№ 17106
гр. София, 22.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20231110164031 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба, подадена от ищеца Л. Б. Т. срещу ответника
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с която са предявени иск за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 1500,00 лева
– главница, ведно със законната лихва от 13.05.2011 г. до окончателно
изплащане на сумата, сумата в размер на 104,45 лева – заемни такси, сумата в
размер на 326,09 лева – лихва за забава за периода от 11.10.2010 г. до
12.05.2011 г., сумата в размер на 80,00 лева – разноски, сумата в размер на
100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, по изпълнителен лист от
21.06.2011 г. , издаден по ч.гр.д. 20473/2011 г. по описа на СРС, 47 състав, и за
събирането на които било образувано изп. дело № 20188560401156 по описа
на ЧСИ Биляна Богданова, и иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 1636,26 лева – подлежаща на връщане сума като
получена на отпаднало основание.
Ищецът твърди, че по силата на изпълнителен лист от 21.06.2011 г .,
издаден по гр. дело № 20473/2011 г. по описа на СРС, 47 състав, бил осъден да
заплати на „банка ДСК“ ЕАД сумата в размер на 1500,00 лева - главница по
договор за кредит от 31.08.2007 г., ведно със законната лихва, считано от
13.05.2011 г. до окончателното погасяване на вземането , сумата в размер на
104,45 лева - заемни такси, сумата в размер на 326,09 лева - лихва за забава за
периода от 11.10.2010 г. до 12.05.2011 г. , сумата в размер на 150,00 лева -
1
юрисконсултско възнаграждение и 80,00 лева - разноски пред СРС. Твърди се,
че без надлежно уведомяване „БАНКА ДСК“ ЕАД цедира вземанията си по
изпълнителния лист на „ОТП Факторинг“ ЕАД, който на 30.10.2017 г.
прехвърля вземанията на ответника по делото. Въз основа на издадения
изпълнителен лист срещу него било образувано изпълнително дело №
20188560401156 по описа на ЧСИ Биляна Богданова. Поддържа се, че първото
изпълнително действие, осъществено по изпълнителното дело, е молбата за
образуване на изпълнително дело от 01.06.2018 г. и направеното в нея искане
за налагане на запор върху трудови възнаграждения, като след това има
издадени запорни съобщения с изх. № 22009 от 15.07.2020 г. до „Те Дже
Зираат Банкасъ-клон София“ и с изх. № 14313 от 21.04.2023 г. до „ЦКБ“ АД.
Твърди се липсата на извършени действия по изпълнението, годни да
прекъснат 5-годишната давност за периода от 21.06.2011 г. до 21.06.2016 г.,
поради което давността по отношение на вземанията на ответника е изтекла.
Посочва, че по изпълнителното дело са събрани суми на отпаднало основание,
които подлежат на възстановяване, както следва:
Изплатени на взискателя (ответник) – 213,90 лв. на 07.06.2023 г.;
Изплатени на взискателя (ответник) – 662,26 лв. на 09.10.2023 г.;
Изплатени на взискателя (ответник) – 432,68 лв. на 09.10.2023 г.;
Изплатени на взискателя (ответник) – 327,42 лв. на 08.11.2023 г.
Счита се, че правото на принудително изпълнение е погасено поради изтекла
давност и че не са налице годни действия по изпълнението, които да спират
или прекъснат този срок. Направено е искане за уважаване на исковите
претенции и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е депозирал отговор на исковата
молба в срока по чл. 131 от ГПК. В отговора се изразява становище за
неоснователност на предявените претенции. Поддържа се, че в хода на
образуваното изпълнително дело давността е прекъсвана с нарочни молби за
действие от взискателя, описани подробно в отговора. Посочва се, че с
процесния изпълнителен лист първоначално на 15.07.2011 г. е образувано при
ЧСИ Милен Бъзписки изпълнително дело № 20118380404891 от
първоначалния носител на вземането - „БАНКА ДСК“ ЕАД, като след
образуване на делото до длъжника е изпратена покана за доброволно
изпълнение и са извършени редица справки за установяване имущественото
2
му състояние. Сочи се, че на 28.10.2013 г. като взискател по делото е
конституирано дружество „ОТП Факторинг“ ЕООД, придобило вземането от
„БАНКА ДСК“ ЕАД по силата па договор за цесия. Твърди се, че на
29.10.2013 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника
при дружество „Вип Секюрити“ ЕООД. В периода от 11.2013 г. до 06.2014 г.
