№ 38
гр. Силистра, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Д.
Членове:Кремена Ив. Краева
Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Мирена В. Стефанова
като разгледа докладваното от Пламен Н. Д. Въззивно гражданско дело №
20243400500563 по описа за 2024 година
Производството е образувано по две въззивни жалби
Първата /по време/ жалба е подадена от С. А. К., ЕГН ********** и Г. К. К., ЕГН
**********, чрез адв. В. В., АК - гр. Силистра с адрес гр. Силистра, ул. „Илия Блъсков“, №7,
офис №2 против Решение №649/18.10.2024г. по гр. д. №509/2024г. по описа на Районен съд –
Силистра, В ЧАСТТА с която районният съд признал за установено, че Г. К. К. с ЕГН
********** от гр. Силистра, ул. „Дръстър“ № 31, вх. В, ет. 4, ап. 31 дължи на „Банка ДСК“
АД с ЕИК ********* и адрес на управление: гр. София, ул. “Московска” № 19, следните
суми, представляващи 1/6 от задълженията по договор за кредит от 22.08.2007 г., сключен с
наследодателя Ангел Петров К., и след направен отказ от наследството на
кредитополучателя от страна на наследника Магдалена А.а К., увеличаващ дяловете на
останалите наследници, а именно: главница в размер на 9410,22 лв. (девет хиляди
четиристотин и десет лв. и 22 ст.), договорна лихва за периода от 26.07.2020 г. до 06.02.2023
г. в размер на 2447,68 лв. (две хиляди четиристотин четиридесет и седем лв. и 68 ст.),
обезщетение за забава за периода от 07.02.2023 г. до 24.07.2023 г. в размер на 392,10 лв.
(триста деветдесет и два лв. и 10 ст.), както и законна лихва върху главницата от 25.07.2023 г.
до окончателното плащане. Жалбата е срещу същото решение и в частта с която районният
съд признал за установено, че С. А. К. с ЕГН ********** от гр. Силистра, ул. „Дръстър“ №
31, вх. В, ет. 4, ап. 31, дължи на „Банка ДСК“ АД с ЕИК ********* и адрес на управление:
гр. София, ул. “Московска” № 19, следните суми, представляващи 1/6 от задълженията по
договор за кредит от 22.08.2007 г., сключен с наследодателя Ангел Петров К., и след
направен отказ от наследството на кредитополучателя от страна на наследника Магдалена
А.а К., увеличаващ дяловете на останалите наследници, а именно: главница в размер на
9410,22 лв. (девет хиляди четиристотин и десет лв. и 22 ст.), договорна лихва за периода от
26.07.2020 г. до 06.02.2023 г. в размер на 2447,68 лв. (две хиляди четиристотин четиридесет
и седем лв. и 68 ст.), обезщетение за забава за периода от 07.02.2023 г. до 24.07.2023 г. в
размер на 392,10 лв. (триста деветдесет и два лв. и 10 ст.), както и законна лихва върху
1
главницата от 25.07.2023 г. до окончателното плащане.
Въззивниците обжалват още и частта от първоинстанционното решение, с която е
осъдена Г. К. К. с ЕГН ********** от гр. Силистра, ул. „Дръстър“ № 31, вх. В, ет. 4, ап. 31 да
заплати на „Банка ДСК“ АД с ЕИК ********* и адрес на управление: гр. София, ул.
“Московска” № 19, направените по делото разноски съразмерно на уважената част от
исковете в размер на 245 лв. (двеста четиридесет и пет лв.) за държавна такса, 159,50 лв. (сто
петдесет и девет лв. и 50 ст.) за експертиза и 95,70 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
както и разноски в заповедното производство в размер по 245 лв. (двеста четиридесет и пет
лв.) за държавна такси и 31,90 лв. (тридесет и един лв. и 90 ст.) за юрисконсултско
възнаграждение и е осъдил С. А. К. с ЕГН ********** от гр. Силистра, ул. „Дръстър“ № 31,
вх. В, ет. 4, ап. 31 да заплати на „Банка ДСК“ АД с ЕИК ********* и адрес на управление:
гр. София, ул. “Московска” № 19, представлявано от Диана Дечева Митева и Юрий Благоев
Генов, направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер
на 245 лв. (двеста четиридесет и пет лв.) за държавна такса, 159,50 лв. (сто петдесет и девет
лв. и 50 ст.) за експертиза и 95,70 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в
заповедното производство в размер по 245 лв. (двеста четиридесет и пет лв.) за държавна
такси и 31,90 лв. (тридесет и един лв. и 90 ст.) за юрисконсултско възнаграждение.
