РЕШЕНИЕ
гр.София,13.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на шести юли през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл.с.МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело №8395 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 08.12.2018 г. по
гр.д. № 21479/16 г., СРС, ГО, 142 с-в ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД ЕИК: ********да заплати на В.М.Я., ЕГН: ********** на основание
чл. 55 ал.1 предл.1 от ЗЗД сумата в размер на 10 133, 63 лева - недължимо
платена сума вследствие на превалутиране на анюитетни вноски по Договор за
потребителски кредит от 03.06.2008 г., сключен с „Ю.Б.“ АД ЕИК: ********и В.М.Я.,
ЕГН: **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на завеждане на предявяване на исковата молба - 19.04.2016 г. до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД ЕИК: ********да заплати на В.М.Я., ЕГН: ********** на основание
чл.78 ал.1 ГПК сумата 1805.35 лв.разноски.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника . Във въззивната жалба се сочи, че решението е недопустимо,неправилно и незаконосъобразно.Съдът неправилно приел,че процесните
договорни клаузи не са индидивидуално уговорени ;неправилно е решението на съда
по отношение превалутирането по кредита
и приложимите валутни курсове ;не е отчетено,че нито един участник на
финансовите,борсови,банкови и други пазари би могъл да влияе върху валутните
курсове ;неправилно е прието,че банката може да се облагодетелства от разликата
във валутните курсове ;неравноправността на договорните клаузи следва да се
преценява към момента на сключването на договора ;не е установено значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по кредитното правоотношение ;неправилно е
прието,че приложение може да намери общата петгодишна давност ,а не
тригодишната ;в каквато валута е от пуснат кредита в такава следва да се
погасява.
Иска се от настоящата инстанция да отмени
решението и вместо това да постанови друго, с което да се отхвърли иска. С въззивната жалба се
претендират разноски.
От въззиваемата страна е постъпил отговор,с който същата се оспорва.Претендират
се разноски.
Съдът, след като обсъди по
реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима,
а разгледана по същество -неоснователна, поради следното:
Фактическите
и правни констатации
на СРС са правилни и съдът препраща към тях на основание чл.272 ГПК.
Процесиите клаузи на
чл. 6, ал. 2 и чл. 22 от договора за кредит предвиждат погасяване на кредита в
швейцарски франкове и възлагат върху потребителя целия валутен риск и
неблагоприятните последици от промените в курсовата стойност на швейцарския
франк спрямо лева.
Съдът е извършил правилна преценка
за неравноправност на процесните клаузи, като е съобразил задължителната
практика на Съда на ЕС - Решение
по дело С-186/16 и Определение по дело С-119/17, в които са
формулирани критериите, по които националните съдилища следва да извършват
преценка за неравноправност на клаузи от договор за банков кредит, които
предвиждат потребителят да погасява кредит в швейцарски франкове, и които са
достатъчни за ръководство на българските съдилища при разглеждане на спорове
като настоящия (така Определение № 374 от 10.07.2018 г. по т. д. № 60402/2016 г. на ВКС.
I ГО). Преценката
за неравноправност на процесните клаузи и крайните изводи на първоинстанционния
съд са и в съответствие с формираната по-късно практика на ВКС относно типовия договор за кредит на “Ю.Б.” АД.
В Решение № 295 от 22.02.2019 г. по т. д. № 3539/2015 г. на ВКС. II ТО;
Решение № 294 от 27.03.2019 г. по т. д.№ 1599/2017 г. на ВКС, II ТО; Решение № 384 от
29.03.2019 г. по т. д. № 2520/2016 г. на ВКС, II ТО е разгледано оспореното в
настоящото производство условие и е даден отговор на въпроса, по който е
допуснато касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, че „Неравноправна е
неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута,
последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя
и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може
да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер
бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във
вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на
страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики
приложение не намират изключенията на чл.144, ал.З ЗЗП.ВКС е извършил
подробна преценка за неравноправност на идентични с процесните договорни клаузи
и ги е прогласил за неравноправни.