по изпълнителното дело ежемесечно са постъпвали суми от наложения запор,
в размер на 109,75 лева всяка, които са превеждани на взискателя, по силата
на протоколни разпределения, с които действия погасителната давност е
прекъсвана. На 02.04.2015 г. са наложени запори върху банковите сметки на
ищеца при „БАНКА ДСК“ ЕАД, „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД И „ОББ“ АД, а на 02.04.2017 г., поради настъпила
перемпция, съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК
изпълнителното дело е прекратено по силата па закона. Посочва се, че
последното валидно извършено изпълнително действие преди настъпване на
перемпцията е от 02.04.2015 г., с извършването на което срокът на
погасителната давност е прекъснат, респективно започнал е да тече нов срок.
Навеждат се твърдения, че след като ответникът е придобил вземането по
процесния изпълнителен лист, въз основа на сключен договор за цесия с
дружество „ОТП ФАКТОРИНГ“ ЕООД, е образувал ново изпълнително дело
№ 20188560401156 при ЧСИ Биляна Богданова, в рамките на което също са
извършени действия, с които погасителната давност е прекъсвана. Посочва се,
че освен с молбата от 01.06.2018 г., с която съдебният изпълнител е сезиран да
извърши изпълнителни действия за удовлетворяване вземането на взискателя,
на 15.07.2020 г., 21.04.2023 г. и на 23.05.2023 г. са наложени запори върху
банковите сметки на длъжника. Навеждат се твърдения, че ищецът е обжалвал
отказа на ЧСИ Биляна Богданова да прекрати изпълнителното производство и
с Решение от 14.11.2023 г., постановено по в. гр. д. № 6880 по описа за 2023 г.
на СГС, жалбата му е оставена без уважение като неоснователна, като съдът е
приел, че изпълнителните действия са извършвани регулярно при спазване
разпоредбата на закона. Направено е искане за отхвърляне на исковите
претенции.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
3
страните, че: на 21.06.2011 г. по ч.гр.д. 20473/2011 г. по описа на СРС, 47 с-в, е
издаден изпълнителен лист за сумата в размер на 1500,00 лева – главница,
ведно със законната лихва от 13.05.2011 г. до окончателно изплащане на
сумата, сумата в размер на 104,45 лева – заемни такси, сумата в размер на
326,09 лева – лихва за забава за периода от 11.10.2010 г. до 12.05.2011 г.,
сумата в размер на 80,00 лева – разноски, сумата в размер на 100,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение; вземанията по изпълнителния лист са били
цедирани от „БАНКА ДСК“ ЕАД на „ОТП ФАКТОРИНГ“ ЕАД, който ги е
цедирал на ответника; за събиране на сумите по изпълнителния лист е
образувано изпълнително дело № 20188560401156 при ЧСИ Биляна
Богданова.
Видно от вписаното в изпълнителния лист същият е бил издаден въз
основа на издадена заповед за незабавно изпълнение от 21.06.2011 г.
Към доказателствената маса по делото е бил приобщен препис от
изпълнително дело № 20118380404891 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег.
№ 838. С молба от 15.07.2011 г. взискателят „БАНКА ДСК“ ЕАД е поискал
образуването на изпълнително производство срещу ищеца, в качеството му на
длъжник, като с молбата е възложено извършването на действия по чл. 18 от
ЗЧСИ.
С молба от 28.10.2013 г. „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е
поискало да бъде конституирано като взискател на мястото на „БАНКА ДСК“
ЕАД поради цедиране на вземанията по изпълнителния лист. С молбата е
поискано налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
Изпратеното запорно съобщение до работодателя е получено на 01.11.2013 г.
На 26.11.2013 г. е получено искане за вписване на възбрана върху ½ от
посоченото в искането недвижимо имущество на длъжника.
На 14.04.2015 г. е получено запорно съобщение за налагане на запор
върху банковите сметки на длъжника в „БАНКА ДСК“ ЕАД и „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД. С писмо от 16.04.2015 г. „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД е уведомила съдебния изпълнител за наложения
запор и за обстоятелството, че поради липса на налични средства не може да
бъде преведена дължимата сума. С писмо от 17.04.2015 г. „БАНКА ДСК“ ЕАД
е уведомила съдебния изпълнител за наложения запор и за обстоятелството,
че по сметката на длъжника има наложени и други запори.
