Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 31.01.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІVа въззивен състав, в публично съдебно
заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при
участието на секретар Луканова, като разгледа докладваното от младши съдия
Дончева в. гр. дело № 16182 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Инициирано е с въззивна жалба,
подадена от пълномощник на ответниците П.Г.Ш. и С.П.Ш., срещу решение №
І-118-232 от 12.06.2015 г. по гр. дело № 58142/2010 г. на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 118-ти състав, с което са уважени предявените от Н.Й.Б.
искове по чл. 32, ал., 2 от Закона за собствеността (ЗС).
С решението П.Г.Ш. е осъден на основание
чл. 32, ал. 2 от ЗС да заплаща ежемесечно на Н.Й.Б. сумата от 228.75 лева, а С.П.Ш.
е осъден да заплаща ежемесечно на Н.Й.Б. сумата от 76.25 лева, представляващи
обезщетения за ползване на 12945/20595 ид. ч. от апартамент № 71, находящ се в
гр. София, район „*********, със застроена площ от 129.25 кв. м, състоящ се от
четири стаи, кухня, баня, тоалетна, мокро помещение, предверие, коридори и три
балкона, ведно с мазе № 5, считано от датата на влизане в сила на решението до
прекратяване на съсобствеността.
С определение от 26.10.2015 г. е уважена
подадена от ищеца молба по чл. 248 от ГПК и постановеното решение е допълнено в
частта за разноските, като ответникът П.Ш. е осъден на основание чл. 78 от ГПК
да заплати на Н.Й.Б. сумата от 105.86 лева, представляваща направени съдебни
разноски, а ответникът С.П.Ш. е осъден на основание чл. 78 ГПК да заплати на
ищеца Б. съдени разноски в размер на 35.29 лева.
Във въззивната жалба са наведени доводи
за недопустимост и за неправилност на обжалваното съдебно решение. В подкрепа
на твърдението за недопустимост се сочи, че районният съд е сезиран единствено
с иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС, а не и с такъв по чл. 31, ал. 2 от ЗС, поради
което не е разполагал с възможност да присъжда парично обезщетение, а
единствено да извърши разпределение на реалното ползване на имота. Позовавайки
се на дадените в Тълкувателно решение № 13/2012 г. на ОСГТ на ВКС разяснения,
жалбоподателят сочи, че производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС представлява
спорна съдебна администрация, при което съдът не правораздава, а замества
волята на страните (съсобствениците) относно разпределяне ползването на даден
имот. Поради това се поддържа че, в производството е недопустимо
постановяването на краен съдебен акт с осъдителен диспозитив, с който да се
присъжда парична сума като обезщетение за ползване на идеални части от имота. В
подкрепа на твърдението за неправилност на обжалваното решение се изразява становище,
че в случая нормата на чл. 92 от ЗС не намира приложение, тъй като към датата
на публичната продан, респ. към датата на придобиване на собствеността върху
земята от ищеца Н.Б., сградата, в която се намира процесния имот е била
изградена в груб строеж, следователно всеки един обект в тази сграда
представлява самостоятелен обект и като такъв е изключен от публичната продан.
Твърди се, че в предмета на проданта не са били включени по приращение идеални
части от съответните самостоятелни обекти в сградата, тъй като принудителното
изпълнение не е било насочено срещу тях, а единствено срещу идеална част от
дворното място, върху което е изградена сградата в груб строеж. С оглед на това
се заявява, че ищецът не е придобил по приращение съответни идеални части от
собствения на ответниците апаратмент № 71, представляващ самостоятелен обект в
сградата. Сочи се, че по делото е приет неоспорен от ищеца нотариален акт за
собственост, който се ползва с обвързваща доказателствена сила по отношение на
факта, че ЖСК „Б.Х.” е прехвърлила правото на собственост върху процесния
апартамент на П.Ш.. Освен горното, жалбоподателите поддържат, че съгласно чл.
31, ал. 2 от ЗС обезщетение за ползване на съсобствен имот се дължи след
писмено поискване (покана), каквото в случая липсва, поради което и в полза на
ищеца по делото не е възникнало твърдяното право на обезщетение спрямо
ответниците. Направено е искане за отмяна на атакуваното първоинстанционно
решение и за постановяване на решение, с което предявените срещу ответниците
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира се в полза на
жалбоподателите и ответници да бъдат присъдени направените до момента по делото
разноски.
В законоустановения за това срок е
подаден писмен отговор на въззивната жалба от страна на ищеца по делото Н.Й.Б..
В отговора е изразено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба
и е направено искане за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение.
Във връзка с довода за недопустимост се поддържа, че при невъзможност съдът да
разпредели реалното ползване на имота, същият разполага с възможност да присъди
в полза на неползващия имота съсобственик парично обезщетение, съответно на
притежаваните от него идеални части. Между страните по делото не съществувал
спор относно това, че процесния имот се ползвал единствено от ответниците,
което правилно било взето предвид от районния съд. При това положение и с оглед
невъзможността всички съсобственици да ползват реално от своите идеални части
от имота, в съответствие със закона и с установеното в съдебната практика
разрешение на подобни случай, съдът присъдил в полза на ищеца съответно на
притежаваните от него идеални части обезщетение. Според въззиваемия, съгласно
възприетото в задължителната съдебна практика разбиране, при прехвърляне на
правото на собственост върху земята, приобретателят става собственик на всички
постройки и насаждения по арг. от чл. 92 от ЗС, освен ако не е уговорено друго
при сключване на договорите, т. е. ако постройките изрично са изключени от
предмета на разпореждането. В конкретния случай подобно изрично изключване не
било сторено от страна на продавача, поради което обект на придобиване от
страна на купувача е недвижимия имот (земята), заедно със съответни идеални
части от постройките върху него. По тези съображения се иска
първоинстанционното решение да бъде потвърдено, а в полза на ищеца и въззиваем
по делото да бъдат присъдени направените разноски. Направено е възражение за
прекомерност по отношение на претендираните от насрещните страни разноски.
