Атанасов Атанасов
Дело: 20203100502455
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1532
гр. Варна , 24.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на четвърти
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова

Пламен А. Атанасов
Секретар:Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен А. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20203100502455 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. К. А. , с ЕГН **********, с
адрес: гр.Варна, ж.к.“Възраждане“ №77, вх.В, ет.4, ап.61, в качеството на
трето лице-помагач на страната на ответника, действаща чрез адв.И. Д., със
служебен адрес: гр.Варна, ул.“Алеко Константинов“ №10, против Решение
№2598 от 25.06.2020г. по гр.д.№11004/2019г. на РС Варна, с което е уважен
предявеният от П. Х. И. , с ЕГН **********, с адрес: с.Въглен, общ.Аксаково,
обл.Варна, частичен иск с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ и чл.86 от
ЗЗД за осъждане на “ЗАД Армеец“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“Стефан Караджа“ №2, да заплати сумата
от 2750лв., представляваща неплатен остатък от общо 4000лв., съставляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат от леки телесни
повреди, настъпили при ПТП на 17.07.2015г. на пътя Варна-Долище, по вина
на М. К. А. , която е управлявала л.а.“Фолксваген Голф“, застрахован по
договор “Гражданска отговорност“ в “ЗАД Армеец“ АД, ведно със законната
лихва считано от предявяване на исковата молба до окончателното
1
изплащане, като другата част от 1250лв. е присъдена с влязло в сила Решение
от 15.12.2017г. по гр.д.№3902/2017г. по описа на РС Варна.
В жалбата се излага, че атакуваното решение е недопустимо и
постановено в противоречие с материалният и процесуалният закон.
Поддържа се, че решаващият съд незаконосъобразно е конституирал
жалбоподателката като трето лице-помагач на страната на ответника. Сочи се,
че съобразно чл.219, ал.2 от ГПК привличането не се допуска, ако третото
лице няма постоянен адрес в Република България или живее в чужбина.
Поддържа се, че посочените двете предпоставки, не са предвидени
кумулативно, съответно че при наличието, на която и да е от тях
привличането, не следва да се допуска. Твърди се, че в случая е налице
втората предпоставка, тъй като жалбоподателката живее в чужбина. Твърди
се, че жалбоподателката е лице с двойно гражданство, включително
българско такова, съответно че притежава български документи за
самоличност, за което е необходимо наличието на вписан постоянен адрес в Р
България, като са развити подробни съображения в подкрепа на изложените
твърдения. На следващо място, се поддържа, че за ответника не е налице
правен интерес от привличането на жалбоподателката като трето лице-
помагач на негова страна, предвид наличието на предходен спор по гр.д.
№3902/2017г. по описа на РС Варна, между главните страни, който е
приключил с влязло в сила решение, като са изложени подробни доводи. На
последно място, се поддържа, че с постановяване на атакуваното решение е
нарушено правото на защита на жалбоподателката, на която предвид
постановките възприети с TP №3/2016г. на ОСГТК на ВКС, е отнета
възможността да докаже неоснователността на претенцията. С оглед
изложеното, се моли въззивният съд да заличи определението за привличане
на жалбоподателката като трето лице-помагач на страната на ответника и да
постанови решение между главните страни, без нейно участие. В условията на
евентуалност, се моли за отмяна първоинстанционното решение и
постановяване на ново, с което да се отхвърли искова претенция, като
неоснователна и недоказана.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна П. Х. И. , действащ
чрез адв.М. М., с адрес: гр.Варна, ул.“Георги Живков“ №22 /партер -
вътрешен двор/, е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се поддържа
2
становище за правилност, обоснованост и законосъобразност на атакуваното
решение. Оспорват се доводите на жалбоподателката за неправилност на
определението за конституирането и като трето лице-помагач на страната на
ответника, като се поддържа, че хипотезата на чл.219, ал.2 от ГПК се отнася
до случаи, когато лицето едновременно няма постоянен адрес в Република
България и живее в чужбина, а в случая въззивницата има такъв постоянен
адрес. Освен това се сочи, че жалбоподателката не е ангажирала
доказателства, че живее и пребивава в друга държава, различна от Република
България. Поддържа се, че в случая е приложима и разпоредбата на чл.40 от
ГПК, защото жалбоподателката има постоянен адрес в Република България,
съответно извършените спрямо нея процесуални действия са действителни.
На следващо място се оспорват доводите за липсата на правен интерес за
ответника от привличането като трето лице-помагач, като се сочи, че
шофирането от жалбоподателката след употреба на алкохол при настъпване
на процесното ПТП, е породило регресно право за застрахователя платил
обезщетението да предяви обратен иск. Поддържа се, че неучастието на
жалбоподателката в производството по частичният иск, развило се по гр.д.
