Р Е Ш Е Н И
Е № 343
гр. Пловдив, 30.01.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, ХI граждански състав, в публично
заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 5794 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран
с искова молба от „Агенция за контрол за просрочени задължения” ЕАД – гр.
София, срещу С.Н.Н. ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 99 ЗЗД,
чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, чл.92 ЗЗД за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
499,33 лв. - главница, дължима по
договор за кредит „Бяла карта” № ****/ 22.06.2016 г., сключен между „Аксес
Файнанс“ ООД и ответника, вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата
на Приложение № 1 от 13.07.2017 г. към Рамков договор за прехвърляне на
задължения (цесия) от 11.11.2016 г.; сумата от 35,66 лв. – договорна лихва за периода от 09.07.2016 г. до 06.12.2016
г., сумата от 99,86 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение; сумата от 197,50 лв. –
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 07.09.2017
г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 8708/11.09.2017
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14148/2017
г. на ПРС, ХI гр. състав.
В исковата молба
ищецът твърди, че между „Аксес Файнанс” ООД, в качеството на заемател, и
ответника, в качеството на заемополучател, бил сключен договор за кредит „Бяла
карта” № ****/ 22.06.2016 г., при общи условия, с които ответникът се бил
запознал и бил приел. Посочва, че с подписването на договора заемодателят
предоставил на заемателя револвиращ кредит в максимален размер от 500 лв., под
формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез международна
кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa. Ищецът посочва, че на
кредитополучателя при подписване на договора бил предоставен платежен
инструмент – кредитна карта, ведно със запечатан плик, съдържащ кода за
използване на картата. Твърди, че ответникът усвоила сума в общ размер от 500
лв., като дължима останалата главницата от 499,33 лв. Върху усвоения размер от
кредита била начислена и договорна лихва в размер от 35,66 лв. за периода от 09.07.2016
г. – датата на първата транзакция по кредитната карта, до 06.12.2016 г. –
датата на настъпване на предсрочната изискуемост. Страните по договора за
кредит били уговорили и клауза за неустойка при неизпълнение на договорно
задължение, а именно – непредставяне на обезпечение чрез поръчителство в срок
от 3 дни след падежа, която била в размер на 99,86 лв. Поддържа, че било
уговорено и заплащането от страна на кредитополучателя, при забава за плащане,
задължение в размер на 2,50 лв. на ден за всеки ден до заплащане на сумата,
както и такса в размер на 120 лв. – разходи на кредитора за дейността на
служител, който осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране
на задължението на кредитора. Посочва, че размерът на описаните такси бил 197,50
лв., като поддържа, че те нямали характер на неустойка. Сочи, че ответникът не
изпълнявал в срок задълженията си по договора. Ищецът твърди, че на 11.11.2016
г. бил сключен рамков договор за продажба на вземания (цесия) и Приложение № 1
от 13.07.2017 г. между „Аксес Файнанс” ООД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, по силата на което били прехвърлени вземанията по процесния
договор в полза на ищеца. Посочва, че за процесните суми била издадена Заповед
№ 8708/11.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 14148/2017 г. на ПРС, ХI гр. с-в., която била връчена
на длъжника на основание чл.47, ал.5 ГПК, с оглед на което обосновава правния
си интерес от предявяване на настоящите установителни искове. Моли за
уважаването им и за присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.
131 ГПК, е депозиран писмен отговор от ответника, чрез назначения особен
представител, със становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва
размера на претендираните суми, както и материалноправната легитимация на ищеца,
тъй като не бил настъпил прехвърлителния ефект на цесията. Твърди, че длъжникът
не бил уведомен за сключения договор за цесия. Възразява да е настъпила
твърдяната предсрочна изискуемост, тъй като длъжникът не бил уведомен за това,
нито преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, нито в хода на процеса. Възразява на ответника да е предоставена
„бяла карта“. Прави възражение за прекомерност на претендираната неустойка за
неизпълнение на договорно задължение. Счита, че не се дължала и неустойка, и лихва
за забава, тъй като било налице съпричиняване. Кредитодателят „Аксес Файнанс“
ООД не изпълнил задължението си за проверка на кредитоспособността на
кредитополучателя. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски.
С определение №
3610 от 29.03.2019 г. съдът е прекратил частично производството по делото на
основание чл.232 ГПК в частта му по отношение на предявения иск за признаване
за установена дължимостта на сумата от 33,58 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 06.12.2016 г. до 31.08.2017 г. Затова предмет на
разглеждане в настоящото производство са заявените искови претенции, описани
по-горе.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По
допустимостта и предмета на производството:
От
приетото за послужване ч.гр.д. № 14148 по описа за 2017 г. на ПРС, ХI гр.с., се
установява, че ищецът се е снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми по чл.410 ГПК № 8708/11.09.2017
г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и
на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК с разпореждане от 19.02.2018 г. съдът е
указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си в
едномесечен срок от уведомяването. В законовия срок са предявени настоящите
искове. Претенциите, предмет на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14148 по описа за 2017 г. на ПРС, ХI гр.с., и
предмет на настоящата искова молба са напълно идентични, поради което и
производството по установителните искове е допустимо.