Недоказано е твърдението на банката за индивидуално уговаряне на процесните
клаузи. Чл. 146, ал. 4 ЗЗП изрично възлага върху търговеца доказателствената
тежест на твърдяно от него индивидуално договаряне на оспорените клаузи.Обратно
на твърденията на въззивника, не доказват наличието на индивидуално уговорени
клаузи подписването на самия договор, нито други документи, изготвени от
банката след сключването на договора. В тази връзка е правилен и изводът на
съда, че подписването на договор за
банков кредит от потребителя не освобождава банката от задължение да докаже, че
оспорените от потребителя като неравноправни договорни клаузи са били предмет
на индивидуално договаряне (в този смисъл Определение № 561 от 9.08.2018
г. на ВКС по к. т. д. № 735/2018 г.).
Посочването в договора на определен вид валута
на кредита, без да е посочен размерът на кредита в тази валута, не може да бъде валидна уговорка, а още
по-малко - ясна и разбираема клауза. В този смисъл е и тълкуването на Съда на
ЕС в т. 38, т. 41, т. 47, изр. второ, т. 55, изр. първо и 1) диспозитив от
Решение по дело С-186/16.
Видно от чл. 1, ал. 2, чл. 2,
ал. 3 и чл. 6, ал. 2 от договора за кредит, както при служебното превалутиране
на кредита от лева в швейцарски франкове и обратно в лева, така и при
превалутирането на месечните вноски от лева в швейцарски франкове, банката
прилага свои търговски курсове към съоветната дата. В договора не е предвидено търговските курсове на
банката да са поставени в зависимост от обективни индекси извън
нейния контрол, като размерът на кредита в швейцарски франкове е определен
едностранно от банката. Съдът правилно е кредитирал експертното заключение по
делото и е приел, че няма
изискване търговския курс на банката за швейцарски франк да се съобразява с
официалния курс на БНБ. Посочено е, че банката свободно може да го определя, в
зависимост от субективната си преценка и търговския интерес към съответния
момент.Ето защо са ирелевантни доводите на въззивника, че никоя
от страните не можела да влияе върху котировките на валутните пазари, тъй като
договорът не предвижда прилаганите от банката курсове да са обвързани с пазарни
котировки.
Неоснователни са
доводите на въззивника, че с допълнителни споразумения, сключени в периода от
2009 г. до 2014 г., и с конклудентни действия по изпълнение на договора
потребителят бил признал и бил потвърдил, че задължението му е в швейцарски
франкове. Неравноправността на клаузите се преценява към момента на сключване
на договора и с последващо споразумение,
сключено въз основа на нищожни клаузи от първоначалния договор за кредит, не
може да бъде “потвърдено” изначално несъществуващо задължение (така
Решение № 146 от 01.11.2017 г. по т. д. №
2615/2016 г. на ВКС, I ТО; Решение № 65 от 06.07.2018 г. по т. д. № 39/2017 г. на
ВКС, I ТО). Тези документи не доказват, че на потребителя е предоставена информация
за размера на кредита в швейцарски франкове преди или при сключване на
договора, нито че с договора е уговорен такъв. Съгласно постоянната практика на
Съда на ЕС - т. 48 от Решение по дело С-186/16 и Решения по дела С-92/11,
С-226/12, С-154/15, С-307/15, С-308/15, за потребителя от основно значение е
информацията преди сключването на
договора за договорните условия и за последиците от това
сключване. Именно въз основа на тази информация той взема решение дали желае да
се обвърже с условията, изготвени предварително от продавача или доставчика.
Сумата на кредита е усвоена в лева, тъй като ищцата е имала реална
възможност да се разпорежда единствено със сумата от 150 000 лева. Това
обстоятелство е видно от клаузите на чл. 2, ал. 1 и ал. 3 от договора за кредит
и се доказа със заключението на ССЕ. Твърденията на въззивника за усвояване на
сумата на кредита със заверяването й по блокирана сметка са в противоречие със
задължителното тълкуване на Съда на ЕС в т. 38 и т. 40 от Решение по дело
С-186/16, според което кредитът е отпуснат в швейцарски франкове, само ако
паричната сума е предоставена на разположение на кредитополучателя в швейцарски
франкове. Това е приел и ВКС по дела с предмет същия типов договор за кредит на
ответната банка в Решение № 295 от
22.02.2019 г. по т. д. № 3539/2015 г. на ВКС II ТО; Решение № 294 от 27.03.2019 г. по т. д. № 1599/2017 г. на ВКС II ТО;
Решение № 384 от 29.03.2019 г. по т. д. №
2520/2016 г. на ВКС, II ТО. В настоящия случай по делото се установява,че е усвоен
процесния кредит и от банково бордеро от 09.06.2008 г. е видно, че банката е
отпуснала на В.Я. сума в размер на 150 000 лева.
