Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 01.10.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на тринадесети септември две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор В. Радева, командирована от
Окръжна прокуратура – гр.Варна в Окръжна прокуратура-гр.Шумен със Заповед №
РД-07-697/06.08.2021г. на главния прокурор, като разгледа докладваното от административния
съдия Сн. Чолакова КАНД № 181 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Р.Е.Я. ***, депозирана чрез адвокат М. Д.
от Адвокатска колегия – гр.Шумен, срещу Решение № 260045/26.04.2021г. на
Районен съд – гр.Велики Преслав, постановено по АНД № 365/2020г. по описа на
съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление №
20-0323-000435/02.07.2020г., издадено от началника на РУ - гр. В. Преслав при
ОД на МВР – гр.Шумен в частта му, с която
на Р.Е.Я. за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3,
предл. 1-во от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/
месеца.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че АУАН е
изготвен в нарушение на изискванията на ЗАНН. Твърди също, че е налице
противоречие между съдържанието на акта и на издаденото впоследствие НП. Сочи,
че не е извършил виновно вмененото му нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
както и че липсват доказателства да е управлявал превозното средство на инкриминираната
дата. С оглед на това отправя претенция за отмяна на съдебния акт и на наказателното
постановление в тази му част. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател се явява лично и с адвокат М.Д.от ШАК, който поддържа жалбата по
изложените в нея подробни съображения.
Ответната страна, ОД на
МВР – гр.Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И.С.,
която аргументира становище за неоснователност на оспорването.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 07.04.2020г. около 19.40 часа в
гр. Върбица, област Шумен по ул. „Септемврийско въстание“ до дом №1 в посока с.
Менгишево към центъра на града, касаторът управлявал лек автомобил л.а. „***“ с
рег. № ***, собственост на Е.Х.М..
На посочената датата и място
полицейските служители С.Х.и Т.Й.при РУ – гр.Велики Преслав, ПУ – гр.Върбица
видели автомобила и то управляван от жалбоподателя при движението му на
посоченото място, който извършил нарушения по ЗДвП, като пресякъл неправилно
пътната маркировка М1, преминал от ляво на острова за безопасност и навлязъл в
района на бензиностанция „Роу - Бак“ в гр. Върбица. За установеното
полицейските служители изготвили докладна записка да Началника на РУ – гр.Велики
Преслав. При проверката, освен собствеността на автомобила и самоличността на
водача, било установено, че на 24.07.2019г. служебно била прекратена
регистрацията на автомобила поради липса на действаща застраховка „Гражданска
отговорност“, на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Освен това, водачът на
автомобила го управлявал със СУМПС с изтекъл срок за валидност и без МПС да е
представено за технически преглед.
За установеното, въз основа на
официални документи, изготвени в хода на проверката, свидетелят М.В.съставил срещу
касационния жалбоподател АУАН за нарушения по чл. 150а, ал.1, чл. 27, т. 2, чл.
6, т. 1, чл. 140, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. След постановяване на отказ
за образуване на досъдебно производство от РП – гр.В. Преслав с постановление
от 26.06.2020г. и въз основа на акта, било издадено и обжалваното НП, с което
на Р.Я. за установеното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175,
ал. 3, предложение първо от ЗДвП от същия закон били наложени административни
наказания „глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за 6 месеца.
При така установената фактическа
обстановка районният съд е приел, че при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а АУАН и НП са
издадени от компетентни органи по смисъла на чл. 189 от ЗДвП. Съдебният състав е
формирал и решаващият си извод относно безспорната установеност на вмененото на
водача нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което потвърдил НП в
атакуваната му част.
Настоящият състав намира, че въз
основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е
направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от
касационната инстанция. Правните доводи кореспондират с доказателствения
материал, като решението е постановено при обсъждане на релевантните за това
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Фактите по делото са възведени
въз основа на надлежно събрани по реда на НПК писмени и гласни доказателства,
които правилно са преценени от решаващия съд. С изрично волеизявление в съдебно
заседание процесуалният представител на касатора е оставил на преценката на
съда необходимостта от разпит на служителите, посочени в докладната записка –
съдът е приел, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което техен
разпит не е провеждан и доколкото са събрани доказателствата, необходими за
разкриване на обективната истина, не може да се приеме, че е допуснато
съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на страните.
