№ 296
гр. Пловдив, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Росица Т. Кюртова
при участието на секретаря Мая В. Крушева
като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело №
20255300900040 по описа за 2025 година
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.92 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД.
Ищецът „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ - ПС - ПЛОВДИВ“АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.Бургас, ул.“Фердинандова“ №32, ет.1 офис 3, представлявано от
И.Д.Д., твърди, че на 04.12.2019 г. е сключил с ответника предварителен договор за
продажба на недвижими имоти в землището на ***, по който ищецът е продавач, а
ответникът – купувач. Уговорено е заплащане на капаро в размер 25 000 евро, платено от
купувача на 19.12.2019 г. Останалата част от продажната цена в размер 975 000 евро (общата
продажна цена е 1 000 000 евро) е платима в деня на подписване на окончателния договор
пред нотариус. Страните са се задължили да сключат окончателен договор за продажба на
имотите най-късно до 31.01.2020 г. Такъв не е подписан, тъй като ответникът не е изпълнил
задължението си да плати продажната цена до крайната дата за изповядване на сделката.
Считано от този момент, действието на договора е прекратено. С договора е уговорена
неустоечна клауза, по силата на която за допуснатото неизпълнение ответникът дължи на
ищеца неустойка в размер 25 000 евро, равняващи се на 48 895,75 лв. Изтъква се, че по друг
съдебен спор между страните е влязло в сила решение, с което е признато за установено, че
настоящият ищец не дължи на ответника неустойка за неизпълнение на договора в размер
25 000 евро и е отхвърлен иск по чл.135, ал.1 ЗЗД, предявен от настоящия ответник против
ищеца и трето за спора лице. Със съдебното решение е прието, че окончателен договор за
продажба не е сключен по вина на купувача, който не е изпълнил основното си задължение
да изплати в деня на изповядване на сделката пълния размер на договорената продажна
цена. Върху вземането на ищеца за неустойка е кумулирана законна лихва за периода от
1
падежа до датата на исковата молба и от исковата молба до окончателното плащане. Въз
основа на изложените твърдения е формулирано искане ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 25 000 евро, равняващи се на 48 895,75 лв. – неустойка по чл.5,
ал.1 от договора, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното
плащане, както и да му заплати мораторно обезщетение за периода от 14.01.2022 г. (три
години преди подаване на исковата молба) до датата на иска, възлизащо на сумата 17 941,51
лв. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът “Индустриална зона КЦМ”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, бул.“Асеновградско шосе“, представлявано от А. К. Д., оспорва
иска. Не отрича сключването на сочения от ищеца предварителен договор. Възразява по
това ответникът да не е изпълнил виновно задълженията си. Поддържа, че е изправна страна
по договора. Посочва, че е имал готовност да заплати по сметка на продавача остатъка от
продажната цена след приспадане на внесеното капаро в деня на изповядване на сделката,
като е заплатил местния данък за придобиване на имотите по сметка на общ.Куклен, както и
е заплатил държавна такса за вписване на нотариален акт. Единствената причина сделката да
не бъде изповядана е била отсъствието на представител на продавача, който не се е явил
пред нотариуса до края на работния ден на 31.01.2020 г. Твърди, че купувачът е платил в
срок уговореното капаро, а на 17.01.2020 г. е наредил по сметка на продавача и сумата 1 552
089,21 лв., която без причина му е била върната от последния. На 23.01.2020 г. продавачът е
върнал и полученото капаро. Купувачът по предварителния договор за продажба е напълно
изправна страна по същия и не дължи претендираната неустойка. Тъй като този иск е
неоснователен, неоснователен е и обусловеният от него иск за мораторно обезщетение. При
условията на евентуалност се прави възражение за погасяване по давност на претендираното
вземане за неустойка, като ответникът поддържа, че давността е 3-годишна по чл.111, б.б)
ЗЗД. Възразява се в тази връзка, че вземането на ищеца за неустойка не е било предмет на
производството по т.д.№438/2020 г. на ОС Пловдив. Това вземане е предявено за първи път с
настоящата искова молба от 15.01.2025 г. Процесният предварителен договор е прекратен
поради неизпълнение на 31.01.2020 г., респективно давностният срок за процесното вземане
е изтекъл още към м.февруари 2023 г. По изложените съображения, ответникът моли
исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В допълнителната искова молба се възразява по това да е изтекла погасителната
давност, като се поддържа, че същата е прекъсната с предявяване на инцидентния иск по т.д.