С определение от 25.04.2016 г.
производството по делото е спряно на основание чл. 229, т. 4 от ГПК и е
възобновено на основание чл. 230 от ГПК с определение на съда от 27.06.2018 г.
Софийски
градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателите, становището на
насрещната страна и направените искания, въз основа на събраните по делото
доказателства и закона, приема за установено следното:
Предявени са искове по чл. 32, ал. 2
от ЗС за разпределяне ползването на недвижим имот.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно относно валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен по посоченото в
жалбата.
Обжалваното понастоящем съдебно решение
е валидно и допустимо, но разгледано по същество е неправилно, поради следното:
По повод искова молба на Н.Й.Б.,
срещу наследниците на Н.В.П.-Ш., а именно П.Г.Ш., С.П.Ш. и А.В.Р.е образувано
гр. дело № 58142/2010 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 118-ти
състав.
В исковата молба се твърди, че по
силата на договор за дарение, сключен с нотариален акт № 65 по н. д. № 540/2009
г., както и по силата на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №
68 по н. д. № 453/2009 г. е придобил собствеността върху 12095/20595 идеални
части от парцели І, ІІ, ІІІ и ІV от кв. 133д по плана на гр. София, м. „Красно
село – Плавателен канал”, с обща площ от 20595 кв. м. Твърди се, че със заповед
№ РД-09-50-83 от 24.02.2000 г. на главния архитект на гр. София е одобрен ЧРП,
съгласно който парцели І, ІІ, ІІІ и ІV от кв. 133д по плана на гр. София, м.
„Красно село – Плавателен канал”, представляват част от парцел V (стар) от кв.
133д, м. „Красно село – Плавателен канал”, при граници: бул. „Тодор Каблешков”,
улица и парцел І, ІІ от кв. 133в, улица, парцел ІІ от кв. 133б, кв. 133г,
новопроектирана улица. Ищецът поддържа становище, че е собственик и на 850/20595
идеални ч. от същия имот по силата на договор за дарение, както и че общо
притежава 12945/20595 идеални части от описания парцел. Ищецът твърди, че като
собственик на земята е придобил и правото на собственост върху построените в
парцела жилищни сгради, като притежава 12945/20595 идеални части от изградения
в парцела жилищен блок № 259 с административен адрес гр. София, ж. к. „Гоце
Делчев”, както и от изградените в него самостоятелни обекти. Такъв
самостоятелен обект представлявал апартамент № 71, изграден в груб строеж,
находящ се в гр. София, район „Триадица”, ж. к. „********, със застроена площ
от 129.25 кв. м., състоящ се от четири стаи, кухня, баня, тоалетна, мокро
помещение, предверие, коридори и три балкона, ведно с мазе № 5, както е описан
подробно в нотариален акт № 17 за собственост на жилище, построено от ЗСК „Б.Х.”
по н. д. № 9/2009 г., по силата на който неправомерно за собственик на целия
апартамент била призната Н.В.П.-Ш., чиито наследници по закон са ответниците.
Ищецът твърди, че апартаментът се ползва единствено от ответниците, както и че
той е лишен от възможността да ползва имота.
В законоустановения срок по делото е
подаден писмен отговор на исковата молба от пълномощник на ответниците П.Ш., С.Ш.
и А.Р.. С отговора ответниците поддържат, че ищецът не е придобил по силата на
приращението на чл. 92 от ЗС право на собственост върху идеални части от
апартамент № 71. Поддържат, че към датата на която ищецът е придобил идеални
части от земята, сградата, в която се намира апартаментът е била изградена в
груб строеж, както и че праводателите на ищеца, съответно самият ищец са
придобили единствено идеални части от земята, но не и от правото на строеж
върху изградените върху нея сгради.
С молба на Н.Б. депозирана по делото
на 18.01.2011 г. ищецът е оттеглил предявения срещу ответницата А.Р. иск и е
направил искане за прекратяване на производството по отношение на нея, поради
което с определение от 19.01.2011 г. производството по делото е прекратено
спрямо ответницата Радойновска.
По делото са приети следните писмени
доказателства: нотариален акт № 65 от 25.05.2009 г. по н. д. № 450 от 2009 г.
/л. 4/; нотариален акт № 68 от 25.05.2009 г. по н. д. № 453 от 2009 г. /л. 5/;
нотариален акт № 171 по н. д. № 507 от 2010 г. /л. 6/; нотариален акт № 17 от
13.11.2009 г. по н. д. № 9 от 2009 г. /л. 7-10/; удостоверение от 25.10.2007 г.
/л. 19/; постановление от 03.02.2009 г. по изпълнително дело № 20088510401559
/л. 24/; постановление за възлагане от 24.08.2009 г. /л. 25/; удостоверение за
наследници /л. 30/; писмо от С.О.до ЖСК „Б.Х.” /л. 54/; заповед № РД-09-50-83
от 24.02.2000 г. /л. 55/; писмо от ГИС София до ЖСК „Б.Х.” /л. 56/; констативен
протокол от 23.10.2007 г. по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ /л. 57/; акт № 749 от
12.03.2008 г. за частна общинска собственост на недвижим имот, находящ се в гр.
София, район „Триадица”, м. „Красно село – Плавателен канал” /л. 58-59/;
заповед № РД-57-1350 от 08.12.1994 г. /л. 60/; заповед № РД-57-579 от
10.07.1995 г. /л. 61/; заповед № РД-57-503 от 08.07.1997 г. /л. 62/; протокол
от 23.04.1989 г. на ОНС – Триадица /л. 63/; заповед №0020я ДИ-04-16 от 01.08.1989 г. на ОНС –
Триадица /л. 64/; писмо от С.О.до председателя на ЖСК „Б.Х.” /л. 65/; 3 бр.
