№ 1419
гр. Варна, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20243100502252 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Г. K. Г.
против решение № 2076 от 05.06.2024 г., постановено по гр.д.№
20233110103645 на Районен съд – Варна, осми състав, в частта, с която е
осъден Г. да заплаща в полза на детето M. Г. Г. ЕГН ********** чрез неговата
майка и законен представител О. В. П. месечна издръжка в размер на 350 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда /23.03.2023 г./ до
01.01.2024 г., с падеж всяко пето число на месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, на основание член 127, алинея 2
във връзка член 143 от СК; както и в частта, с която Г. е осъден да заплати в
полза на детето M. Г. Г. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител О. В. П. сумата от 509,68 лева, представляваща издръжка за
минало време за периода от 01.02.2023 г. до 23.03.2023 г., на основание член
149 от СК.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. На първо място се излага, че
първоинстанционният съд не е съобразил за претендирания период за минало
време какъв е бил минималният размер на издръжката и е определил
издръжка, която е почти два пъти по-висока. Също така се сочи, че не е
отчетено, че бащата е участвал в издръжката на M. с парични средства и със
1
закупуване на вещи за него. Иска се да бъде отменено решението в
обжалваните части, като искът по член 149 от СК бъде отхвърлен, а искът по
член 143 от СК да бъде уважен до размера на минималната издръжка и
отхвърлен до присъдената сума от 350 лева.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба, в която се излага, че решението в обжалваните му части е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Пред въззивната инстанция спорът между страните е относно издръжката
за бъдеще време и издръжката за минало време.
Производството е образувано по предявена искова молба от О. В. П.,
която твърди, че с ответника заживели на семейни начала през месец юни
2017 г., като от съжителството им е родено на 20.07.2018 г. детето M. Г. Г..
Излага, че бащата категорично отказвал да се включва в отглеждането на
детето и всички грижи за нея полагала ищцата. От 05.02.2022 г. страните са
във фактическа раздяла, като ищцата заедно с детето живеят в собственото й
жилище, а ответникът се завърнал в град Д.. Сочи се, че от раждането на M. до
настоящия момент единствено ищцата е тази, която осъществява преките и
непосредствени грижи за нея. Поради проблеми с приема на дъщеря им в
детско заведение, се наложило да я запишат в частна детска градина „Ч.“, като
месечната такса за посещаване на тази градина е в размер на 400 лева плюс 7
лева за храна за ден. Детето допълнително посещавало уроци по английски
език и рисуване. Преди около година на детето M. открили езиково-говорни
затруднения и била поставена логопедична диагноза - ОНР и неправилно
произношение и замяна на звуковете - ш, ж, ч и т. Заключението било, че е
наложително да посещава логопед. Родителите взели решение да я запишат на
логопедични занимания, като заплащането на месец за тези занимания са в
размер на 100 лева. Ответникът обещал на ищцата да заплаща половината от
този разход за обучението на детето им, но все още не изпълнил обещанието
си. Твърди, че два месеца след раздялата ответникът започнал да превежда на
ищцата сумата от 200 лева месечно. При разговор, че тези пари са
недостатъчни за пълноценното отглеждане на едно дете, той заявил, че няма
да й дава повече, за да не си купува дрехи с тях. От месец февруари 2023 г.
ответникът не й е заплащал никаква издръжка в полза на детето. Навежда
довод, че бащата работи в „Р.“ ООД и доходите му са към средните за
страната, както и че няма други деца. Моли за определяне на месечна
издръжка в размер на 350 лева, както и за заплащане на издръжка за минало
2
време в размер на 598,39 лева за периода от 01.02.223 г. до депозиране на
исковата молба – 23.03.2023 г.
Ответникът в отговора на исковата молба е оспорил исковете за
издръжка. Не възразява, че първата година са имали проблеми с приема на
дъщеря им в детска градина, но твърди, че не са съществували пречки да бъде
записана в държавна/общинска детска градина през втората година, като счита
че условията в частната градина са неподходящи. Излага, че ищцата не е
обсъждала с него решението си да запише детето на уроци и било лъжа, че се е
консултирала с него за посещението при логопед. Всеки месец ищцата
поръчвала да се купят на детето обувки, маратонки, дрехи, лекарства и други,
като „поръчаното“ се закупувало от него или родителите му. Не спори, че
фактическата раздяла е настъпила през месец февруари 2022 г. Сочи, че
разходът за частна детска градина е единствено по усмотрение на майката за
задоволяване на личното й его и не се явява нужен и полезен разход за детето.
Счита, че има държавни/общински детски градини, в които отглеждането на
децата е при по-добри условия и грижи. Ответникът излага, че разходът за
логопед, ако и действително е наложителен, не е постоянен и в него би
участвал наполовина, извън издръжката. Той и родителите му купували 80%
от дрехите на детето, като част от тях ищцата продавала. При определяне на
размера на издръжката следвало да се съобрази, че майката ползва данъчни
облекчения и получава детските добавки. Поддържа, че финансовите му
възможности на този етап от живота му и нуждите на детето позволяват да
плаща месечна издръжка от 200 лева, каквато е заплащал, откакто не живее
съвместно с детето. Допълва, че може да заплаща издръжката в края на
месеца, когато му превеждат заплатата, като единствените му доходи са от
трудово възнаграждение. По отношение на претенцията за издръжката за
минал период излага, че през месец февруари по различни поводи и причини
ищцата не му разрешила да вземе и види детето и за да я вразуми, че има
право да вижда детето, й казал, че няма да преведа издръжка, докато не му
даде възможност да се види с дъщеря си, и действително през месец февруари
не й превел пари за детето. Веднага след като допуснала да се види с М.,
превел на 09.03.2023 г. сумата от 100 лева за издръжка за месец февруари 2023
г., същевременно на 06.03.2023 г. закупил дрешки за детето за над 100 лева и
на 01.04.2023 г. веднага след като получил трудовото си възнаграждение
превел 200 лева за издръжката на M. за месец март. На 28.04.2023 г. превел 200
лева за издръжка за месец април 2023 г. През месец февруари и месец март
платил по 31 лева за месечния абонамент за телевизията и интернета на
ищцата, които суми тя заявила, че няма да му възстанови, а ще ги задържи за
детето. Поради изложените обстоятелства ответникът счита, че за периода от
01.02.2023 г. до 23.03.2023 г. е заплатил сумата от общо 471 лева.
Конституирана по реда на член 15 от ЗЗДт Дирекция „Социално
подпомагане” – Варна е представила социален доклад, в който не взема
становище по размера на издръжката.
3
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред
първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат
наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание
член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата
обстановка. Единствено следва да бъдат съобразени събраните пред
въззивната инстанция доказателства.
Не се спори, а и се установяват от събраните по делото доказателства,
следните обстоятелства:
1/ Че О. В. П. и Г. К. Г. са родители на детето M., родено на 20.07.2018 г.;
2/ Че от 05.02.2022 г. страните са във фактическа раздяла, като ищцата
заедно с детето живеят в собственото й жилище, а ответникът се завърнал в
град Д.;
3/ Че с решение № 2076 от 05.06.2024 г., постановено по гр.д.№ 3645/2023
г. по описа на Районен съд – Варна – осми състав, родителските права по
отношение на детето M. са предоставени на майката; определено е
местоживеенето при нея; определен е режим на лично отношения на бащата с
детето;
4/ Че детето M. посещава частна детска градина, за което се заплаща
месечна такса от 460 лева и допълнитела сума за храна от 7 лева на ден според
броя работни дни;
5/ Че след раздялата на страните грижите за детето се полагат от майката;
6/ Че при детето е констатирана логопедична диагноза „общо
недоразвитие на речта“.
Според постановките в ППВС № 5 от 16.11.1970 г., доразвити с ППВС №
5 от 30.11.1981 г., нуждите на лицата, които имат право на издръжка се
определят от обикновените условия на техния живот. Вземат се предвид
възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за
случая, като нуждите са винаги конкретни. Възможностите на лицето, което
дължи издръжката са основание за даването й и показател за нейния размер.
Те също винаги са обективни и конкретни. Определят се от доходите,
имуществото, квалификацията на задълженото лице. За да бъдат приложени
правилно тези разяснения, следва да се имат предвид условията, при които са
живели децата в семейството. Издръжката трябва да е в такъв размер, че да
способства за правилното и хармонично изграждане на издържания и за
подготовката му за пълноценна изява в обществото. При определяне размера
на издръжката следва да се определи общата сума за издръжка на детето,
която да се разпредели съобразно възможностите на родителите. За размера е
от значение и при кого от родителите детето е предоставено за отглеждане,
като усилията, които се полагат и ангажираносттта на родителя във връзка с
отглеждане на детето следва да се вземат под внимание при определяне на
издръжката, която той дължи.
При определяне на точния размер на дължимата издръжка следва да бъде
отчетено, че според данните на НСИ общият разход на член от домакинство за
4
второто тримесечие на 2024 г. е средно в размер на 2 826,03 лева. След
изключване на групите разходи, които не са необходими за непълнолетно лице
/алкохол, тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни
трансфери към други домакинства, влог и дадени и получени в заем суми/,
размерът на средният разход за тримесечие възлиза в размер на 1 927,91 лева
или месечно по 642,64 лева. Отчитайки, че това са средства за покриване на
базисни потребности, а дете на 7 години има нужда от средства за
образователни, спортни и социални активности, както и от лични средства,
съдът намира, че необходимата месечна издръжка за което и да е дете е в
размер на поне 600 лева месечно.
M. е на 6 години и половина; при нея е констатирана логопедична
диагноза „общо недоразвитие на речта“, което води до извод, че детето следва
да посещава логопед редовно.
В хода на производството е установено, че всеки един от родителите
реализира месечно доход от около 1 000 лева.
Бащата е в трудоспособна възраст и няма данни за заболявания, поради
което и въззивният съд намира, че същият не е възпрепятстван да реализира
по-високи доходи. Също така въззивникът няма алиментни задължения към
други непълнолетни.
С оглед на изложеното и обществено–икономическата обстановка в
страната, както и предвид презумптивното бъдещо увеличение на нуждите с
всяка изминала година, съдът намира за адекватен за нуждите на M. да
определи общ размер на издръжката от 550 лева.
Доколкото майката полага и ще предстои да полага непосредствените
ежедневни грижи за детето, от общия определен размер на издръжката бащата
следва да поеме сумата от 350 лева месечно, която съдът преценява като
напълно съобразена с възможностите му, а майката ще следва да поема
разликата.
Бащата излага, че постановената издръжка не е съобразена за всеки един
от периодите с минималната такава по член 142, алинея 2 от СК. Цитираната
разпоредба определя минималния размер на месечната издръжка, но не
задължава съда да я определи в такъв размер, нито да съобразява всеки един
период при промяна на минималната работна заплата. Издръжката, както беше
отбелязано вече, се определя от нуждите на детето и възможностите на
родителя.
Поради изложеното решението на първата инстанция по иска с правно
основание член 143 от СК следва да бъде потвърдено.
Не се спори между страните, че след раздялата им грижите за детето са
поети основно от ищцата. Твърденията на ответника, че е участвал през този
период в издръжката се доказват за сумата от 100 лева, за която е
доказателство. Тъй като съдът формира вече извод, че бащата следва месечно
да заплаща сумата от 350 лева в полза на детето M., то предявеният иск следва
да бъде отхвърлен за разликата над 409,68 лева до претендирания размер от
509,68 лева.
5
Това налага отмяна на постановеното решение по иска с правно
основание член 149 от СК в тази му част и потвърждаване в останалата.
По разноските
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание член
78, алинея 1 от ГПК следва да бъде постановено въззиваемата страна да
заплати сторените от въззивника разноски пред настоящата инстанция
съразмерно с уважената част от исковете. Въззивницата е претендирала такива
в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение, за което е представила
доказателства. С оглед изложеното на Г. следва да бъде присъдена сумата от
50 лева.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2076 от 05.06.2024 г., постановено по гр.д.№
20233110103645 на Районен съд – Варна, осми състав, в частта, с която е
осъден Г. К. Г. да заплати в полза на детето M. Г. Г. ЕГН ********** чрез
неговата майка и законен представител О. В. П. сумата за разликата над
409,68 лева до 509,68 лева, представляваща издръжка за минало време за
периода от 01.02.2023 г. до 23.03.2023 г., на основание член 149 от СК, и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на О. В. П. ЕГН ********** от *** като майка и
законен представител на детето M. Г. Г. ЕГН ********** с правно основание
член 149 от СК за осъждането на Г. К. Г. ЕГН ********** с адрес в *** за
заплащане в полза на детето издръжка за разликата над 409,68 /четиристотин
и девет 0,68/ лева до 509,68 /петстотин и девет 0,68/ лева за периода от
01.02.2023 г. до 23.03.2023 г ., ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на исковата молба /23.03.2023 г./ до окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част по иска с
правно основание член 149 от СК – за сумата от 409,68 лева -, както и по иска
с правно основание член 143 от СК.
ОСЪЖДА О. В. П. ЕГН ********** от *** да заплати на Г. К. Г. ЕГН
********** с адрес в *** сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща
платено от него адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, на
основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 2,
точка 2 от Гражданския процесуален кодекс.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7