О П
Р Е Д Е
Л Е Н
И Е
гр.София, 17.01.2020 г.
Софийски окръжен съд, наказателно отделение, в закрито съдебно заседание проведено
на седемнадесети
януари през две хиляди и двадесета
година в
състав :
Председател: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
Членове: КРИСТИНА ТОДОРОВА
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното
от съдия ТОДОРОВА В.Н.О.Х.Д. Nо 13 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е по чл.318 и сл. от НПК.
Образувано
е по протест на прокурор от Районна прокуратура – гр.И., срещу присъда № 119/30.10.2019
г. на Районен съд – гр.И., постановена по н.о.х.д. № 200/2019 г. по описа на
същия съд.
В протеста си, изцяло бланкетен по своето
съдържание, прокурорът от Районна прокуратура – гр.И. единствено е заявил
искане пред въззивния съд за отмяна на протестираната присъда и постановяване
на нова осъдителна такава, без да е изложил каквито и да било доводи и
твърдения в този смисъл. Посочил е също, че досежно оплакванията си срещу
протестирания съдебен акт, ще развие съображенията си в тази насока, след
изготвяне на мотивите към този акт.
Съдия
от Районен съд - И. е разпоредил съобщаването на подалият протеста прокурор, че
с оглед изготвяне на мотивите към обжалвания съдебен акт, следва да валидизира
така подадения от него въззивен протест - в седмодневен срок от поканата да
допълни доводите и оплакванията си в протеста.
За
тези указания на районния съд, Районна прокуратура – гр.И. е била уведомена на
датата 03.12.2019 г. В така предоставеният й срок, РП И. не е привела протеста
в съответствие с изискванията за реквизитите му, поставени в чл.320 ал.1 НПК,
за което изрично е била поканена от първостепенния съд.
При
това положение първоинстанционният съд вместо да изпълни процесуалните си
задължения, касаещи извършването на проверка по реда на чл.323 ал.1 НПК относно
подадения въззивен протест, като констатира наличие на основанията по т.1 от
цитирната разпоредба, е приел същия за редовен и го е изпратил на въззивния съд
за разглеждане. Единствено обаче валидно подадените протести и жалби – тези,
при чието предявяване са спазени всички изисквания на наказателно-процесуалния
закон, сезират въззивния съд за започване на производство по въззивна проверка
на постановената първоинстанционна присъда. Вярно е, че съгласно едно от
основните начала на въззивното производство - въззивният съд не е обвързан от
основанията, посочени от подателя на жалбата и/или протеста, и е задължен
изцяло да провери правилността на атакуваната присъда. В този смисъл
изискванията на закона за съдържанието на въззивната жалба и протест не са
особено високи – достатъчно е да се посочи съдът, до който се подават, от кого
се подават и какво искане се прави, освен ако се поддържа, че присъдата е
постановена при неизяснена фактическа обстановка и непълнота на
доказателствата, в който случай изрично следва да се посочат неизяснените
обстоятелства и доказателствата, които следва да се съберат и проверят от
въззивната инстанция. По-високи изисквания обаче се поставят към протеста и
въззивната жалба на частния обвинител /при делата от частен характер – частния
тъжител/, когато оспорването на присъдата е насочено към влошаване положението
на подсъдимия, какъвто е и настоящия случай. За да са в състояние да преодолеят
забраната за влошаване положението на подсъдимия, такива протести и жалби
трябва изрично да конкретизират и обосноват съответно искане, като рамките на
това искане обвързват въззивния съд /Р. №153/1992 г. на 1 н.о., Р.№ 528/1996 г.
на 2 н.о. ВС/. При това следва изрично да се подчертае, че искането за
утежняване положението на подсъдимия, следва да е конкретизирано в срока по
чл.319 ал.1 от НПК или в допълнението към жалбата и/или протеста, депозирано в
предоставения им от съда седмодневен срок. След тези срокове, прокурора
съответно частния обвинител разполагат с право с писмени изложения само да
допълват развитите от тях доводи, но не и да правят нови искания във вреда на
подсъдимия. В случая, неизпълнението на указанията на съда от страна на подалия
протеста прокурор, в дадения му от съда срок, съдържа фактическа презумпция за
десезиране на настоящата съдебна инстанция от предизвиканата инстанционна проверка.
Липсва процесуална възможност за въззивния съд, след като констатира невалидността
на осъществяване на правото на жалба и/или на правомощието за протест, да ги
върне на подателя, доколкото упражняването на това правомощие е предоставено с
разпоредбата на чл.323 ал.1 НПК изцяло на съответния съдия от
първоинстанционния съд. Поради двустепенния характер на контрола при обжалване
или протест срещу съдебен акт, компетентен за извършване на проверката за
тяхната годност, съответно да постанови връщането им, е първостепенния съд
/съдия-докладчик/, когато се касае за въззивно обжалване и въззивния съд
/съдия-докладчик/, когато става въпрос за касационно обжалване. В този смисъл
т.2 от ТР № 5/2018 г. на ОСНК на ВКС.
С
оглед на гореизложените съображения, настоящата инстанция намира, че съдебното
производство пред СОС следва да се прекрати, а делото да се върне на Районен
съд – гр.И. за изпълнение на дадените указания, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
съдебното производство по в.н.о.х.д.№ 13/2020 година по описа на С. окръжен
съд.
ВРЪЩА делото на РС гр.И. за
изпълнение на дадените указания в обстоятелствената част на настоящото
определение.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.