удостоверения /л. 66-69/; наддавателно предложение /л. 70/; протокол за
обявяване на наддавателни предложения /л. 71-72/; нотариален акт за дарение № 183
от 19.05.1994 г. по н. д. № 11607/1994 г. /л. 73/; нотариален акт за продажба
на недвижим имот от 19.05.1994 г. по н. д. № 11608/1994 г. /л. 74/; 2 бр.
разрешения за строеж /л. 75-76/; 2 бр. протоколи за определяне на строителна
линия /л. 77-78/; скица /л. 79/; заповед от 24.10.2005 г., издадена от
началника на Столична РДНСК /л. 80/; комбинирана скица /л. 81/; документи по н.
дело /л. 146-162/; документи по н. дело 507 /л. 165-183/; решение от 19.04.2012
г. по гр. дело № 12281/2010 г. на СГС /л. 186-192/; решение от 23.07.2012 г. по
гр. дело № 12342/2010 г. на СГС /л. 193-202/; копие на изпълнително дело № 20088580400017
на ЧСИ У.Д./л. 204-395/; копие на изпълнително дело № 20098580400296 на ЧСИ У.Д./л.
398-410/; заверен препис от нотариално дело № 09/2009 г. на нотариус Ц.А./л.
417-466/.
По делото е приета
съдебно-техническа експертиза (СТЕ) /л. 468-471/ и допълнителна СТЕ /л.
475-478/, които се кредитират от въззивния съд, тъй като представляват
обективно и компетентно изготвени изследвания. По
делото са събрани гласни доказателства посредством разпит на свидетеля Д.Г./л.
412-413/, показанията на който се оценяват като достоверен доказателствен
източник. Същите съдържат информация относно това, че фактически ползватели на
процесния имот са единствено ответниците по делото. Впрочем, по този въпрос
между страните по делото не се спори.
По делото е приет протокол от
15.12.2008г. по изпълнително дело № 20088510401559 за опис на недвижим имот, по
което длъжник е С.О., съгласно който е
описан 12095/20595 ид.ч. от парцели І,
ІІ, ІІІ, ІV, кв. 133-д по плана на София, местност Красно село-Плавателен
канал” с обща площ от 20 595 кв.м.,
които по одобрения през 2000г. ЧРП са част от парцел V (стар) кв. 133-д
по плана на София, местност Красно село-Плавателен канал” при граници: бул.
„Тодор Каблешков”, улица и парцел І, ІІ от кв. 133-в, улица и парцел ІІ от кв.
133-б, кв. 133-г, новопроектирана улица, като е посочено че с помощта на вещо
лице е дадена оценка на имота от 34 000лв. и е определена начална цена за
проданта от 17 000лв. Посочено е, че
имотът е изцяло застроен.
По делото е прието Постановление за
възлагане на недвижим имот от 03.02.2009т. по изпълнително дело №
20088510401559, вписано на 26.03.2009г. в АВ, съгласно което при публична
продан на собствения на длъжника С.О.имот на А.З.Н.е възложен 12095/20595 ид.ч.
от парцели І, ІІ, ІІІ, ІV, кв. 133-д по плана на София, местност Красно
село-Плавателен канал” с обща площ от 20 595 кв.м., които по одобрения през 2000г. ЧРП са част от
парцел V (стар) кв. 133-д по плана на София, местност Красно село-Плавателен
канал” при граници: бул. „Тодор Каблешков”, улица и парцел І, ІІ от кв. 133-в,
улица и парцел ІІ от кв. 133-б, кв. 133-г, новопроектирана улица.
По делото е приет нотариален акт № 65 от
25.05.2009г. съставен от нотариус Р.Д., рег. № 274 на НК, носещ подписи за
страните и за нотариуса, съгласно който на 25.05.2009г. А.З.Н.е дарил на Н.Й.Б.
95/20595 ид.ч. от собствените си, придобити чрез публична продан по
изпълнително дело 20088510401559, общо 120 95/20595 ид.ч. от парцели І, ІІ, ІІІ, ІV, кв. 133-д по плана
на София, местност Красно село-Плавателен канал” с обща площ от 20 595
кв.м., които по одобрения през 2000г.
ЧРП са част от парцел V (стар) кв. 133-д по плана на София, местност Красно
село-Плавателен канал” при граници: бул. „Тодор Каблешков”, улица и парцел І,
ІІ от кв. 133-в, улица и парцел ІІ от кв. 133-б, кв. 133-г, новопроектирана
улица.
По делото е приет нотариален акт № 68 от
25.05.2009г. съставен от нотариус Р.Д., рег. № 274 на НК, носещ подписи за
страните и за нотариуса, съгласно който на 25.05.2009г. А.З.Н.е продал на Н.Й.Б.
собствените си 12 000/20595 ид.ч. от парцели І, ІІ, ІІІ, ІV, кв. 133-д по плана
на София, местност Красно село-Плавателен канал” с обща площ от 20 595 кв.м., които по одобрения през 2000г. ЧРП са част от
парцел V (стар) кв. 133-д по плана на София, местност Красно село-Плавателен
канал” при граници: бул. „Тодор Каблешков”, улица и парцел І, ІІ от кв. 133-в,
улица и парцел ІІ от кв. 133-б, кв. 133-г, новопроектирана улица.