. Правилни и обосновани са
изводите на първоинстанционния съд, че разликата в курса на франка към лева към момента на
отпускане на кредита и към момента на погасяване на вноските по него,
представлява положителна величина, формирана именно след служебно превалутиране
от банката, по неин търговски курс, към всеки от двата момента, която се явява
печалба за банката, съществуваща и получавана успоредно с договорената
възнаградителна лихва. Тази разлика представлява печалба на
банката за сметка на кредитополучателите, защото именно те я заплащат като част от служебно превалутираната
анюитетна вноска. В резултат потребителите, без да са търговци, поемат
съществен валутен риск, а равновесието между правата и задълженията на банката
и потребителите значително се нарушава във вреда на последните, което съгласно чл. 143 ЗЗП обуславя неравноправност
на клаузите от договора, които го позволяват. Това са именно
клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 22 от договора, които прехвърлят изцяло върху
потребителя риска от повишаване на стойността на използваната парична единица швейцарски франк,
тъй като потребителят е получил кредит в лева, който следва да връща в
швейцарски франкове.
Несъстоятелни са оплакванията на
въззивника, че кредитополучателят можела да погасява кредита директно в
швейцарски франкове, закупени от друго място, не по курс на банката, и „в
каквато валута намери за добре“. Неравноправният характер на клаузите е изведен
от това, че с тях във вреда на потребителя върху него се прехвърля изцяло
валутният риск, с което се създава значително неравновесие между правата и
задълженията на страните по кредитния договор по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Поради
това и не се явява значимо за спора обстоятелството дали кредитополучателят е
погасявал кредита с чуждестранна валута, осигурена от него или е било
извършвано служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове от
средствата на кредитополучателя в сметките му в лева по реда, предвиден в чл. 6
ал. 2 изр. 2 от договора (така Определение
№ 159 от 03.04.2019 г. по т. д. № 1864/2018 г. наВКС, I ТО).
Неоснователни са
доводите на въззивника, че рискът от валутните промени се поемал от двете
страни по договора, тъй като повишението на валутния курс на швейцарския франк
е извън техния контрол. В същото време банката е установила за себе си в
договора гаранции и предпазни клаузи, изключващи възможността да понесе
евентуални неблагоприятни последици от промени в курса на швейцарския франк -
задължението на банката е на фиксирана стойност в лева и не се влияе от курса
на швейцарския франк - чл. 1, ал. 2; превалутирането е по търговския курс на
банката, а не по официален курс или при прилагане на други обективни критерии;
установено е право на банката на едностранно увеличение на лихвения процент, с
което може да компенсира неизгодно за нея изменение в курса на швейцарския
франк, без да е уговорено реципрочно намаление на лихвата при увеличение на
курса. Едновременно с това за кредитополучателя не е предвидена възможност да
се освободи от валутния риск, без да понесе за своя сметка всички
неблагоприятни последици от неговото реализиране (чл. 20, ал. 1 и ал. 2). Ето
защо е правилно съдът е приел, че процесиите клаузи поставят по-слабо
информираната страна в невъзможност да направи адекватна преценка относно
заложените в тях финансови рискове, тъй като не са съставени на ясен и
разбираем език.
Правилен е изводът на
съда, че „ищцата в качеството й на потребител не е била
уведомена за всички обстоятелства, които са могли да. дадат отражение върху
обхвата на нейното задължение и не са й позволили да изчисли общата цена на
своя заем. Не е предоставена
достатъчни информация,
която
да е позволила на ищцата- кредитополучател да вземе решение, основано на добра
информираност и благоразумие както, и че чл. 6 ал. 2 и чл. 22 от
процесния договор не отговарят
на изискването да са изготвени на ясен и разбираем език, поради което са
нищожни. При преценката си относно информацията, която банката е
предоставила на кредитополучателя и дали процесните клаузи са съставени по
такъв начин, че да бъдат разбрани от потребителя както от формална, така и от
граматическа гледна точка, съдът е съобразил задължителните указания, дадени с
Решение по дело С-186/16 на Съда на ЕС.
Правилно съдът е взел
предвид, че в договора за кредит не са посочени данните, които от гледна точка
на характера на услугата са съществени (размер на задължението на
кредитополучателя в швейцарски франкове, валутен курс, по който то се
изчислява, и размер на месечните погасителни вноски), и които позволят на
потребителя да изчисли общата цена на своя заем, да предвиди въз основа на ясни
и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици и да вземе
решение, основано на добра информираност и благоразумие. По делото не са
представени доказателства банката да е спазила изискването за добросъвестност и
прозрачност и преди сключване на договора да е предоставила на
кредитополучателя информация за влиянието върху вноските на драстично
обезценяване на лева, да е запознала потребителя с рисковете, свързани с
промени в обменните курсове, и с възможните негативни икономически последици за
финансовите му задължения, така че да може сам да прецени потенциалните
последици и да направи извод за обхвата на задълженията си.
Недоказани са доводите на въззивника,
че клаузата на чл. 22 информирала потребителя за валутния риск, който поема.
Правилен е изводът на съда, че клаузите на чл. 22 представляват пряка уговорка
във вреда на потребителите, като възлага върху по-слабо информираната страна
единствено неизгодните за нея икономически последици, а именно тези от
повишаване на валутния курс на щвейцарски франк/лева и прехвърля върху
нетърговец риска от колебанията на валутния пазар. За потребителя не е
предвиден механизъм от противодействие срещу постоянното повишаване на валутния
курс, което води до непрекъснато нарастване на размера на анюитетни вноски в
лева, без да се променя абсолютната им стойност в швейцарски франкове.За да бъде реално информиран потребителят, а банката - добросъвестна, е необходимо обстоятелствата,
за които потребителят декларира информираност да следват от ясни и прозрачни
условия на договора. Не би могло основателно да се очаква потребителят да се
съгласи с клаузите да плаща валута, каквато не е получил, и да поеме за своя
сметка “всички вреди (включително пропуснати ползи), произтичащи от промяната
на валутните курсове”, ако реално е бил запознат с възможността за устойчиво
нарастване на задължението му по начин, че кредитът да поскъпне със значителен
процент, който надвишава процента на лихвите по стандартните кредити в лева-
Решение № 295 от 22.02.2019 г. по т. д. № 3539/2015 г. на ВКС, II ТО; Решение №
294 от 27.03.2019 г. по т. д. № 1599/2017 г. на ВКС, II ТО; Решение № 384 от
29.03.2019 г. по т. д. № 2520/2016 г. на ВКС, II ТО, според които клаузата
на чл. 22 от договора не отговаря на изискването за яснота и разбираемост. В
конкретния случай банката не е предоставила на потребителя към момента на
сключване на договора за кредит в чуждестранна валута цялата относима
информация, която би му позволи да прецени икономическите последици от клаузата
за валутния риск за финансовите му задължения, за които ще му бъде икономически
трудно да понесе при значимо обезценяване на валутата, в която получава
доходите си. Предоставената от банката информация, че е възможна промяна на
обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк и че това ще
рефлектира върху размера на дълга, изразен в лева/евро в посока повишаването
му, не води до извод, че е налице „достатъчна информираност ” на потребителя,
съобразно даденото от СЕС тълкуване .
Несъстоятелно е оплакването
на въззивника, че процесните клаузи били изготвени на ясен и разбираем език,
тъй като „всеки българин е бил наясно що е то валута, що е то валутен курс По
този въпрос съдът изцяло се е съобразил с указанията на Решение по дело
С-186/16, според което именно търговецът е длъжен да предостави на потребителя
цялата относима информация за условията на договора и за последствията от
сключването му, с оглед спазване на изискванията за добросъвестност и
прозрачност. При преценката дали договорните клаузи са изготвени на ясен и
разбираем език се изхожда от възможностите на средностатистическия потребител,
нормално осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, и не може
да се поставя под въпрос задължението на търговците да спазват изискванията за
прозрачност и добросъвестност спрямо
българските потребители с доводи как са били регулирани обществените отношения
“през 1997 г.“ и „с оглед дългогодишната политическа и икономическа обстановка
в страната”.
В случая не се прилагат изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП. Според константната практика на ВКС - Решение № 295
от 22.02.2019 г. по т. д. № 3539/2015 г. на ВКС, II ТО; Решение № 294 от
27.03.2019 г. по т. д. № 1599/2017 г. на ВКС, II ТО; Решение № 384 от
29.03.2019 г. по т. д. № 2520/2016 г. на ВКС. II ТО Изключенията на чл. 144, ал.З
ЗЗП не намират приложение, тъй като са относими единствено към основанията чл.
143, т. 7, т. 10, т. 12 ЗЗП, в които не попада клауза, регулираща валутните
рискове при договаряне на кредит в чуждестранна валута и погасителни вноски,
дължими в същата валута. Договорът за кредит не представлява сделка с ценни
книжа, нито сделка с финансови инструменти, в който смисъл е и постановеното от
ВКС по реда на чл. 290 ГПК решение № 95/13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015г. на
ВКС, 11 т. о. Цената на кредит в чуждестранна валута по смисъла на чл. 144, ал.
3, т. 1 във връзка с чл. 143, т. 12 ЗЗП е единствено възнаградителната лихва,
но не и допълнителните разходи, които прави кредитополучателят вследствие
поемането на валутния риск, включително разликата в обменния курс.
Неприложимостта на чл. 144, ал. 3, т. 2 ЗЗП произтича от обстоятелството, че
договорът за кредит в чуждестранна валута не представлява договор за покупка
или продажба на чужда валута, пътнически чекове или международни парични
преводи в чужда валута.
Правилен и законосъобразен е изводът
на съда, че съгласно
изложеното по - горе клаузите, които уреждат право на банката едностранно да
измени размера на дължимата месечна вноска като превалутира наличните по банковите
сметки на кредитополучателят с парични средства от лева/евро в швейцарски
франкове по актуален курс, са нищожни, поради което плащането на увеличената в
тяхно приложение разлика между стойността в лева на плетените вноски по курса
на швейцарския франк към датата на плащане и левовата равностойност на същите
вноски, без актуализиране спрямо курса на швейцарския франк за периода
09.05.2011 г. до 10.04.2014 г. е лишено от основание или искът по за връщане на
сумата 10 133,63 лева е основателен.
Неоснователно е
възражението на банката, релевирано за първи път с въззивната жалба, че
съставът на чл. 55 от ЗЗД не бил изпълнен, тъй като не били представени доказателства
за плащане на процесните суми и банката не била получила валутните разлики. Плащането на валутните разлики от
ищцата се потвърждава от твърденията на банката, че месечните вноски по кредита
са погасявани в швейцарски франкове. Размерът на реално платените парични суми
за погасяване на кредита и каква част от тях представлява валутни разлики се
доказва със заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено въз
основа движението по сметката на ищцата, водена при банката.
Неоснователно е оплакването на
въззивника, че в случая следвало да намери приложение кратката 3-годишна
давност по чл. 111 ЗЗД. Правилно съдът е съобразил чл. 110 във вр. с чл. 111,
б. „в“ ЗЗД и е приел, че в случая полученото е в хипотезата на неоснователно
обогатяване при начална липса на основание и подлежи на връщане от момента на
даването, от който момент е станало изискуемо вземането и започва да тече
давността, както и че давностният срок за така предявените вземания е
петгодишен (така т. 7 от ППВС № 1 от 28.05.1979 г.).
Не се доказаха твърдяните пороци на
първоинстанционното решение ,поради което то като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено,а жалбата срещу него като неоснователна –да се
отхвърли.
На възиваемата страна се дължат
разноски за адвокатско възнаграждение,заплатени са 2 500 лв.Направено е
възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар, което предвид
фактическата и правна сложност на делото съдът намира за основателно и го
намалява на сумата 1 200 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.12.2018 г. по гр.д. № 21479/16 г., СРС,
ГО, 142 с-в .
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД
ЕИК: ********да заплати на В.М.Я., ЕГН: ********** на основание чл.78 ал.3 ГПК
сумата 1200 лв.разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.