№ 1316
гр. Варна , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501469 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.
№ 89205/02.12.2019 г. от Р. Н. П., ЕГН **********, с местожителство в ******* срещу
Решение № 261298/13.04.2021 г., по гр.д. № 13301/2020 г., на ВРС, L с., с коeто е отхвърлен
частичен иск за осъждане на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“, № 68, да заплати
сумата 10.00 лв., част дължимо застрахователно обезщетение, цялото в размер на 335.94 лв.,
по щета № 21051898424.06.2019 г., за щети по л.а. „Ауди А3“, ДК № ******, в разултат на
настъпило застрахователно събитие на 21.06.2019 г., по договор „Каско на МПС“, клауза
„Пълно Каско“, обективиран в полица № 0312180340021086/30.10.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба - 20.10.2020 г.
до окончателното изплащане на задължението, на осн. Чл. 405, ал. 1 КЗ.
Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно и необосновано. Счита, за
неправилен извода на ВРС за липса на нищожност на клаузата на чл. 58.1 от ОУ. Счита, че
при доказаност на механизма на настъпване на щетата и, че събитието се явява покрит от
сключения договор риск, то за застрахователя не съществува възможност да определя
обезщетение в размер различен от действителната стойност на вредата към датата на
събитието. Излага, анализ на разпоредбите на КЗ и съдебната практика. По същество
отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на предявения иск.
Претендира присъждане на разноски.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „Дженерали Застраховане“ АД,
депозира писмен отговор, в който счита постановеното решение за правилно,
законосъобразно и мотивирано, поради което следва да бъде потвърдено, а изложените във
въззивната жалба доводи за неоснователни. По същество отправя искане за оставяне в сила
на атакувания съдебен акт. Претендира разноски.
В съдебно заседание, страните не изпращат представители.
За да се произнесе по спора, ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен частичен иск от Р.П. за
осъждането на „Дженерали Застраховане“ АД, да заплати сумата 10.00 лв., част от дължимо
застрахователно обезщетение цялото в размер на 335.94 лв., за нанесени щети, изразяващи
се в увреждане на предна броня и увреждане на преден десен калник, на л.а. „Ауди А3“, ДК
№ ******, в резултат на настъпили застрахователни събития на 21.06.2019 г. и 23.06.2019 г.,
по договор „Каско на МПС“, обективиран в полица № 0312180340021086/30.10.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 20.10.2020 г. до окончателното й изплащане, на осн. Чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. чл.
386, ал. 2 КЗ.
Ищецът твърди, че собствения й л.а. „Ауди А3“, ДК № ******, бил застрахован при
ответника по застраховка „Каско на МПС“, валидна за периода 01.11.2018 г. - 31.10.2019 г.,
по която към датата на сключване на договора била заплатена цялата застрахователна
премия. Твърди, че на 21.06.2019 г., при паркиране на автомобила в гр. Варна, ЖК
„Младост“, охлузила предна броня във висок бордюр. На 24.06.2019 г. бил извършен оглед
на автомобила, при което било установено, че на 23.06.2019 г. е настъпило увреждане на
преден десет калник като всички щети били описани от застрахователя при съставяне на
опис по щетата. Сочи, че й било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 342.62
лв., което счита за недостатъчно, тъй като за възстановяване на автомобила била
необходима сумата 678.56 лв. С изложеното обосновава правния си интерес от предявения
иск. В с.з. допълва твърденията си като релевира неравноправност на клаузите на чл. 53, чл.
54.4, чл. 56 и чл. 58.1. от ОУ на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Дженерали Застраховане“ АД, депозира
писмен отговор, в който счита предявения иск за неоснователен. Сочи, че ищецът е
обезщетена изцяло за щетите. Сочи, че размерът на обезщетението е определено с оглед
годините на автомобила – 11 и е изплатено на 01.07.2019 г. Сочи, че за събития доказани
само с декларация от страна на застрахования, размерът на обезщетението не може да
надхвърля 15 % от застрахователната стойност на автамобила по полицата, съгл. чл. 58.1. от
ОУ, а в конкретния случай този лимит е изчерпан.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
2
фактическа страна следното:
От представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства и
кореспондиращите си твърдения на страните, се установяват следните релевантни за спора
факти: 1. Наличие на валидно облигационно правоотношение по силата на договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС” за л.а. „Ауди А3“, ДК № ******, обективиран в
полица № 0312180340021086 и приемане на валидните към датата на договора Общи
условия, неразделна част от него; 2. Заплащане на застрахователната премия по договора
при сключването му; 3. Настъпване на застрахователни събития на 21.06.2019 г. и
23.06.2019 г., в границите на срока на действие на застраховката, с нанесени материали
щети, изразяващи се в увреждане на предна броня и преден десен калник; 4. Уведомяване на
24.06.2019 г. на застрахователя-ответник за настъпилото събитие, извършен оглед и
съставяне на същата дата на опис-заключение по щета № *********/24.06.2019 г., в който
щетите са констатирани; 5. Съставяне на Ликвидационен акт № 893950/ 24.06.2019 г., с
който е определено обезщетение за изплащане в размер на 342.00 лв.