По делото е приет протокол за опис от
28.05.2009г. по изпълнително дело №
20088580400017 и по присъединеното към него изпълнително дело № 20098580400296,
по което длъжник е ЖСК „Б.Х.”, съгласно
който е описана 1/10 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. София,
съставляващ 8500/20595 ид.ч. от дворно
място, цялото с площ от 20595 кв.м., представляващо парцел V кв. 133-д по плана
на София, местност Красно село-Плавателен канал” съгласно нотариален акт №
183/1994г., при огледа на който е установено, че целият имот е застроен.
По делото е приет протокол от
06.07.2009г. по изпълнително дело № 20088580400017 на ЧСИ У.Д.с рег. № 858 и по
присъединеното към него изпълнително дело № 20098580400296, съгласно който по
дело 20088580400154 12095/20595 ид.ч. са оценени на 34 000лв., като с оглед на
пълното застрояване на имота да в бъдеще от неговата продажба не могат да се
очакват приходи, то за оценка на изцяло застроената земя ще следва да се приеме
данъчната оценка, но при съобразяване на промени на пазара и така е определена
цена за 1/10 от 8500/20595 ид.ч. от
имота в размер на 2 388,50лв.
По делото е прието вписано в АВ на
24.09.2009г. Постановление за възлагане на недвижим имот от 24.08.2009г. по
изпълнително дело № 20088580400017, по което е присъединено изпълнително дело №
20098580400296, по които длъжник е ЖСК „Б.Х.”,
съгласно което при проведена публична продан на собствения на длъжника имот е
възложен на Й.К.Б. 1/10 ид.ч. от имот,
представляващ 8500/20595 ид.ч. от дворно
място, цялото с площ от 20595 кв.м., представляващо парцел V кв. 133-д по плана
на София, местност Красно село-Плавателен канал”. В постановлението е посочено,
че имотът е застроен и купувачът придобива и всички права, които длъжникът е
имал върху имота, включително и тези по чл. 92 от ЗС, както и че върху имота е
наложена на 15.02.2008г възбрана, за която длъжникът ЖСК е уведомен на
28.03.2008г.
По делото е приет нотариален акт № 171/19.05.2010г.,
вписан в АВ с акт № 37/2010г., носещ подпис за страните и за съставилия го
нотариус И.Н., рег. № 40 на НК, съгласно който Й.К.Б. и В.Н.Б.са дарили на на Н.Й.Б.
1/10 от 8500/20595 ид.ч. от собствените си, придобити чрез публична продан по
изпълнително дело 20098580400017 и
присъединено изпълнително дело № 20098580400296 ид.ч. от парцел V (стар) кв. 133-д по плана на София,
местност Красно село - Плавателен канал” включително и приращенията, тоест
построеното върху този имот, който имот съгласно одобрен ЧРП е разделен на
четири нови УПИ, както следва: І,ІІ,ІІІ,ІV.
С нотариален акт № 183 Съюза на
българските художници (СБХ) е дарило на ЖСК”Б.Х.” (ЖСК) 1/10 ид.ч. от
8500/20595 ид.ч. от дворно място с площ от 20 595 кв.м., представляващо парцел V ,
кв. 133-д по плана на София, местност Красно село-Плавателен канал”, а с
нотариален акт № 184/1994г. му е продало 9/10 ид.ч. от 8500/20595 ид.ч. от
дворно място с площ от 20 595 кв.м., представляващо парцел V ,
кв. 133-д по плана на София, местност Красно село-Плавателен канал”,
разрешение за строеж е издадено на 21.06.1990г. и на 18.07.1990г., през 2000 г.
е одобрен частичен застроителен и регулационен план съгласно който за стария
парцел V са отредени парцели І,ІІ,ІІІ,ІV на 23.10.2007г. От С.О.е извършена
проверка и е установено, че жилищни блокове от 1 до 10 в тези парцели са
изградени на ниво груб строеж, но е в отклонение от строителни планове. Със
заповед от 24.10.2005г. на Столична РДНСК е забранено ползването на жилищен
блок 259 на ЖСК „Б.Х.“. С решение от
06.10.2007г. на ОС на ЖСК , изменено с решения от 11.05.2008г.,
25.10.2008г., 27.06.2009г., отделните
апартаменти са разпределени между член-кооператорите, като апартамент № **********е
разпределен на член-кооператор П. В..
С нотариален акт за собственост на
жилище, построено от ЖСК „Б.Х.” № 17, т.
І, рег. № 876, н. дело № 9/2009 г. на нотариус Ц.М., Н.В.П.-Ш. е призната за
собственик на апартамент № 71, изграден в груб строеж, находящ се в гр. София,
район „Триадица”, ж. к. „********, със застроена площ от 129.25 кв. м., състоящ
се от четири стаи, кухня, баня, тоалетна, мокро помещение, предверие, коридори
и три балкона, при съседи от север - двор, от изток – стълбище и двор, от юг –
апартамент № 63 от вход Д, от запад – двор, отдолу – апартамент № 70, отгоре –
апартамент № 72, заедно с прилежащото мазе с площ от 6.88 кв. м., находящо се
във вход Е, заедно с 6.284 % ид. ч. от общите части на вход Е в сградата.
По делото е приет констативен протокол
от 23.10.2007., съгласно който строеж на ЖСК Б.Х.” в УПИ І, кв. 133-д, м.
местност Красно село-Плавателен канал, София е изграден на ниво груб строеж, но
е в отклонение на одобрени строителни книжа и със заповед от 24.10.2005г е
забранено ползването му.
По делото е приет нотариален акт № 183/19.05.1994г.
нотариален акт № 184/19.05.1994г. съставен от нотариус Д.Т.при СРС, носещ
подпис за страните и за нотариуса, съгласно който Съюза на Българските художници
е дарило 1/10 ид.ч. и продало 9/10 ид.ч.
на ЖСК „Б.Х.“ от своите 8500/20595 ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 20
595 кв.м. , представляващо парцел V, кв. 133-д по плана на София, местност
Красно село-Плавателен канал”.
Приети са комбинирани скици за имота.
Видно от протокол № 9 от 30.05.1989
г. е, че ЖСК „Б.Х.” е била определена за инвеститор на 9 броя жилищни блокове в
западната част на парцел V, кв. 133д, м. „Красно село – Плавателен канал”. В
тази връзка Народен съвет – София, управление „Архитектура и благоустройство” е
издал разрешение за строеж № 75 от 21.06.1990 г.и разрешение за строеж № 87 от
18.07.1990 г. в полза на ЖСК „Б.Х.” за жилищни блокове от № 1 до № 10 в
процесния парцел по плана на м. „Красно село – Плавателен канал”, за което на
06.02.1990 г. е заплатена сумата от 229 073.05 лева.
Съгласно удостоверение от 06.03.1997
г., издадено от Главния архитект на гр. София, парцел ІV от кв. 133д е отреден
за нуждите на Съюза на българските художници – Творчески фонд (СБХ-ТФ), за
изграждане на магазини и ателиета, като след изплащане на обезщетенията на
правоимащите за отчуждените имоти, СБХ-ТФ е станал собственик на парцела на
основание чл. 42, ал. 1 и ал. 3 от ЗПИНМ. В удостоверението е посочено още, че
площта на парцела е редуцирана на 8500 кв. м., като със заповед № 236/1978 г.
парцел ІV е получил нова сигнатура и е станал парцел VІ от кв. 133д. От
северната страна на парцела се намирал парцел V, който също бил отреден за
нуждите на СБХ-ТФ. Със заповед № РД-50-09-322 от 25.05.1986 г. било допуснато
изменение на застроителния и регулационен план на кв. 133д – двата парцела V и
VІ били обединени в един общ парцел V.
Установява се, че с решение № 11.8
по протокол от 08.07.2006 г. като член-кооператор на ЖСК „Б.Х.” е приет П.Ш..
Между страните по делото не се спори, а
и се установява от приетите доказателства, че Н.В.П.-Ш. е починала на
11.02.2010 г. и е оставила като свои наследници по закон ответниците по делото П.Г.Ш.
(съпруг) и С.П.Ш. (син).
С акт за частна общинска собственост № 749
от 21.08.2000 г. е бил актуван като общински следният недвижим имот:
12095/20595 ид. ч. от парцели І, ІІ, ІІІ и ІV от кв. 133д, м. „Красно село –
Плавателен канал”, с обща площ от 20595 кв. м. Според направените отбелязвания
със заповед РД-09-50-83 от 24.02.2000 г. на главния архитект на гр. София е
одобрен ЧРП, съгласно който парцели І, ІІ, ІІІ и ІV от кв. 133д, м. „Красно
село – Плавателен канал” представляват част от парцел V (стар) от кв. 133д, м.
„Красно село – Плавателен канал”. Описани са следните новообразувани парцели:
парцел І с площ от 8500 кв. м., при
граници: югоизток – бул. „Тодор Каблешков” и парцел ІІІ; северозапад – улица и
парцел ІІІ; север – улица; изток – парцел ІІ; парцел ІІ с площ от 10845 кв. м.
при граници: юг – бул. „Тодор Каблешков”, изток – улица; север – улица и парцел
ІV; запад – парцел І; парцел ІІІ с площ 918 кв. м. при граници: югозапад – бул.
„Тодор Каблешков”, северозапад – улица; североизток и югоизток – парцел І;
парцел ІV с площ 332 кв. м. при граници: север – улица, юг, изток и запад –
парцел ІІ.
С постановление от 03.02.2009 г. по
изпълнително дело № 20088510401559 по описа на ЧСИ Мариян Петков, с рег. № 851
на КЧСИ, след извършена публична продан на А.З.Н.бил възложен следният недвижим
имот: 12095/20595 ид. ч. от парцели І, ІІ, ІІІ и ІV от кв. 133д, м. „Красно
село – Плавателен канал” с обща площ 20595 кв. м.
С нотариален акт № 65 за дарение от
25.05.2009 г., т. ІІІ, рег. № 13359, дело № 450/2009 г. на нотариус Р.Д., с
рег. № 274, А.З.Н.дарил на ищеца Н.Й.Б. 95/20595 ид. ч. от придобитите
12095/20595 ид. ч. чрез публична продан по горепосоченото изпълнително дело №
20088510401559 с обща площ от 20595 кв. м. В нотариалният акт е посочено, че
дарителят изрично е заявил, че дарява на Н.Б. по силата на приращението и чл.
496, ал. 2, изр. 1 от ГПК и съответни идеални части от построеното в недвижимия
имот.
С нотариален акт № 68 за
покупко-продажба от 25.05.2009 г., т. ІІІ, рег. № 13364, дело № 453/2009 г., А.З.Н.е
продал на ищеца 12000/20595 ид. ч. от посочените парцели. В нотариалния акт е
посочено, че продавачът изрично е заявил, че продава на Н.Б. по силата на
приращението и чл. 496, ал. 2, изр. 1 от ГПК и съответни идеални части от
построеното в недвижимия имот.
С постановление от 24.08.2009 г. по
изпълнително дело № 20098580400 по описа на ЧСИ У.Д.с рег. № 858 на КЧСИ, след извършена публична продан Й.К.Б.
бил възложен следният недвижим имот, находящ се в гр. София, съставляващ
8500/20595 идеални части от дворно място, представляващо парцел V от кв. 133д,
м. „Красно село – Плавателен канал”, с обща площ 20595 кв. м.
С нотариален акт № 171 за дарение на
недвижим имот от 19.05.2010 г., т. ІІІ, рег. № 5324, дело № 507/2010 г. на
нотариус И.Н., с рег. № 040 на Нотариалната
камара, ищецът е придобил посочената по-горе 1/10 ид. ч. от недвижимия имот,
находящ се в гр. София и съставляващ 8500/20595 ид. ч. от дворно място с площ
от 20595 кв. м., представляващо стар парцел V, кв. 133д, м. „Красно село –
Плавателен канал”, включително и правата по смисъла на чл. 92 от ЗС, т. е. и
приращението съгласно чл. 496, ал. 2, изр. 1 от ГПК, включващо и съответните
идеални части от построеното в недвижимия имот.
От приетите по делото нотариален акт № 183,
н. дело № 11607/1994 г. и нотариален акт № 184, н. дело № 11608/1994 г. на
нотариус Д.Т., се установява, че на 19.05.1994 г. СБХ е дарил на ЖСК „Б.Х.”
съответно 1/10 ид. ч. и 9/10 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в гр. София и
съставляващ 8500/20595 ид. ч. от дворно място, с площ от 20595 кв. м.,
представляващо парцел V, кв. 133д, м. „Красно село – Плавателен канал”.
Безспорно между страните по делото е, а
и се установява от събраните гласни доказателства, че по отношение на процесния
апартамент № 71 фактическа власт се упражнява единствено от ответниците П.Ш. и С.Ш..
От заключението на съдебно-техническата
експертиза (СТЕ), което съдът възприема с доверие, се установява, че общата полезна
площ на процесния апартамент 71 е 109.96 кв. м, от която 12945/20595 се
равняват на 69.12 кв. м., а 7650/20595 ид. ч. се равняват на 40.84 кв.м. Според
вещото лице е възможно общо ползване на кухня с балкон, която е с вход към
коридора, като към заключението е приложена скица с предложено разпределение
ползването на имота. От приетото по делото допълнително заключение се установява,
че средният пазарен наем за целия апартамент възлиза в размер на 486 лева,
което ще рече, че равняващата се на 12945/20595 ид. ч. сума е 305 лева месечно.
При
така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема за установено от
правна страна следното:
Предявени са субективно пасивно
съединени искове по чл. 32, ал. 2 от ЗС, които са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал.2 от ЗС ако съсобствениците не могат
да постигнат съгласие или да формират мнозинство или ако решението на мнозинството
е вредно за общата вещ, по искане на който и да е от съсобствениците районният съд решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е
нужно – назначава управител на общата вещ.
Производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС е производство на спорна съдебна
администрация. Съдът не е сезиран с правен спор, а замества липсата на
мнозинство от съсобствениците, като постановява това, което мнозинството е
следвало да реши с оглед на най-целесъобразното използване на общата вещ.
Веднъж разрешен въпросът за начина на ползване на вещта, той може да бъде
пререшаван при настъпило изменение на фактическото положение, като няма пречка
това да се извърши от мнозинството от съсобствениците, съответно от съда по
реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС (напр.
намалена поради регулация площ; изграждане на нова постройка и т.н.). В това
производство компетентността на съда е ограничена до въпроси на управление,
което се взема с мнозинство от съсобствениците, а не с единодушие. Съдът
постановява решението си съобразно съществуващото фактическо положение на общия
имот без да съобразява предвиждания или изменения на застроителния план.
Решението на съда по чл. 32, ал. 2 от ЗС не създава в полза на съсобственик вещно право върху отредените
им за ползване реални части от общия имот, а е само реализация на правото на
съсобственика да ползва общата вещ съобразно предназначението й, без да пречи
на останалите участници в общността да упражняват правата си. При разпределяне
на ползването съдът следва да съобрази квотите на страните, квадратурата на
имота, ползите от определените дялове, както и индивидуалните права върху
намиращите се в дворното място постройки, които са изключени от
разпределението. Ако в дворното място всеки съсобственик притежава в
индивидуална собственост отделен жилищен обект, то тогава разпределението
следва да бъде съобразено с оглед на осигуряване на достъп на всеки
съсобственик до жилището му и складовите помещения, излаз на улица за всеки
дял, съответствие на дела с квотата. Искът за разпределяне ползването на съсобствена вещ по чл. 32, ал. 2 ЗС
може да бъде предявен и от съсобственика, притежаващ повече от половината от общата вещ. Нормата на закона не поставя
ограничения с оглед квотата в съсобствеността. Решението по чл. 32, ал.2 от ЗС
има изпълнителна сила и за съсобственика, притежаващ мажоритарен дял от вещта,
винаги ще е налице правен интерес от предявяването на такъв иск - в този смисъл е Тълкувателно решение № 13/10.04.2013г. на ОСГК на ВКС.
За да се постанови решение по чл. 32, ал. 2 от ЗС по делото следва да се
установи, че вещта е обща на страните
при определени квоти, както и че тя е съществува реално. В конкретния
случай спорен въпрос по делото е дали имотът е съсобствен между страните. Този
спор няма пречка да бъде повдигнат и разрешен в настоящото производство,
независимо че касае субективно материално право. Действително, както се твърди
от въззивниците, производството по чл. 32,
ал.2 от ЗС е спорна съдебна администрация, тоест предмет му е промяната на
граждански правоотношения, съгласно установени от закона критерии и интереси, а
не субективни материални права. За да се постигне законосъобразна промяна на
тези правоотношения следва да се установят елементите на правоотношението (страни, права, задължения), в което
ще се внесе промяна. Характерът и целта на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС
не
налагат отклонение от процесуалните правила на общия
исков процес, поради което, съдът дължи
разглеждане на всички възражения на страните, които са от значение за решаване
на делото. В това производство съдът изследва дали е налице съсобственост между
страните и какви са квотите им в съсобствеността. В рамките на това
производство страните могат да правят възражения относно правата им в
съсобствеността. Тези възражения по съществото си са преюдициални спорове за
собственост и с разглеждането им в рамките на производството по чл. 32, ал. 2
ЗС, а не в отделно производство по иск за собственост в най-голяма степен би се
постигнала целта на закона – разпределяне на ползването на вещта, което да е
съобразено с действителните права на страните в съсобствеността върху нея - в този смисъл е Тълкувателно решение № 13/2013г. на ОСГК на ВКС.