4
С писмо от 23.06.2015 г. и „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД е
уведомила съдебния изпълнител, че предстои служебното закриване на
банковата сметка на длъжника в банката.
С искане от 09.11.2017 г. съдебният изпълнител е поискал от Агенция по
вписванията заличаване на наложената през 2013 г. възбрана.
С молба от 13.09.2017 г. взискателят е поискал предоставяне на книжа от
делото поради настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
На 09.11.2017 г. „БАНКА ДСК“ ЕАД е получила искане от съдебния
изпълнител за вдигане на запорите.
С молба от 01.06.2018 г. „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е поискало образуване
на изпълнително производство срещу длъжника въз основа на процесния
изпълнителен лист, като е посочило, че „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“
ЕАД му е цедирало вземанията по същия. В молбата е направено искане за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Било е
образувано изпълнително дело № 20188560401156 по описа на ЧСИ Биляна
Богданова, с рег. № 856.
Съдът констатира, че по делото е изискано и представено изпълнително
дело № 20188560401156 по описа на ЧСИ Биляна Богданова, но на корицата
на делото неправилно като номер е изписано „2023523011156“, доколкото
видно от разпореждането за образуване на изпълнителното дело, находящо се
на л. 26 от същото, номерът на делото е „20188560401156“.
С молба от 26.05.2020 г. взискателят е поискал налагането на запор на
банковите сметки на длъжника в „Те-Дже Зираат Банкасъ“ – клон София.
С молба от 19.05.2022 г. взискателят е поискал налагането на запор на
банковите сметки на длъжника в „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“
АД.
С молба от 02.05.2023 г. взискателят е поискал налагането на запор на
трудовото възнаграждение на длъжника.
Видно от писмо от 02.05.2023 г. е наложен запор върху банковата сметка
на длъжника в „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД, както и е
направен превод на налична секвестируема сума по същата.
Видно от отбелязванията на гърба на изпълнителния лист за изплатените
суми, такива са били преведени на взискателя, както следва:
5
Изплатени на взискателя (ответник) – 213,90 лв. на 07.06.2023 г.;
Изплатени на взискателя (ответник) – 662,26 лв. на 09.10.2023 г.;
Изплатени на взискателя (ответник) – 432,68 лв. на 09.10.2023 г.;
Изплатени на взискателя (ответник) – 327,42 лв. на 08.11.2023 г.
Исковата молба е била подадена на 22.11.2023 г.
С оглед приетите фактически положения районният съд достигна до
следните изводи от правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран със съединени при условията
на кумулативност отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439,
ал. 1 от ГПК и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от
ЗЗД.
Настоящият съдебен състав счита, че вземането за всички суми в
заповедта по чл. 410 и 417 от ГПК, независимо от вида им, се погасяват с
петгодишна давност. Нормата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД регламентира, че ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
винаги 5 години, т.е. без значение от вида и характера на вземането. Макар и
да не е налице изрична правна норма в този смисъл, при влязла в сила заповед
(какъвто е настоящият случай), се получава ефект, близък до силата на
пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на
вземането са основанията по иска с правно основание чл. 424 от ГПК – при
новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства (Определение №
480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО).
Следователно от влизане в сила на заповедта за изпълнение започва да тече
нова погасителна давност, като нейният срок е 5 години. Отделно от това
следва да се отбележи, че съгласно разпоредбите на процесуалния закон, ако
не е подадено възражение или същото бъде оттеглено, заявителят няма правен
интерес да установи вземането си по съдебен ред, като влязлата в сила заповед
за изпълнение има изпълнителна сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист. Лишено от логика би била постановката кредиторът с
неоспорено вземане, който не е водил иск по чл. 422 от ГПК, да бъде поставен
в по-неблагоприятно положение от този с оспорено вземане. В разпоредбата
на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД в действителност са посочени само вземанията,
установени „със съдебно решение“, но няма основание това правило да не се
приложи и за вземанията, за които има влязла в сила заповед за изпълнение.
