Р Е Ш Е Н И Е
№ 288 / 30.06.2023 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
СИЛВИЯ САНДЕВА |
|
|
ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА |
При участието на прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и секретаря МАРИЯ
МИХАЛЕВА разгледа докладваното от съдия С. Сандева к.адм.д. № 109/2023 год. по
описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.
Образувано е по подадена чрез пълномощник касационна жалба
от В.В.И. *** срещу Решение № 407/28.11.2022 г., постановено по н.а.х.д. № 902/2022
г. по описа на Районен съд - Добрич, с което е потвърдено наказателно
постановление № 22-0851-000388/29.03.2022 г. на началника на сектор „ПП“ към ОД
на МВР - Добрич, с което на касатора за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания:
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалните
правила, противоречие с материалния закон и явна несправедливост на наказанието.
Изразява се становище за несъставомерност на деянието от субективна страна. Твърди
се, че липсва умисъл за извършване на нарушението, тъй като жалбоподателят не е
бил уведомен за служебната дерегистрация на автомобила. Излагат се доводи за маловажност
на деянието по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Счита се, че наложеното наказание е
изключително високо, като при определянето му не е съобразено, че нарушението е
извършено за първи път. В пледоарията по същество се прави позоваване на ТП № 2
от 05.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС и I и
II колегии на ВАС по т.д. № 3/2022 г. Иска се отмяна на
съдебното решение и постановяване на друго по същество, с което да се отмени наказателното
постановление. Претендира се и присъждане на разноските за двете съдебни
инстанции.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище по
нея.
Представителят на ДОП дава заключение, че касационната
жалба е основателна, а решението на ДРС е неправилно, поради което следва да
бъде отменено. Счита, че деянието се явява несъставомерно в частта на
субективния елемент, каквото е и произнасянето на ОСС от НК на ВКС и I и
II колегии на ВАС по т.д. № 3/2022 г.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни
основания и в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана
страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните
съображения :
С процесното наказателно постановление касаторът е бил
наказан за това, че на 18.01.2022 г., в 01, 13 часа, в гр. Добрич, по ул. “Батовска”,
пред входа на ресторант „Резиденция“ в посока КПП Албена, управлява лек
автомобил Фолксваген Голф с рег. № ТХ2546РХ, който не е регистриран по
надлежния ред. При извършената полицейска проверка е установено, че моторното
превозно средство е с прекратена регистрация от 16.11.2021 г. на основание чл. 143,
ал. 15 от ЗДвП. АНО е квалифицирал поведението на водача като нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което го е санкционирал на основание по чл. 175,
ал. 3, пр. 1 от ЗДвП с глоба в размер на 200 лева и с лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца.
С обжалваното решение районният съд е потвърдил НП по
съображения, че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила или нарушение на материалния закон, които да водят до неговата отмяна. Приел
е, че в случая са налице обективните и субективните елементи на нарушението по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят е управлявал лек автомобил,
който не е регистриран по надлежния ред. Въз основа на представените по делото
справки е установил от фактическа страна, че жалбоподателят е придобил автомобила
на 14.09.2021 г. и в законоустановения двумесечен срок от придобиването му не го
е регистрирал, поради което регистрацията на превозното средство е прекратена
по служебен път на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, считано от 16.11.2021 г. Отхвърлил
е като неоснователни възраженията за несъставомерност на деянието от субективна
страна. Изложил е доводи, че жалбоподателят като собственик на процесния
автомобил е следвало да се убеди, че управлява МПС с валидна и действаща
регистрация. Приел е, че И. е бил наясно със задължението си да регистрира
закупения автомобил, но не го е изпълнил, поради което е осъществил от
субективна страна състава на вмененото му нарушение. Съдът е взел предвид, че
при прекратяване на регистрацията по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП не е предвидено
задължение за уведомяване на новия собственик на автомобила за разлика от
другите случаи на служебно прекратяване на регистрацията. Приел е, че
незнанието на фактическите обстоятелства не оправдава дееца с аргумента, че
никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Намерил е,
че в случая се касае за непредпазливо деяние, което е наказуемо по силата чл.
7, ал. 2 от ЗАНН. Съгласно тази разпоредба непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи. Съдът е установил, че такова
изключение не е предвидено за нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, в резултат
на което е стигнал до крайния правен извод, че правилно е реализирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното деяние.
Обжалваното решение е правилно.
По делото няма спор по фактите, както и по правната
квалификация на нарушението. Безспорно установено е, че касаторът е управлявал
МПС, което е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15
от ЗДвП. Без правно значение е дали И. е бил уведомен за прекратената
регистрация, защото това не го оневинява, както правилно е преценил и районният
съд. Нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, поради
което може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост.
Жалбоподателят е бил наясно, че като приобретател на автомобила не е изпълнил
задължението си да го регистрира съобразно изискванията на закона, с оглед на което незнанието му за последващото прекратяване на регистрацията не прави
деянието му несъставомерно поради липса на вина. Неправилно касаторът и
прокурорът от ОП – Добрич се позовават на ТП № 2 от 05.04.2023 г. на ОСС от НК
на ВКС и I
и II колегии на ВАС по
т.д. № 3/2022 г., защото то се отнася за случаите по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП,
където изрично е предвидено задължение за уведомяване на собственика за
извършената служебна дерегистрация на превозното средство. В случая уведомяването
не е елемент от фактическия състав по прекратяване на регистрацията на МПС по реда
на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, поради което липсата му не влияе върху
отговорността на водача за извършеното нарушение. Законосъобразни са мотивите на
съда, че преди да предприеме управлението на автомобила, И. е следвало да провери
дали той е с валидна регистрация. След като не го е сторил и се е движил с
автомобил, който не е регистриран по надлежния ред, е длъжен да понесе
отговорността за неспазване на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. С оглед на изложеното
правилно и законосъобразно районният съд е приел, че не са налице
обстоятелства, които да изключват субективния елемент от състава на вмененото административно
нарушение. Правилно е определена и формата на вината, като законосъобразно
районният съд е приложил разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, приемайки, че
извършените по непредпазливост нарушения по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП подлежат на
санкциониране по реда на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Неоснователни са възраженията на касатора за маловажност на
деянието. Извършеното нарушение засяга важни обществени отношения, свързани с
правилата за движението по пътищата, отворени за обществено ползване. Конкретните
обстоятелства по извършване на нарушението не разкриват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
Фактът, че нарушението е извършено за първи път, не е достатъчно да обоснове извод
за неговата маловажност. Липсата на вредни последици също не може да обоснове
такъв извод с оглед на формалния характер на нарушението. От доказателствата по
делото се установява, че към момента на проверката жалбоподателят е управлявал автомобил,
чиято регистрация е била служебно прекратена преди повече от два месеца, поради
което нормата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима в случая.
Неоснователни са и възраженията на касатора за явна
несправедливост на наложените наказания, защото и двете са определени към
законоустановения минимум по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Дали и доколко
предвиденото минимално наказание е съразмерно на тежестта на извършеното
нарушение е въпрос на законодателна преценка, с която съдът е длъжен да се
съобрази съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.
По тези съображения настоящата инстанция намира, че обжалваното
решение не страда от сочените в жалбата пороци, поради което следва да го остави
в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
С оглед на изхода от спора жалбоподателят няма право на
разноски по делото. Ответникът не е претендирал разноски по делото, поради
което съдът не се произнася по дължимостта им.
Водим от горното, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 407/28.11.2022 г., постановено по
н.а.х.д. № 902/2022 г. по описа на Районен съд – Добрич.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: