Р Е Ш
Е Н И
Е
гр. София, 11.07.2020 г.
В
И
М Е Т О Н
А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско
отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА
ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10263/ 2018 г., за да постанови
решение, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата от 50 000 лева, ведно със законната лихва от 16.09.2017
г. до окончателното изплащане, претендираната като обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие на публикувани и разпространени обидни
квалификации и клеветнически твърдения чрез изданията на вестник „Телеграф” от
16.09.2017 г. с приложението „ФАКТ ТЕЛЕГРАФ“ и вестник „Телеграф“, издание от
19.12.2017 г. с приложението „Яслата на Агнешките главички“.
ИЩЕЦЪТ- И.Г.П.
– ЕГН **********, чрез адв. М. Д.
твърди, че на 16.09.2016 г. ответникът е разпространил на пазара, в привличаща
внимание цветна обложка, вестник
Телеграф, ведно с книжка ФАКТ ТЕЛЕГРАФ, и със заглавие: „Лаборантът и неговата
фабрика за грабежи“ и подзаглавие - „Ограбиха България с милиарди, искат пак.“
На тази страница била неговата снимка, както и на 11 публични личности. На
втора страница е отпечатан колаж с неговия образ, но карикатурно и осмиващо,
носът му е ненормално удължен като
човка, а встрани е изписано „Лабораторията на Командира и неговите чудовища“.
На колажа лицата са три и според написаното той е посочен за едно от
„чудовищата “. Този колаж, с незначителни изменения, е поставен и на последната
- външна страница на обложката. Между страница 16-та и 17-та е приложено
изданието „Факт Телеграф“ в 32 страници, номерирани с числа, с римски знаци.
Отново е изписано „Ограбиха България с милиарди, искат пак“ и е поставена
негова снимка. На страниците II и III - отново колаж, наподобяващ почти
средновековна лаборатория, и неговия образ, поставен в колба с течност. Името
му се споменава 11 пъти, наред с епитети, като : „... едното от двете
най-успешни чудовища на лаборанта Франкенщайн - енергийният олигарх И.П.“,
„разградският меринджей “ /Кадри / и „... жадните за дооглозгване на кокалите
на държавата хора като П..... “Сделка с дявола“. На 19.12.2016 г.
противоправното и обидно поведение на ответника продължило с издаването на
вестник Телеграф с приложение-подарък книга „ Яслата на Агнешките главички“.
Посочва, че, както във вестника, така и в книгата, са ползвани обидни по негов
адрес думи, целящи оклеветяване, злепоставяне и сериозно увреждане на името му,
честта и достойнството му. Ищецът
твърди, че в колажа на заглавната страница образът му е използван , за да бъде
показан в агнешка кожа, с копита и уши, пред ясла с долари и левове, като част
от стадо с овчар. Този колаж е отпечатан и на следващата страница. Намира, че
онагледяването по този начин на заглавието и твърденията на автора имат силно
въздействие, поради което ги приема за гавра е личността и достойнството му, за
унижение, което му носи тежко страдание. На страница 7-ма авторът посочвал, че: „П. се надява пак
да е на държавната хранилка и сънува как пада бордът, за да се събуди без
милионите кредити, станали за една нощ жълти стотинки“ . Ищецът твърди, че това
е невярно и непроверено обстоятелство, защото компаниите, които управлява и в
които е съсобственик, нямат лоши, необслужвани и поставени под наблюдение
кредити, а в публичния отчет на компанията и в доклада на одиторите няма данни
за „лош кредит“. От същите документи е очевидно, че размерът на дължимите
банкови кредити намалява и всички задължения се обслужват коректно и в срок.
Освен това той, в личното си качество, нямал необслужване кредитни задължения. Излага,
че по този начин умишлено му се приписват недостойни и укорими прояви, което за
него е позорно обстоятелство, увреждащо честта, достойнството и бизнеса му. За
работата му, а и в чисто човешки план, основният актив е репутацията и доброто
име. Разрушаването им му причинява сериозни вреди. Ищецът навежда, че в глава
„Покровител на П.“ и на стр. 36 е написано : „ .. в решенията и действията си П.
запазва характерния стил на комунистическата номенклатура - безскрупулен, алчен
и високомерен. Задължително нехаещ за последиците... беше тефлониран от
политическия чадър... Това обаче е на път да се промени и затова е толкова
жално блеенето на „Агнешките главички“, които предчувстват, че този път може да
паднат курбан в името на истинската справедливост“. Твърди, че по безпардонен
начин, ползвайки обиди и позорни изявления, авторът уврежда правото му на добро
име в обществото, злепоставя го сред колектива, партньори и близките му,
разколебава вярата в него и в резултатите от труда и усилията му. Ищецът
посочва, че на стр. 109, в раздел „Вятърните перки - новата любов на П. и Н.“ и
подзаглавие „Агнешките главички нахлуха в енергетиката“, авторът го
индивидуализира по име, помества снимката му и изсипва върху личността му
неверни позорни обстоятелства и груби обиди: „агнешка главичка“, „червенобузото
момче“, „сръчните разградски крале на приватизацията владеят такива хватки ,...
не си поплюват, ...злодействат“, „...всеки досег на И.П. с приватизация на
българско предприятие завършва по обичайния начин - с призовка от прокуратурата
заради колосални нарушения.“ и продължава на стр. 110 с „ ...
.остапбендеровщината му е особено близка и присърце“. „Н. и П. - енергийни вампири, докарали скъпия
ток“ е заглавието на глава от книгата, започваща от стр. 115, и отправя обида
към ищеца. Твърди, че в същия вестник и на 2-ра страница е публикуван отделен
журналистически материал под заглавие: „Чрез завода си „К.“ П. разболял хиляди
души от рак .“ За автор се сочи „Телеграф“. Вербално и в самото начало на този
материал е обявено, че: „Заводът на розовобузестия олигарх И.П. е затрил 2/3 от
жителите на градчето Меричлери“, че „Още с придобиването на „К.“ олигархът и
част от групата „Агнешки главички“ идва в Меричлери и заграбва наред земите на
жителите, някои ги дават доброволно, а други - след редица заплахи“ и цитат :
„Ако наглостта имаше криле, П. щеше да кръжи в небето. Меричлери е пример за
вандализъм. След П. остава напълно унищожена природа, отровено с арсен
население ,болни от левкемия поколения българи“ - обяснява Г.“. Ищецът посочва,
че авторът се позовава на излъчен на 17.12.2016 г., събота, в 20.00 часа по
Канал 3, документален филм със заглавие „Капитал и арсен“. И прави това,
въпреки че по същата тема и за публикация в бр. 2502 от 27.04.2012 г. на
„Телеграф“ под заглавие „Олигарх убива цял град“, „Арсен от кариерата на П.
разболя 54-ма“ и „Повечето от левкемия, останалите с тумори“ същият е осъден да
му заплати обезщетение по гр. дело № 16446/2012г. по описа на СТС, 1-4 състав. Твърди,
че с визираната статия са разпространени неверни и позорни твърдения и му се
приписват престъпления против здравето на жителите на гр. Меричлери и срещу
околната среда. Кариерата за добив на варовик, цитирана във въпросните статии,
не е негова собственост, както и дружеството „К.“. Посочва, че не е участник в
управлението на дружеството, нито към момента на публикацията, нито през
периода на осъществяване на концесионната дейност на К. АД в с. Великан.
Кариера за добив на варовик „Великан“ е държавна собственост, а „К.“ ЕАД е
концесионер за добив на варовик съгласно решение № 13 на МС от 15 януари 2008
г. В писмо изх.№.94-00-769/22.02.2011г. на МОСВ по повод изследване на питейните
води от зона за водоснабдяване „Меричлери“ е установено, че наднормените
стойности на показателите арсен и флуор в питейната вода се дължат на
естествени причини и се обяснява с хидравличната връзка между естествената
минерална и питейната вода, както и че не е налице техногенно замърсяване на
питейната вода. Също така нормата на съдържанието на арсен в питейната вода е
променено през 2000г - преди тази промяна максимално допустимата стойност е
50mg/l, а след промяната е 10 mg/1. Посочено е и че по време на проучване за
водовземане на ЗВ „Меричлери“ още през 2004г. съдържанието на арсен надвишава
допустимата норма от 10 mg/1. Липсата на връзка между качествата на питейната
вода и дейността на посоченото дружество е оповестена с писмо изх.№91-00- 363/21.06.2011г.
на МОСВ. Работна група, сформирана за оценка на сеизмичното въздействие на
взривните работи върху минералната вода от находище „Меричлери“, не е
установила въздействие на взривяванията върху техническото състояние на
надземната част на водовземните съоръжения. Посочено е, че Геологическия
институт при БАН е внесъл доклад на 14.01.2011г. в МОСВ, според който не е
установено въздействие върху качествата на минералната вода. Няма каквито и да
било доказателства, че „К.“ АД или лично той са причина за заболеваемостта и
смъртността на жителите на гр. Меричлери. Твърди, че авторът на статията и
издателя неглижират съдебното решение и експертизите, както и задълженията си
за вярно информиране и правото на личността на добро име, чест и достойнство и
умишлено увреждат името му, като провокират в читателите ненавист и омраза към
личността и дейността му. Ищецът твърди, че в резултат от дейността на
ответника са му причинени значителни неимуществени вреди, които намира, че
следва да бъдат обезщетени. Излага, че в резултат от публикуваните материали се
чувствал омерзен, шокиран, изпитвал срам
и неудобство от изписаното по негов адрес от образите, които били наложени в
обществото. Поругано било доброто му име в обществото, но и в бизнес средите и
в семейната му среда. Обаждали му се партньори, банки и познати да го разпитват
какво става и какви са тези неща, които са публикувани. Преживял и гняв, и
силно раздразнение за начина, по който се третира името и лицето му. След
излизането на втората статия се чувствал толкова зле, че се изолирал от всички.
Бил напрегнат и несигурен в действията си повече от два месеца. Нещо повече,
втората статия достигнала, преведена на английски език и до Европейския
парламент, което създало значителна пречка за него да се реализира, както като
личност, така и като бизнесмен. И двете
статии съсипвали граденото от него с години обществено доверие. Той е заемал
много обществено значими постове и публикуваното значително уронвало доверието
към него, честта и достойнството му. С оглед изложеното ищецът моли съдът да
осъди ответника да му заплати обезщетение за причинените неимуществените вреди,
резултат от процесните две издания, като претендира обезщетението да е в размер
от 50 000 лв., ведно със законната
лихва от 16.09.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТВЕТНИКЪТ -„Т.М.“ ЕООД,
ЕИК: ********, чрез процесуалния си
представител адв. С.П. оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че е издател на процесните
печатни издания и статии. Посочва, че
съобразно чл. 10, ал.1 от ЕКЗПЧ всеки има право да изразява личното си мнение,
а изразеното в процесните статии е именно оценка и мнение на журналиста за
личността и дейността на ищеца, която освен това се базира на публично известни
и верни факти. В тази връзка излага и че публичните личности са обект на
завишен интерес, поради което
по-отношение на тях е допустима критика в по-широки от стандартните
граници. Подчертава, че посочените в статиите обстоятелства и дейности
отговарят на обективната истина, а използваният език е просто журналистически
похват. Конкретно за колажа твърди, че той няма самостоятелно значение и винаги
следва да се схваща ведно с текста на статията, а освен това сам по себе си в
него няма нищо обидно. На следващо място посочва, че процесните статии черпят
информация и се основават на вече разпространена от други медии информация,
като специално по отношение на материала „чрез завода си К. П. разболял хиляди
души от рак“ твърди, че същият се
основава изцяло на излъчен документален филм на телевизия Канал, на 17.12.2016
г. от 20 часа. С това намира, че доколкото статията отразява вече изразено
чуждо мнение и не въвежда никаква нова информация или обстоятелства, то за нея
не следва да носи отговорност нито той, нито автора на процесния материал.
Твърди, че цялата информация, предмет на посочената статия вече е била публично
известна като е предмет на множество публикации. Оспорва и твърдените
неимуществени вреди, както и наличието на причинно –следствена връзка между публикуването
на процесните статии и твърдените от ищеца вреди. В тази връзка излага, че
ищецът всъщност не се ползва с добро име в обществото- публично известно е, че
той е обвиняем/ подсъдим по дела, свързани с приватизацията на К., както и на
държавния дял от ЕВН. В тази връзка излага подробно становище. Съответно
навежда, че доколкото той няма добро име в обществото, то няма как такова да
бъде накърнено чрез процесните статии. Освен това оспорва твърденията на ищеца
за силно емоционалните му реакции във връзка с публикациите, като намира, че е
абсурдно човек, който е подсъдим/обвиняем да се тревожи не за проблемите си с
правосъдието, а от статии, които освен това далеч не са единствените, които
третират проблемите, до които се отнасят.(подобни статии имат Агенция Блиц,
вестник Труд, Хипотези, Стандарт и др.).
Съдът,
като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства
съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното:
В исковата молба ищецът представя копия от
печатни материали, относими към иска- цветно копие от процесиите издания на в-к
„Телеграф,” издание от 16.09.2017г. с приложението „ Факс Телеграф “ и издание
от 19.12.2017 г. с приложената книга „ Яслата на „Агнешките главички“.
От
представеното свидетелство за съдимост се установява, че ищецът е с чисто
съдебно минало.
От извлечение
от търговския регистър по партидата на „К.” , АД, ЕИК********, се установява,
че дружеството е с предмет на дейност проучване,
разработване, добив и производство на К.ови и кварцови пясъци, К.и, шамоти,
варовици, фелдшпати, доломити, глини и други неметални индустриални минерали и
суровини, геологопроучвателна дейност; посредничество и
външно търговска дейност; придобиване, управление, оценка и продажба на участия
в български и чуждестранни дружества; придобиване, управление и продажба на
облигации; придобиване, оценка и продажба на патенти, отстъпване на лицензии за
използване на патенти на дружества, в които дружеството участва; финансиране на
дружества, в които дружеството участва и всякаква друга търговска дейност
незабранена от законите в Р. България и за която не се изисква предварително
разрешение /лицензия от държавен орган/. От същото е видно, че сред представителите на дружеството не е ищецът.
Ищецът не е бил участник в управлението на дружеството нито към
момента на публикацията, нито през периода на осъществяване на концесионната дейност
на К. АД в с. Великан.
