№ 390
гр. гр.Несебър, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело №
20212150101621 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на „В.и.К.” ЕАД, ЕИК ********,
гр.Б., ул.Г.В.В. №* , представлявано от инж. Г.Т., чрез юриконсулт Д. З.
против И. В. Л., гражданка на Р.Ф. родена на **********г., с адрес: гр.Н.,
общ.Н., к.к.С.б., к-с К.*, вх.*, ет.*, ап.***. Ищецът претендира да се признае
за установено, че ответната страна дължи сумата от 98.01лева,
представляваща сбор от главница в размер на 80.40лева и лихва в размер на
17.61лева, за доставена, отведена и пречистена вода за периода 28.04.2018г.
до 12.11.2019г., за което са били издадени фактури в периода 26.11.2018г. до
25.11.2019г. Ищецът сочи, че между него и ответника е било налице валидно
правоотношение с предмет на доставка ВиК услуги. Твърди се, че Л. е клиент
на дружеството и страна по облигационно правоотношение с ищеца, с
предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на апартамент, находящ
се в гр.Н., общ.Н., к.к.С.б., к-с К.*, вх.*, ет.*, ап.***, с идентификатор №
51500.506.685.3.42. Заведена била партида с аб. № 744411. Ищецът счита, че
Л., като собственик на посочения апартамент, се явявал „потребител” на
предоставяните услуги съгласно Наредба № 4/ 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВИК системи.
Съдържанието на облигационните правоотношения между страните се
подчинявало на Общите условия на ВиК оператора, които били публично
известни – публикувани в интернет и одобрени от КЕВР. Измерването на
ползваната от ответника вода ставало посредством водомер, разположен в
жилището на ответника. Отчитането в процесния период ставало посредством
мобилно устройство. За целта се сканирал баркод, който бил поставен до
водомера. Тази дейност се извършвала от инкасатор, отчитащ обекта.
Посочено е, че съществуват няколко записвания за начина на отчитане, в
зависимост от извършените действия от инкасатора или абоната – „видян”,
„служебно отчитане”, „самоотчет”. Наред с това било допустимо за обекти,
имащи характера на ползвани със сезонен характер, ползването на услугата да
1
се отчита само два пъти в годината. Ищецът претендира, че след всяко
отчитане са издавани данъчни фактури, в които били посочени съответните
реквизити. Конкретно за ответника в периода 26.11.2018г. до 25.11.2019г. са
били издадени два броя фактури, които не са били заплатени в срок 30 дни от
издаването на всяка една от тях. Същите възлизали на 80.40лева. Върху
сумите по фактурите ответникът дължал и обезщетение за забавено плащане
в общ размер на 17.61лева за периода 27.12.2018г. до 01.12.2021г. – датата на
подаване на исковата молба, както и законна лихва от датата на подаване на
исковата молба до изплащане на главницата по делото. Иска се постановяване
на решение, с което Л. да бъде осъдена да заплати посочените суми на
дружеството. Претендират се разноски. Представени са писмени
доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК за отговор по исковата молба, ответникът И.
В. Л., гражданка на Р.Ф. родена на **********г., с адрес: гр.Н., общ.Н.,
к.к.С.б., к-с К.*, вх.*, ет.*, ап.***, депозира такъв чрез особения представител
адв. К. К., АК гр. Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Иван Шишман” № 22.
Ответната стана счита иска за допустим, но неоснователен. Особеният
представител възразява, че не се установявала по безспорен начин
консумацията на услугата, за която се иска плащането. Липсвали данни , от
които да се установи бил ли е ответникът в страната в посочения период,
ползвал ли е жилището, за което се отнася претенцията. На следващо място се
сочи, че в една от фактурите била записана сумата от 21.31лева за дължима
главница, а самата фактура била в размер на 73.68лев, което водело до
неяснота на претенцията. Претендира се отхвърляне на иска. Не се сочат
писмени доказателства.
Предявените искове са с материалноправно основание в чл. 79, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. С изрична молба от
юриск. З. искът се поддържа, представят се писмени доказателства и се взема
становище по отговора на исковата молба. Претендират се разноски.
