№ 14473
гр. София, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110108539 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Р. П.
К – С. срещу Р. К. С., с която е предявен конститутивен иск с правно основание 227, ал.1,
б.“в“ ЗЗД за отмяна на дарение, извършено от ищцата в полза на ответника с нотариален акт
от 13.12.2010 година с №****, том VII, рег.№ ***, дело №*** по описа на нотариус И Д, за
1/4 ид.ч. от апартамент №5, находящ се в гр. С заедно мазе с площ 7,48 кв.м и таванско
помещение с полезна площ 17,58 кв.м ведно с 2,60 ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху държавна земя.
Ищцата твърди, че с горепосочения нотариален акт, тя и съпругът й К Х. С., починал
на 03.08.2013 г. дарили на техния син – ответника ½ ид. ч. от посочения недвижим имот.
Поддържа, че с оглед здравословното и имотното й състояние се нуждаела от издръжка, за
изплащането на каквато в размер на минималната работна заплата месечно поканила
ответника, но същият не й осигурил.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва иска. Поддържа, че ищцата разполага с възможности да осигурява издръжката си с
оглед размера на получаваните от нея пенсии и притежаваните имоти. Поддържа, че за
лечението не са й нужни средства, тъй като се покрива от здравната каса. Сочи, че ищцата
притежава вещно право на собственост върху недвижим имот в с. И, отдава под наем
таванско помещение към процесния имот, което е със самостоятелен санитарен възел и
лично ползва целия апартамент. Сочи, че заплаща разходите за вода в имота и данъците за
същия. Посочва, че има задължение за осигуряване на издръжка за две непълнолетни деца.
1
С молба с вх. № 29.04.2024 г., поддържана в първото открито съдебно заседание на
10.05.2024 г., ищцата оспорва възраженията на ответника, като твърди, че имотът в с. И е
съсобствен с трето лице и с ответника, като въпреки обявяването на нейната идеална част за
продажба, вкл. на съсобствениците, не е реализирала продажба и имотът не й носи плодове.
Поддържа, че получава пожизнено инвалидна пенсия поради общо заболяване, определена
при нетрудоспособност 91 %. Твърди, че не е сключила договор за наем за таванското
помещение, същото не е самостоятелна част и за него не получава наемна цена. Твърди, че
има разходи за медиК.ти, специален режим на живот и диета и грижи от болногледач.
В първото о.с.з. ищцата чрез процесуалния си представител адвокат Х., посочва, че
безплатно получава лекарства за карцинома дебелото черво , но не получава средства за
инфаркта и нарушението на мозъчната кора, а има и заболяване от 17.06.2022 г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно между страните и установено от приложения по делото Нотариален акт от
13.12.2010 година с №****, том VII, рег.№ ***, дело №*** по описа на нотариус И Д /л.7 от
делото/, че ищцата и съпругът й К Х. С., дарили на ответника (техен син) 1/2 ид.ч. от
придобития по време на брака им апартамент №5, находящ се в гр. С, състоящ се от две
стаи, вестибюл, кухня и обслужващи помещения със застроена с площ от 76,26 кв. м заедно
с мазе с площ 7,48 кв.м. и таванско помещение с полезна площ 17,58 кв.м ведно с 2,60 ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя. С договора
дарителите си запазили докато са живи правото на безвъзмездно ползване заедно или
поотделно на имота. Видно от схема № 15-1391675-30.12.2021 г. имотът съставлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******.
Дарителят и съпруг на ищцата К Х. С. е починал на 03.08.2013 г. като според
представеното удостоверение за наследници е оставил като свои наследници ищцата –
негова съпруга, ответника – негов син и Х К С. – негова дъщеря.
С нотариална покана с рег. № 7674, том II, акт № 114 от 30.03.2022 г. по описа на
нотариус Д /л. 12/, връчена според Протокол акт № 145, том V, общ регистър № 14828 от
06.06.2022 г. /л. 14/ на 27.04.2022 г., ищцата отправила до ответника покана да й предоставя
издръжка, от която се нуждае за лечение и живот в размер на 710 лева месечно считано от
01.06.2022 г. по сметка в Изи пей. Видно от представената покана в същата ищцата
посочила, че с ответника не са се срещали последните пет години, а той се е дезинтересирал
от нея. Посочва, че здравето й е влошено, налага й се често да посещава лечебни заведения,
да постъпва в болница за лечение, нуждае се от ежедневни грижи и издръжка, страда от
заболявания, най-тежкото от които злокачествено новобразувание на дебелото черво, поради
което е с установено от ТЕЛК увреждане 91 % от началото на 2018 г. и й предстои ново
настаняване в онкологична клиника за нова оперативна намеса. Отправена е и покана към
ответника да се яви на 06.06.2022 г. в кантората на н-с И Д, за да го запознае подробно със
здравословното й състояние и разходите, които е направила за поддръжка на жилището им.
2
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвено от вещото лице
доктор С. И. и от представената медицинска документация, се установява, че с Експертно
решение № 0064/007 от 10.01.2018г., издадено ТЕЛК за общи заболявания с онкологична
насоченост към С /л. 18 от делото/ на ищцата е определена 91% трайно намалена
работоспособност за срок от три години, като водещата диагноза е злокачествено
новообразувание на дебелото черво; състояние след оперативно лечение и придружаващи
заболявания: състояние след ИМИ/исхемичен мозъчен инсулт/ във
ВБС/вертебробазиларната система/; Шийна спондилоза, ЦОНС /централен отоневрологичен
синдром/- лека степен; Лумбална спондилоза и остеохондроза Л5-Ec1 /поясна остеортроза и
остеохондроза/(дегенеративни заболявания на ставите на гръбначния стълб и
междупрешлените дискове ); Хроничен радикулярен синдром; Артериална хипертония 2 ст.;
Остеопения- Т-скор 1.3; Двустранна гонартроза без ФД/функционален дефицит/.
Според обсъдената от СМЕ Епикриза към ИЗ № 1058 от 2022г. от В /л.15/ е отразено,
че ищцата е била приета в Отделението по нервни болести лечебното заведение на
01.03.2022г. с диагноза: Световъртеж от централен тип, остеохондроза, атероматоза на
мозъчните съдове, МСБ мозъчно-съдова болест; Артериална хипертония 2ра ст.;
Дислипидемия; Тревожно разстройство и следните оплаквания: епизоди на световъртеж на
фона на вариации в артериалното кръвно налягане. След прекарана ОВИ Ковид-19 вирус. В
отделението е престояла 4 дни, като е изписана на 05.03.2022г. — направени са редица
изследвания и е било проведено лечение с медиК.ти, като от изследванията е установено:
Корова Атрофия, Нестенозираща атероматоза под 20% в бифуркациите на двете вътрешни
сънни артерии; ЦОНС, Тревожен синдром. След проведеното лечение пациентката е
изписана /според записите в епикризата/ с подобрение, стабилно общо състояние,
афебрилна. Дадени са препоръки за хигиенно-диетичен режим и терапия с: ***, ***, бриека.
Според обсъдената от СМЕ Епикриза към ИЗ № 13740/2022г. /л. 16/ ищцата е била
приета в Клиниката по нервни болест към УМБАЛ „ А“ на 14.06.2022 г. с диагноза:
Ограничена атрофия на главния мозък; Леко когнитивно нарушение. Изписана е на
17.06.2022г. след проведено лечение с *** и пентоксифилин без промяна в състоянието.
Според посоченото в епикризата по време на престоя са проведени редица изследвания като
е установено: Мозъчна атрофия, Болест на малките мозъчни съдове, леко когнитивно
разстройство, тревожно-депресивна симптоматика, Световъртеж от централен тип. Дадени
са съвети за хигиеннодиетичен режим и продължаване на лечението в домашни условия с:
*** 80мг 2х1 табл.; *** 800мг 2х1 табл.; *** 2х 75 мг; *** 1х1 капк.
Според обсъдената от СМЕ Епикриза към ИЗ № 35339 от 2023г. на 09.10.2023 г.
ищцата е била приведена в Клиниката по кардиология на ВМА – София, където е дадена
окончателната диагноза е ОКС /остър коронарен синдром/; Миокарден инфаркт тип 2;
Такоцубо синдром; Артериална хипертония 3 ст. ; Пристъпно предсърдно мъждене;
Оперативно лечение по повод на механичен илеус и сръствания; Лекостепенна аортна и
митрална регургитация; МСБ; Дислипидемия; Състояние след оперативно лечение по повод
на карцином на дебелото черво; състояние след химиотерапия; състояние след исхемичен
3
мозъчен инсулт 2013г. При приемането в друго болнично звено на ВМА ищцата се е
оплаквала от болка в корема придружена от многократни повръщания на приетите храни и
течности, с последна дефекация от преди 5 дни, като е оперирана по спешност на
09.10.2023г. от механичен илеус, при което са отстранени редица сраствания между тънките
и дебелото черва и е бил възстановен пасажа. По време на операцията е регистриран
пристъп от предсърдно мъждене, след съответни мерки е бил възстановен нормалния
синусов ритъм с помощта на амиодарон. На втория следоперативен ден се е появила
стенокардна симптоматика, поради което пациентката е преведена в Клиниката по
кардиология с клинични, лабораторни и ЕКГ-данни за ОКС/остър коронарен синдром/.
Ехокардиогравски са били установени данни наподобяващи образ на Такоцубо синдром,
който по късно е потвърден като диагноза. В клиниката е проведено оптимално медиК.тозно
лечение и общото състояние на пациентката значително се е подобрило и е изписана на
16.10.2023г. от клиниката в хемодинамично стабилно общо състояние, без оплаквания и
раздвижена, с дадени съвети за хигиенно-диетичен режим и терапия.
Според обсъденото от СМЕ Невропсихологично изследване, проведено на 24.01.2023г.
ищцата се е оплаквала от паметови нарушения, датиращи от няколко години, които са се
засилили след вероятно преболедуване от Ковид-19 вирусна инфекция през ноември 2021 г.,
споделила е че напоследък е по-спокойна и е на постоянна терапия с *** 120мг 2х1 т; *** 30
мг. 2х1 т. Също така в изследването е отразено, че пациентката е самостоятелна в
ежедневието, сама приема лекарства, справя се с работата с мобилен телефон и домакински
електроуреди. В сравнение с предходното изследване е била спокойна и че тревожните
епизоди са отшумели.
Заключението на вещото лице с-р И., на база на обсъдените представени към момента
на изготвянето му медицински документи, е че от същите се установява, че ищцата е
диагностицирана следните заболявания: Злокачествено новообразувание на дебелото черво;
състояние след оперативно лечение 2015г. резекция на есобарзното дебело черво и
химиотерапия; Състояние след ИМИ/исхемичен мозъчен инсулт във
ВБС/вертебробазиларната система/2013г.; Шийна спондилоза, ЦОНС /централен
отоневрологичен синдром/- лека степен; Лумбална спондилоза и остеохондроза 15-Ес1
/поясна остеортроза и остеохондроза/(дегенеративни заболявания на ставите на гръбначния
стълб и междупрешлените дискове ); Ограничена атрофия на главния мозък; Леко
когнитивно нарушение; Хроничен радикулярен синдром; Артериална хипертония 3 ст.;
Остеопения- Т-скор 1.3; Дислипидемия; Двустранна гонартроза без ФД/функционален
дефицит/; ОКС /остър коронарен синдром/; Миокарден инфаркт тип 2; Такоцубо синдром;
Пристъпно предсърдно мъждене; Оперативно лечение по повод на механичен илеус и
сраствания; Лекостепенна аортна и митрална регургитация 2023г. Според вещото лице И.
повечето от описаните заболявания при ищцата са хроничини и тя се нуждае от редовни
профилактичини прегледи, наблюдение и изследвания, както и системна подържаща
терапия. За поддържането на здравословното й състояние е необходимо и спазването на
препоръчаните и хигиенно-диетични режими, които не се нуждаят от допълнително
4
финансиране и са с препоръчителен характер. Вещото лице, като е съобразило
предписанията от ВМА-София и конкретните стойности на предписаните медиК.ти дава
заключение, че общата стойност на медиК.тите, които са и предписани за продължителен
прием е 113,81 лв на месец с отстъпката по НЗОК, без да може да даде по-коректна
информация относно стойността на медиК.тите предвид обстоятелството, че сред
доказателствата по делото не е рецептурната книжка на ищцата. Според заключението на
вещото лице д-р И. в представената медицинска документация няма данни за невъзможност
на ищцата да се придвижва самостоятелно или да се справя с ежедневните си социално-
битови задължения сама, а се нуждае от психологична подкрепа и социална интеграция.
Според заключението на заключението на допълнителната СМЕ, изготвено от вещото
лице доктор М А., специалист по вътрешни болести и онкология, дадено след извършен
личен преглед на ищцата на 20.01.2025., според приложената по делото медицинска
документация ищцата има доказано онкологично заболяване - умеренодиференциран
аденокарцином на дебелото черво - в областта на сигмата, за което е претърпяла радикална
оперативна интервенция на 05.08.2015г., а към настоящия няма скорошни образни и
лабораторни данни и клинично от прегледа не се установяват данни за активност на
онкологичното заболяване, поради което не се налага онкологично лечение до доказване
рецидив на раковия процес. Според констатациите на вещото лице ищцата не е провеждала
противораково следоперативно, лекарствено лечение, въпреки предложеното такова от
Онкологичната комисия на 24.08.2015 г., нито се е регистрирала в онкологично звено, в
което в зависимост от активността и стадия на онкологичния процес да се определя и
подхода към нея като пациент. Вещото лице е констатирала, че ищцата провеждала КТ и
други образни изследвания по повод най-често на изостряне на коремни болки в хирургични
звена. От заключението на вещото лице се установява, че за лечението на онкологичното
заболяване не се налага заплащане на лечението, защото то се реимбурсира 100% от НЗОК
Вещото лице съобразява медицинската документи, вкл. по повод последно извършена на
ищцата операция през месец октомври 2023 г. във ВМА -София за сраствания в корема в
резултат от проведената преди около 8 години резекция на сигмовидното дебело черво
поради карцином, но посочва, че няма хистологични доказателства за рецидив на
онкологичното заболяване. Заключението си вещото лице дава въз основа не само на
приетите от съда като писмени доказателства по делото медицински документи, но въз
основа документи, представени й от ищцата и неприети по делото от съда като
доказателства.
От заключението на вещото лице доктор А. се установява, че към 20.01.2025 г. ищцата
е в добро общо състояние за възрастта и заболявания си и се придвижва без помощни
средства.
От представените в о.с.з. на 18.02.2025 г. доказателства се установява следното: видно
от Епикриза от М непосредствено преди съдебното заседание и след прегледа от вещото
лице А. ищцата е постъпила на 10.02.2025 г. в Отделение по Медицинска онкология по
Клинична пътека №241.3 – Диагностични процедури за стадиране и оценка на
5
терапевтичния отговор при пациенти със злокачествени солидни тумори. Според
отбелязаното в епикризата ищцата е постъпила в задоволително общо състояние и след
проведени изследвания , вкл. КТ на гръден кош, корем и малък таз е изписана на 12.02.2025
г. в непроменено общо състояние. Според даденото обсъждане в епикризата и според
протокол от решение на клинична онкологична комисия по химиотерапия от 10.02.2025 г.
според проведените образни изследвания ищцата е без данни за рецидив и дисеминация на
основното заболяване, с данни за единична контрастираща се лезия по хода на
интерлобарната плевра – за проследяване след 3 месеца. Насочена е към ГЕО за горна и
долна ендоскопия. Според представената епикриза от Клиника по нервни болести при У
ищцата е приета на 13.02.2025 . и изписана на 16.02.2025 г., като от клиничното обсъждане е
видно, че се касае за пациент с леко когнитивно нарушение при тревожно-депресивно
състояние. Дадени са препоръки за продължаване на лечението с медиК.ти в домашни
условия.
От представените от ищцата справки от електронната система на НОИ се установява,
че към 01.02.2023 г. общият месечен размер на получаваните от ищцата пенсии е в размер на
686,85 лева, формирана от три пенсии. това Според представената към исковата молба
разписка за извършено плащане от 16.01.2023 г. ищцата е получила социална помощ в
размер на 16.01.2023 г., като не се установява какъв е характерът на помощта. Според
представената от ищцата декларация за материално и гражданско състояние ищцата е
декларирала, че получава пенсия и социални помощи, без да уточни размерите и основаните
им.
От заключението на допуснатата съдебно-оценителна експертиза, изготвено от вещото
лице Г. А., се установява, че таванско помещение към апартамент № 5 се намира на адрес: С
и е с полезна площ от 17,58 кв. м. Според вещото лице имотът се намира на оживено място
в близост до други жилищни сгради, административни и търговски обекти, с много добра
транспортната достъпност и повишено търсене на подобни имоти. От заключението се
установява, че таванското помещение е преустроено в студио със самостоятелен оборудван
санитарен възел и представлява стая с кухненска част с под на теракот, стените с латекс,
таван с дървена ламперия, а по вътрешно стълбище се достига до второ ниво, което се
ползва като спално помещение, също с под на теракот и стени с латекс. Според
заключението средният пазарен наем на помещението, съобразно конкретното фактическо
състояние на същото, е 220 лв. за месец, или 2640 лв. годишно.
От показанията на доведения в о.с.з. на 10.05.2024 г. от ответника свидетел Н П К
/брат на ищцата/ се установява, че към апартамента, който се намира на ***** до ****, има
таван, който е пригоден за живеене, има санитарен възел и се обитава от наематели от
година, според споделеното при разговор с нея през предходната година. Според свидетеля
лицата, обитаващи тавана, са допуснати от ищцата. Посочва, че ответникът, който е негов
племенник, не е давал помещението под наем, а самият той преди около 15 години е живял в
него, като е заплащал на ищцата и съпругът й наем. Лично свидетелят виждал помещението
преди 20 години, като посочва, че е ремонтирано през 80-те и 90-те години на миналия век, а
6
преди около 15 години ищцата му споделила, че е направила пореден ремонт, защото е
имало проблеми по покрива, а след този ремонт таванът е бил добре направен и се живеело
в него Около 300 лева била наемната цена, която доколкото си спомня му е казвала ищцата,
че получава. Счита, че миналата година е имало наемател, като ищцата не му е споделяла да
търси наематели. Посочва, че знае че ищцата не е добре здравословно и има нужда от
всякакви средства. Твърди, че при последния им разговор му казала, че е прекарала инфаркт
и е била в болница 4-5 дни, като това й е последното заболяване. Оплаквала се и че не е
добре с очите.
Видно от Нотариален акт №***, том I, дело № ***/1984 г. /л. 58/ К К К и Р. П. К са
придобили на 28.06.1984 г. чрез покупка дворно място в землището на с. И, Софийски окръг
, извън регулацията на селото , но в застроената част на махала „****“, в площ 800 кв. м.,
заедно с построената в него през 1941 г. паянтова къща на 30 кв.м.
От представените с отговора на исковата молба и неоспорени от ищцата разписка и
квитанции от О се установява, че ответникът е заплатил за задължения за данък върху
недвижимите имоти и такси за битови отпадъци за имота на адрес гр. С, по партида на
ищцата като данъчно задължено лице на 20.06.2019 г. сумата 50,53 лева за 2019 година/л.
55/; на 26.05.2020 г. сумата 49,49 лева за 2020 година /л. 54/, на 25.04.2021 г. сума 49,49 лева
за 2021 година /л. 57/; на 25.03.2022 г. сумата от 50.99 лева за 2022 г. /л. 53/ и на 17.02.2023 г.
сумата 50,99 лева за 2023 г. /л.56/.
Според представената от ответника Фактура дубликат от 03.05.2023 г., издадена от
****, задълженията за доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадъчни
води за имот с адрес: С се начисляват по договорна сметка *****. Според извлечение от
сметка, представено от ответника, за периода от 01/01/2021 г. до 05/10/2023 г. /л. 62/ са
извършени плащания към С с основание за плащане номера на посочената договорна сметка
в общ размер -956,30 лева.
Установява се от представените удостоверения за раждане /л.68/ че ответникът е баща
на две деца, родени на 28.07.2011 г. и на 29.04.2015 г., като тяхна майка е Н В С.
Установява се от справките от НАП, че за месеците от януари до септември 2023 г.
ответникът има начислен месечен облагаем доход в размер на около 8143-8144 лева при
осигурител, с когото правоотношението е прекратено на 01.10.2023 г., а Н В С от 286,99 лв
за 02.2023 г. до 4429,39 лв за 12.2023 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД дарението може да бъде отменено, когато дареният
отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Следователно за
основателността на иска е необходимо да бъде установено кумулативното наличие на
следните предпоставки – извършено дарение, трайна нужда от издръжка на дарителя,
искане, отправено от него до дарения и отказ на последния /изричен или мълчалив/ да дава
7
издръжка.
Установява се, че ищцата е извършила заедно със съпруга си дарение на ½ ид.ч. от
придобития по време на брака им недвижим имот. След извършване на дарението и преди
предявяване на исковата молба съпругът на ищцата е починал като е оставил за свои законни
наследници неговата съпруга – ищцата и двете си деца. Бездяловият характер на
съпружеската имуществена общност не лишава преживелият съпруг от правото да отмени
дарението, като в случая заявеното право е за отмяна на ¼ ид.ч., което е в рамките на частта
от собствеността, която би имала ищцата при прекратяване на брака.
Дарението е едностранна, безвъзмездна сделка и не създава за надарения никакви
задължения за издръжка или помощ на дарителя, освен моралното задължение да бъде
признателен към последния за стореното дарение. Моралното задължение се трансформира
в правно задължение за даване на издръжка при настъпване на определени в закона
обстоятелства, а именно изпадане на дарителя в нужда и отправено от негова страна до
надарения искане последният да му дава издръжка. До момента, до който дарителят не
поиска издръжка от надарения, независимо от обективната му трайна нужда от такава,
задължението на надарения остава само морално. / в този смисъл Решение № 177 от
14.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 209/2010 г., IV г. о., ГК, ВКС и други/.
Установява се, че ищцата е отправила до ответника писмена покана да й заплаща
издръжка. В тежест на ищцата обаче е да установи, не само че е поискала издръжка, а и че е
изпаднала в трайна нужда от такава. Трайната нужда следва да бъде преценявана във всеки
конкретен случай с оглед личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни
нужди. Не следва да бъде инцидентна, а трябва да има траен характер, като е налице, когато
дарителят не е в състояние сам да се издържа от притежаваните от него средства и
имущества Следователно преценката се прави въз основа на конкретното здравословно и
материално състояние на дарителя, като се отчитат всичките му доходи от заплати, пенсия,
добавки, други възнаграждения, получени суми от продажби, социални помощи (в този
смисъл Решение № 275/26.03.2009 г., по гр.д. № 5837/2007 г., на IV г.о., Решение №
67/01.02.2010 г., по гр.д. № 4166/2008 г., на IV г.о.; Решение № 79/24.02.2009 г., по гр.д. №
3604/2007 г., на IV г.о. и др.). Да се нуждае дарителят от издръжка поради трайното му
изпадане в нужда означава, че нито паричните му доходи, нито цялото притежавано
недвижимо и движимо имущество, нито потенциалните възможности, свързани с това
имущество, не са достатъчни за преживяването му. При конкретната преценка за наличие на
нужда от издръжка трябва да се вземат предвид всички обстоятелства, включително и дали
доходите на дарителя са по-ниски от определения от държавата размер на линията на
бедност. /в този смисъл Решение № 432 от 22.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3321/2013 г., IV г.
о., ГК, Решение № 34 от 19.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4981/2015 г., III г. о., ГК /.
Предвид изложеното и въз основа на съвкупния анализ на доказателствения материал
съдът намира, че в случая не се установява в периода на поканата, отправена към надарения,
нито впоследствие ищцата да е изпаднала в трайна нужда от издръжка по следните
съображения:
8
Към момента на отправяне на поканата - 06.06.2022 г. ищцата получава месечен доход
от минимум 686,85 лева, като не е установено какъв е бил към този момент размерът на
социалната помощ, която е получила, доколкото с исковата молба е представила разписка от
16.01.2023 г., за сумата от 102,25 лв, а в представената декларация не е уточнила каква е
помощта.
Ищцата е титуляр на запазено вещно право на ползване върху целия апартамент №5,
находящ се в гр. С, заедно с таванско помещение с полезна площ 17,58 кв.м, мазе с площ
7,48 кв.м. ведно с 2,60 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
държавна земя. Следователно същата няма нужда от средства, за да си осигурява жилище.
Едновременно с това същата притежава правото на собственост върху 4/12 ид.ч. от имота, от
които 3/12 ид.ч. (1/4), представляваща ½ от ½ ид.ч. останала след дарението собственост на
съпрузите и 1/12 ид.ч., придобита по наследство от К Х. С.. Останалите съсобственици на
имота са ответникът – на 7/12 ид.ч. и Х К С – 1/12 ид.ч.
Освен това жилището според описанието в нотариалния акт се състои от две стаи,
вестибюл, кухня и обслужващи помещения със застроена с площ от 76,26 кв. м,
следователно жилищната площ, право на ползване на която притежава ищцата, е достатъчно
за задоволяване на собствените й жилищни нужди и дори ги надвишава, съответно същата
би могла да реализира и доход от предоставяне за възмездно ползване на част от
апартамента. Този доход би могъл по аналогия на изчисления среден пазарен наем за
таванското помещение на същия адрес да бъде около 200 лева на месец за една
самостоятелна стая от жилището и общо ползване на санитарните и сервизни помещения.