С представеното с исковата молба писмо
изх.№.94-00-769/22.02.2011г. на МОСВ се установява, че по повод изследване на питейните
води от зона за водоснабдяване „Меричлери“ е установено, че наднормените
стойности на показателите арсен и флуор в питейната вода се дължат на
естествени причини и се обяснява с хидравличната връзка между естествената минерална
и питейната вода, както и че не е налице техногенно замърсяване на питейната
вода. Също така нормата на съдържанието на арсен в питейната вода е променено
през 2000г - преди тази промяна максимално допустимата стойност е 50mg/l, а
след промяната е 10 mg/1. Посочено е и че по време на проучване за водовземане
на ЗВ „Меричлери“ още през 2004г. съдържанието на арсен надвишава допустимата
норма от 10 mg/1.
С писмо
изх. № 94-00-363 от 21.06.2011 г. на МОСВ, протоколи за изпитване
№470/08.09.2004г. ; №471/08.09.2004 г.на Водоканалинженеринг АД и №
113/24.01.2011 г. от МОСВ-ИАОС също се установява липсата на връзка между качествата
на питейната вода и дейността на посоченото дружество.
Представено
е изявление от М.П.от 07.11.2012 г. (дъщеря на починала В.С., кмет на гр. Меричлери)
до Инф. агенция Блиц, с копие до ПК “Екогласност“ и средствата за масова
информация по повод манипулации със смъртта на майка й.
С
представените постановление от 09.11.2010 г. на СГП по пр.пр. № 8200/2010 г. и постановления
по пр. пр. №№1128 , 1154, 1155 , 1156/2010 г. от РП-гр.Хасково се установява,
че прокуратурата е отказала да образува
досъдебно производство по повод постъпили сигнали за нередности в дейността на
„К.“ АД.
С
исковата молба са представени- протокол от заседание на комисия при ДСО „ Геоложки
проучвания, състояло се на 13.05.1975 г. с приложен Доклад за резултатите от
проведените хидрогеоложки проучвания на въглекиселото находище - е. Меричлери и
находището при гр. Харманли “ ; становище на РЗИ-Хасково относно
заболеваемостта в гр. Меричлери към 27.04.2012 г . ; отговор на РЗИ - Хасково
по публикация във в-к „ Телеграф “ от 27.04.2012 г.; Справка за периода от 2005 - 2012 г. от
извършени изследвания от РЗИ - Хасково на питейната вода в гр. Меричлери; доклад
за оценка на сеизмичното въздействие върху минерален извор / сондаж / Меричлери
при масово взривяване на кариера за варовик „ Великан “ м. юли 2010 г.; с които
се установява, че нито „К.“ АД , нито ищецът
е причина за заболеваемостта и смъртността на жителите на гр. Меричлери.
С допълнителна молба от 07.10.2019г. ищецът е
представил нови доказателства в отговор на
направените възражения в отговора на ответника-разпечатка на
публикации от посочените линкове - 3 броя; доклад за изпълнени нови полеви
изследвания с цел оценка на сеизмичното въздействие на взривните работи в
кариера „Великан" върху находището на минерална вода „Меричлери" на
Геологическия институт при БАН, пълен комплект; доклад за резултатите от
проведените хидрогеоложки проучвания на въглекиселото находище -с.Меричлери и
находището в гр. Харманли -1972 г., които
са в допълнение на твърденията на ищеца, че изнесените факти в
публикацията на ответника са неверни.
Със същата молба са представени и решение № 138 от 22.01.2015 г. на САС, ГО,
гр.д. 3842/2014 г. срещу „ Телеграф" и за обстоятелства по причиняване на
смърт и тумори и заболявания в Меричлери, гр.д. № 16446/2012 г. на СГС, 4
състав; частна тъжба
- per. № 36034 от 17.08.2012 г. срещу
Е.Г.; присъда от 14.04.2015 г. на СРС, НО, 107 състав; протокол от съдебно
заседание, че подсъдимият се възползвал от абсолютната давност и решение от
24.02.2017г.- установяващи, че по изложените твърдяни от ищеца неверни факти в
процесните публикации, ответникът е ползвал източници,за които е знаел, че са
осъдени за неверните твърдения и въпреки това отново ги възпроизвежда в публичното пространство.
Доказателства,
представени от ответника:
С отговора на ИМ ответникът е представя консолидиран финансов отчет на „А.Ф.Х.“
АД за 2016г., от който е видно, че основното дружество на ищеца - „А.Ф.Х.“ АД, има кредитите от банки в размер на 67 милиона
евро, а общият размер на нетекущите пасиви е 165 млн. лева.
Публикация
от 30.11.2012г. на в. „24 часа“ със заглавие „Заради кредити „А.Б.“ запорира „Капитал “ и др. на И.П.“ е посочено,
че „И.“ АД има необслужван кредит към банката в размер на 9 350 000 евро,
като просрочените задължения са за над 431 000 евро.
В публикация
от 05.02.2017г. в сайта epicenter.bg със заглавие „Б. разкри схемата, по която П. е източил близо 100 млн. от Банка ДСК,
внася нов сигнал „се твърди, че свързаното с П. дружество „Д.И.П.“ АД е
теглило кредит от 100 млн. лева (50 млн. евро), от които непогасени са 42млн.
лева, като „кредитите логично стават необслужвани“, а ДСК е „почерпена с чаша студена
вода“.
В публикация от 18.09.2013г. в сайта inews.bg
със заглавие „Частен
съдебен изпълнител подхвана
фирма на П.“ се твърди, че фирмата „Софстрой“ на ищеца има необслужвани
дългове в размер на 28 млн. лева.
В
Публикация от 01.05.2017г. в „Труд“ със заглавие „Пропадането на
П.“ е
направен анализ, че „А.Ф.“ е на изкуствено дишане от няколко банки на техен
риск, като част от дъщерните фирми изпадат в невъзможност да обслужват
кредитите си и те се прехвърлят на по-неизгодни условия на други банки.
В
представената статия на вестник „Стандарт“, със заглавие „Империя на кредит“ от15.03. 2012г. е
посочено, че: „Не е легенда, а самата
истина фактът, че заемите на П. към поне десет банки възлизат на 568,712 млн.
лв. според данните от кредитния регистър на БНБ".
В
представените статии във вестник „Труд“ от 16.12.2016г„ със заглавие „К.“ – дар
за И. от „Агнешките главички“ и Статия във вестник „24 часа“, със заглавие „Кой
и защо искаше да убива И.П.“, от 27.10.2016г. са изложени факти, че ищецът П. е обвиняем
и подсъдим за приватизацията на „К.“, в периода 2001-2003г.
Публикация от „Дневник“ от 03.10.2018г. със заглавие
„Прокуратурата внесе обвинителния акт за продажбата на държавния дял в ЕВН“ и разпечатка
от сайта на Прокуратурата на Република България от 03.10.2018г. сочат, че
ищецът е бил подсъдим в
Специализирания наказателен съд.
От определение
№ 34 от 30.01.2018г. по ч. гр. дело №22/2018 г. по описа на Апелативен съд
Бургас се установява, че КПОНПИ е
наложила запор върху имуществото на ищеца, съпругата му и на свързани с него
дружества за обща сума от 199 051 065,19 лв., което според държавния орган е
незаконно придобито.
Представена е публикация
в „БЛИЦ“ от 26.10.2016г., в която бившият
гл.прокурор на РБ Н. Ф. нарича П. „червенобузо момче“, „всеки момент то може да
влезе в затвора“.
В статия в „БЛИЦ“
от 20.11.2016г. се установява, че А.Т.-
депутат и политолог, нарича ищеца „нахален тип“, „розовобузестия“, “притежаващ
безсрамие и наглост“.
В 2 бр.
публикации в „БЛИЦ“ от 20.09.2016г. и 05.11.2016г. журналистът К.К.нарича ищеца „недодялан приватизационен
спекулант“, „мишок“, „тарикат на безподобната българска приватизация“, „Максуел
от разградското село Сеново“, „лижещ ботуша на Бойко“, „син на предан слуга на Ж./Партията“,
„завършен отцеругател“.
Представени към отговора на
исковата молба са още множество публикации- 2 бр. публикации - в
kanal3.bg от 08.05.2017 г. и в сайта ПИК от 17.06.2014 г.; 2 бр. публикации в
epicenter.bg от 19.12.2017 г.;-
публикация в kanal3.bg от 08.05.2017 г. и в сайта ПИК от 17.06.2014 г.; публикация
в epicenter.bg от 19.12.2017 г.; публикация в „БЛИЦ“ от 28.10.2016 г.; публикация
в „БЛИЦ“ от 28.10.2016 г.; публикация в kanal3.bg от 13.12.2017 г.; публикация
в epicenter.bg от 13.12.2017 г.;.; статия в БЛИЦ от 02.10.2012г.; публикация в kanal3.bg от 13.12.2017 г; публикация
в epicenter.bg от 13.12.2017 г. - от които е видно, че ищецът е
бил обект на отрицателна критика от редица известни в публичното пространство
личности, наричан от същите с множество обидни за личността на човек епитети.
Представено от ответника е отворено писмо /изх. № 288/27.04.2012г./ до всички
медии, Народното събрание, МС и различни министерства,
публикувано в интернет страницата на Дарик нюз Хасково на 27.04.2012 г. в което
дружеството „К.“ АД изразява
несъгласието си с кампанията, организирана от „Екогласност“ и „тиражирана в
определени медии“, която кампания определя като „клеветническа“.
От представените с отговора
писмени доказателства- списък на акционерите на „К.“ АД от 19.06.2009г., списък
на акционерите на „К.“ А№ от 17.06.2011г.; извлечение от Търговския регистър от
историята на представителите на „К.“ АД; препис-извлечение от книгата на акционерите
в „А.Ф.Х.“ АД от 30.06.2009г., списък на акционерите на „А.Ф.Х.“ АД от
26.07.2012г.; препис-извлечение от книгата на акционерите на „А.Ф.Х.“ АД от
26.07.2012г. ; публикация от 28.06.2012г. на И.П. в личния му блог- се
установява връзката на ищеца с „К.“ АД.
Събрани са гласни доказателства.
Свидетелят
на ищеца Г.С.П.изтъква,
че познава П. от началото на 2007
година, откакто работи в „А.Ф.Х.“, където той е мажоритарен акционер, в
служебни отношения са. Сочи, че е запознат
и с бизнеса, и с финансовото състояние на холдинга, тъй като е на длъжност
финансов директор на холдина Твърди, че ищецът е точен човек, акуратен, винаги
вниква в проблемите на хората. Запознат е с една книга, която била издадена
заедно с вестник „Телеграф“, точно преди Коледа на 2016 година. Ищецът го извикал
в кабината си и бил извън кожата си, много изнервен понеже бил оклеветен от
това, което е публикувано. За този ден той имал срещи с външни партньори, които
срещи отменил и казал, че не е в състояние да ги проведе, афектиран от това,
което е прочел. Наложило се да му мерят и кръвното, било доста високо. В
последствие на това, в рамките на седмицата имал партньори, които се обаждали и
още същия ден започнали да питат какво е това нещо, има ли верни неща в това,
което е написано. Обаждали се от банки, от други бизнес партньори. Създало се едно
голяма напрежение точно преди Коледа, което му създало много голям дискомфорт.
Твърди, че рядко го е виждал в това състояние, не си спомня други случаи, в
които той да е бил така афектиран от тези обиди и твърдения, които били
написани там. Сочи, че бизнесът на „А.Ф.Х.“ се гради на репутация на
мажоритарния собственик и лицето на „А.Ф.Х.“ и всяка такава атака срещу него с
такива неверни твърдения на практика влияе върху партньорите и бизнеса на „А.Ф.Х.“,
още повече разпространено в такъв голям тираж. Имало обаждания и от банки, тъй
като публикациите са риск и отделите на банките са много сензитивни към такива
публикации за техните кредитополучатели. Банките имат отдели по управление на
риска, които следят всичко за техните кредитополучатели и след тези публикации
веднага започнали обаждания. Твърди, че тези обаждания го изнервяли отново. Той
трябвало да влиза в обяснителен режим за нещо, което не е направил. Твърди, че „А.Ф.Х.“,
откакто той е там никога не е изпадала в състояние, така че да не си погасява
кредите и задълженията. Да, има кредити. Всяка голяма бизнес компания работи с
кредити към банки. „А.Ф.Х.“ никога не е изпадала в състояние да не плати
кредит, от който някоя банка да претърпи вреди. Запознат е с кредит към „И.“.
Този кредит през 2012 година „А.Б.“ престъпила към предсрочна изискуемост и
изпълнение върху залог на търговско предприятие, без да има основанията за
това. В последствие това било доказано и от съдебни дела, имало споразумения
между страните. „А.Б.“ признала, че не са били коректни в случая, бил
организиран финансов ресурс и кредитът бил погасен и нещата приключили. Това не
е било поради това, че кредитът не се е обслужвал, може да е имало забавяния по
самия кредит, които са били в разговори с банката, но не е имало условия за
предсрочна изискуемост. Изтъква, че „А.Ф.“ чрез свои дъщерни дружества участва
на пазара на възобновяеми източници чрез компанията „С.Х.“, която е една от големите
компании на българския пазар, която изгражда централи и оперира основно в фото
водични централи за производство на ток от слънце. Имало периоди, когато е
имало много голям бум на това строителство, самата структура на „А.Ф.“, която
се занимавала с това, е участвала в това изграждане. Доста бурни времена били
като развитие. След това пазара в България затихнал, преместили се интересите в
други страни, където има възможности за изграждане на такива фото водични
централи. Доколкото е запознат в Меричлери е имало някакъв проблем с по-висока
заболеваемост, но тя не е причинена от дейността на „К.“. „К.“ е дъщерно
дружество на „А.Ф.“ и П. никога не е участвал пряко в управлението му,
единствено чрез управление на участия чрез „А.Ф.“. Изтъква, че има становище в
РИОСВ, има становища на други институции, които доказват, че това не е
причинено от дейността на „К.“ и не може да се търси такава пряка връзка, още
повече да се твърди, че П. *** ги е разболял от левкимия. Сочи, че това са
твърдения, които разпространени в такъв голям тираж навяват у хората много
съмнения и неприязън у П.. П. има четири
деца и съпруга, родителите му не ги познава.
Това, което в този ден той споменал, било как ще погледне децата си като
пишат такива неща във вестниците. За всеки един баща да бъде обвинен в
убийството на толкова много хора, специално в Меричлери, както била
публикацията във вестник „Телеграф“, ако се постави на негово място, представя
си как би се чувствал. Отговаря, че едната банка, от която се обадили след
публикацията, била ДСК, другата банка била „С.Ж.“.
Свидетелят на ищеца Б.Г.Б.познава
ищеца И.П. от 13 години, тъй като отговаря за корпоративните комуникации в една
от неговите фирми. СвидетелятБ.е човекът, който следи пресата, който му
докладва за публикации и който му ги представя лично. Много добре е запознат с
въпросните публикации- една книга към вестник „Телеграф“ от края на 2016 г., точно
преди Коледните празници. Малко по-рано, септември месец, сочи, че имало една
притурка към самия вестник. Книгата се разпространявала безплатно заедно с
целия тираж на „Телеграф“. Седмицата преди Коледните празници по традиция е
Коледното парти на фирмата, настроението е приповдигнато, приготвяли се за
почивки. Коледното парти било два дена по-късно. Твърди, че П. е човек, който
не страни от служителите си и има пряк контакт с всички и винаги присъства
лично на Коледното парти със семейството си. Твърди, че ищецът реагирал доста
емоционално на това, видимо се ядосал, започнал да се чуди какво е това,
започнал да се пита с какво е предизвикал това нещо. Твърди, че самата идея по
всички репове и будки за вестници по страната да има снимка на ищеца, изобразен
като овца, е доста неприятно усещане и той видимо реагирал доста емоционално.
Няколко месеца по-рано имало друга такава притурка към вестник „Телеграф“, в
която бил описан като чудовище на лаборанта, били го нарисували в колба, все
едно е продукт на някой. Когато му занесал първата публикация от месец
септември, той видимо се ядосал и казал, че това не иска да го гледа и не иска
да чете такива неща за себе си. След това на следващия ден го извикал и поиска
да го прочете. Видимо изпитвал неприятни чувства да види такива неща за себе си
и да ги чете. Когато му занесал книгата декември месец, тогава била много
по-силна емоцията, защото те нещата се натрупвали. Доста дълго време са
обсъждали публикациите, защото той казал, че това трябва да се прекрати и че
трябва да водят дела. Още повече, че за една част от публикациите, за
отравянето на град Меричлери, са водили дело и то срещу същия вестник, и то е
спечелено и е влязло в сила. Водили са дела и срещу човека, който
разпространявал тези твърдения- Е.Г.. Той е бил осъден на първа инстанция, на
втора инстанция се позовал на изтекла давност и след това ходел и обяснявал как
не са го осъдили. Тези неща се натрупали доста и още повече самото усещане, че
нещо, което вече веднъж е заведено и осъдено, продължава по същия начин да се
тиражира, го ядосало сериозно. Оставило впечатление за една тенденциозна
преднамереност. Имали срещи, в които трябва да се правят разчети за следващата
година, бюджети се обсъждали, той не присъствал на някои от срещите, бил
разсеян, асистентката му носела апарат за кръвно в някои моменти. Счита, че
това е в резултат на тези негативни публикации. Твърди, че от 13 години
отговаря за корпоративните комуникации на ищеца. Когато 2012 година започнало
тиражирането на тези твърдения, че дейността на „К.“ е причина да има повишени
нива на арсен в питейната вода в града Меричлери, тогава се взели много мерки,
направили се изследвания. МОСВ ги инициирал тези проверки. Имало писмо на РЗИ
Хасково, в което се казва, че няма повишени случаи на левкимия. За периода имало
два случая регистрирани. Също така се направило сеизмологично изследване на
ефекта, които взривовете в кариерата предизвикват на земните пластове и дали
това може да доведе до разместване на земните пластове. Повишените нива на арсен
във водата се дължат на смесване на минерална вода, с която Меричлери
изключително много се гордее, тя е лековита точно заради този арсен вътре и
питейната вода. Имало доклад на БАН от 1972 година и тогава са изследвали нивата
на арсен в питейната вода- били са много високи, само че тогава българският
стандарт за питейна вода е позволявал до 50 микрограма на литър арсен. 2000-та
година нивата драстично се свалили на 10 и реално тогава водата станала негодна
за пиене. Две години по-късно, когато се ескалирала въпросната тема в
общественото внимание, това се тиражирало едва ли не, откакто има кариера
великан, на която се добива варовик, водата не ставала за пиене, а това не е
така. БАН направили същото собствено разследване по нареждане на МОСВ с
професори и тяхното заключени е същото, че няма никаква причинна връзка и не би
могло взривовете на кариерата да влияят до смесването на водата. Отделно имало
писмо от 2017 г. на кмета на Меричлери, в което кметът е казал да спрат със
спекулациите, че няма така епидемия на левкимия, че така се насажда един страх
сред жителите и поканил публично през средства за масова информация хората да
дойдат на място, да се запознаят и да видят, че няма такава ситуация. Сочи, че Г.
