Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260043
гр. Пловдив, 19.03.2021
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, 2–ри
граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА
ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
МАРИЯ ПЕТРОВА
с участието на секретаря Анна
Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Дандарова в.гр.д. № 345по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.25 ГПК.
Образувано е по жалба
на Д.Т.К.-Р. против решение № 77/17.01.2020г. постановено по гр.д.№ 1105/2010г.
по описа на П.ския окръжен съд с което е признато за установено вземането на Д.О.Т.
по отношение на Д.Т.К.-Р. в размер на 34 575 евро,дължимо на основание
договор за заем от 19.05.2009г. и Запис на заповед с дата на издаване
19.05.2009г. с издател Д.К. –Р. и падеж 30.06.2009г.,за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 05.01.2010г. по
ч.гр.д.№ 18213/09г. на ПРС,както и К.Р. е осъдена да заплати на ищеца сумата
1 822.35 лв. разноски в производството по ч.гр.д.18213/09г. на ПРС и
сумата 3 850 лв. разноски за производството.Без излагане на съображения се
иска отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново с което
предявения иск се отхвърли,ведно със законните последици.
По повод оставеното
без уважени искане на жалбоподателката за отлагане на съдебното заседание от
22.02.21г. поради заболяване е постъпила молба вх.№ 261946/26.02.21г. се иска
отмяна на определението с което е даден ход на делото по същество,поради
наличието на предпоставките за отлагане на делото-невъзможност да се яви с
съд.заседание поради заболяването си.
С молба вх.№
262150/05.03.21г. се иска отвод на съдията докладчик на осн.чл. 22 ал.1 т.6 ГПК-наличие на обстоятелства,които пораждат съмнения в безпристрастността на
докладчика.На първо място позицията на докладчика в качеството му на съдия
докладчик по в.гр.д.№ 1277/12г. по описа на ПАС между същите страни пред
въззивната инстанция и във връзка с произнасянето по крайната
нужда,предпоставила подписването и уговарянето на условията на договора за заем
е изразено мнение,ирлевантно за квалификацията на разглеждания спор,а
именно““Страната зле си е направила сметката“.Това становище създава съмнение
за безпристрастност. Преценката за несъответствие на представените медицински
документи със законови разпоредби и довела до отказ да се отложи делото и
мълчаливо съгласие с язвителните констатации на противната страна.В случай,че
съдията не приеме поискания отвод,да обяви обстоятелствата.
Постъпил е отговор на
въззивната жалба от Д.Т. се поддържа становище,че жалбата е неоснователна.Претендират
се разноски.
Постъпила е и
въззивна жалба вх.№ 13164/27.03.20г. от Д.О.Т. против решение № 388/25.03.20г.
по гр.д.№ 1105/2010г. с което е оставено без уважение искането му по чл. 250 ГПК за признаване за установено вземането на Д.Т. по отношение на Д.К.-Р. за
лихва върху сумата 34 575 евро,дължимо на осн.договор за заем от
19.05.09г. от датата на исковата молба-19.04.10г. до окончателното изплащане на
задължението.Иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на искането.
Настоящият състав
намира,че искането за отмяна на определението с което е даден ход по същество е
неоснователно
Последното съдебно
заседание е било за 22.02.21г. от 13.30 часа. Жалбоподателката Д.К.Р. се е
явила в съдебната зала лично,преди започване на заседанието и в 13.25ч. и е подала молба връчена на
съдебния секретар за отлагане на делото.За това обстоятелство секретаря е
направил отметка на молбата ,тъй като молителката е заявила,че няма да подаде
молбата в регистратурата на съда.Към молбата са били приложени амбулаторен лист
№ 1085 от 22.02.21г. издаден в 13.30часа
и издаден въз основа на него болничен лист за отпуск по болест от
22.02.21г. до 24.02.21г.Налице е отбелязване,че поради състоянието е налице
невъзможност за явяване на лицето пред органите на съдебната власт.
Състава не е зачел
искането за отлагане на делото. Лицето въпреки отбелязването,че поради
състоянието му е налице невъзможност да се яви пред органите на съдебната
власт,се е явило в съдебната зала в 13.25ч. преди откриване на съдебното
заседание и е представило абмулаторен лист за преглед извършен след този час,а
именно в 13.30ч. и издаден въз основа на него болничен лист.Очевидно няма как в
13.25 часа ,когато е депозирана молбата да е извършен преглед след този час и
да е издаден болничен лист въз основа на него.Това несъответствие е послужило
като основание да не се уважи искането за отлагане на делото.
Състава намира за
неоснователна и молбата за отстраняване на съдия Дандарова като докладчик по
делото.Не са налице обстоятелства,които пораждат основателно съмнение в неговото
безпристрастие. Искането за отлагане на делото е отклонено от състава на
съда,поради посоченото по горе разминаване в часовете на издаване на
амбулаторния лист и подаване на молбата от К. в съдебната зала.
По в.гр.д.№ 1277/12г.
съдия Дандарова е била докладчик.Постановено е решение по иск по чл.33 ал.1 ЗЗД
за унищожаване на договора за заем от 19.05.09г.,сключен поради крайна нужда
при явно неизгодни условия.За да постанови обжалваното решение,с което е
отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 33 ал.1 ЗЗД,съда е прел,че
процесния заемен договор между страните,не е сключен при крайна нужда и явно
неизгодни условия,както и че липсва връзка между затрудненото материално
положение на ищцата и сключването на сделката при тези условия.Приел е, че от
данните по делото ищцата и съпругът и
сами са се поставили в положението да изпитват финансови затруднения
през 2008г. и 2009г.,като им е липсвала правилна преценка за възможностите им
да погасяват няколко банкови кредита в големи размери и изнасянето на два от
недвижимите им имота на публична продан за тях е осъзната последица от
неизпълнението на обезпечен с ипотека банков кредит.Цитираното в искането
изречение не е използвано в съдебния акт.Изложените мотиви в решението по
в.гр.д.№ 1277/12г. са по спор с различен предмет от настоящия и са относими към
иска по чл. 33 ал.1 ЗЗД.Докладчика не е коментирал становището на другата
страна по искането за отлагане на делото, а и язвителни констатации в
становището няма.
След преценка на
събраните по делото доказателства,съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 19.04.2010г. по
настоящото дело са предявени против Д.К.-Р. искове по чл. 422 ГПК във вр. с чл.
240 ЗЗД за вземания произтичащи от договор за заем от 19.05.2009г. и по чл. 92 ЗЗД.
Делото е спирано до
решаването на преюдициални спорове свързани с нищожност на договора поради
противоречие със закона, с добрите нрави,поради липсата на предмет и
унищожаемост като сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия. Сегашния
спор е за съществуване на вземането по договора.
На 19.05.2009г.между Д.Т.
като заемодател и Д.К.-Р. като заемател е сключен договор за заем на сумата 33 075 евро,като в точка 1 е
отразено,че заемодателя предава на заемателя сумата. Договорена е 5% месечна
лихва до 30.06.09г.-датата на падежа ,като общо дължимата сума възлиза в размер
на 35 427 евро.В т.2 е отразено,че към момента на сключване на договора
заемната сумата е предоставена.В чл. 3 е отразено,че заемателя подписва запис
на заповед за същата сума,при условията на договора.В чл. 5 е договорена 1%
дневна лихва при забава.
На 05.01.2010г. по
ч.гр.д.№ 18213/09г.на ПРС е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК за сумата 35 427 евро дължима от Р. на Т.,произтичаща
от договор за заем от 19.05.2009г. и 1 822.35 лв. разноски по делото.поради
възражение от страна на К. са предявени настоящите искове.
С влязло в сила
решение № 59/26.03.18г. по в.гр.д.№ 714/17г. по описа на Пловдивския апелативен
съд е прогласен за нищожен поради противоречие с добрите нрави договора за наем
от 19.05.2009г.,в частта относно уговорената възнаградителна лихва за разликата
над 1 500 евро до 2 352 евро
С оглед горното съдът
направи следните изводи:
Налице е договор за
заем съгласно който заемодателя е предоставил на заемателя сумата 33 075
евро,получаването на която е изрично заявено в договора.Съгласно цитираното по
горе решение на ПАС възнаградителната лихва до датата на падежа е в размер на
1 500 евро.Договорът за заем е реален договор,който се счита
сключен,когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него
едната страна даде, а другата получи в заем парична сума.Отразеното в договора,че
сумата е получена , изпълнява ролята на разписка.При иск за установяване на
вземане,за което се твърди,че произтича от договор за заем,в доказателствена
тежест на ищеца е доказването на обстоятелството,че сумата е предадена и на
обстоятелството,че е предадена въз основа на договор за заем.Тези обстоятелства
бяха доказани. Ответницата не доказа да е погасила задължението си. Затова следва
да се признае за установено,че заемодателят-ищец има вземане спрямо заемателя
ответник в размер на 33 075 евро главница и възнаградителна лихва в размер
на 1 500 евро или общо 34 575 евро. Иска в останалата част до
претендираните 35 427 евро като неоснователен следва да се отхвърли.
