Решение по дело №112/2019 на Административен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ   № 114

гр.Силистра, 18.11.2019 година

 

В       И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

Административният съд гр.Силистра, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Славова

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: Павлина Георгиева-Железова

                                                                                                         Елена Чернева

при секретаря Антония Стоянова и с участието на прокурор при ОП гр.Си­листра С.Г., като разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД № 112 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        С Решение № 259/30.07.2019 г., постановено по АНД № 424/19 г., Силистренският районен съд е отменил Наказателно постановление №39-0000049/09.05.2019 г., из­дадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Силистра, с ко­ето на И.Т.Д. ***, са наложени две  админи­стративни наказания по вид „глоба“, в размер от по 500 лева, на основание чл.93 ал.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, за нарушение на чл.18 т.1 и на чл.18 т.4 от Наредба № Н-8/27.06.08 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка /Обн.ДВ,бр.63/08 г., посл.изм.ДВ,бр.98/2017 г./

         Производството е образувано по касационна жалба на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр.Силистра, подадена от неговия началник, с искане да бъде отменено обжалваното решение на СРС и, след произнасяне по съществото на спора от настоящата инстанция, да бъде потвърдено първоначално оспореното НП. Възразява се срещу извода, формиран от въззивния съд, на базата на установените факти в производството пред него, което сочи на довод за необоснованост. Маркирано е и оплакване, че не били обсъдени доказателствата по делото без да е конкретизирано кои от тях и до какво е довело това.

        Ответникът по касация - И.Т.Д. ***, лично и чрез представител по пълномощие адв.Х.Х. ***, оспорва жалбата. Излага съображения в подкрепа на решаващите изводи на въззивната инстанция и настоява да бъде оставено в сила атакуваното съдебно решение.

        Представителят на Окръжна прокуратура гр.Силистра счита, че обжалваното решение е съответно на закона и установените факти по делото. Дава заключение за неговото потвърждаване.

        Производството е по реда на Глава XII /чл.208 u сл./ АПК, вр.с чл.63 ал. ЗАНН.

          Силистренският административен съд, след обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното: Касационни основания, които да са съответни на регулацията от чл.348 НПК, във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН, практически няма заявени. Необосноваността не може да бъде касационен довод с оглед контролно-отменителния характер на настоящото производство и изричния нормативен регламент, вкл. забраната от чл.220 АПК за нови фактически установявания. Ето защо настоящият касационен контрол следва да се извърши съобразно чл.218 ал.2 от АПК.

Констатираната, при извършена проверка на 03.04.2019 г. по път IІ-71 Силистра-Добрич при отклонението за с. Каменци в 10.10 часа, простъпка, поставила в ход административнонаказателната процедура с АУАН № 247812 /чл.36 ЗАНН/ е описана по следния начин: водачът извършва превоз на товари /битова химия/, за собствена сметка, по маршрут от гр.Добрич до гр.Силистра, като към момента на проверката е без трудов договор за назначение на работа и без заповед на лицето, за чиято сметка се извършва превозът. Посочени са подробно и останалите релевантни факти за административното нарушение, а именно: че ответникът като водач на товарен автомобил, марка „Ивеко 60Ц 15“, с рег.№ ., собственост на „Л-С КОМЕРС“ ООД гр.Плевен, с поставен надпис - „Превоз за собствена сметка“, е бил спрян за проверка на отклонението за с. Каменци, на км.30+546м. и не е могъл да представи процесната заповед и трудов договор, а при връчване на АУАН на място, саморъчно е записал „не“ в графата за възражения, след което се е подписал за „нарушител“. На следващия ден /04.04.19 г./, в срока от чл.44 ал.1 ЗАНН, ответникът по касация с писмена молба /л.10/ е представил заповед, без дата и основание /л.11/ и Трудов договор № 4094/20.12.16 г., ведно с Допълнително споразумение към него № 987/01.04.17г., свидетелстващи, че водачът е назначен и изпълнява длъжност при „Л-С КОМЕРС“ ООД първоначално като „общ работник“ в офис на фирмата в гр.Д., а от 01.04.2017 г.- „началник склад“ на същото работно място, т.е. никога не е изпълнявал длъжност „шофьор“. Независимо от всичко, органът касатор възприемайки табелата „Превоз за собствена сметка“ и представената от ответника Стокова разписка № **********/26.03.19 г., макар и неподписана и с неясен издател, приел че са осъществени възведените нарушения на чл.18 т.1 и т.4 от Наредба № Н-8/2008 г., санкционирайки ги по чл.93 ал.2 ЗАвтП.

