РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. В., 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОС – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:С.Ж.С.
Членове:Г.П.Й.
Н.Д.Н.
при участието на секретаря В.В.У.
като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело №
20221300500245 по описа за 2022 година
Делото е образувано по въззивна жалба на Ю. Г. А. от гр.В.
чрез адв. Г. П. против Решение №355 от 08.07.22г. по гр.д. №2336/21г. на ВРС
в частта,в която искът с правно основание чл.344,ал.1,т.3 КТ във вр. с
чл.225,ал.1 КТ е отхвърлен.Твърди,че обжалваното решение е постановено
при съществени нарушения на процесуалните правила.Твърди,че съдът в
доклада си по чл.146,ал.1 ГПК не е указал на ищеца за кои обстоятелства не
сочи доказателства,а именно за времето през което е останал без
работа,поради което те не са ангажирали доказателства в тази насока.Иска от
съда да отмени решението в обжалваната част като им присъди разноски по
делото .
В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по
жалба РУ „Западен регион“ на „БП“ ЕАД не е подал писмен отговор и не е
взел становище по въззивната жалба.
От данните по делото и във връзка с оплакванията в
жалбата съдът приема за установено следното:
1
Не е спорно между страните ,че са били в тр. правни
отношения като ищцата е заемала длъжността „Контрольор ПС в ПС В. Ц,I
категория” при ответника.Със Заповед №РД-02-64 от 14.05.2021г. на
директора на дружеството е прекратено трудовото и правоотношение на
основание чл.188,т.3,във вр. с чл.190,ал.1,т.4 КТ.С обжалваното
Решение,уволнението е признато за незаконно и заповедта отменена като Ю.
Г. А. е възстановена на работа.Искът по чл. 344,ал.1,т.3 КТ във вр. с
чл.225,ал.1 КТ за сумата 4 500лв.,претендирано обезщетение за периода
14.05.21г. до 14.11.21г. е отхвърлен с мотиви,че не се сочат
доказателства,удостоверяващи,че ищцата е останала без работа за процесния
период.Решението на ВРС е обжалвано само в частта, с която искът по чл.
344,ал.1,т.3 КТ във вр. с чл.225,ал.1 КТ е отхвърлен,а в останалата част като
необжалвано решението е влязло в законна сила.
Пред втората инстанция не са ангажирани нови
доказателства .
При тези данни съдът намира въззивната жалба за допустима
,а по същество за неоснователна .
Правилно първостепенният съд е възприел фактическата
обстановка на база събрания доказателствен материал.
За периода през който работникът не е полагал труд, поради
незаконно уволнение, което впоследствие е отменено с влязъл в сила съдебен
акт се дължи обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ,което не може да бъде повече
от 6месеца. С отмяна на незаконното уволнение се приема, че то не е
съществувало и времето през което работникът не е бил на работа поради
това незаконно уволнение се счита за трудов стаж – чл.354, т.1 от КТ. Това
влече след себе си всички последици, които биха произтекли ако работникът
е полагал труд и е бил в трудови правоотношения с работодателя. Именно
това е смисъла и целта на законовата разпоредба при отмяна на незаконно
уволнение.
В конкретния казус пред първоинстанционният съд не са
ангажирани никакви доказателства,удостоверяващи,че за периода14.05.21г.
до 14.11.21г. ищцата е останала без работа.По делото са представени тр.
договор и допълнителен тр. договор,но за различен от процесния
период,поради което същите са неотносими към спора.Жалбоподателката
2
чрез процесуалният си представител адв. Г. П. твърди във въззивната
жалба,че е допуснато съществено процесуално нарушение от първостепенния
съд като не й е указал в доклада по чл.146 ГПК ,че не сочи доказателства за
това обстоятелство.Въззивната инстанция не споделя становището на
жалбоподателката.Районният съд е направил доклад по чл.146 ГПК ,с който е
указал и разпределил доказателствената тежест между страните.Съдът не е
длъжен и е недопустимо да сочи и указва на страните какви точно
доказателства следва да представят за установяване на твърденията
си.Противното би означавало ангажиране на съда с тезата на страната и би
довело до нарушаване на принципа на безпристрастност при разрешаване на
спора.
В този смисъл не са налице съществени процесуални
нарушения от ВРС при разглеждане на трудовия спор,включително и за
акцесорния иск по чл.225 КТ,както се твърди във въззивната жалба.В тежест
на работника е да установи обстоятелството,че за процесните шест месеца е
останал без работа и е налице хипотезата на чл.225,ал.1 КТ.Като не е
ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си същите са останали
недоказани,поради което работодателят не дължи обезщетение по чл.225, ал.1
от КТ за исковия период и правилно ВРС не го е присъдил.
Пред въззивната инстанция също не са ангажирани
доказателства в тази насока,което води до същите изводи и при настоящото
разглеждане на спора.
Ответникът по жалба не е претендирал разноски за
настоящата инстанция и няма данни такива да са направени,поради което не
следва да се присъждат
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №355 от 08.07.22г. по гр.д.
№2336/21г. на РС-В. в частта,с която искът с правно основание чл.344,ал.1,т.3
КТ във вр. с чл.225,ал.1 КТ е отхвърлен.
Решението в останалата част като необжалвано е влязло в
3
законна сила.
Решението не подлежи обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4