РЕШЕНИЕ
№ 260001/25.2.2022г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист
София Маринова,
като разгледа докладваното АНД
№709/2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от В.В.С., ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление №19-0445-000549 от 21.11.2019 г., издадено от Началник
група в сектор „Пътна полиция“ към РУ Аксаково при ОД МВР Варна, с което за
нарушения по чл.20, ал.2, по чл.123, ал.1, т.1 и по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, на въззивника са наложени съответно административно наказание
„глоба“ в размер 200.00 лв, административни наказания
„глоба“ в размер 50.00 лв и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок един месец и административно наказание „глоба“ в размер
10.00 лв.
Въззивникът оспорва процесното НП като необосновано,
неправилно и незаконосъобразно, и моли същото да бъде отменено. Твърди, че
обстоятелствата по твърдяното нарушение не са непълно и неправилно отразени, не
изяснена фактическата обстановка и авторството на нарушението.
Въззиваемата страна, редовно призована, оспорва жалбата като твърди, че нарушението е
извършено от обективна и субективна страна и моли съда, да остави същата без
уважение като потвърди оспореното НП. Претендира присъждане на възнаграждение
за юрисконсулт.
След преценка на
приобщените доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 22.09.2019 г. около
9.50 ч., въз основа на подадено уведомление до НС 112 за настъпило ПТП, свид. К.Н. ***, посетил местопроизшествие на ПТП в с.
Въглен, обл. Варна, до магазин на „Вани-С“ ООД,
където установил паркиран л. а. „БМВ 525“, рег.№В3706СА, чиято задна броня била
откачена в дясната част и неговият водач И. И. посочил на свид.
К. Н., че автомобила бил ударен от л. а. „Фолксваген Шаран“, рег.№В9650ВМ,
управляван от въззивника В. С., когото познавал като живущ
в същото населено място.
Впоследствие, след
установяване на въззивника В. С., той дал писмени
обяснения, с които посочил, че на 22.09.2019 г. при управление на МПС ударил
друг автомобил, при което възникнал скандал и той напуснал произшествието,
поради страх, че ще бъде набит.
На 26.09.2019 г. свид. К. Н. съставил Протокол за ПТП №1730290, в което
отразил, че на 22.09.2021 г. в 8.40 ч. в с. Въглен, до магазин за хранителни
стоки „Вани-С“ ООД, поради несъобразена скорост на МПС рег.№В9650ВМ с водач В. С.,
настъпил сблъсък в паркирано МПС рег.№В3706СА с водач И. И. Протоколът бил
подписан от свид. К. Н. и от двамата участници в
съответното ПТП.
На същата дата свид. К. Н. съставил и АУАН №594 от 26.09.2019 г., срещу въззивника, в който отразил, че на 22.09.2019 г. около 8.40
ч., в с. Въглен, до хранителен магазин „Вани-С“ ООД въззивникът
управлявал л. а. „Фолксваген Шаран“, рег.№В9650ВМ, като поради несъобразена
скорост е ударил в задна дясна част паркиран л. а. „БМВ 525“, рег.№В3806СА,
напуснал е ПТП и не е представил контролен талон към СУМПС, с което същият
допуснал нарушения по чл.20, ал.2, чл.123, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.
На 26.09.2019 г. АУАН бил надлежно предявен и връчен срещу подпис на въззивника, който не отразил възражения и не отправил
такава в законоустановения срок.
Въз основа на съставения
АУАН, наказващият орган издал срещу въззивника оспореното
НП, с което приел изцяло описаните в АУАН фактически констатации и правната
квалификация на отделните нарушения и наложил наказания: „глоба“ в размер
200.00 лв за нарушението по чл.20, ал.2 ЗДвП; „глоба“
в размер 50.00 лв и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок един месец за нарушението по чл.123,ал.1, т.1 ЗДвП; глоба в размер
10.00 лв за нарушението по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.
Видно от материалите по
приложеното НОХД №780/2020 г. на РС Варна,
същото има за предмет друго деяние на въззивника от
друга дата, обстоятелствата по което са неотносими
към настоящото производство.
Визираната фактическа
обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин както
от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени
възприятия, непротиворечащи помежду си и взаимно допълващи се показания на всеки един от свидетелите К. Н. и И. Т., така и от напълно съответстващите
им приобщени документи – НП №19-0445-000549 от 21.11.2019 г., АУАН №549
от 26.09.2019 г., сведение от
В. С., Заповед рег.№81213-515 от
14.05.2018 г., НП №19-0445-000473 от 24.10.2019 г., АУАН №473 от 26.09.2019 г., НП
№19-0445-000472 от 22.10.2019 г., АУАН №472 от 26.09.2019 г., Протокол от ПТП
№1730290 от 26.09.2019 г., ведно със снимков материал, материали по НОХД
№780/2020 г. по опис на РС Варна.
Съдът, предвид становищата
на страните и императивно вмененото задължение за цялостна проверка на оспореното
НП относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Началник група сектор „Пътна
полиция“ при РУ Аксаково, ОД МВР Варна, съобразно Заповед №8121з-515 от
14.05.2018 г.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения административен акт:
При
съставяне както на АУАН, така и на НП са допуснати идентични нарушения по чл.42,
ал.1, т.4 и по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, доколкото е налице неясно и непълно
посочване на обстоятелствата по извършване на твърдяното нарушение по чл.20,
ал.2 ЗДвП. И в двата документа относно начина на настъпване на ПТП е посочено
само, че въввизникът, като водач на л. а. „Фолксваген
Шаран“ рег.№В9650ВМ, поради несъобразена скорост е ударил в задната част л. а.
„БМВ 525“, рег.№В3706СА, без да се посочва по никакъв начин, с какви конкретни
елементи на пътната обстановка в съответния участък, въззивникът
не е съобразил избраната скорост на движение, в резултат на което е настъпило ПТП,
нито пък, с каква скорост е установено и прието, да се е движел въззивника преди настъпване на ПТП, каква е била
допустимата скорост в съответния участък и каква би следвало да е съобразената
с конкретните елементи от пътната обстановка скорост, при която произшествието
не би настъпило. По същество, напълно неясно е от направеното в АУАН и в НП
описание, защо всъщност е прието, че ПТП е настъпило в резултат именно на
движение с несъобразена скорост, а не например, поради движение със скорост над
допустимата или поради неосъществен непрекъснат контрол върху управляваното
превозно средство или поради нарушение на някое друго изискване по ЗДвП. Констатираните
неточности и непълноти в описанието на твърдяното нарушение, определено накърняват
правото на защита за въззивника като го затрудняват
да узнае съществени елементи от неговия фактическия състав и начина, по който
същото се счита за осъществено, а своята защита лицето реализира спрямо
твърдените факти. Поради това, установеното процесуално нарушение се явява
съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП в
частта относно твърдяното нарушение по чл20, ал.2 ЗДвП. Доколкото другите две
твърдени нарушения са такива на простото извършване, тяхното описание, макар и
лаконично, е достатъчно ясно и разбираемо, и в тази част АУАН и НП не страдат
от допуснато процесуално нарушение.
Относно материално-правната законосъобразност на оспорения административен
акт:
Твърдяната като нарушена
норма по чл.20, ал.2 ЗДвП съдържа изискване за съобразяване на избраната от
водача скорост на движение с конкретни елементи от
пътната обстановка - атмосферните
условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното
средство, превозвания товар, характера и интензивността на движението и конкретните
условия на видимост, за да
бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Същевременно, не само съдържащото се в АУАН и в НП описание на
обстоятелствата по извършване на нарушението е чисто декларативно, лаконично и
неясно, но и приобщените доказателства не съдържат каквито и да е данни за
наличие на някаква особеност в пътната обстановка, която да налага необходимост
за съобразяване на избраната скорост на движение от въззивника
в съответния участък. Наред с това, липсват доказателства за конкретно
установена скорост на движение на автомобила на въззивника
и дори не може да се посочи, дали се е движел със скорост над допустимата или в
рамките на допустимата. В този смисъл, дори да бяха установени обстоятелства,
налагащи движение със съобразена с тях скорост, няма как да се прецени, била ли
е всъщност избраната от въззивника скорост на
движение, съобразена с пътните условия или не. При така изтъкнатите
констатации, твърдяното нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП се явява недоказано и в
тази част процесното НП е материално-правно
неправилно и незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна.
Другите, посочени в АУАН
и в НП нарушения – напускане на произшествието и непредставяне на контролен
талон към СУМПС, се установяват от кредитираните показания на всеки един от
свидетелите К. Н. и И. Т. Първият посочва, че при пристигане като контролен
орган при мястото на ПТП, там е бил само водачът на л. а. „БМВ 525“, но не и въззивника, както и че при явяването си на 26.09.2019 г. за
съставяне на АУАН, въззивникът не е представил
контролния талон към СУМПС, а свид. И. Т, която е
пътувала с въззивника в управлявания от него автомобил
посочва, че след настъпване на ПТП възникнал скандал и поради това въззивникът не останал на местопроизшествието. По същество,
въззивникът не оспорва описаните в АУАН и в НП
обстоятелства по напускане на ПТП и непредставяне на контролен талон. А напускането
на местопроизшествието поради възникнал скандал и страх от саморазправа не
представлява основание за несъставомерност на
съответното нарушение, защото липсват налични данни да е възникнала някаква
конкретна, непосредствена, пряка и реална опасност за живота и здравето на въззивника, която да бъде третирана като изключващата обществената
опасност на нарушението „крайна необходимост“ по смисъла на чл.13, ал.1 НК.
При така изтъкнатите
съображения, двете нарушения се явяват правилно установени и квалифицирани по
чл.123, ал.1, т.1 и по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП като за същите са коректно
приложени съответните санкционни норми по чл.175, ал.1, т.5 и чл.183, ал.1,
т.1, пр.2 ЗДвП и предвидените наказания са наложени в минималните установени
размери, поради което не подлежат на корекция. Предвид изтъкнатото, в частта
относно съответните две нарушения, процесното НП
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора,
съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, за
отменената част от процесното НП е налице основание
за присъждане на обезщетение за сторени от въззивника
разноски. Доколкото НП е отменено за едно от трите нарушения, на обезвреда подлежи една трета от платеното възнаграждение за
адвокат, равняваща се на 100.00 лв.
Същевременно, за
потвърдената част от НП, съобразно чл.63д, ал.4, вр.
ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 АПК, въззиваемата
страна има право да й бъдат присъдени разноски за възнаграждение за
юрисконсулт. Като съобрази, че делото не се отличава с особена фактическа и
правна сложност, съдът намира за съответстващо възнаграждение в рамките на 2/3
от установения минимален размер 80.00 лв, възлизащи
на 53.33 лв.
Водим
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №19-0445-000549 от 21.11.2019 г., издадено от
Началник група в сектор „Пътна полиция“ към РУ Аксаково при ОД МВР Варна, само в частта, с която за нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП, на В.В.С., ЕГН **********,
е наложено административно наказание „глоба“ в размер 200.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр.
ал.3, т.1 и т.2, вр. ал.5 ЗАНН.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №19-0445-000549
от 21.11.2019 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към РУ
Аксаково при ОД МВР Варна, в
частта, с която за нарушения по
чл.123, ал.1, т.1 и по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, на В.В.С., ЕГН **********, са наложени
административни наказания „глоба“ в размер 50.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок един месец и административно наказание „глоба“ в размер 10.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 ЗАНН.
ОСЪЖДА ОД МВР Варна ДА ЗАПЛАТИ на В.В.С., ЕГН **********, сумата 100.00
лв (сто лева, 00 ст.), представляваща съразмерно
на отменената част от НП обезщетение за разноски за възнаграждение на адвокат, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр.
чл.143, ал.1 АПК.
ОСЪЖДА В.В.С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР
Варна, сумата 53.33
лв (петдесет и три лева, 33 ст.), представляваща
съразмерно на потвърдената част от НП обезщетение за разноски за възнаграждение на юрисконсулт, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН, вр. чл.143,
ал.3 АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването
до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: