Решение по дело №1222/2024 на Административен съд - Пловдив

 

Производството е по реда на глава единадесета от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба на Н. Н. К., [ЕГН], с адрес Затвора Пловдив, чрез пълномощника му адвокат Д. П. Х., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място], [улица]за присъждане на сумата от общо 10 000.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до крайното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, причинени му по време на задържането по изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност, в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив, за периода от 20.07.2021 г. до подаване исковата молба - 10.06.2024 г.

Твърденията на ищеца са за нарушени права по чл.3 от ЗИНЗС, както следва: - липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – падат се под 3 кв.м. нетна площ на човек); без санитарен възел на определените и задължителни места - на коридора нямало баня и тоалетна, общата баня се намирала навън – на двора, през зимата било студено и много неприятно да минават през двора, наличие на хлебарки, дървеници и гризачи; липса на адекватно медицинско обслужване – когато се е разболявал не е бил преглеждан от лекар, липсва и стоматологична помощ; заболелите от ХИВ не са отделяни от другите лишени от свобода; липса на пералня (дрехите се перат на ръка и се простират в килиите, в резултат на което има мухъл и плесен и дишат влага); невъзможност да използва правото си на престой на открито, тъй като работи, не са създадени условия за двигателна активност, липсва достатъчно осветление, отопление в килиите, продължителна изолация без право на общуване и др. подобни. Претендират се сторените по делото разноски за платена държавна такса, а така също и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 от Закона за адвокатурата.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София, чрез процесуалния си представител старши юриск. Ч., счита така предявените претенции за неоснователни и недоказани, поради което настоява за тяхното отхвърляне. Моли да бъде взето предвид адм. д. № 1040/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от ОП – Пловдив, задължително участващ по реда на чл. 286, ал. 1 от ЗИНЗС, изразява становище, че исковата претенция е недоказана, моли да бъде отхвърлена.

Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че искът е допустим. С оглед на съдържанието на исковата претенция се касае до иск за неимуществени вреди с правно основание по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, доколкото се претендира обезщетение за вреди, причинени на задържан от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от ЗИНЗС.

Ищецът К. претендира вреди от посочени нарушения за период на задържането му в Затвора Пловдив. Исковете са предявени от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение, доколкото за ищеца са налице данни да е бил действително задържан в посоченото място за лишаване от свобода. Същите са предявени и против надлежен ответник, доколкото съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава 11 от АПК, а според чл.284 ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Според правилото на чл.205 от АПК, искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище в [населено място], съгласно чл.12 ал.2 от ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби. В случая се претендира обезщетение за извършено нарушение на специализираната администрация по чл.3 от ЗИНЗС в място за лишаване от свобода, каквото е Затвора Пловдив, а съгласно чл.12 ал.3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на ГДИН. Затова и за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на специализираната администрация в затвора следва да отговаря именно юридическото лице Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което има, както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.

По същество исковата молба е неоснователна.

От събраните по делото доказателства се установява, че по предявения иск за претърпени неимуществени вреди по време на престоя на ищеца К. в Затвора Пловдив в периода от 20.07.2021 г. до 10.06.2024 г. вкл., в резултат на поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ е установено следното:

На съда е служебно известно, че за периода 19.07.2019 г. до 18.04.2022 г., когато ищецът К. действително е пребивавал на територията на Затвора Пловдив има влязло в сила решение № 801/ 28.07.2023 г. по адм. д. № 1040 по описа за 2022 г., на Х-ти – състав на Административен съд – Пловдив.

Съгласно справка вх. рег. № 7517/04.09.2024 г., изготвено от ИСДВР Ч. (л. 47-50) следващ период, в който ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив е от 19.04.2022 г. до 19.12.2023 г. вкл., като е бил настанен в стая № 11 на шести пост и на 20.12.2023 г. е освободен. От приложената справка на ИСДВР Г. А. ищецът постъпва отново в Затвора Пловдив на 07.05.2024 г. до 09.05.2024 г. вкл. е пребивавал в стая „РЦ“ на приемно отделение /л.40-41/. От становище изготвено от ИСДВР В. Бухова /л.42/ от 10.05.2024 г. до 21.07.2024 г. ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив в стая № 24 на трети пост.