6
Исторически уредбата в чл. 117, ал. 2 от ЗЗД предхожда уредбата на
заповедното производство по ГПК (2008 г.), поради което и с оглед чл. 416 от
ГПК нормата трябва да се тълкува разширително. Предвид това следва да се
приеме, че макар издаването на изпълнителния лист да не прекъсва давността,
влизането в сила на издадената заповед за изпълнение, закрепящ дължимостта
на вземането, го прави.
По делото не са налице данни кога е влязла в сила заповедта за
изпълнение, но не са наведени твърдения и не са представени доказателства за
образувано исково производство вследствие на подадено в срок възражение.
Видно от вписаното в изпълнителния лист, същата е била издадена на
21.06.2011 г., когато е издаден и изпълнителният лист. Следователно
изтичането на двуседмичния срок за възражение от тази дата е най-ранната
възможна дата за влизане в сила на същата, а именно – 06.07.2011 г., която
съдът взема предвид за влизане в сила на заповедта.
Съгласно разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника и др.
Прекъсва давността по смисъла на чл. 116, б. „в” от ЗЗД предприемането на
което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ независимо дали е поискан от взискателя или е предприет по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ: насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане
за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ и т.
н.
След запознаване с писмените материали по делото и оттам –
извършените в хода на двете образувани изпълнителни производства
действия, съдът счита, че давността е била прекъсната регулярно, така че не е
изтекъл период повече от 5 години след 06.07.2011 г. Съгласно т. 10
на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013
г. на ОСГТК, ВКС, кредиторът трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес, внасяйки съответните такси и
7
разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи. От това следва, че и неуспешните изпълнителни действия, които не
са довели до реално събиране на имущество на длъжника, също представляват
предприемане на действия по принудително изпълнение и прекъсват
давността. Дали вземането, върху което се налага запор, действително
съществува и може ли да бъде събрано не са обстоятелства, които водят до
невалидност на процесуалните действия на кредитора, а само до тяхната
безрезултатност. Същите демонстрират ясната воля на взискателя за събиране
на вземането и са действия в тази посока, които прекъсват давността. Ако се
приеме противното, а именно - че само резултатните изпълнителни действия
могат да прекъснат давността, би било налице противоречие с принципа, че
прилагането на погасителната давност е санкция за бездействието на
кредитора, а не за невъзможността за събиране на вземането (в този смисъл
Определение № 95 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3033/2021 г., III г. о.,
ГК). Предвид това съдът счита, че с исканите и предприети изпълнителни
действия 5-годишният давностен срок е бил многократно прекъсван преди
изтичането на давността. Към момента на подаване на исковата молба не са
налице данни за напълно изтекъл 5-годишен давностен срок (Определение №
50272 от 29.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3356/2020 г., IV г. о., ГК).
Съдът не се съгласява с твърденията на ищеца за липсата на извършени
действия по изпълнението, годни да прекъснат 5-годишната давност, за
периода от 21.06.2011 г. до 21.06.2016 г., поради което давността по отношение
на вземанията на ответника е изтекла. Следва да се посочи, че първото
изпълнително производство е образувано през 2011 г. при действието на
постановките на Постановление № 3/18.11.1980 г., съобразно които
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато
трае изпълнителното производство давност не тече. Същевременно с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело №
2/2013 г., е дадено противоположно разрешение, като е прието, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира. Съществуващото противоречие е
преодоляно с приемането на ТР № 3 от 28.03.2023 г., постановено по тълк.
8
дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което погасителната давност не
тече докато трае изпълнителният процес относно вземанията по изпълнителни
дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №
2/2013 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г. Следователно от
образуването на изпълнително дело № 20118380404891 по описа на ЧСИ
Милен Бъзински през 2011 г. давността за процесните вземания по
изпълнителния лист не е текла до приемането на 26.06.2015 г. на новото
разрешение с Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк.