№3902/2017г.на РС Варна, не е пречка за конституирането като трето лице-
помагач на страната на ответника в настоящият процес. Твърди се, че
предявяването на нов иск за остатъка от вземането, представлява ново
съдебно производство, по което единственото изискване, за да се допусне
привличане на трето лице, е да има правен интерес от привличането и то да е
направено в законовия срок. Сочи се, че участието на третото лице-помагач
не е задължителна предпоставка за ангажиране на отговорността му, която
може да се реализира в отделен исков процес от привляклата го страна. Ето
защо се поддържа, че участието на третото лице-помагач в производството по
гр.д.№3902/2017г. на РС Варна, не е задължително и не е предпоставка за
недопустимост на процеса спрямо него в настоящото дело. На последно
място, са развити подробни съображения в подкрепа на основателността на
претенцията. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение и
за присъждане на деловодните разноски.
От въззиваемият “ЗАД Армеец“ АД, не е постъпил отговор на
въззивната жалба.
В съдебно заседание въззивницата, чрез писмена молба подадена от
3
пълномощникът , поддържа жалбата и моли за нейното уважаване, ведно с
присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, чрез пълномощник, оспорва жалбата и поддържа
отговора си. Претендира разноски.
Подпомаганата от въззивницата главна страна, не се представлява и не
взема становище.
За да се произнесе, съдът съобрази, следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба подадена от П. Х.
И. , с която претендира осъждането на ЗАД “Армеец“ АД, да му заплати
сумата от 2750лв., представляваща част от сумата от 4000лв., съставляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат от леки телесни повреди,
претърпени вследствие на ПТП настъпило на 17.07.2015г. по вина на М. К. А.
, като водач на л.а.“Фолксваген Голф“, застрахован при ответника по договор
за ЗЗ “Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано
предявяване на исковата молба, като другата част претендираното
обезщетение в размер на 1250лв. е присъдена с влязло в сила Решение от
15.12.2017г. по гр.д№3902/2017г. по описа на РС Варна.
С оглед обективираното в отговора на исковата молба искане, с
Определение №12007 от 16.09.2019г., първоинстанционния съд е
конституирал М. К. А. като трето лице помагач /ТЛП/ на страната на
ответника.
В хода на първоинстанционното производство жалбоподателката по
настоящото дело, е поддържала, че неправилно е конституирана като ТЛП,
тъй като е лице с двойно гражданство и е трайно уседнала /живее/ на
територията на Конфедерация Швейцария, като е ангажирала надлежни
доказателства в подкрепа на това си твърдение.
Въпросното възражение на жалбоподателката, е оставено без уважение
от районният съд с мотив, че същата има регистриран постоянен адрес в
страната, т.е. не е налице е една от кумулативно предвидените в чл.219, ал.2
от ГПК отрицателни предпоставки, респективно е постановил атакуваното
решение при участието ѝ като ТЛП на страната на ответника.
4
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, но същото е недопустимо в частта,
касаеща третото лице помагач, тъй като е постановено при наличието на
отрицателни процесуални предпоставки.
Разпоредбата на чл.219, ал.2 от ГПК регламентира процесуалните
пречки за допускане на привличането на трето лице, а имено ако то няма
постоянен адрес в страната или живее в чужбина. Анализа на цитираната
норма, води до еднозначният извод, че посочените предпоставки са
предвидени самостоятелно, а не кумулативно, т.е. че наличието на която и да
е от тях е пречка за конституирането на трето лице помагач.
В разглежданият казус, както вече се посочи по-горе, жалбоподателката
е представила препис от документ за самоличност, от който се установява, че
наред с българското си гражданство, същата е гражданин и на Италия, като
има регистриран настоящ адрес в Швейцария. Последното обстоятелство се
потвърждава и от служебно изготвената от първоинстанционният съд справка
от НБД, според която настоящият адрес на лицето е в Швейцария.
С оглед горното се налага изводът, че атакуваното решение е
постановено при наличието на отрицателна предпоставка за конституирането
на трето лице помагач в процеса, съответно, че първоинстанционният съд е
допуснал нарушение, което е довело до постановяването на частично
недопустим акт, който следва да бъде обезсилен в атакуваната му част, за да
бъде осуетено проявлението на установителното действие на решението в
отношенията на третото лице и ответната страна.
При този изход на делото на страните, не следва да се присъждат
разноски.
Воден от горното, съдът


5
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №2598 от 25.06.2020г. постановено по гр.д.
№11004/2019г. по описа на РС Варна, по отношение на М. К. А. , с ЕГН
**********, конституираната като трето лице-помагач на страната на
ответника ЗАД Армеец“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Стефан Караджа“ №2.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6