Ответникът, редовно призован, се представлява от адв. К. К., АК гр.
Бургас. Отговорът на исковата молба се поддържа. Моли се за постановяване
на решение, което да бъде съобразено с доказателствата по делото.
Настоящият състав, след като съобрази становищата на страните и
съобразно събраните поделото доказателства прие за установено следното.
От представените по делото писмени доказателства съдът приема за
безспорно установено, че „В.и.К.” ЕАД, ЕИК ********, гр. Бургас и И. В. Л.,
гражданка на Р.Ф. родена на **********г., с адрес: гр.Н., общ.Н., к.к.С.б., к-с
К.*, вх.*, ет.*, ап.*** са се намирали в облигационни взаимоотношения по
предоставяне на ВиК услуги относно водоснабден обект - апартамент,
находящ се в гр.Н., общ.Н., к.к.С.б., к-с К.*, вх.*, ет.*, ап.***, с
идентификатор № 51500.506.685.3.42, с абонатен № 744411. По делото е
представен нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 25,
том VII, рег. № 5115, н. д. № 870/ 20.07.2015г., от който е видно, че И. В. Л. и
Александр Леович Май са станали собственици на посочения недвижим имот.
След закупуване на имота е подадено и заявление за откриване на партида №
3- 6 – 863- 23/ 23.08.2017г. По делото е представено споразумение между
собствениците на имота и дружеството, в което се сочи, че Л. ще има
качеството на потребител по посочената партида. В имота на ответницата е
2
бил поставен един водомер за отчитане на потребената вода. От
представените писмени доказателства се вижда, че за процесния период,
показанията на водомера са отчитани от ищеца, за което е представена
справка – извлечение. От нея се установява, че водомерът е видян от
инкасатора на имота в три от случаите, в един данните са посочени от
клиента, а в един са записани служебни стойности. След отчитане на
показанията на водомера са издадени два броя фактури – фактура №
**********/ 26.11.2018г. за сумата от 73.68лева и фактура № **********/
25.11.2019г. за сумата от 59.09лева. Фактурите са издадени за потребената в
имота вода за периода 28.04.2018г. до 12.11.2019г. Вписаните във фактурите
показания на потребената вода отговарят на записаните в справката –
извлечение. По делото не са представени доказателства посочените суми да
са били заплатени, освен по първата фактура, по която има частично плащане
за 52.37лева.
По делото от събраните писмени доказателства се установи безспорно,
че И. Л. е абонат на дружеството ищец - „В.и.К.” ЕАД, ЕИК ********, гр.
Бургас. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/ 14.09.2004г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползването на водоснабдителните и
канализационните системи, Л. е потребител на ВиК услуги. Това си качество
ответната страна е получила с придобиване правото на собственост върху
имота, а след това е подадено и заявление за откриване на партида № 3- 6 –
863- 23/ 23.08.2017г. Между страните няма сключен изричен писмен договор
за извършваните услуги, като съгласно чл. 8 от Наредба № 4/ 14.09.2004г.