По легитимацията на ищеца:
Въпросът
за материалната легитимацията на ищеца е общ по отношение на всички обективно
кумулативно съединени установителни искове, поради което следва да бъде
изследван преди разглеждане на предпоставките за основателността на всеки един
от тях.
Ищецът
извлича правото си да претендира процесните суми от факта, че е придобил
вземането по договор за кредит „Бяла карта“ № ****/
22.06.2016 г., по силата на приложение № 1 от 13.07.2017 г. към договор за цесия от 11.11.2016 г., включен
между „Аксес Файнанс“ ООД и ищцовото дружество.
Към
исковата молба са представени заверени от страната копия от процесния договор
за кредит, от рамковия договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от
11.11.2016 г., както и от приложение № 1 от 13.07.2017 г. По искане на
ответната страна, заявено в писмения отговор (депозиран в преклузивния срок по
чл.131, ал.1 ГПК), съдът с протоколно определение от 13.05.2019 г. е задължил
ищцовата страна на основание чл.183 ГПК в едноседмичен срок от уведомяването да
представи оригиналите на всички приложени към исковата молба книжа, включително
и описаните по-горе документи. На страната е указано, че при непредставяне на
оригиналите от документите, представените в препис книжа ще се изключват от
доказателствата по делото. Съдът е разпоредил изпращането на нарочно съобщение
до ищеца във връзка с дадените указания по чл.183 ГПК, което е получено от
дружеството на дата 21.05.2019 г. (л. 117 от делото). В предоставения от съда
едноседмичен срок страната не е представила исканите оригинали от документи.
Въпреки процесуалната пасивност на ищеца, съдът повторно с протоколно
определение от 08.07.2019 г. е дал указания на страната да представи
оригиналите от книжата. Определението е връчено на ищеца на дата 18.07.2019 г.
(л.127 от делото). След дадената повторна възможност на ищеца, той не е
изпълнил указанията на съда, поради което с протоколно определение от
02.10.2019 г. съдът на основание чл.183, изр.2 ГПК е изключил от материалите по
делото, приложените към исковата молба писмени доказателства от лист 6 до лист
31 от делото.
Съдебната
практика по приложението на цитираната законова норма последователно приема
следното: Разпоредбата на чл.183 ГПК позволява на страната да представи заверен
препис на документа, на който се позовава. Това облекчение обаче отпада, ако
насрещната страна поиска да види оригинала и в такъв случай страната, заверила
преписа, трябва да представи този оригинал или официално заверен препис от
него. Задължението важи и за хипотезата, при която оригиналът се намира у трето
лице. Ако това задължение не се изпълни, преписът трябва да бъде изключен от
доказателствата по делото, без да е налице изрично искане от страната за това
процесуално действие на съда, тъй като не се установява, че такъв документ
въобще съществува. Ето защо съдът не може да основе изводите си на преписа,
който не е годно доказателствено средство. В този смисъл – решение № 189 от
25.09.2018 г., постановено по гр.д. № 890 по описа за 2018 г. на ВКС, IV г.о., както и цитираните в него решение № 81 от
08.07.2014 г. по гр.д. 5665 по описа за 2013 г. на ВКС, III г.о., решение № 174 от 07.10.2013 г. по гр.д. 1992 по
описа за 2013 г. на ВКС, II г.о., решение
№ 239 от 16.07.2013 г. по гр.д. 1050/2012 г. на ВКС, IV г.о, решение № 95 от 07.05.2013 г. по гр.д. № 662 от
2012 г. на ВКС, II г.о., решение № 231 от
08.08.2012 г. по т.д. № 325/2010 г. на ВКС, II т.о., решение № 133/ 05.11.2010 г. по т.д. № 73/2010
г. на ВКС, I т.о. и много други.
След
приложението на законовата санкция, ищцовото дружество не ангажира
доказателства, с които да установи както материалноправната си легитимация (че
е придобил процесното вземането по силата на договор за цесия), така и наличието
на сключен договор за кредит с цедента. Поради това предявените обективно
кумулативно съединени установителни искове подлежат на отхвърляне, без да се
разглеждат останалите материалноправни предпоставки за това.
По отношение на разноските:
При
този изход на спора право на разноски има ответникът, но доколкото не доказа да
е сторил такива, то те не следва да се присъждат.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„Агенция за
контрол за просрочени задължения” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.3 срещу С.Н.Н., ЕГН: **********,
адрес: ***, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал.
1 и ал.2 ЗЗД, чл.92 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 499,33 лв. - главница, дължима по договор за кредит „Бяла карта” № ****/
22.06.2016 г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и ответника, вземанията по
който са прехвърлени на ищеца по силата на Приложение № 1 от 13.07.2017 г. към
Рамков договор за прехвърляне на задължения (цесия) от 11.11.2016 г.; сумата от
35,66 лв. – договорна лихва за
периода от 09.07.2016 г. до 06.12.2016 г., сумата от 99,86 лв. – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение; сумата от 197,50 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение, ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда – 07.09.2017 г. до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена Заповед № 8708/11.09.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14148/2017 г. на ПРС, ХI гр. състав.
Решението може да бъде обжалвано от страните в
двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Весела Кърпачева
Вярно с оригинала!
РЦ