дело № 2/2013 г. След тази датата, както беше посочено по-горе, регулярно е
проявявана активност от взискателя, която е прекъсвала погасителната
давност, а именно – с молбата от 01.06.2018 г. с поискан способ за изпълнение,
годен да прекъсне давността и при внесени такси от взискателя, с
последователно депозираните във времето молби за налагане на запори от
26.05.2020 г., 19.05.2022 г. и 02.05.2023 г. Съдът счита, че с молбата за
образуване на изпълнително производство от 01.06.2018 г. е прекъсната
давността, доколкото в същата е поискано изрично извършването на действие,
годно да я прекъсне и при внесени такси за това, показващо активност от
страна на взискателя. В тълкувателната практика на върховната инстанция
изрично е посочено, че образуването на изпълнителното дело не прекъсва
давността. Следва обаче да се разграничават двете действия – подаването на
молба за образуване (като действие на взискателя) и самото образуване на
изпълнителното дело с постановление на ЧСИ (като действие на съдебния
изпълнител). Именно действието на съдебния изпълнител по образуването на
изпълнителното дело не прекъсва давността, както е посочено и в
тълкувателното решение. Съгласно постановките на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по
т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, молбата за изпълнение, освен при
наличието на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, е нередовна, ако взискателят не е
посочил изпълнителен способ и такава молба подлежи на връщане
съгласно чл. 426, ал. 3, вр. чл. 129 от ГПК. Ако молбата за изпълнение е
върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова
молба не е прекъсната давността. С аргумент за противното, ако молбата за
изпълнение не е върната (тъй като съдържа искане за извършването на
определено изпълнително действие или има възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ),
молбата е редовна и с нея е прекъсната давността.
За пълнота следва да се посочи обаче, че и в периода от 2011 г. до 2015 г.
9
са искани от взискателя запор върху трудовото възнаграждение на длъжника
(с молба от 28.10.2013 г. и впоследствие наложен на 01.11.2013 г.), налагана е
възбрана на 26.11.2013 г. върху недвижимо имущество на длъжника, наложени
са запори върху банковите сметки на длъжника на 14.04.2015 г.
Предвид изложеното съдът счита, че по делото не се доказа давностният
срок за вземанията по процесния изпълнителен лист да е изтекъл и
процесните вземания не се явяват погасени по давност. С оглед на
изложеното, предявеният иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК се явява неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
Съдът счита, че ответникът успешно доказа наличието на основанието
за получаване на сумата в общ размер на 1636,26 лева, представляваща
преведени суми по изпълнителното производство вследствие успешно
проведено изпълнение срещу имуществото на длъжника по непогасените по
давност вземания в рамките на образуваното срещу него изпълнително
производство, по което правоимащ на сумите в качеството на взискател е
именно ответникът, с оглед на което предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3
от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответното
дружество се дължат разноски. Дружеството е претендирало сторени разноски
за адвокатско възнаграждение. По делото е представено само адвокатско
пълномощно, но не и доказателства за уговарянето и заплащането на
адвокатски хонорар, предвид което съдът счита, че в полза на страната не
следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Б. Т., ЕГН **********, със служебен
адрес: гр. София, ул. „Дякон Игнатий“ № 4, ет. 1, офис 7, срещу „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр.
София, жк. Малинова долина, ул. „Рачо Петков – Казанджията № 4-6, иск по
чл. 439, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че Л. Б. Т., ЕГН **********,
не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ............., поради настъпила
погасителна давност сумата в размер на 1500,00 лева – главница, ведно със
законната лихва от 13.05.2011 г. до окончателно изплащане на сумата, сумата в
10
размер на 104,45 лева – заемни такси, сумата в размер на 326,09 лева – лихва
за забава за периода от 11.10.2010 г. до 12.05.2011 г., сумата в размер на 80,00
лева – разноски, сумата в размер на 100,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение, по изпълнителен лист от 21.06.2011 г. , издаден по ч.гр.д.
20473/2011 г. по описа на СРС, 47 състав, и за събирането на които било
образувано изп. дело № 20188560401156 по описа на ЧСИ Биляна Богданова,
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Б. Т., ЕГН **********, със служебен
адрес: гр. София, ул. „Дякон Игнатий“ № 4, ет. 1, офис 7, срещу „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр.
София, жк. Малинова долина, ул. „Рачо Петков – Казанджията № 4-6, иск по
чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за осъждане на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
............., да заплати на Л. Б. Т., ЕГН **********, сумата в размер на 1636,26
лева, представляваща подлежаща на връщане сума като получена на
отпаднало основание по образувано изп. дело № 20188560401156 по описа на
ЧСИ Биляна Богданова, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11