№438/2020 г. на ПОС и не е текла, докато е траело последното производство, респективно с
влизане в сила на решението по т.д.№438/2020 г. е започнала да тече нова давност, която не е
изтекла към датата на настоящата искова молба. Поддържа се, че спорът относно
изправността на продавача и неизправността на купувача по предварителния договор е
разрешен със сила на пресъдено нещо. Изтъква се, че купувачът е неизправна страна по
договора, тъй като е следвало да заплати продажната цена изцяло преди нотариалното
изповядване на сделката. Продавачът не е бил длъжен да приема условия, различни от вече
уговорените, не е бил длъжен да приема изпълнение на части, поради което е върнал
2
получената на 17.01.2021 г. сума. Оспорва се да е била налице забава на кредитора по
смисъла на чл.97 ЗЗД по подробни съображения.
В допълнителния отговор се поддържа възражението, че вземането на ищеца не е
било предмет на приключилото производство по т.д.№438/2020 г. на ОС Пловдив.
Поддържат се възраженията, че купувачът е изправна страна по договора, както и, че
претендираното вземане е погасено по давност, като се излагат съображения относно това
какво обхваща силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по горното дело.
Поддържа се и възражението, че продавачът по договора не е оказал нужното съдействие и
неоснователно не е приел предложеното му изпълнение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
намира за установено следното от фактическа страна:
Установява се, че на 04.12.2019 г. между страните е сключен предварителен договор
за покупко-продажба на недвижими имоти, по който ищецът е продавач, а ответникът –
купувач на имотите. Продавачът се е задължил да продаде на купувача свои поземлени
имоти в землището на ***, ведно с построените върху тях сгради, съоръжения и подобрения,
подробно описани в чл.1 от договора. Уговорена е обща продажна цена 1 000 000 евро,
платима по следния начин – 25 000 евро като капаро в срок до 31.12.2019 г., останалата част
от 975 000 евро – в деня на подписване на окончателен договор за прехвърляне на
собствеността пред нотариус, като представянето на заверен от банката екземпляр от
платежно нареждане за превода е условие за подписване на нотариалния акт от страна на
продавача. Уточнено е, че плащането на остатъка от цената трябва да се извърши по
посочена от продавача банкова сметка преди изповядването на сделката. Страните са се
задължили да сключат окончателен договор в срок най-късно до 31.01.2020 г., като сделката
да се изповяда, ако към деня на сключване на окончателния договор дължимата вноска от
продажна цена постъпи по сметката на продавача. В чл.5 от договора е уговорена неустойка
за неизпълнение на задълженията по чл.1 в тежест на всяка от страните. Съгласно чл.5, ал.4,
ако задълженията не бъдат изпълнени в срок от която и да е от страните, договорът се счита
за прекратен, като виновната страна дължи неустойка в размер, равен на авансово внесената
сума (капаро). Съгласно чл.5, ал.3 от договора, ако виновен за неизпълнението е купувачът,
продавачът задържа даденото капаро.
Няма спор и се установява от документа на л.14, че ответникът е заплатил по банкова
сметка на адвокат Й. П.-П., посочена в чл.1, ал.3 от договора като сметка за плащане на
уговореното капаро, сумата 48 895,75 лв. – левова равностойност на 25 000 евро. Плащането
е извършено на 19.12.2019 г. (л.48).
От приложеното на л.15 извлечение по сметка се установява, че на 17.01.2020 г.
ответникът “Индустриална зона КЦМ”ЕООД е превел по сметка на ищеца и сумата
1 552 085,21 лв. В същия ден тази сума е възстановена от ищеца по сметка на ответника.
Установява се, че на 20.01.2020 г. от сметката на адв.Й. П.-П. е наредена сумата 48 895,75 лв.
по сметка на ответника “Индустриална зона КЦМ”ЕООД с основание „прекратен договор по
взаимно съгласие“. Няма спор, че сумата е постъпила по сметката, посочена в нареждането.