това се извършва по силата на Общите условия на дружеството, които са
одобрени от КЕВР и са публично известни. Съгласно чл. 22 от ОУ,
отчитането на изразходваната вода става чрез поставения в апартамента на
ответницата водомер. Ответната страна ползването на услугата от
ответницата в имота, като се сочат редица съображения. В тази връзка е
получена справка от ОД МВР Бургас за влизанията и излизанията на Л. от
страната. Вижда се, че ответницата е влязла в страната на 11.06.2018г. и е
напуснала на 28.08.2018г., а след това е влязла на 24.06.2019г. и е напуснала
на 20.08.2019г. В тази връзка следва да се отбележи, имотът е със сезонно
ползване, като съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от ОУ отчитането е ставало два пъти
годишно през 2018г., веднъж през 2019г., 2020г. и 2021г. Няма и данни
ответникът да е уведомил ищеца за повреда на СТИ , довела до неправилна
работа на същото. Съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4/ 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползването на
водоснабдителните и канализационните системи, доставката, монтажът,
проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са
задължение на потребителите. На основание чл. 34а от Наредба № 4/
14.09.2004г., периодичните проверки на СТИ се извършват през десет години,
а съгласно ал. 4 операторите са длъжни да осигуряват комплексна услуга за
сметка на потребителите, която включва демонтаж на индивидуалните
водомери, периодична проверка от БИМ, монтаж и пломбиране. Не са
представени доказателства за направени искания от страна на Л. и
извършване на подобна проверка. Т.е. не може да се заключи, че са налице
данни за неправилно отчитане на ползваната услуга. В отношенията между
ищеца и ответника е безпредметно да се изследва дали лично Л. е ползвала
услугите предоставени от дружеството, като този въпрос няма отношение към
дължимостта на исковата сума, доколкото е установено, че Л. е абонат на
«В.и.К.» ЕАД гр. Бургас. Всяка друга консумация – от трети лица,
3
неправомерно ползвали дома й лица, авария след СТИ , не освобождават Л. от
задължението й да заплати отчетеното количество вода и другите услуги,
съгласно цените на оператора. След отчитане на потребената вода, в
изпълнение на задълженията си , дружеството е издало посочените по- горе
фактури за ползваните услуги– чл. 33, ал. 1 от ОУ. За Л. е било налице
задължение съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ да заплати в 30 – дневен срок
задължението си, което е в размер на общо на 80.40лева. В приетите ОУ няма
условие дружеството да уведомява абоната за наличието на задължения, а
следва да се съобрази нормата на чл. 33 от посочените. В първата алинея е
указани, че операторът издава ежемесечни фактури при наличие на
консумация и/ или служебно начислени количества. Т.е. както е в случая,
ответникът е следвало да знае, че след отчитане на потребената вода в месеца
на записване на данните ще се издаде фактура. В чл. 33, ал. 2 от ОУ е
посочено, че заплащането на фактурираната вода става в 30 – дневен срок от
датата на фактуриране. По делото няма данни ответната страна да е
изпълнила задълженията си към дружеството, освен посоченото частично
плащане по първата фактура в размер на 52.37лева. Съгласно чл. 44 от ОУ,
поради неплащане в срок се дължи и законната лихва за забава , съгласно чл.
86, ал. 1 от ЗЗД. Начислена е сумата от 17.61лева, дължима за периода
27.12.2018г. до 01.12.2021г. – датата на предявяване на исковата молба.
Дължи се и законната лихва върху главниците от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите. При така
изложените доказателства, настоящият състав намира иска за доказан и
следва претенцията да бъде изцяло уважена.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовата страна се следват
деловодните разноски за настоящото производство, възлизащи на 100.00лева
за заплатената държавна такса, сумата от 160.00лева за особен представител и
100.00лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. В. Л., БУЛСТАТ:*********, гражданка на Р.Ф. родена на
**********г., с адрес: гр.Н., общ.Н., к.к.С.б., к-с К.*, вх.*, ет.*, ап.***, на
основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на „В.и.К.” ЕАД,
ЕИК ********, гр.Б., ул.Г.В.В. №*, сумата 80.40лева /осемдесет лева и
четиридесет стотинки/, представляваща стойността на доставена, отведена и
пречистена вода за периода 28.04.2018г. до 12.11.2019г., по издадени фактури
за периода 26.11.2018г. до 25.11.2019г., сумата от 17.61лева /седемнадесет
лева и шестдесет и една стотинки /, представляваща обезщетение за забавено
плащане върху главниците за периода 27.12.2018г. до 01.12.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата от 01.12.2021г. – датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА И. В. Л., БУЛСТАТ:*********, гражданка на Р.Ф. родена на
**********г., с адрес: гр.Н., общ.Н., к.к.С.б., к-с К.*, вх.*, ет.*, ап.***, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на „В.и.К.” ЕАД, ЕИК ********,
4
гр.Б., ул.Г.В.В. №*, сумата от общо 360.00лева /триста и шестдесет лева/
представляваща деловодни разноски – 100.00лева за заплатената държавна
такса, сумата от 160.00лева за заплатеното възнаграждение за особен
представител и сумата от 100.00лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5