Претендират съдебни разноски.
Втората въззивна жалба е подадена от „БАНКА ДСК” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Московска № 19, представлявана от Доротея
Николаева Николова - Илчева и Славейко Любомиров Славейков - Изпълнителни директори,
действащи чрез пълномощника си Д. Г. Д., упълномощен с пълномощни с №№ 2587,2588,
том 1, акт 172 от 07.04.2023г. на нотариус Десимира Николова, нотариус с per. № 609 от НК,
със съдебен адрес: гр. София, бул. Витоша № 15, ет. 2, e-mail: ********** тел. 02/8010325,
против Решение №649/18.10.2024г. по гр. д. №509/2024г. по описа на Районен съд –
Силистра, В ЧАСТТА с която районният съд отхвърля като неоснователни и недоказани
исковете за установяване вземането на ищеца срещу Г. К. К. за обезщетение за забава за
периода от 24.10.2015 г. до 06.02.2023 г. в размер на 123,56 лв., обезщетение за забава за
периода от 07.02.2023 г. до 24.07.2023 г. за сумата над 392,10 лв., такса управление за
периода от 22.08.2016 г. до 24.08.2022 г. в размер на 332,50 лв., такса за подновяване на
ипотека в размер на 147,63 лв. и такса изискуемост в размер на 60 лв., както и като погасен
по давност иска за установяване вземането за възнаградителна лихва за периода от
24.10.2015 г. до 25.07.2020 г. и за сумата над 2447,68 лв. С жалбата се обжалва бжалва и
първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете за установяване
вземането на ищеца срещу С. А. К. за обезщетение за забава за периода от 24.10.2015 г. до
06.02.2023 г. в размер на 123,56 лв., обезщетение за забава за периода от 07.02.2023 г. до
24.07.2023 г. за сумата над 392,10 лв., такса управление за периода от 22.08.2016 г. до
24.08.2022 г. в размер на 332,50 лв., такса за подновяване на ипотека в размер на 147,63 лв. и
такса изискуемост в размер на 60 лв., както и като погасен по давност иска за установяване
вземането за възнаградителна лихва за периода от 24.10.2015 г. до 25.07.2020 г. и за сумата
над 2447,68 лв.
Представителя на банката не е доволен от първоинстанционното решение и в часта с
която е оставен без разглеждане иска на „Банка ДСК“ АД с ЕИК 12183061, съда да признае
за установено, че Г. К. К. с ЕГН ********** от гр. Силистра, ул. „Дръстър“ № 31, вх. В, ет. 4,
ап. 31 и С. А. К. с ЕГН ********** от гр. Силистра, ул. „Дръстър“ № 31, вх. В, ет. 4, ап. 31,
дължат на банката съдебни разноски в производство по чл. 51 ЗН в размер на 7,50 лв. всеки,
както и в ЧАСТТА с която първостеренният съд е осъдил „Банка ДСК“ АД с ЕИК
*********, да заплати на С. А. К. с ЕГН ********** от гр. Силистра, ул. „Дръстър“ № 31,
вх. В, ет. 4, ап. 31 направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете в размер на 470,62 лв. (четиристотин и седемдесет лв.) за адвокатски хонорар,
както и разноски за заповедното производство в размер на 796,43 лв. (седемстотин
2
деветдесет и шест лв. и 43 ст.) за адвокатски хонорар, като е отхвърлил искането за
присъждане на разноски над така посочените суми. Претендират съдебни разноски.
Представителят на банката излага становище за неоснователност на подадената от С.
А. К. и Г. К. К. въззивна жалба. Излага аргументи в подкрепа на становището си и моли
въззивния съд да отхвърли жалбата и да потвърди първоинстанционното решение в
атакуваната с нея част.
Представителят на С. А. К., ЕГН ********** и Г. К. К. адв. В. излага становище за
неоснователност на жалбата подадена от банката излагайки подробни аргументи и моли
въззивния съд да я отхвърли и да потвърди първоинстанционнто решение в атакуваната с
жалбата на банната част. Претендират съдебни разноски.
Съдът – след като прецени събраните по делото доказателства приема за установено
следното от фактическа и правна страна.
За да постанови атакуваното решение първоинстанционният съдебен състав
съобразявайки установените по делото факти - сключването на договора за кредит,
наследяването на кредитополучателя, приемането на наследството му от страна на
ответниците, отказът от наследството му от страна на третия наследник и обявената на
07.02.2023г. предсрочна изискуемост, съдът приел, че ответниците отговарят за
задълженията по кредита в следните размери: главница в размер на 9410,22 лв. за всеки,
договорна лихва за периода от 24.10.2015 г. до 06.02.2023 г. в размер на 8636,08 лв.,
обезщетение за забава за периода от 07.02.2023 г. до 24.07.2023 г. в размер на 392,10 лв.,
както и законна лихва върху главницата от 25.07.2023г. до окончателното плащане
включително и за определената по реда на чл. 7 от договора възнаградителна лихва за
периода от 24.10.2015г. до 06.02.2023г.
Съдът приел, че направеното от ответниците възражение за неравноправност на
клаузата за едностранно изменение на уговорения лихвен процент следва да се остави без
разглеждане, тъй като същото е било разгледано по т.д. № 135 по описа на СОС за 2016 г. и
отхвърлено с постановеното по делото и влязло в сила съдебно решение. Съдът приел, че
клаузата за едностранно изменение на лихвата, бидейки правопораждащ вземането факт, е
била установена със сила на присъдено нещо с оглед на разрешението, дадено в т. 2 от ТР №
3/2016 от 22.04.2019 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2016 г., ОСГТК, според което решението по
уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг
исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право. Първоинстанционният съд приел, че формираната СПН на
решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и
правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно
релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното
правоотношение, от което произтича спорното право.
С решението си първостепенният съд отхвърлил претенцията за обезщетение за
забава за периода от 24.10.2015 г. до 06.02.2023 г. в размер на 123,56 лв. съобразявайки
заключението на вещото лице изготвило назначената от съда ССЕ според, което общият
размер на обезщетението върху падежиралата главница, начислено за посочения период по
реда на чл. 20.1 от ОУ към договора (при прилагането на лихвен процент, който според
тълкуването на банката е 3 %, а не договорната лихва + 3 %), възлиза на общата сума за
двамата ответници от 4,88 лв.
Отделно от това съдът съобразил хипотезата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, и приел, че
ответниците наследниците изпадат в забава за плащане на кредита на 23.08.2022 г. след
изтичането на двуседмичен срок от залепването на уведомление по реда на чл. 47 ГПК, което
и предвид размера на това задължение за обезщетението по чл. 20.1 от ОУ към договора е на
незначителна стойност. В този смисъл съдът приел, че искът за неговото установяване е
3
неоснователен.
За да определи дължимото от всеки ответник обезщетението за забава за периода от
07.02.2023 г. до 24.07.2023г. (от предсрочната изискуемост до подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда), първоинстанционният съд съобразил данните от
назначената ССЕ и приел, че задължението възлиза на общата сума за двамата ответници от
784,19 лв., т.е. по 392,10 лв. за всеки от тях.
Липсата на представени доказателства удостоверяващи заплащане на такса за
подновяване на ипотеката върху предоставения за обезпечение на кредита имот, липсата на
приложена към делото тарифа на банката, мотивирало съда да приеме тези претенции
включително и за вземанията за такси за управление на кредита и за такса изискуемост за
неоснователни.
Съдът отхвърли и исканията за присъждане на разноски в производство по чл. 51 ЗН,
с мотива, че дори такива да са били сторени, не следва да се възлагат в тежест на
ответниците, тъй като не представляват част от наследения от тях дълг и не е било предмет
на заповед за изпълнение № 629 от 01.08.2023 г. по ч.гр.д. № 1202 по описа за 2023г., поради
което искът за неговото установяване бил оставен без разглеждане.
Съдът отхвърлил ответниковото възражение за погасяване по давност на
задължението за главницата като неоснователно с оглед на установения момент на
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита 07.02.2023г. и момента на подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1202 по описа на СРС за
2023 г. - 26.07.2023 г. в подкрепа на това си становище съдът възприел разрешението дадено
с ТР № 5/2019 от 21.09.2022г. по тълк.д. № 5/2019 на ВКС, ОСГТК, според което при
разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно уговорката
плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД.
Съдът съобразявайки чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, и направеното от ответниците възражение
за давност приел задължението за възнаградителна лихва по договора за кредит, начислена
преди 26.07.2020г. за погасено, а за периода от 26.07.2020 г. до 06.02.2023 г. дължимо в
размер определен от вещото лице на 4895,35 лв., т.е. по 2447,68 лв. за всеки.
За да мотивира жалбата си процесуалният представител на ответниците Г. К. и С. К.,
коментира като неправилен извода на първоинстанционния съд, че тези ответници са приели
наследството на покойния си наследодател тъй, като са изплащали след смъртта му вноски
по кредита, а за третият наследник - Магдалена А.а К. липсвало яснота относно това дали тя
е приела наследството.
Ответниците не споделят и становището на съда за началния момент на предсрочната
изискуемост на кредита обусловило отхвърлянето на възражението им за изтекла
погасителна давност. В подкрепа на тезата си сочат, че щом исковата молба по т. д.
135/2016г. по описа на ОС – Силистра, в която се съдържа изявление за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита е връчена на особен представител назначен да
представлява и тримата наследници на покойния кредитополучател на 20.03.2017г., а на
ответника С. К. лично на 13.03.2017г., то това е началният момент на изискуемостта на
процесното задължение, от който започва да тече и погасителната давност. Ответниците
приемат, че от този момент до провеждането през 2022г. на производството по чл. 51 от ЗН,
имащо за цел да установи дали третият наследник е приел наследството банката е
бездействала и погасителната давност е изтекла.
На отделно основание се коментира изявлението на ищеца „Банка ДСК“ АД,
обективирано в исковата молба по гр. дело № 1309/ 2018г. по описа на PC - Силистра, че
предсрочната изискуемост е настъпила с връчването на исковата молба по т. д. № 135/2016г.
по описа на ОС - Силистра, представлява само по себе си самостоятелно признание на
4
настъпила изискуемост за цялото вземане, при което погасителната давност е започнала да
тече още през 2016г. и е изтекла през 2021г., т.е. още преди предприемането на процедурата
по чл. 51 от ЗН през 2022г.
Твърди се още наличие на вътрешни противоречия в мотивите на съдебния акт
относно приетото от съда, че предсрочната изискуемост е настъпила на 07.02.2023г., поради
което от до датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК - 26.07.2023г. не е изтекла
погасителната давност по чл. 110 от ЗЗД, а същевременно е коментирано, че вземането за
лихви до 26.07.2020г. е погасено по давност. Обяснението на първоинстанционния съд за
това противоречие с мотивите на ТР № 5/2019г. на ОСГТК на ВКС, не се възприема от
представителя на ответниците, който коментира, че разрешението дадено с тълкувателното
решение е свързано със срока по чл. 147 от ЗЗД, и няма касателство към настоящия случай.
Представителят на ответниците коментира още и погасяването по давност на
задължението за отделни погасителни вноски по кредита, като счита, че щом кредиторът
може да предяви иск за заплащане само на вноските с настъпил падеж по кредита без да е
обявил предсрочна изискуемост според ТР № 4 / 2013г. на ОСГТК на ВКС, то въпросните
вноски с настъпването на падежа стават изискуеми, от който момент съобразно правилото
на чл.114 ЗЗД започва да тече погасителна давност.
В жалбата се коментира още възможността за частична предсрочна изискуемост на
вземането по банков кредит, като се оспорва твърдението на представителя на банката, че за
1/3 част от дълга кредита бил върнат в редовност. Довереникът на ответниците счита, че
така правна конструкция не съществува, като възможност и в този смисъл оспорва и на това
основание претенциите на ищеца.
Въззиваемата страна БАНКА ДСК“ ЕАД, чрез представител оспорва тезата на
жалбоподателя, че СПН в предходните искови производства се разпростира дотам, че
жалбоподателите дължат единствено вече присъдената 1/3 част от задължението.
Въззивникът се позовава на нов факт - осъществяването на условията и предпоставките за
предсрочна изискуемост на частта от наследственото задължение с оглед установената
определеност на наследниците, които са заявили, че приемат наследството, настъпил след
края на устните състезания по предходното дело, предвид успешно проведеното
охранително производство по чл. 51 от ЗН, в което Магдалена К. се е отказала от
наследството на починалия си баща и по този начин довело до увеличаване на
наследствените квоти на жалбоподателите в настоящото производство. Сочи се, че едва
тогава за ищеца е възникнала възможността да претендира срещу наследниците, частта от
задълженията, с която техните наследствени дялове са се уголемени.
След, като обсъди жалбите, установените по делото факти и становищата на страните
въззивният съдебен състав намира, че исковите претенции на банката са погасени по давност
и след, като не са отхвърлени на това основание атакуваното първоинстанционно решение
се явява неправилно.
Първоинстанционният съд е развил много подробни мотиви възприемайки тезата, че
щом към 17.09.2016г. /когато предсрочната изискуемост на кредита е обявена на
ответниците/ отказът от наследство извършен от Магдалена К. на 07.06.2022г. все още не е
бил на лице, то обявената през 2016г. предсрочна изискуемост не може да се отнесе към
незаетата към него момент част от наследството, която пък е предмет на настоящото
производство.
В исковата молба инициирала производството по т.д. № 135/2016г.- на СОС се
съдържа изрично волеизявление на банката кредитор за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Като ответници са посочени С. К., Г. К. и Магдалена К. в
качеството им на наследници на покойният длъжник Ангел К.. Към него момент и тримата
наследници са били процесуално легитимирани да отговарят пред кредитора за
задълженията на своя наследодател тъй като не е имало данни, кой от тях е приел
5
наследството и кой - не. В тази връзка съдът приема, че същите са били и легитимираните
адресати на изявлението на банката за предсрочната изискуемост на кредита. Достигайки до
тях включително и чрез назначения от съда особен представител обявлението е произвело
своето действие и кредита е станал предсрочно изискуем по отношение на всички. От този
момент вземането е станало изискуемо и съгласно чл. 114 от ЗЗД, е започнала да тече
погасителната давност.
След, като не са събрани доказателства установяващи факта на приемане на
наследството от Магдалена К. съдът по т.д. № 135/2016г.- на СОС е отхвърлил иска по
отношение на нея за нейния наследствен дял, но елементите от фактическия състав на
обявяването на предсрочната изискуемост са били налице по отношение на другите двама
наследници и настоящи ответници, към които впоследствие е преминал наследствения дял
на Магдалена К..
Правилно първоинстанционният съд е приел, че не приемането на наследството от
страна на Магдалена К. придало на нейния дял статут на незаето наследство, при което
наследникът не е материално правно отговорен по исковете за наследствени задължения но
факта, че настоящите ответници към него момент са били единствените други възможни
носители на тези задължения и до тях изявлението на банката е достигнало с исковата молба
от 17.09.2016г. дава основание да се приеме, че това е меродавния момент и по отношение
на наследствения дял придобит в последствие от тях, което пък води до извода за изтекла
погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД.
В допълнение въззивният съдебен състав намира, че предприетото от банката
счетоводна записване на кредита като редовен не може да породи действие, предвид
наличието на предпоставките за обявяването му в просрочие и достигане на
волеизявлението до възможните адресати още през 2016г.
По изложените съображения въззивният съдебен състав приема, че ответниковото
възражение за изтекла погасителна давност е основателно и исковите претенции на банката
следва да се отхвърлят, като погасени по давност. В този смисъл първоинстанционното
решение в тази му част следва да се отмени и вместо него да се постанови друго с
отхвърлителен диспозитив.
Изложените до тук съображения за изтекла погасителна давност са относими в пълна
мяра и по отношение на втората въззивна жалба подадена от „Банка ДСК“ срещу
първоинстанционното решение в частта, с която районния съд отхвърлил като
неоснователни и недоказани исковете за установяване вземането на ищеца срещу ответника
С. К. за обезщетение за забава за периода от 24.10.2015 г. до 06.02.2023 г. в размер на 123,56
лв., обезщетение за забава за периода от 07.02.2023 г. до 24.07.2023 г. за сумата над 392,10
лв., такса управление за периода от 22.08.2016 г. до 24.08.2022 г. в размер на 332,50 лв.,
такса за подновяване на ипотека в размер на 147,63 лв. и такса изискуемост в размер на 60
лв., както и като погасен по давност иска за установяване вземането за възнаградителна
лихва за периода от 24.10.2015 г. до 25.07.2020 г. и за сумата над 2447,68 лв. Както и в
частта, с която са отхвърлени исковете за установяване вземането на ищеца срещу ответника
Г. К. за обезщетение за забава за периода от 24.10.2015 г. до 06.02.2023 г. в размер на 123,56
лв., обезщетение за забава за периода от 07.02.2023 г. до 24.07.2023 г. за сумата над 392,10
лв., такса управление за периода от 22.08.2016 г. до 24.08.2022 г. в размер на 332,50 лв.,
такса за подновяване на ипотека в размер на 147,63 лв. и такса изискуемост в размер на 60
лв., както и като погасен по давност иска за установяване вземането за възнаградителна
лихва за периода от 24.10.2015 г. до 25.07.2020 г. за сумата над 2447,68 лв.