По делото са представени и ОУ по застраховка „Каско“ на МПС.
В хода на първоинстанционното производство е назначена САТЕ, чието заключение
неоспорено от страните е кредитирано от ВРС. Заключението се цени и от въззивната
инстанция като компетентно и безпристрастно дадено.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази приложимия
закон, съставът на Варненски окръжен съд прави следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Произнасянето на ВРС съответства на осъдителната претенция с правно основание чл. 405,
ал. 1 КЗ, заявена за разглеждане.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
По оплакванията във въззивната жалба:
Пред въззивния съд, спорът се концентрира върху неравноправността на клаузата на
чл. 58.1. от ОУ. Посоченият текст от действащите между страните общи условия на
застрахователя предвижда, че последния не дължи обезщетение в пълен размер при събития,
3
доказвани изключително с декларация от застрахования. В тези случаи застрахования има
право да получи обезщетение само ако превозното средство се движи на собствен ход,
щетите са незначителни и общия размер на изплатените обезщетения по полицата не
надхвърля 15 % от застрахователната сума, но не повече от 4000.00 лв.
На първо място, въззивния съд намира, че въпросът за неравноправността на
посочената клауза от ОУ като част от процесния застрахователен договор, е бил разрешен
между страните, нееднократно, с влезлите в сила съдебния решения по гр.д. № 11136/2019 г.
и 2264/2020 г., на ВРС, застрахователните събития по които са по същият застрахователен
договор и на същите две дати – 21.06.2019 г. и 23.06.2019 г. Поради което и произнасяне за
трети път по въпроса за неравноправността на същата клауза въззивния съд намира, че не
дължи.
Дори и да не бъде споделен подобен извод, въззивния съд намира, че такова
ограничаване на размера на дължимите застрахователни обезщетения не носи белезите на
неравноправност. На първо място, както правилно е заключил и първоинстанционният съд
това правомощие на застрахователя е в отговор на предвидената за застрахования
възможност да доказва само с декларация настъпили застрахователния събития, при които
са настъпили незначителни щети. Не съществува законова забрана застрахователя да
ограничи носения от него риск и да се защити срещу недобросъвестност на застрахованите
лица. По друг начин би бил поставен въпросът в случай, че това ограничение бе предвидено
за застрахователни обезщетения от всички щети по един и същ застрахователен договор, а
не само за доказаните с декларация от застрахования, но процесния случай не е такъв.
Така, клаузата на чл. 58.1 от ОУ, отнесена към конкретното правоотношение между
страните води до извод, че при застрахователна сума от 12150.00 лв. за процесния
автомобил, размерът на изплатените застрахователни обезщетения по събития доказани
единствено с декларация от ищеца П., не може да надхвърля сумата от 1822.50 лв.
От представените от ответника писмени доказателства се установява, че в границите
на действие на процесния договор са били образувани щета № 993/24.06.2019 г. и
997/24.06.2019 г. По образуваните щети, извънсъдебно и след постановяване на съдебните
решения, на въззивника са заплатени съответно сумата 1639.21 лв. и сумата 919.58 лв. или
общо сумата 2558.79 лв. От тази сума следва да бъде приспадната сумата 1070.00 лв.,
представляваща възложени в тежест на въззиваемия разноски за водените съдебни
производства, до какъвто резонен извод е стигнал и първоинстанционния съд. Следователно
разликата в размер на 1488.79 лв., следва да бъде счетена като размер на заплатени
застрахователни обезщетения. Така до достигане на лимита в размер на 15 %, равняващ се
на сумата 1822.50 лв., остава сумата 333.71 лв.
С оглед признатия от въззивника факт, че извънсъдебно по процесната щета му е
заплатена от въззиваемия сумата 342.62 лв., се налага извода, че лимита по сключения
застрахователен договор е изчерпан. С оглед на това и предявения частичен иск за сумата
4
10.00 лв. от 335.94 лв. като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Достигайки до идентични правни изводи, ВРС е постанови правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора, разноски се следват на въззиваемата страна, на осн. чл. 78,
ал. 3 и ал. 8 ГПК. Последните възлизат на дължимо юрисконсултско възнаграждение, което
въззивния съд определя служебно на 100.00 лв.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261298/13.04.2021 г., по гр.д. № 13301/2020 г., на ВРС,
L с.
ОСЪЖДА Р. Н. П., ЕГН **********, с местожителство в ******* ДА ЗАПЛАТИ на
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“, № 68, сумата 100.00 лв. (сто лева),
разноски за въззивна инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5