Касационната инстанция се
солидаризира и със становището на районния съд относно липсата на допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство. На първо място се установява, че актът и НП са изготвени от
надлежно оправомощени лица, и разполагат с необходимото законово съдържание, с
което напълно са удовлетворени изискванията на ЗАНН относно наличие на
съответните нормативни реквизити. Налице е и идентичност между фактическите и
правни констатации на актосъставителя и на издателя на НП, като твърденията за
нищожност на правораздавателния акт не намират законова опора и не могат да
бъдат споделени.
Съдебният състав намира също, че
релевираното административно нарушение е извършено виновно от касационния
жалбоподател и правилно е квалифицирано като нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1
от ЗДвП. Налице са обективните и субективни признаци на нарушението – Р.Я. е
водач на автомобил със служебно прекратена регистрация, съответно на МПС, което
не е регистрирано по надлежния ред. Последното обстоятелство е безспорно
доказано от приложеното по делото извлечение от автоматизираната информационна
система на КАТ. По делото е установено, че регистрацията на процесния автомобил
е прекратена служебно поради липса на действаща застраховка „Гражданска
отговорност“, на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, на 24.07.2019г.,
възстановена впоследствие на 23.04.2020г.
Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП,
служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е
получено уведомление от Гаранционния фонд по
чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Цитираната норма от КЗ
сочи, че компетентните органи по чл. 547, ал. 1 от КЗ предприемат мерки за
спиране от движение на моторните превозни средства и/или за налагане на
съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна
застраховка. Когато в срока по ал. 10 от КЗ не са били предоставени
доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1,
т. 1 да прекрати регистрацията на моторното превозно средство, което е било
направено в настоящия казус. Узнаването за прекратяването на регистрацията на
моторното превозно средство от собственика му не представлява елемент от
фактическия състав по прекратяването на регистрацията на същото. Собственикът
на МПС е носител на задължението за сключване на договор за гражданска
застраховка, поради което е длъжен да познава законовите последици, явяващи се
резултат от неизпълнението на това му задължение. Обстоятелството дали е
изпълнено задължението за уведомяване на собственика на автомобила за служебно
прекратената регистрация се явява ирелевантно, още повече, че в
административнонаказателното производство по оспорване на наказателното
постановление е недопустимо упражняването на косвен съдебен контрол за
законосъобразността на служебно прекратената регистрацията на пътно превозно
средство.
Този извод на съда не се разколебава
от факта, че водачът и собственикът на превозното средство са различни лица. В
попълненото сведение Р.Я. собственоръчно е отразил, че се намира в роднински
връзки със собственика на автомобила. Сведението, в частта му, в която касаторът
сочи, че не е управлявал превозното средство, тъй като то се е намирало в
сервиз за ремонт, не се цени с доверие, доколкото приложените писмени и гласни
доказателства, в това число показанията на съпругата на Р.Я., опровергават това
твърдение и с категоричност се установява, че на процесната дата водач на лекия
автомобил е бил именно последният.
Резонно се поставя въпроса относно
субективния елемент на нарушението. Съгласно правната теория, вината има две
основни форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми –
небрежност и самонадеяност, като при първата форма, деецът не е съзнавал и не е
предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл
да го предвиди. По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не
се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е
предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо
деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, водачът следва да носи
административно наказателната отговорност по чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП. Именно
под формата на непредпазливост касаторът е допуснал коментираното нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Това е така, защото всеки правоспособен водач на МПС,
преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено
ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши
това, в т. ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред,
преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ и т. н. В настоящия случай, незнанието на
факта, че управляваният от касатора автомобил е със служебно прекратена
регистрация, се дължи на проявена от него непредпазливост под формата на
небрежност. Поради това закономерно наказващият орган е ангажирал отговорността
му на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП. До извод относно
законосъобразността на наложената санкция е достигнал и районният съд.
По гореизложените съображения
настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в
унисон с материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила,
поради което не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната
му. Въз основа на изложеното касационната жалба се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно решение като законосъобразно и правилно
следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260045/26.04.2021г.
на Районен съд – град Велики Преслав, постановено по АНД № 365/2020г. по описа
на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 01.10.2021 г.