В конкретния случай посоченият от ищеца способите за придобиване на право на собственост върху идеални части от имота са договори за дарение и покупко-продажба и чл. 92 от
ЗС. Доколкото ответниците са оспорили правата на ищеца и на неговите
праводатели върху имота, то съдът приема, че в тежест на ищеца е било да
установи по делото при условията на пълно и главно доказване, че праводателите
му са придобили на публична продан идеалните части от процесния имот и така по
прехвърлителните сделки от 2009г. и от 2010г. ги е придобил и ищеца.
Съдът приема, че от приетите по делото доказателства, по делото не се
установява ищецът да притежава права на собственост върху идеални части от ап.
№ 71
По делото е установено от приетите по
делото писма на С.О., нотариални актове, че
сградата, в която е процесният ап. 71 е била изградена на ниво груб
строеж към момента, в който са били проведени публичната продан по
изпълнителните дела от 2008 г. и от 2009 г., към момента на съставянето на
нотариалния акт по чл. 35 от ЗЖСК и към момента на придобивните сделки на
ищеца. При така установеното съдът приема, че този апартамент № 71 е бил годен
самостоятелен обект на право на собственост към горепосочените моменти,
включително и към момента на сключването на договорите за дарение и договора за
покупко-продажба от ищеца. Същевременно, съдът приема, че по делото не е
установено, сградата и апартамент № 71 да са били собствени на праводателите на
ищеца при сключването на сделките с ищеца. Праводателите на ищеца - А.З.Н., Й.К.Б. и В.Н.Б., са придобили на
публична продан идеални части от земята,
върху която е построена сградата и ап. № 71. Те, обаче, не са придобили идеални
части от процесният апартамент № 71 , поради което и ищецът не ги е придобил по
сделките с тях. Правилото на чл. 92 от ЗС за построена сграда, представляваща
самостоятелен обект на право на собственост при продажба на земята на публична
продан , не се прилага, ако тази сграда не е била предмет на публичната продан.
Този извод се налага при съобразяване на процесуалноправната същност на
публичната продан и последователните действия на съдия-изпълнителя, насочени към индивидуализация на имота,
предмет на принудителното изпълнение.
Няма пречка съобразно чл. 63 от ЗС
земята и построената в нея сграда да имат различни собственици. Допустимо е
прехвърляне на собствеността на сградата отделно от мястото, в което е
построена и обратното – прехвърляне на мястото, отделно от сградата в него.
Когато това прехвърляне се извършва със сделка, то тогава елемент от
фактическия състав на сделката е съгласие за такава разделеност на
собствеността да се постигне между страните по сделката. Такова договаряне е
изключено при принудителното изпълнение върху недвижим имот поради спецификата
на фактическия му състав - едностранно властническо изявление на съдебния
изпълнител и гражданскоправното волеизявление на купувача при публичната
продан. Затова при публичната продан на имот, за да се приеме че е придобита и
сградата-самостоятелен обект на право на собственост, построена върху
продаваната земя, тази сграда следва да е била описана, възбранена, оценена,
обявена и възложена по предвидения в ГПК ред от съдебния изпълнител. Купувачът
на публичната продан придобива всички права, които е имал длъжника върху имота,
предмет на публичната продан. Той не придобива права на длъжника, които не са
били предмет принудително изпълнение. Обособеността на правата върху сградата
от тези върху земята изключва приложението на разпоредбата на чл. 92 ЗС по
отношение на такава сграда при проведена публична продан върху имота. Различно
би било положението, само ако сградата няма самостоятелно предназначение, тоест
ако е построена и предназначена предимно да обслужва недвижимия имот, предмет
на публичната продан. Такива постройки, които не представляват самостоятелен
обект на правото на собственост, трайно прикрепени към земята или принадлежност
към основния обект – земя или сграда, на общо основание следват собствеността
на земята, респ. сградата, към която са прикрепени, респ. която са
предназначени да обслужват, и за тях е приложима разпоредбата на чл. 92,
съответно – на чл. 98 от ЗС - в този смисъл Тълкувателно решение №
5/18.05.2017г. на ОСГК на ВКС.
В конкретния случай приетите по делото
постановления за възлагане, протоколи за
опис и оценка на имотите по изпълнителните дела от 2008 г. и от 2009 г.