Единственото съдържателно оплакване, което не може да се приеме за касационен довод, тъй като засяга фактите и тяхната оценка /т.е. обосноваността на съдебния акт/, а прилагането на материалния закон настоящата инстанция проверява въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение /арг.чл.220 АПК/ е,  че „[…]твърдението на уважаемия съд, който стига до извода, че превозът се извършва срещу заплащане[…]“ Макар и настоящият състав да не дължи произнасяне по довод за необоснованост, предвид изричния регламент от чл.348 ал.1 т.1-т.3 НПК, намира за нужно да обърне внимание, че съдът няма и не може да има „твърдения“. В неговата правораздавателна дейност има преценка на доказателства и изводи - фактически и правни. Правнозначимият извод за настоящия спор, който е фактически и няма способ за неговата ревизия при липсата на касационен довод за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, вкл. на етапа на преценка на доказателствата по делото е, че превозът не е за собствена сметка, а е срещу заплащане, което ирелевира изцяло приложението на Наредба № Н-8/27.06.2008 г. Изводът за обратното, изведен от АНО касатор е базиран изцяло на негодно писмено доказателство, което няма характера на документ, най-малкото защото липсва подпис на неговия автор. Въпросната Стокова разписка на л.9 от делото на СРС, представлява разпечатка на генерирани данни от компютърна програма и не е в състояние да удостовери нищо. Последното, преценено ведно с установеното обстоятелство по делото, че ответникът по касация не изпълнява длъжност „шофьор“ при „Л-С КОМЕРС“ ООД гр.Плевен, Офис Д., сочи на основателност на възраженията на последния, че превозът е част от деловата дейност на дружеството и не е бил оформян „за собствена сметка“ съгласно дефинициите от чл.9 Наредба № Н-8/08 г. и §1 т.4 б.“а“ от ДР ЗАвтП. Представената впоследствие Заповед /л.11/ е без дата, изходящ номер или друга идентификация, което навежда, че е съставена за целите на настоящото производство с оглед дадените „указания“ на водача на МПС от контролните органи в хода на проверката /Вж.показания на св.Б.Р. в с.з. 04.07.19 г. на СРС/. Тежестта на доказване на главните факти в административнонаказателното производство се носи от обвинителната власт и при липса на каквито и да е други доказателства за изведените от АНО изводи, законосъобразно съдът е приел, че  липсва нарушение на релевираните нормативни текстове.

         Правилно въззивната инстанция е  преценила и липсата на каквито и да е констаации в административнонаказателното производство по отношение на товароносимостта, респ. максимално допустимата маса на процесното превозно средство, което обосновава извод за несъставомерност на деянието, на друго самостоятелно основание, съгласно изключението от чл.12б  ал.1 изр.“посл.“ т.2 ЗАвтП. Обобщавайки всичко изложено съдът е заключил, че при изначалната липса на факти, относими към обективната съставомерност на деянието, е недопустимо в съдебната фаза тепърва да се установява има или няма административно нарушение, който извод се споделя от настоящата инстанция.

          С оглед на гореизложеното, настоящият състав приема, че оспореното съдебно решение е постановено при вярно установяване на относимите към предмета на доказване факти и след правилна преценка за приложението на материалния закон. Като е отменил оспореното пред него НП, съдът е постановил законосъобразен акт, воден от което и на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК, вр.с чл.63 ал.1 ЗАНН, Административният съд гр.Силистра

Р Е Ш И :

 

           ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 259/30.07.2019 г., постановено по АНД № 424/ 2019 г. по описа на Силистренския районен съд.

Решението е окончателно.

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                      2.