За периода от 20.07.2019 г. до 18.04.2022 г. има влязло в сила Решение № 801/28.04.2023 г. по адм. д. № 1040 от 2022 г., по описа на Административен съд Пловдив. За периода от 19.04.2022 г. до 19.12.2023 г. ищецът К. действително е пребивавал на територията на Затвора Пловдив. За периода от 20.12.2023 г. до 06.05.2024 г. ищецът не е пребивавал в Затвора Пловдив. Ищецът К. постъпва отново в Затвора Пловдив от 07.05.2024 г., т. е последният период, съгласно подадената искова молба, следва да бъде определен от 07.05.2024 г. до 10.06.2024 г.

Съгласно цитираните по-горе становища и справки:

- в периода от 19.04.2022 г. до 19.12.2023 г. вкл. ищецът К. е пребивавал, в стая № 11 на шести пост, която е с площ от 28,00 кв.м., без площта на санитарния възел, с два отваряеми прозореца, с размери 0,50 м. х 1,10 м. и 1,00 м. х 1,10 м., както и самостоятелен санитарен възел с площ от 2,60 кв. м., с един прозорец с размери 0,30 м. х1,10 м., т.е. с капацитет до 7 л.св., като в нея за горепосочения период от 610 дни са пребивавали до 7 л.св., т. е. ищецът не е пребивавал в условия на пренаселеност;

- в периода от 07.05.2024 г. до 09.05.2024 г. вкл., ищецът К. е пребивавал, в стая „РЦ“ на приемно отделение, която е с площ от 27,04 кв.м., без площта на санитарния възел, с два отваряеми прозореца, с размери 0,49 м. х 1,2 м. и 1,0 м. х 1,2 м., както и самостоятелен санитарен възел с площ от 2,66 кв. м., с един прозорец с размери 0,34 м. х1,2 м. , т.е. с капацитет до 6 л.св., като в същата за посочените дни са пребивавали до 4 л. св., т.е. установява се, че за този период от общо 3 дни ищецът не е пребивавал в условия на пренаселеност;

- в периода от 10.05.2024 г. до 10.06.2024 г. вкл., ищецът К. е пребивавал, в трета затворническа група - стая № 24, която е с площ от 30,95 кв.м., без площта на санитарния възел, с два отваряеми прозореца, с размери 1,20 м. х 1,20 м. и 1,20 м. х 0,50 м., както и самостоятелен санитарен възел с площ от 4,44 кв. м., с отваряем прозорец, с размери 0,50 м. х 0,40 м., т.е. с капацитет до 7 л.св., като в нея за периода от 10.05.2024 г. до 10.06.2024 г. вкл. са пребивавали между 5 и 6 л.св., т. е. установява се, че за този период от общо 32 дни ищецът не е пребивавал в условия на пренаселеност на стаята.

За периода по изтърпяване на наказанието си в Затвора Пловдив, стаите, в които е пребивавал лишеният от свобода, разполагат със санитарни помещения, където има течаща студена вода. Топла вода лишените от свобода могат да ползват в банята на Затвора Пловдив, съгласно утвърдени графици за използването ѝ по два пъти седмично /л. 43, 44, 45, 46 и 52/, съобразно с настаняването на лишените от свобода на конкретните постове в затвора. Всички работещи лишени от свобода имат осигурена възможност след приключването на всеки работен ден да използват банята. Спалните помещения в Затвора Пловдив, и по-конкретно, тези, в които е бил настанен ищецът по време на всеки от двата му престоя там, разполагат с отваряеми прозорци с размери, предоставящи възможност за проникване на дневна светлина, като в килиите има монтирано и изкуствено осветление. В Затвора Пловдив липсва изградена вентилационна система, но всички прозорци били отваряеми, като проветряването на стаите става по желание на лишените от свобода. Хигиената в спалните помещения се осъществява също от лишените от свобода, които за целта получават съответните прибори, съобразно таблица № 6 /л. 15/ от администрацията на Затвора Пловдив. При престоя си в пенитенциарното заведение К. не е подавал молби, свързани с претенции за лоши битови условия и причинен дискомфорт. При престоя си в Затвора Пловдив на лишения от свобода е предоставян комплект спално бельо и завивки. Отделно от това, лишените от свобода имат право да получават и от своите близки спално бельо и одеяла и да използват лични такива в ротация със служебни. Прането на дрехи и смяната на спално бельо се осъществява по усмотрение на самия лишен от свобода ръчно или чрез изнасяне за пране от близките, или в пералнята при Затвора Пловдив, за което са изготвени седмични графици за ползването им, включващи два дни в седмицата /л.17/.

По време периода на престой на ищеца в Затвора Пловдив през периодите на 2022 г., 2023 г. и 2024 г. на територията на пенитенциарното заведение са осъществявани дейности по ДДД обработка, съгласно сключени договори за дезинсекция и дератизация със специализирани фирми, като дейностите са документирани с протоколи (л. 18-29 и 57-86).

По отношение правото на каре, съгласно предоставени графици за разпределението /л. 43, 44, 45, 46 и 52/ е регламентирано времето за престой на открито на л. св. от пост № 3, № 5 на Затвора Пловдив.

Ответникът е предоставил график за разпределението /л. 16/ с регламентирано време за предоставяното седмично медицинско осигуряване, осъществявано от „Медицински център – Затвор Пловдив и АИППМП „Д-р Ж.Д.“ на л. св. по съответните постове, както и докладна записка рег. № 3677/28.06.2021 г., изготвена от д-р Р. Д., уточняваща графиците за амбулаторните прегледи, реда и начина за записване и тези възникнали по спешност случаи.

По време престоя на ищеца К. е бил назначаван и преназначаван като „ръчник“ от 11.04.2022 г. при условията на петдневна работна седмица и четиричасов работен ден и от 01.06.2022 г. на шестдневна работна седмица при осемчасов работен ден към държавно предприятие "Фонд затворно дело“ ТП Пловдив, съгласно представено становище рег.№ 7817/04.09.2024 г. на инспектор „ТРЗ“ Л. Р..

В настоящото производство е разпитан свидетелят М. В. М., от чийто показания се установява, че двамата с ищеца в различни стаи през 2021 г., а през 2024 г. на трети пост са били заедно в една стая. Сочи, че на шести пост стаята е била с капацитет шест човека, в нея са били девет, както и на трети пост, където стаята е била с капацитет за шест човека, но са били настанени седем или осем човека. Свидетелят твърди, че постовете в Затвора Пловдив, с изключение на пети пост са били в лошо състояние /мизерия/ - в стаите няма маси, няма шкафове, влага по стените, дървеници, котки влизат, хлебарки, изпочупени врати. Твърди също така, че лекар не е имало, а само се е водило, че има, като същото е било положението с посещението на стоматолог. Посочва също така, че в затвора, за л. св. не е имало пералня; наличната се е използвала от администрацията, а лишените от свобода перели дрехите си по стаите, като загрявали вода с бързовар. Свидететял отбелязва, че банята се намира на 50 - 60 метра извън трети пост и трябва да минеш през открито, за да стигнеш до нея, като са функционирали пет душа. В общата баня имало само една закачалка.

Посоченото от фактическа страна се установява от приетите по делото писмени доказателства, както и отчасти от разпита на свидетеля М., чиито показания съдът разглежда критично, доколкото му е и служебно известно, че същия е ищец, свидетел, жалбоподател по 49 други дела против ГД „ИН“, които са със същата правна квалификация, поради което свидетеля е с личен интерес от излагане на конкретни обстоятелства досежно условията в Затвора Пловдив.

Други доказателства не са ангажирани от страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Според нормата на чл.43 ал.2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие. Посочената разпоредба е в съответствие и доразвива нормата на чл.3 от ЗИНЗС, съдържаща изискване осъдените и задържаните под стража да не бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която пък възпроизвежда дословно, така визираното в чл.3 от КПЧОС, основно човешко право. Според нормата на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС, в редакцията ѝ в сила от 07.02.2017 г., конкретно по отношение на лишените от свобода, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Посочените неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, причинени от действия, бездействия или обстоятелства, са неизчерпателно изброени. С оглед на прякото приложение на чл.3 от КПЧОС по силата на чл.5 от КРБ, държавата, чрез нейната администрация, е задължена да гарантира, че задържането в местата за лишаване от свобода ще е при условия, които са съвместими с опазване на човешкото достойнство, и че начинът и методът на изпълнение на лишаването от свобода не подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането. Поради това и независимо от факта, дали в съответното законодателство са въведени конкретни изисквания и дали са предвидени конкретни задължения за специализираната администрация при изпълнение на лишаването от свобода, то при установяване нарушение на тези основни принципи, свързани с основно човешко право, ще са налице и основания за търсене отговорност от държавата.

В спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. В този смисъл, с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание, е разпределена доказателствената тежест и на страните са дадени указания за подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.

По отношение искът на ищецът К. за периода от 19.07.2019 г. до 18.04.2022 г., съдът намира, че е недопустим, тъй като му е служебно известно, че с влязло в сила решение № 801/28.07.2023 г. по адм. д. № 1040 по описа за 2022 г., на Административен съд – Пловдив, с което Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието, е осъдена да заплати на Н. Н. К. обезщетение в размер на 3 464 лв. /три хиляди четиристотин шестдесет и четири/ лева за представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора Пловдив /за периодите от 01.08.2019 г. до 05.08.2019 г., от 06.08.2019 г. до 21.10.2019 г., от 29.10.2019 г. до 13.09.2020 г., от 17.09.2020 г.до 22.09.2020 г. и от 25.06.2021 г. до 19.07.2021 г./, като е отхвърлена исковата претенция в останалата част до пълния предявен размер от 40 000.00 лв., както и за останалите периоди в обхвата на претендирания от 19.07.2019 г. до 18.04.2022 година.

В тази ситуация е приложима нормата на чл.299 ал.1 и 2 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, съгласно която спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго, а повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Настоящото производство следва да се прекрати относно частта от срока на търсеното обезщетение, спрямо която спорът е вече разрешен от съда, а именно: - за периода от 20.07.2021 г. до 18.04.2022 г. включително.

По отношение на претенцията за претърпени неимуществени вреди по време на престоя на ищеца К. на територията на Затвора Пловдив, а именно от 19.04.2022 г. до 10.06.2024 г. вкл., от събраните доказателства се установява, че ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство е отговаряло на предвидените стандарти в чл.43 ал.4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв. метра.

Неоснователни се явяват и оплакванията по отношение твърдяната липса на добра медицинска помощ. Правото на гражданите, включително, и на лишените от свобода, на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон, е регламентирано в чл.52 ал.1 от Конституцията на Р България. Според чл.128 ал.2 от ЗИНЗС за всички лишени от свобода се внасят здравноосигурителни вноски от момента на задържането им и придобиват статус на здравноосигурени лица с непрекъснати здравноосигурителни права, като вноските са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието. Според чл.81 ал.1 от Закона за здравето всеки български гражданин (в т.ч. и всеки лишени от свобода) има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента (чл.81 ал.2 от ЗЗ). Медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода е уредено в глава десета на ЗИНЗС и в глава трета от ППЗИНЗС, както и в Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Според чл.128 ал.1 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. За всеки лишен от свобода се създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни за здравословното му състояние. Медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл.5 ал.1 от Закона за лечебните заведения (чл.129 ал.1 от ЗИНЗС). За да е налице незаконосъобразно действие или бездействие, свързано с осигуряването на достъпна медицинска помощ, трябва да се докаже или отказ от страна на ответника да бъде осигурен достъп до медицинска помощ на съответния лишен от свобода, или отказ да бъде предоставена медицинска помощ (чрез медицинските центрове и специализираните болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода), или предоставената такава да е осъществена в нарушение на принципите възведени в чл.81 ал.2 от ЗЗ.

Съдът намира, че в настоящото производство не се доказва наличието на такова нарушение. От приложените по делото писмени доказателства се установява, че медицинското обслужване се осъществява в „Медицински център – Затвора Пловдив от АИППМП „Д-р Ж.Д.“, като на последния е представен график /л.16/. Предоставена е и докладна записка /л.54/ на доктор Р. Д., в която е посочен също график на часовете за достъп до медицинска помощ, редът за записване и възможността спешните случаи да не спазват установения график. Липсват писмени доказателства на ищеца да е отказвана медицинска или стоматологична помощ. Напротив, както е видно от приложеното становище, всички лишени от свобода са имали достъп до медицинска помощ по установен график за различните групи в пенитенциарното заведение, както и възможността спешните случаи да бъдат прегледани независимо от предоставения график. От страна на ищеца не са представени доказателства, касаещи недобри медицински практики при осъществяването на медицинското осигуряване на Затвора Пловдив. Предвид посоченото и съдът не намери за установени оплакванията за бездействие на администрацията на Затвора Пловдив във връзка с недостатъчно добро медицинско осигуряване на лишените от свобода.

От писмените доказателства се установява категорично, че в стаите в Затвора Пловдив, през разглеждания период на задържане на ищеца, са били изградени и са съществували санитарни възли с осигурена течаща студена вода, като лишените от свобода са можели да ползват по определен график и баня с осигурена топла вода поне два пъти седмично. Установено е според съда, поради това и, при пълно съобразяване с изискването, възведено в разпоредбата на чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС, съобразно с което, на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Не се установява, нито от гласните, нито от писмените доказателства, в някое от помещенията, които е обитавал ищецът, по време на престоя, да не е бил изграден санитарен възел. Установява се от писмените доказателства, че санитарните възли, прилежащи към всяко спално помещение, са отделени от спалното помещение, като на практика са отделни помещения, разполагащи и със собствени врати, прозорци или отдушници.

Що се касае до твърдението, че на л.св. се налага, отивайки към и връщайки се от помещението за къпане, да преминават през двора, както и, че през зимата е студено и е много неприятно да минават през двора, настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства не се установява от страна на затворническата администрация да са налице допуснати нарушения по чл.3 от ЗИНЗС. Действително, ноторно известно е, че използването на банята в Затвора Пловдив предполага преминаване на л.св. през двора, но е ноторен факт и, че банята се намира в закрито оборудвано помещение, поради което и от посоченото, че: „През зимата е студено и е много неприятно да минаваме през двора.“ само по себе си не може да се приеме, че лишените от свобода, в т. ч. и ищецът, са били подложени на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Не са констатирани заболявания на ищеца, които да са в пряко отношение с моментното преминаване след баня през открито пространство. Следва да се има предвид и, че, в случая, не се установява неизпълнение на задълженията на затворническата администрация по чл.151 от ЗИНЗС, поради което и това оплакване е неоснователно.

Недоказани според съда са изцяло оплакванията на ищеца за исковия период, свързани с неосигуряване на достатъчно светлина и вентилация в местата за лишаване от свобода. Действително, не са налице доказателства в Затвора Пловдив да е била изградена специална вентилационна система. Установява се категорично обаче, че всички помещения, които е обитавал ищецът, разполагат с по два, от които е била налице възможност за проникване на свеж въздух, както и на достатъчно дневна светлина, предвид размерите им. Установено е, че в спалните помещения на Затвора Пловдив има по два прозореца, както се каза, и по един прозорец или отдушник в самото санитарно помещение, които прозорци се отварят и поради това е налице възможност за непрекъснато проветрение и, то, пожелание на настанените там лица. Установено е, че в помещенията на Затвора Пловдив е осигурено и необходимото изкуствено осветление. В тази връзка, действително, с оглед размера на стаите, съпоставен с размерите на прозорците, може да се направи извод, че е налице известно несъответствие с широко популярните строителни стандарти, касателно нивото на проникване на дневна светлина в помещенията, но следва да се има предвид и типа на сградата, която не е типична жилищна сграда, а такава, при която е нужно да бъдат спазени и конкретни стандарти за сигурност и, поради това, и изискванията относно осветеността, утвърдени по отношение на жилищните сгради, не могат да се прилагат безусловно.

Не се установява, от представените писмени доказателства, за наличието на влага, мухъл и плесен, както се твърди, като за подобни негови оплаквания изобщо липсват ангажирани от негова страна доказателства. Във връзка с твърдението, че ищецът е бил без право да ползва пералня, както и, че дрехите се перат на ръка и се простират в килиите, в резултат на което има мухъл и плесен и дишат влага, независимо че от страна на ищеца не са ангажирани доказателства, ответникът е представил седмичен график на служебната пералня в Затвора Пловдив (л.17), от който се установява, че за различните групи л.св. е предвидено ползване, както за пране за спално бельо, така и за лични и/или служебни дрехи. Няма данни и ищецът да е подавал оплаквания за наличието на мухъл в килиите; от страна на ответника обаче, е налице нарочно становище, че доколкото всяка една стая разполага с отваряеми прозорци, проветряването е по желание на л.св., които са настанени в конкретната стая /справка л.55/, която справка не е оспорена, поради което и настоящият съдебен състав приема за недоказани наведените в тази връзка твърдения.

Недоказано е оплакването за лоша хигиена, обусловено конкретно от твърдението за наличие на дървеници, хлебарки и гризачи в помещенията на лишените от свобода. От доказателствата по делото се установява, че за периода на престой на ищеца са били създадени условия за поддържане на елементарна хигиена в стаите, като отговорността за това обаче, е на самите лишени от свобода. Установява се от представените и приети писмени доказателства за периода на престой, че ежегодно по няколко пъти са се извършвали дейности по дезинсекция и дератизация на помещенията на Затвора Пловдив, включително и спалните такива, което е доказано от приложените протоколи, в част от които включително с отразяване и, че след извършване на обработката не е установено наличието на вредители. Очевидно, въпреки положените в тази насока усилия, паразитни насекоми – дървеници и хлебарки, за които са свидетелствали разпитаните свидетели - не са изчезнали. Това обаче, не се дължи на незаконосъобразно бездействие на специализираната администрация в местата за лишаване от свобода за посочените два искови периода. Освен това, както става ясно от приложената по делото справка, с постъпването си в затвора на всеки лишен от свобода се осигурява комплект спално бельо и завивки, като при желание на л. св. домакинът осигурява колкото комплекта са му необходими. Същите могат да бъдат ротирани с такива предоставени от техните близки, като прането става по усмотрение на самия л. св. в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките. Налице са доказателства за утвърден график за изпиране на спалното бельо в служебна пералня. Затова и, въпреки че принципно, наличието на инсекти в спалните помещения е от естество да води до неприятни усещания, то същото не може да се приеме за пряка последица от незаконосъобразно поведение на ответника за посочения период, доколкото се установява същият да е положил необходимата и дължима грижа за справяне с този проблем, който е трудно и бавно отстраним и извън условията на затвора. Следва да се отбележи, че съгласно утвърдена таблица № 6 /л.15/ за полагащите се перилни, миещи и дезинфекционни препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода, месечно на един лишен от свобода – мъж, се полагат и се раздават по 200 гр. тоалетен сапун, 250 гр. сапун за пране и 400 гр. прах за пране. Препарати и консумативи за лична и за хигиена на стаите лишените от свобода могат да закупуват и от лавката при Затвора Пловдив или да им бъдат доставяни от близките, съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават и държат.

Оплакването на ищеца относно преживени от него неблагоприятни усещания на студ, също са неоснователни. На първо място, установява се от представените от ответника писмени доказателства, че в корпуса на затвора отоплението през зимата се осъществява посредством изградено централно парно, работещо по график през отоплителния период. Поради това и общите твърдения, че през зимата е студено, като се има предвид, че се касае до характерни температурни стойности за съответния сезон и съответното географско място, не могат да бъдат свързани пряко с неизпълнение на задължения на администрацията на Затвора Пловдив. В тази насока твърденията на ищеца не съставляват обстоятелство, обуславящо отговорност за вреди от незаконосъобразно бездействие, защото такова не е установено.

По отношение на следващото твърдение на ищеца, а именно, че докато е бил в Затвора Пловдив, е работел и не е спазвано правото му на каре, е необходимо да се посочи, че участието в трудова дейност на лишените от свобода има изрична регламентация в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, като продължителността на работния ден на лишените от свобода, минималната междудневна и междуседмична почивка, полагането на извънреден труд, условията за работа, се определят съобразно разпоредбите на трудовото законодателство (така разпоредбите на чл.79 и чл.175 ал.2 от ЗИНЗС, съответно, чл.59 - 61, чл.172 и чл.174 от ППЗИНЗС). Това налага да се приеме, че дневният режим на работещите лишени от свобода, е различен от този на неработещите. Според чл.169а т.1 от ППЗИНЗС, по време на работа, на лишените от свобода не е разрешено да напускат определените от администрацията работни места, което изключва възможността им да присъстват с останалите лишени от свобода (неработещите) на т. нар. "каре". За сметка на това пък, на работещите лишени от свобода се осигурява почивка през работния ден, същите получават възнаграждение за положения труд, а последният се зачита за намаляване срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода, съгласно чл.41 ал.3 от НК. В този смисъл и ищецът, с приемането да упражнява трудова дейност, за да намали срока на наказанието си, доброволно се отказва от правото си на "каре", съответно, и на почивен ден. При това положение, не може да се приеме, че с назначаването на работа (от която е можел да се откаже по всяко време), ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", още повече, че започването на работа е по желание на съответния лишен от свобода (чл.164 ал.5 от ППЗИНЗС). Отделно от това, от страна на ищеца не са ангажирани каквито и да било доказателства в тази връзка.

Ищецът претендира и за лоша хигиена в столовата на затвора Пловдив, като в тази връзка липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в това помещение, вкл. и за наличието на животни /котки/.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът приема, че исковите претенции на ищеца К. са неоснователни, тъй като не са доказани реално претърпените вреди, които да са били в резултат на бездействията на администрацията в затвора, поради което по делото не следва да се счита установено настъпването на твърдените неимуществени вреди.

В целостта си изложеното обуславя извод за неоснователност на предявения иск по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, поради което той следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора на ищеца не се следва присъждане на разноски по делото и изплащане на адвокатски хонорар.

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл.286 от ЗИНЗС, а в ал.2 на същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.10 ал.4 от ЗОДОВ и чл.143 ал.3 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд – Пловдив, ХІІІ състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ, предявения от Н. Н. К., [ЕГН], с адрес Затвора Пловдив, иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място], [улица], с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, за присъждане на сумата от общо 10 000.00 (десет хиляди) лева, ведно със законна лихва от 10.06.2024 г. до окончателното изплащане, за претърпени от ищеца неимуществени вреди в периодите на изтърпяване на наказание в Затвора Пловдив от 19.04.2022 г. до 19.12.2023 г. вкл., 07.05.2024 г. до 10.06.2024 г. вкл., като неоснователен и недоказан, както и по отношение на частта от заявения период от 20.12.2023 г. до 06.05.2024 г., за който няма данни да е бил задържан в Затвора Пловдив.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата претенция на Н. Н. К., [ЕГН], с адрес Затвора Пловдив, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място], [улица], с която се претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив за периода от 20.07.2021 г. до 18.04.2022 г. и

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от Н. Н. К., [ЕГН], с адрес Затвора Пловдив за присъждане на разноски по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от адвокат Д. П. Х. за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]за присъждане на разноски по делото.

Решението, в частта с която се прекратява производството по делото, подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, а в останалата част, подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.