Решението на окръжния
съд в този смисъл следва да се потвърди.
Отхвърлителното
решение по иска по чл. 92 ЗЗД е влязло в сила.
С молба вх.№
3785/04.02.20г. Д.Т.-ищец е поискал съда по реда на чл. 250 ГПК да допълни
решението си като се произнесе и по направеното в исковата молба искане по чл.
86 ЗЗД за присъждане на законна лихва върху главницата от 34 575 евро от
завеждане на иска.С обжалваното решение № 388/25.03.2020г. окръжният съд е
приел,че макар вземането за лихва да е акцесорно,неможе да се присъди в
случая,защото не е заявено с подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнени, а обхватът на производството по чл. 422 ГПК е за установяване на
вземане,за което е издадена заповед за изпълнение при подадено от длъжника
възражение.
Това становище не се
възприема от въззивния състав.Акцесорният иск по чл. 86 ЗЗД е предявен с
исковата молба.По смисъла на чл. 210 ГПК няма пречка с една искова молба да се
предявят няколко иска,ако са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане по
реда на едно и също производство.В този смисъл е и ТР № 4/13г.от 18.06.14г. по
т.д.№ 4/13г. на ОСГТК на ВКС-т.11б, че иска по чл. 422 ГПК се разглежда по реда
на общия исков процес,като приложението на разпоредбите за отклонения във
връзка с предмета на делото/глава 15 ГПК/ не е изрично изключено от
законодателя.Ето защо обжалваното решение №388 следва да се отмени и акцесорния
иск по чл. 86 ЗЗД за присъждане на законна лихва върху главницата следва да се
уважи,считано от датата на исковата молба до окончателното и изплащане.
С оглед изхода от
делото на Т. следва да се присъдят 25 лв. разноски по делото.
Воден от горното
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№77/17.01.2020г. постановено по гр.д.№ 1105/2010г.по описа на П.ския окръжен
съд в частта с която,ПРИЗНАВА за установено вземането на Д.О.Т., ЕГН **********,***
по отношение на Д.Т.К.-Р.,ЕГН **********,*** в размер на 34 575 /тридесет
и четири хиляди петстотин седемдесет и пет/евро,дължимо на основание Договор за
заем от 19.05.2009г. с нотариална заверка на подписите рег.№ 4499/28.05.2009г.
на нотариус С.З.Запис на заповед с дата на издаване 19.05.2009г. с издател Д.Т.К.-Р.
и падеж 30.06.2009г.,за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 05.01.2010г. по ч.гр.д.№
18 213/2009г. на Районен съд П..ОСЪЖДА Д.Т.К.-Р.,ЕГН **********,*** да
заплати на Д.О.Т., ЕГН **********,*** сумата 1 822.35 /хиляда осемстотин
двадесет и два лв. и тридесет и пет ст./ разноски,направени в производството по
ч.гр.д.№ 18213/2009г. на ПРС и сумата 3 850/три хиляди осемстотин и
петдесет/ лева разноски пред ПОС.
ОТМЕНЯ решение №
388/25.03.2020г. по гр.д.№ 1105/2010г.по описа на П.ския окръжен съд и ВМЕСТО
него ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Д.Т.К.-Р.,ЕГН **********,***
да заплати на Д.О.Т., ЕГН **********,*** законна лихва върху главницата от
34 575/тридесет и четири хиляди петстотин седемдесет и пет/ евро,считано
от датата на постъпването на исковата молба по гр.д.№ 1105/10г.-19.04.2010г. до
окончателното изплащане на сумата,както и 25/двадесет и пет/ лева разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: