№ 34573
гр. София, 02.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20231110123954 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК, вр. чл.124, ал.1 от
ГПК от П. Л. Г., ЕГН **********, с адрес ****, с пълномощник адв. М. Г., с
адрес гр.***** против ***, със седалище и адрес на управление *****, ****, с
искане да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено,
че ищецът не дължи сумата от 863,99 лева – главница по договор за кредит,
мораторна лихва за периода 12.02.2010 г. – 05.05.2023 г. в размер на 1 164,56
лева, договорна лихва за периода 05.04.2009 г. – 12.02.2010 г. в размер на
173,13 лева, 125 лева разноски съгласно издадения изпълнителен лист, както
и разноските по изпълнителното производство.
В исковата молба се твърди, че ответникът се е снабдил с изпълнителен
лист по ч.гражд.дело № 6907/2010 г. по описа на СРС, 51 състав, с който
ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 863,99 лева главница по
договор за кредит GrediGo № 2052-00227875, сключен на 22.12.2008 г. между
****, сумата от 1 164,56 лева мораторна лихва за периода 12.02.2010 г. –
05.05.2023 г., договорна лихва за периода 05.04.2009 г. – 12.02.2010 г. в
размер на 173,13 лева, както и 125 лева разноски, съгласно издадения
изпълнителен лист. Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителния лист е
образувано изпълнително дело № 295/2011 г. по описа на ****. Твърди, че не
е уведомен за издаването на заповедта, както и че не са му връчени книжата
по заповедното производство, научил за образуваното при ЧСИ изпълнително
дело след справка в Централния кредитен регистър. Твърди, че на 03.05.2023
г. отправил искане до ЧСИ за прекратяване на делото на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК. Сочи, че последното изпълнително действие от страна на
взискателя било към 19.04.2018 г., а от издаването на изпълнителния лист на
11.04.2011 г. до момента изтекла абсолютна погасителна давност. Посочва, че
не е бил уведомен за цедиране на задължението му към ответника. Ищецът
поддържа, че от последното изпълнително действие е изминала петгодишна
давност и сумите, за които е издаден изпълнителен лист се явяват недължими.
Предвид недължимостта на главницата недължима се явява и лихвата,
начислена върху същата главница за периода 12.02.2010 г. – 05.05.2023 г. в
1
размер на 1 164,56 лева, както и договорна лихва за периода 05.04.2009 г. –
12.02.2010 г. в размер на 173,13 лева, 125 лева разноски съгласно издадения
изпълнителен лист, както и разноските в изпълнителното производство.
С исковата молба са представени писмени доказателства, които следва
да бъдат допуснати, защото допринасят за изясняване на делото от
фактическа страна, защото допринасят за изясняване на делото от фактическа
страна.
Съдът счита,че е основателно искането за изискване на заверено копие
от изп. дело № 295/2010 г. по описа на ****.
Съдът приема,че не следва да бъде уважено искането за изискване на
ч.гражд.дело № 6907/2010 г. по описа на СРС,51 състав,тъй като изискването
му не би допринесло за изясняване подлежащите на доказване факти предвид
това,че искът се основава на факти,настъпили след възникване на
изпълнителното основание.
В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв от ответника
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с изразено становище за
недопустимост, съответно неоснователност на исковете – твърди се, че
ответникът е прехвърлил процесното задължение на трето неучастващо по
делото лице на 20.06.2018 г. посредством договор за цесия, съгласно който
цесионерът следвало да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането,
като същевременно поддържа, че длъжникът следва да се счита уведомен с
узнаването за прехвърлянето в рамките на съдебното производство. Предвид
изложеното, счита, че искът не е предявен срещу надлежен ответник.
Съдът счита, че представените с писмения отговор доказателства следва
да бъдат допуснати.
Съдът намира, че са налице предпоставки за насрочване на делото за
разглеждане в открито съдебно заседание.
При разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от
ГПК, ищецът следва да докаже правен интерес от предявения отрицателен
установителен иск, а ответникът следва да докаже положителните факти, на
които основава изгодни за себе си правни последици.
Водим от гореизложеното и на основание чл.140 от ГПК, Софийският
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА писмените доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА заверено копие от изп.дело № 295/2011 г. по описа на
****.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изискване на ч.гражд.дело №
6907/2010 г. по описа на СРС, 51 състав.
2
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
10.11.2023 г., от 10,30 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани,
да им бъде изпратен препис от определението, а на ищеца – и от писмения
отговор.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3