3
Установява се, че на 15.07.2020 г. настоящият ответник “Индустриална зона
КЦМ”ЕООД е предявил искове с правно основание чл.135 ЗЗД против ищеца по настоящото
дело „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ - ПС - ПЛОВДИВ“АД и трето за настоящия спор търговско
дружество, с които е поискал да бъдат признати за недействителни по отношение на него
разпоредителни сделки с имотите, предмет на предварителния договор, които сделки по
неоспорени и взаимосъвпадащи изявления на страните са извършени след 31.01.2020 г. С
исковата молба “Индустриална зона КЦМ”ЕООД е поддържало, че е налице виновно
неизпълнение на процесния предварителен договор от страна на продавача „ЗАВОДСКИ
СТРОЕЖИ - ПС - ПЛОВДИВ“АД, поради което в полза на купувача е възникнало вземане за
неустойка по чл.5 от договора в размер 25 000 евро. По повод исковата молба е образувано
т.д.№438/2020 г. на ОС Пловдив. По това дело ответникът „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ - ПС -
ПЛОВДИВ“АД е предявил против ищеца “Индустриална зона КЦМ”ЕООД отрицателен
установителен иск с петитум да бъде установено в отношенията между страните, че не
съществува вземането за неустойка, претендирано в исковата молба в полза на
“Индустриална зона КЦМ”ЕООД. С влязло в сила решение по в.т.д.№530/2022 г. на АС
Пловдив е признато за установено, че „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ - ПС - ПЛОВДИВ“АД не
дължи на “Индустриална зона КЦМ”ЕООД сумата 25 000 евро, претендирана като
неустойка по чл.5, ал.2 от предварителния договор за покупко-продажба на недвижими
имоти от 04.12.2019 г. Съответно исковете по чл.135 ЗЗД са отхвърлени под претекст, че
“Индустриална зона КЦМ”ЕООД не се легитимира като кредитор с вземане за неустойка
спрямо ответното дружество – прехвърлител по оспорените сделки.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Между страните по делото е възникнало правоотношение по предварителен договор
за продажба на недвижими имоти по смисъла на чл.19 ЗЗД. Ищецът е обещател и продавач
по договора, а ответникът – купувач. Уговорено е окончателен договор да бъде сключен най-
късно до 31.01.2020 г. Цената е платима на две части – първата е авансова, наименована
„капаро“, в размер 25 000 евро, която следва да бъде платена по сметка на пълномощник на
продавача, а втората в размер, равен на остатъка до пълната продажна цена, следва да бъде
платена най-късно в деня на сключване на окончателния договор – съгласно чл.2, ал.3
постъпването на сумата по сметка на купувача е условие за изповядване на сделката. В чл.5
от договора са уговорени последиците при виновно неизпълнение на задълженията за
прехвърляне на собственост и за плащане на уговорената цена, като е предвидено, че
неизправната страна дължи на изправната неустойка в размер, равен на платеното капаро
(25 000 евро). При неизпълнение на продавача, освен неустойката, той следва да върне на
купувача полученото капаро, а при неизпълнение на купувача – продавачът може да задържи
капарото като неустойка. При виновно неизпълнение на задълженията в срока до 31.01.2020
г., договорът се счита за прекратен, като виновната страна дължи неустойка в горния размер.
Клаузите на чл.5 от договора придават на авансово заплатената част от цената характер на
задатък – определена сума, която се дава при сключването на договора като доказателство за
4
постигнатото съгласие и за да обезпечи неговото изпълнение и която подлежи на връщане
при развалянето му, без да е необходимо да се спазва процедурата по чл.87 ЗЗД, съответно
може да бъде задържана от продавача, ако виновна за развалянето страна е купувачът, дал
задатъка. Същевременно е уговорено, освен задатък, да се дължи и неустойка от
неизправната страна. Това е допустимо от гл.т. на свободата на договаряне, уредена в чл.9
ЗЗД. (в този смисъл Решение №126/24.04.2012 г. на ВКС по гр.д.№563/2011 г., ІІІ г.о.)
Решението по в.т.д.№530/2022 г. на АС Пловдив, с което е уважен отрицателен
установителен иск от настоящия ищец против настоящия ответник, се ползва със сила на
пресъдено нещо в отношенията между страните, установявайки, че ищецът (като продавач)
не дължи на ответника (като купувач) неустойка за виновно неизпълнение по чл.5 от
договора, следователно в отношенията между страните не може да бъде прието нещо друго
освен това, че настоящият ищец „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ - ПС - ПЛОВДИВ“АД е изправна
страна по договора, която не дължи неустойка за неизпълнение, съответно настоящият
ответник “Индустриална зона КЦМ”ЕООД е неизправен, поради което няма вземане за
неустойка.
За да възникне вземане за неустойка по чл.5 от договора в полза на настоящия ищец,
обаче, не е достатъчно той да е изправна страна по договора. Необходимо е договорът да е
прекратен (развален) поради виновно неизпълнение. От събраните по делото доказателства
не се установява процесният договор да е развален поради виновно неизпълнение на
задълженията на купувача. Установява се, че ищецът е върнал на 17.01.2020 г. полученото
капаро с изявление „по прекратен по взаимно съгласие договор“, вписано в платежното
нареждане, приложено по делото, което изявление съставлява признание за неизгоден за
страната факт и се ползва с доказателствена стойност в процеса. Връщането на получен
задатък и приемането му от страната, която е дала задатъка, съставлява конкудентно
поведение, сочещо на прекратяване на договора по взаимно съгласие, на отказ от договор (в
този смисъл Решение №110/29.06.17 г. по гр.д.№3868/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о.) Неустойката по
чл.5 от договора е уговорена само в случаите на разваляне на договора поради виновно
неизпълнение. Тъй като договорът не е развален, съдът намира, че не може да бъде търсено
обезщетение за неизпълнението му, в т.ч. под формата на договорена неустойка.