Ето защо първоинстанционното решение в тази му част следва да се потвърди, а
жалбата срещу нео да се отхвърли макар и по други, различни мотиви. За пълнота следва да
се сподели, че въззивния съд изцяло споделя становището и аргументите на
първоинстанционния съд за тази част от решението и ако исковете не бяха погасени по
6
давност би препратил, към тях по реда на чл. 272 от ГПК.
Решението е основателно и в частта, с която първоинстанционния съд е оставил без
разглеждане иска на „Банка ДСК“ АД, да признае за установено, че ответниците дължат на
ищеца съдебни разноски за производството по чл. 51 от ЗН. Изложените в този смисъл
мотиви, че това вземане не е било предмет на Заповед за изпълнение № 629 от 01.08.2023 г.
по ч.гр.д. № 1202 по описа за 2023г., се споделят и от настоящия съдебен състав.
Предвид изхода на делото следва да се обезсили и издадената в полза на банката
Заповед за изпълнение № 629 от 01.08.2023 г. издадена по ч.гр.д. № 1202 по описа на СРС за
2023 г., допълнена с определение № 636 от 19.09.2023г. по същото дело.
Предвид изхода на делото, направеното искане и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК,
съдът намира, че следва да присъди в полза на ответниците сторените в
първоинстанционното и въззивното производства съдебни разноски. Макар в пледоарията
си в хода по същество процесуалният представител на ответниците да сочи, че е представил
списък по чл. 80 от ГПК, съобразно който претендира съдебни разноски съдът не откри
такъв в кориците на делото. Единственото доказателство удостоверяващо сторените от
ответниците деловодни разноски за първоинстанционното производство е представен
договор за правна защита и съдействие /лист № 147 от делото/, от който се установява, че
адв. В.В. е получил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 13000 /хиляда и триста/
лева за първоинстанционното производство, което мотивира съда да му присъди този
размер.
За въззивната фаза на процеса съдебните разноски на ответниците представляващи
адвокатско възнаграждение са поискани съобразно чл. 38, ал. 2 от ЗА, което представлява
сума в размер на 3377.44лв. изчислена съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 649 от 18.10.2024г. постановено по гр.д. № 509/2024г. на РС –
Силистра, В ЧАСТТА, с която съда е признал за установено че Г. К. К. с ЕГН ********** от
гр. Силистра, ул. „Дръстър“ № 31, вх. В, ет. 4, ап. 31, дължи на „Банка ДСК“ АД с ЕИК
********* и адрес на управление: гр. София, ул. “Московска” № 19, представлявано от
Диана Дечева Митева и Юрий Благоев Генов, следните суми, представляващи 1/6 от
задълженията по договор за кредит от 22.08.2007 г., сключен с наследодателя Ангел Петров
К., и след направен отказ от наследството на кредитополучателя от страна на наследника
Магдалена А.а К., увеличаващ дяловете на останалите наследници, а именно: главница в
размер на 9410,22 лв. (девет хиляди четиристотин и десет лв. и 22 ст.), договорна лихва за
периода от 26.07.2020 г. до 06.02.2023 г. в размер на 2447,68 лв. (две хиляди четиристотин
четиридесет и седем лв. и 68 ст.), обезщетение за забава за периода от 07.02.2023 г. до
24.07.2023 г. в размер на 392,10 лв. (триста деветдесет и два лв. и 10 ст.), както и законна
лихва върху главницата от 25.07.2023 г. до окончателното плащане, като вместо него
ПОСТАНВОВЯВА:
ОТХВЪЛЯ иска на „БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Московска № 19, съда да признае за установено, че Г. К. К. с ЕГН
********** от гр. Силистра, ул. „Дръстър“ № 31, вх. В, ет. 4, ап. 31 дължи на „Банка ДСК“
АД с ЕИК ********* и адрес на управление: гр. София, ул. “Московска” № 19,
представлявано от Диана Дечева Митева и Юрий Благоев Генов, следните суми,
представляващи 1/6 от задълженията по договор за кредит от 22.08.2007 г., сключен с
наследодателя Ангел Петров К., и след направен отказ от наследството на
7
кредитополучателя от страна на наследника Магдалена А.а К., увеличаващ дяловете на
останалите наследници, а именно: главница в размер на 9410,22 лв. (девет хиляди
четиристотин и десет лв. и 22 ст.), договорна лихва за периода от 26.07.2020 г. до 06.02.2023
г. в размер на 2447,68 лв. (две хиляди четиристотин четиридесет и седем лв. и 68 ст.),
обезщетение за забава за периода от 07.02.2023 г. до 24.07.2023 г. в размер на 392,10 лв.
(триста деветдесет и два лв. и 10 ст.), както и законна лихва върху главницата от 25.07.2023 г.
до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 649 от 18.10.2024г. постановено по гр.д. № 509/2024г.
на РС – Силистра, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени, като неоснователни и недоказани
исковете за установяване вземането на ищеца БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Московска № 19, срещу Г. К. К. с ЕГН
********** от гр. Силистра, ул. „Дръстър“ № 31, вх. В, ет. 4, ап. 31, за обезщетение за забава
за периода от 24.10.2015 г. до 06.02.2023 г. в размер на 123,56 лв., обезщетение за забава за
периода от 07.02.2023 г. до 24.07.2023 г. за сумата над 392,10 лв., такса управление за
периода от 22.08.2016 г. до 24.08.2022 г. в размер на 332,50 лв., такса за подновяване на
ипотека в размер на 147,63 лв. и такса изискуемост в размер на 60 лв., както и като погасен
по давност иска за установяване вземането за възнаградителна лихва за периода от
24.10.2015 г. до 25.07.2020 г. и за сумата над 2447,68 лв. до претендирания размер от
6188.40лв.
ОТМЕНЯ Решение № 649 от 18.10.2024г. постановено по гр.д. № 509/2024г. на РС –
Силистра, В ЧАСТТА, с която съда е признал за установено че С. А. К. с ЕГН ********** от
гр. Силистра, ул. „Дръстър“ № 31, вх. В, ет. 4, ап. 31, дължи на „Банка ДСК“ АД с ЕИК
********* и адрес на управление: гр. София, ул. “Московска” № 19, представлявано от
Диана Дечева Митева и Юрий Благоев Генов, следните суми, представляващи 1/6 от
задълженията по договор за кредит от 22.08.2007 г., сключен с наследодателя Ангел Петров
К., и след направен отказ от наследството на кредитополучателя от страна на наследника
Магдалена А.а К., увеличаващ дяловете на останалите наследници, а именно: главница в
размер на 9410,22 лв. (девет хиляди четиристотин и десет лв. и 22 ст.), договорна лихва за
периода от 26.07.2020 г. до 06.02.2023 г. в размер на 2447,68 лв. (две хиляди четиристотин
четиридесет и седем лв. и 68 ст.), обезщетение за забава за периода от 07.02.2023 г. до
24.07.2023 г. в размер на 392,10 лв. (триста деветдесет и два лв. и 10 ст.), както и законна
лихва върху главницата от 25.07.2023 г. до окончателното □ плащане, като вместо него
ПОСТАНВОВЯВА:
ОТХВЪЛЯ иска на „БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Московска № 19, съда да признае за установено, че С. А. К. с
ЕГН ********** от гр. Силистра, ул. „Дръстър“ № 31, вх. В, ет. 4, ап. 31, вх. В, ет. 4, ап. 31
дължи на „Банка ДСК“ АД с ЕИК ********* и адрес на управление: гр. София, ул.
“Московска” № 19, представлявано от Диана Дечева Митева и Юрий Благоев Генов,
следните суми, представляващи 1/6 от задълженията по договор за кредит от 22.08.2007 г.,
сключен с наследодателя Ангел Петров К., и след направен отказ от наследството на
кредитополучателя от страна на наследника Магдалена А.а К., увеличаващ дяловете на
останалите наследници, а именно: главница в размер на 9410,22 лв. (девет хиляди
четиристотин и десет лв. и 22 ст.), договорна лихва за периода от 26.07.2020 г. до 06.02.2023
г. в размер на 2447,68 лв. (две хиляди четиристотин четиридесет и седем лв. и 68 ст.),
обезщетение за забава за периода от 07.02.2023 г. до 24.07.2023 г. в размер на 392,10 лв.
(триста деветдесет и два лв. и 10 ст.), както и законна лихва върху главницата от 25.07.2023 г.
до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 649 от 18.10.2024г. постановено по гр.д. № 509/2024г.
на РС – Силистра, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени, като неоснователни и недоказани
исковете за установяване вземането на ищеца БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********, със
8
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Московска № 19, срещу С. А. К. с ЕГН
********** от гр. Силистра, ул. „Дръстър“ № 31, вх. В, ет. 4, ап. 31, за обезщетение за забава
за периода от 24.10.2015 г. до 06.02.2023 г. в размер на 123,56 лв., обезщетение за забава за
периода от 07.02.2023 г. до 24.07.2023 г. за сумата над 392,10 лв., такса управление за
периода от 22.08.2016 г. до 24.08.2022 г. в размер на 332,50 лв., такса за подновяване на
ипотека в размер на 147,63 лв. и такса изискуемост в размер на 60 лв., както и като погасен
по давност иска за установяване вземането за възнаградителна лихва за периода от
24.10.2015 г. до 25.07.2020 г. и за сумата над 2447,68 лв. до претендирания размер от
6188.40лв.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение № 629 от 01.08.2023 г. издадена по ч.гр.д. №
1202 по описа на СРС за 2023 г., допълнена с определение № 636 от 19.09.2023г. по същото
дело.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 649 от 18.10.2024г. постановено по гр.д. № 509/2024г.
на РС – Силистра, В ЧАСТТА, с която е оставено без разглеждане искането на БАНКА ДСК”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Московска № 19, за
разноски в производството по чл. 51 от ЗН.
ОТМЕНЯ Решение № 649 от 18.10.2024г. постановено по гр.д. № 509/2024г. на РС –
Силистра, В ЧАСТТА,
с която е осъдена Г. К. К. с ЕГН ********** от гр. Силистра, ул. „Дръстър“ № 31, вх.
В, ет. 4, ап. 31 да заплати на „Банка ДСК“ АД с ЕИК ********* и адрес на управление: гр.
София, ул. “Московска” № 19, представлявано от Диана Дечева Митева и Юрий Благоев
Генов, направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер
на 245 лв. (двеста четиридесет и пет лв.) за държавна такса, 159,50 лв. (сто петдесет и девет
лв. и 50 ст.) за експертиза и 95,70 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в
заповедното производство в размер по 245 лв. (двеста четиридесет и пет лв.) за държавна
такси и 31,90 лв. (тридесет и един лв. и 90 ст.) за юрисконсултско възнаграждение, като е
отхвърлено искането за присъждане на разноски над така посочените суми.
с която е осъден С. А. К. с ЕГН ********** от гр. Силистра, ул. „Дръстър“ № 31, вх.
В, ет. 4, ап. 31 да заплати на „Банка ДСК“ АД с ЕИК ********* и адрес на управление: гр.
София, ул. “Московска” № 19, представлявано от Диана Дечева Митева и Юрий Благоев
Генов, направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер
на 245 лв. (двеста четиридесет и пет лв.) за държавна такса, 159,50 лв. (сто петдесет и девет
лв. и 50 ст.) за експертиза и 95,70 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в
заповедното производство в размер по 245 лв. (двеста четиридесет и пет лв.) за държавна
такси и 31,90 лв. (тридесет и един лв. и 90 ст.) за юрисконсултско възнаграждение, като е
отхвърлено искането за присъждане на разноски над така посочените суми.
с която е осъдена „Банка ДСК“ АД с ЕИК ********* и адрес на управление: гр.
София, ул. “Московска” № 19, представлявано от Диана Дечева Митева и Юрий Благоев
Генов, да заплати на С. А. К. с ЕГН ********** от гр. Силистра, ул. „Дръстър“ № 31, вх. В,
ет. 4, ап. 31 направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете в
размер на 470,62 лв. (четиристотин и седемдесет лв.) за адвокатски хонорар, както и
разноски за заповедното производство в размер на 796,43 лв. (седемстотин деветдесет и
шест лв. и 43 ст.) за адвокатски хонорар, като е отхвърлено искането за присъждане на
разноски над така посочените суми.
Вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Московска № 19, да заплати на С. А. К. с ЕГН ********** от гр. Силистра, ул.
„Дръстър“ № 31, вх. В, ет. 4, ап. 31, и Г. К. К. с ЕГН ********** от гр. Силистра, ул.
„Дръстър“ № 31, вх. В, ет. 4, ап. 31, 1300 /хиляда и триста/ лева деловодни разноски за
9
първоинстанционното производство, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Московска № 19, да заплати на адв. В. В. от АК – Силистра на основание чл.
38, ал. 2 от ЗА, 3377.44лв. /три хиляди триста седемдесет и седем лева и четиридесет и
четири стотинки/ адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му
на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10