на публична продан по които праводателите на ищеца са придобили идеални части
от продавания имот, не сочат процесния
апартамент № 71 и сградата , в който той е построен като обект на публична
продан. Посочването на апартамент .№ 71 и/или
на сградата в тези постановления на съдебния изпълнител и то с
индивидуализиращите белези на тези вещи е необходимо, за да се приеме, че и
тези вещи са били предмет на публичната продан. Това е така, защото по делото
се установи, че сградата в която е процесният
апатратемнт, а и самият апартамент № 71 към 2008 г. вече са били
изградени на груб строеж, тоест те са били възможен самостоятелен обект на
право на собственост. При така установеното и по съображения, изложени
по-горе, съдът приема, че за да се
приложи разпоредбата на чл. 92 от ЗС за процесния апартамент № 71, в тежест на
ищеца по делото е било да докаже по делото, че този апартамент е бил предмет на
принудително изпълнение по изпълнителните дела от 2008 г. и от 2009 г. Такова
доказване съдът приема, че не е проведено по делото. Приетите по делото
доказателства не установяват, че апартамент № 71 и/или сградата, в която е
построен са били описани, възбранени, оценени, обявени на публична продан,
предадени за пазене, и възложени от ЧСИ. В нито един от тези документи сградата
пи ап. 71 не са индивидуализирани от ЧСИ като предмет на принудителното
изпълнение, поради което и съдът приема, че те не били придобити при публична
продан по изпълнителните дела от 2008 г. и от 2009 г. Действително, в протоколите за опис и оценка
на продаваните по тези изпълнителни дела имоти е посочено, че имотът, изнасян
на публична продан е застроен изцяло. Съдебният изпълнител, обаче, не е описал
и оценил сградите, с които земята е застроена, поради което и насочване на
принудително изпълнение чрез индивидуализация на застроеното, оценка и изнасяне
на публична продан, съдът приема че не е установено да е извършено по тези
изпълнителни дела. Съдът приема, че при липса на други доказателства по делото,
следва да се обоснове извод, че отбелязването за застроеност на имотите е
направено от съдебните изпълнители с оглед свеждане до знание на участници в
публична продан на важна характеристика на земята с оглед бъдещи инвестиционни
цели, както и с оглед обосноваване на определената от тях оценка на земята. Този
извод се налага при съобразяване пазарни условия към 2008 г., 2009 г., площ на
земята и определената оценка. Това особено ясно личи от протокола от 06.07.2009г.
за оценка на имота по изпълнителното
дело 20088580400017. В този протокол съдия-изпълнителя изрично е посочил, че
застрояването на имота не позволява да се очаква приход от бъдещите му продажби
и затова за оценка на земята ще следва да се приеме данъчната оценка, тоест –
застрояването не е прието като основание за завишаване стойността на имота.
При така възприето съдът приема, че по
делото не е установено процесният имот да е бил предмет на принудителното
изпълнение по изпълнителните дела от 2008г. и от 2009г., поради което и съдът
приема, че праводателите на ищеца - А.З.Н., Й.К.Б. и В.Н.Б., не са придобили на
публична продан идеални части от апартамент № 71. С оглед гореизложеното съдът
приема, че ищецът не е придобил по договорите за продажба и дарение от А.З.Н., Й.К.Б.
и В.Н.Б.право на собственост върху идеални части от процесния апартамент № 71.
При така възприето съдът приема, че е безпредметно да изследва дали ответниците притежават право на
собственост върху идеални части от процесния имот и дали е възможно
разпределяне ползването на имота реално, съответно пазарния наем върху имота,
тъй като не е налице първата предпоставка за уважаване на предявените искови
претенции, а именно не се установява Н.Б. да е придобил право на собственост върху
идеални части от процесния апартамент № 71.
Въз основа на изводимото от
доказателствената съвкупност по делото, че Н.Б. не е съсобственик на апартамент
№ 71, може обосновано да се заключи, че обжалваното от страна на ответниците
първоинстанционно решение, с което предявените от Н.Б. искове по чл. 32, ал. 2
от ЗС са уважени е неправилно и следва да се отмени. Вместо това следва да бъде
постановено решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
При този изход на спора и на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски, както в първоинстанционното, така и във
въззивното производство имат ответниците П.Ш. и С.Ш., от процесуалния
представител на които е направено съответно за присъждането на разноски искане.
По делото са представени доказателства за това, че в първоинстанционното
производство ответниците са направили разноски в размер на следните суми:
сумата от 2666.66 лева за П.Ш. и сумата от 2666.66 лева С.Ш., както и че в
производството пред въззивния съд ответникът и жалбоподател П.Ш. е направил
разноски в размер от 1000.00 лева, а ответникът и жалбоподател С.Ш. е направил
разноски в размер на 1000.00 лева. Направеното пред въззивния съд възражение за
прекомерност на претендираното за въззивното производство възнаграждение от
жалбоподателите е основателно, тъй като претендираните суми не са съобразени с
предвидените в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
размери, както и с фактическата и правна сложност на делото. Въззивният съдебен
състав, като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, намира че
претендираното от ответниците адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
и за въззивното производство следва да бъде намалено до сумата от 600.00 лева
за всяка съдебна инстанция. Поради това, в полза на ответниците следва да бъдат
присъдени сумите от по 600.00 лева, представляващи направени разноски за
адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство, както и сумите от
по 600.00 лева, представляващи направени по делото разноски във въззивното
производство, за заплащането на които следва да бъде осъден ищецът Н.Б., който
неоснователно е инициирал развилото се пред двете съдебни инстанции
производство по делото.
По тези мотиви, съдът,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
І-118-232 от 12.06.2015 г. по гр. дело № 58142/2010 г. на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 118-ти състав, допълнено по реда на чл. 248 от ГПК с
определение от 26.10.2015 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените от Н.Й.Б., ЕГН: **********, с адрес ***, искове по чл. 32, ал. 2 от ЗС, срещу П.Г.Ш., ЕГН:
********** и срещу С.П.Ш., ЕГН: ********** – двамата с адрес гр. София, ж. к. „*****за
разпределяне ползването на апартамент 71, находящ се в гр. София, ж. к. „********,
със застроена площ от 129.25 кв. м, състоящ се от четири стаи, кухня, баня,
тоалетна, мокро помещение, предверие, коридори и три балкона, ведно с мазе № 5.
ОСЪЖДА Н.Й.Б., ЕГН: **********
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на П.Г.Ш., ЕГН: **********, сумата
от 600 /шестотин/ лева, представляваща направени в първоинстанционното
производство разноски за адвокат, както и сумата от 600 /шестотин/ лева,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
ОСЪЖДА Н.Й.Б., ЕГН: **********
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на С.П.Ш., ЕГН: **********, сумата
от 600 /шестотин/ лева, представляваща направени в първоинстанционното
производство разноски за адвокат, както и сумата от 600 /шестотин/ лева,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.