На следващо място, основателно е възражението на ответника за погасяване по
давност на претендираното вземане. Вземанията за неустойки за неизпълнен договор се
погасяват с изтичане на тригодишна давност съгласно чл.111, б.б) ЗЗД. Давността започва да
тече от деня, когато вземането е станало изискуемо, а ако вземането става изискуемо след
покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл.114, ал.1
и ал.2 ЗЗД. Вземането за неустойка няма срок за изпълнение, поради което става изискуемо
след покана, за това давността тече от неговото възникване. В случая възникването на
вземането следва да се свърже най-късно с датата 31.01.2020 г., когато се твърди договорът
да е прекратен поради виновно неизпълнение на задължението за плащане на уговорената
цена. 3-годишен период от този момент е изтекъл на 31.01.2023 г., а искът е предявен на
15.01.2025 г., следователно процесното вземане, и да е възникнало, е погасено по давност.
5
Възраженията на ответника за това, че давността е прекъсната с предявяване на исковете по
т.д.№438/2020 г. на ОС Пловдив, както и, че давност не е текла до приключване на
производството по това дело, са неоснователни. На първо място, искът с правно основание
чл.135 ЗЗД няма за предмет вземането, на което ищецът основава качеството си на кредитор.
На следващо място, отрицателният установителен иск, предявен в това производство, има за
предмет не вземането на настоящия ищец за неустойка, а вземането за неустойка на
купувача по предварителния договор “Индустриална зона КЦМ”ЕООД. За да е налице
прекъсване по смисъла на чл.116, б.б) ЗЗД на давността, необходимо е да е предявен иск за
вземането, чиято давност се възразява да е изтекла. Установяването със сила на пресъдено
нещо, че не съществува вземане за неустойка в полза на купувача, не обхваща вземането за
неустойка на продавача по предварителния договор, макар и да установява, че последният е
изправна страна по договора, тъй като, както се каза по-горе, за съществуването на това
вземане е необходимо да се установи наличието и на други факти, обстоятелства и права. И
не на последно място, съгласно чл.116, б.б) ЗЗД давността не се смята прекъсната, ако искът
за вземането бъде отхвърлен, т.е. ако вземането бъде признато за несъществуващо. В
настоящия случай говорим за отрицателен установителен иск – иск за установяване
несъществуване на вземане, поради което в тази хипотеза правилото за отпадане действието
на прекъсването с обратна сила е приложимо при уважен иск. Процесният отрицателен иск е
уважен, за това и не е налице прекъсване на давността. По същия начин не е налице и
спиране на давност по смисъла на чл.115, б.ж) ЗЗД, която разпоредба изисква да е налице
съдебен процес относно конкретното вземане, за което се възразява, че е погасено по
давност.
В обобщение съдът намира, че вземането на ищеца за неустойка не е възникнало,
евентуално – същото е погасено по давност, поради което искът се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен. Тъй като този иск е неоснователен, неоснователен е и
обусловеният от него иск за мораторно обезщетение, който също следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и с оглед заявеното от ответника искане, на същия следва да
се присъдят деловодни разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК. Ответникът е направил
разноски за адвокатско възнаграждение в размер 2 400 лв. с ДДС, видно от приложените
договор за процесуално представителство, преводно нареждане и извлечение от сметка,
които следва да се присъдят в тежест на ищцовата страна.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ - ПС - ПЛОВДИВ“АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Фердинандова“ №32, ет.1 офис 3,
представлявано от И.Д.Д., предявени против “Индустриална зона КЦМ”ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Асеновградско шосе“,
представлявано от А. К. Д., за заплащане на сумата 25 000 евро (равняващи се на 48 895,75
6
лв.), представляваща неустойка за виновно неизпълнение на купувача по чл.5, ал.1 от
предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 04.12.2019 г., ведно със
законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и за сумата 17
941,51 лв. – обезщетение за забава в плащането на горното парично задължение за периода
от 14.01.2022 г. (три години преди подаване на исковата молба) до датата на исковата молба.
ОСЪЖДА ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ - ПС - ПЛОВДИВ“АД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Фердинандова“ №32, ет.1 офис 3, представлявано от
И.Д.Д., да заплати на “Индустриална зона КЦМ”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.Пловдив, бул.“Асеновградско шосе“, представлявано от А. К. Д., сумата 2
400 лв. (две хиляди и четиристотин лева) – адвокатско възнаграждение за производството по
т.д.№40/2025 г. по описа на ПОС, ТО, ХVІ състав.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
7