На следващо място от заключението на съдебно-оценителната експертиза, вкл.
изготвените от вещото лице снимки, е видно, че таванското помещение, върху което ищцата
също има запазено право на ползване доживот, е фактически годно за самостоятелно
обитаване, тъй като разполага със самостоятелен санитарен възел и е обзаведено по начин
именно за използване за живеене. От гласните доказателства, събрани чрез разпита на
свидетеля Н П К /брат на ищцата/, се установява и че фактически помещението от много
години се ползва именно за живеене, а ищцата и реално е реализирала доходи като го е
отдавала под наем за приблизително 300 лева. Поради това и съдът приема, че вещното
право на ползване върху таванското помещение съставлява част от имуществото на ищцата,
от което тя не само има възможност, но и реално събира доходи като го отдава възмездно за
ползване. Месечният приход съдът намира, че следва да бъде приет в размер на минимум
220 лева, колкото е средната пазарна наемна цена според заключението на вещото лице. В
тази връзка следва да се посочи, че това е минимална стойност, която по данни от
показанията на свидетеля Крушаров в определен минал момент е била и около 300 лева.
Следователно минималните доходи на ищцата са в размер на 906,85 лева, без да се
отчита социалната помощ и евентуално фактически получаван по-висок наем за таванското
помещение. В допълнение при отдаване на част от апартамента месечните доходи на ищцата
биха могли да достигнат поне около 1105,85 лева.
Съдът намира, че не е доказано какво е състоянието на имота в с. И, респ. дали от
9
същия е фактически възможно да се реализират доходи, поради това и не съобразява
притежаваното вещно право върху ид.ч. от този имот.
При така определените доходи и имущество на ищцата следва да бъдат съобразени
разходи, необходими й за издръжка и живот. Предвид запазеното вещно право на ползване
върху процесния имот ищцата има осигурено място за живеене и не се налага да извършва
разходи за наем или покупка на жилище. На същата не се е налагало да заплаща местни
данъци и такси за този имот за годините от 2019 до 2023 г., т.к. се установява, че ответникът
е заплатил припадащите й се такива. Не е извършвала и разходи за заплащане на потребена
вода в имота поне в периода 2021 – 2023 г., т.к. от представените доказателства е видно, че
задълженията са платени от ответника.
Ищцата не доказва конкретно какви са разходите за електричество и отопление /ако
топлинната енергия е осигурявана чрез централно топлоподаване/, поради това и следва да
се приеме, че тези разходи са в рамките на средните.
Ищцата не ангажира конкретни разходни документи, от които да се установява какви са
фактическите й разходи за лекарства, респ. за лечение в болнични заведения и изследвания.
Поради това и следва да се приеме, че на месец средствата, необходими за осигуряване на
медиК.т по лекарско предписание, са в размер на посочената от вещото лице д-р И. сума -
113,81 лева.
Ищцата не доказва в производството твърденията си, че са й необходими
допълнителни средства за лечение на онкологично заболяване, поради което и съдът приема
че такива не са нужни с оглед и изричното заключение на вещото лице доктор А., че
лечението на онкологичното заболяване на ищцата се реимбурсира 100 % от НЗОК, а и
конкретно такова не се налага към момента предвид липсата на данни за рецидив на раковия
процес. Посоченото се потвърждава и от оценката на клинична онкологична комисия по
химиотерапия и проведената диагностика в Отделението по медицинска онкология на М
през февруари 2025 г.
Ищцата твърди, но не установява, че й е необходим конкретен специален режим и
диета на хранене, съответно не би могло да бъде прието, че за издръжката й са необходими
средства в повишен размер за осигуряване на специална храна на по-висока стойност.
Ангажираните доказателства, от които се установява че ищцата многократно по
различни поводи е посещавала лечебни заведения, не дават основание да се приеме, че
ищцата е следвало да заплаща за удостоверените като назначени и проведени лечения,
терапии и изследванията. Напротив липсата на каквито и да било доказателства за това води
до заключение, че леченията на ищцата като здравноосигурен пациент са били финансово
обезпечени от бюджета на НЗОК.
Не се доказва и ищцата да следва да извършва разходи за заплащане на трето лице,
което да полага фактически грижи за нея, доколкото от събраните писмени доказателства,
оценени от вещото лице И., както и от заключението на вещото лице доктор А., извършила й
личен преглед, не се установява състоянието на ищцата да изисква чужда помощ за
10
хигиенно-битово обслужване и придвижване.
Установява се, че ищцата живее на комуникативно място в квартал ****, като не се
твърди и не се установява за придвижването й, вкл. за посещения на лечебни заведения и
специалисти да се налага да извършва допълнителни разходи с оглед развитата транспортна
мрежа в населеното място, предлагаща преференциална цена на карти за транспорт за
пенсионери, и концентрацията в столицата на специалисти от всички специалности на
медицината.
При обобщаване на горните изводи се налага заключението, че средният месечен доход
на ищцата от 2022 година възлиза на минимум 905,85 лева, като освен него е налице и
неустановена по размер и периодичност на изплащане социална помощ и реална
възможност за допълнителни доходи от поне 200 лева от притежаваното имущество - вещно
право на ползване върху апартамента с жилищна площ, по-голяма от необходимата на ищца.
Така установения доход на ищцата и наличните възможности за увеличаването на реалните
парични приходи от имуществото й съдът приема за достатъчен за покриване на
средностатистическите и на конкретно доказаните й нужди от храна, лекарства, облекло,
обувки, електричество, комунални услуги, транспорт и осигуряване на нормални социално-
битови условия за живот. За този извод съдът съобразява и че доходите на ищцата са
значително над линията на бедността, определена в размер на 413 за 2022 г. с Постановление
№ 286 на МС от 19.08.2021 г. за определяне размера на линията на бедност за страната за
2022 г. и в размер на 504 лева за 2023 г. с Постановление № 286 на МС от 21.09.2022 г. за
определяне размера на линията на бедност за страната за 2023 г. Доходите на ищцата са по-
високи и от минималните размери на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал.
1 от Кодекса за социално осигуряване, определени съгласно чл. 10 от ЗБДОО за 2022 г. - от 1
януари до 30 юни - 370 лв.;. от 1 юли до 31 декември - 467 лв и съгласно чл. 2 във вр. с чл. 1
от Закона за прилагане на разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБНЗОК за
2022 г. (в сила от 1.01.2023 г.) от 1 януари до 30 юни - 467 лв. и от 1 юли - 523,04 лв.
Отмяната на извършено дарение е изключителна мярка, която се допуска от закона
само ако непризнателността е приела драстична форма. В случая събраните доказателства не
обосновават подобен извод, тъй като ищцата не се е намирала трайно в положение да не
може да задоволи нуждите. си Напротив недоказано е, че здравословно й състояние силно се
е влошило, така че да не може да се придвижва и обгрижва сама, респ. да е налагало или да
налага разходи в завишен размер, едновременно с това разполагала и разполага с достатъчно
текущи доходи, за да покрива разходите, които доказва да се е налагало и да се налага да
извършва за себе си. При тези обстоятелства за ищцата реално не е възникнала нужда да
получава издръжка от надарения, поради което недаването на такава, дори и при доказан
висок размер на доходите му, не е основание за отмяна на дарението.
С оглед недоказването на основен елемент от фактическия състав, обуславящ
основателността на предявения иск, а именно – изпадане на ищцата в трайна нужда от
издръжка, същият се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отговорността на страните за разноски:
11
При този изход на спора ответникът на основание чл.78, ал.3 ГПК има право на
сторените в производството разноски в размер на 2100 лв., за реалното извършване на които
е представила надлежни доказателства, а именно – договор за правна защита и съдействие и
платежно нареждане за сумата 1800 лв – адвокатско възнаграждение и 300 лева – депозит за
възнаграждение на вещо лице по СОцЕ.
Воден от горното, Софийският районен съд, 118-ти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. П. К – С. с ЕГН ********** и адрес: гр. С срещу Р. К. С.
с ЕГН **** и адрес: С иск с правно основание 227, ал.1, б.“в“ ЗЗД за отмяна на дарение,
извършено от ищцата в полза на ответника с нотариален акт от 13.12.2010 година с №****,
том VII, рег.№ ***, дело №*** по описа на нотариус И Д, за 1/4 ид.ч. от апартамент №5,
находящ се в гр. С заедно мазе с площ 7,48 кв.м и таванско помещение с полезна площ 17,58
кв.м ведно с 2,60 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна
земя
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Р. П. К – С. с ЕГН ********** и адрес: гр. С
да заплати Р. К. С. с ЕГН **** и адрес: С, сумата 2100 /две хиляди и сто / лева разноски в
производството.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12