и ПП „Екогласност“ пуснали освен твърдението за заразената вода и че „К.“ е
заграбвал земи на частни лица, даже имало пуснат сигнал до прокуратурата, както
и че са разрушавани могили и културно наследство. С документи и това, което дали
тогава, „К.“ дружеството, на което е помагал и е участвал наравно с тях, предали
на отговорните и компетентни органи. Първо, нямало вандализъм на културното
наследство, нямало разрушени могили. Напротив, „К.“ инвестирал в археологически
разкопки и работел много плътно с историческия музей на град Хасково, така че
такова нещо не съществувало и заграбване на земи също нямало. Даже имало
постановление за отказ от образувана на досъдебно производство, пак всичко по
сигнал на Е.Г.. Имало е през времето публикации в други медии. Винаги, когато
те са въздействали по този начин на П., са завеждали дела и са водели съдебни
борби и са защитавала правата си, но в много малка част от тях интензитетът е
бил такъв и са влияли по този начин. Обяснява емоционално лошото състояние на
ищеца от процесните побликации с момента на повторяемостта, освен че той трябва
да си спомни преживявания и от предишни публикациите, и делото, и обясненията
си пред всичките си познати, защото да напишат за теб, че унищожаваш
населението на цяла град и заразяваш с рак, няма как да не породи доза
обяснение сред хората, че такова нещо няма. Не се сеща към периода
септември-декември 2016 г. да е имало подобни статии в други медии, които П. да
е възприел негативно. „Канал 3“ е била една
от медиите, които целенасочено не следат поради тенденциозното им отношение
спрямо П.. Твърди, че лично е гледал филма, касаещ П. и случая в Меричлери. Не
може да каже дали ищецът го е гледал. Казал му е, че има такъв фирма, но стане
ли въпрос за „Канал 3“ той не искал да слуша. „Канал 3“ имал тенденциозно
отношение към него. Те го преследвали повече от шест месеца сутрин и вечер пред
къщата му с камери, причаквали го пред тях, той излизал за работа със съпругата
си и децата си, тичали към него с микрофони, камери. Това било в продължение на
месеци, даже имало сигнали до полицията. Създавали му безпокойство и той от
тогава не искал да контактува с тази медия. Доколкото има спомени в статията от
месец декември 2016 г. журналистите от „Телеграф“ цитирали основно господин Е.Г..
Той е първоизточникът на тази псевдо информация и той за това нещо е бил осъден
на първа инстанция. Не може да каже дали филма се преповтаря със статията. Сочи,
че те са много различни формати – едното е филм, другото е статия, не може да
ги сравня. Различни са като начин на представяне, като усещане, като
информация, като квалификация. Но, когато чел тази информация в „Телеграф“, имал усещането, че е нещо пак в този тон, но
по-различно. Със сигурност имало обаждания, както всяка масирана атака срещу ищеца,
нормално е било да има обаждания. Твърди, че е присъствал само на един разговор
с негов партньор и смята, че е въпрос на такт, когато разговорът не го касае да
напусна стаята. Навежда, че бившият главен прокурор Ф. е лице, което има дълга
история с медията, която П. издава. В никакъв случай Ф. и П. не са били в добри
отношения. Срещу Б. имало заведени три дела, които текат, имало спечелени вече
две дела, имало и наказателно дело, така че за всички публикации на Б. той си
носи съответната отговорност. Когато П. изпитвал такива вреди от публикации,
действал по същия начин и завеждал дело и отстоявал правата си.
Свидетели на ответника:
Свидетелят
Е.Ц.Г.
твърди, че в периода 2010-2012 г. бил председател на организация „Екогласност“.
Тази сага, както я нарича, започнала през април 2010 година. Бил поканен в
телевизия БТВ за един дебат във връзка с предоставена концесия на фирма „К.“.
След като излязъл от студиото бил потърсен от граждани от Меричлери, които явно
са наблюдавала този дебат. Срещнал се с трима души, които се представили за
членове на инициативен комитет „Да спасим Меричлери“. Поканили го на другия ден
да присъства на събиране на граждани в помещението на едно кафене, където
присъствал представител на „К.“, кметът на Меричлери и може би петнадесетина
души, собственици на частни земеделски земи. Казали му, че, когато са отишли да
режат лозята си пролетта, са забелязали, че всички лозя са затрупани със скални
отпадъци от кариерата, тоест унищожени. Лозята се били затрупани изцяло с
камъни. Те били в подножието на кариерата, където са добивал варовик. И така
започнала цялата тази история. Ролята на „Екогласност“ и той като представител
на тази организация нямало как да не се заангажира със случая и започнали да
информират Министерство на икономиката и енергетиката, (Министерството на
околната среда) за това, че се извършват нарушения. Това, което те установили,
когато прегледали концесионния договор, било, че се извърша добив на варовик.
Варовик се използва в ТЕЦ Марица-Изток. Нарушени са били Закона за устройство
на територията, Закона за подземните богатства. Уведомили властите, че са
нарушени законите. Резултатът от тяхното уведомяване бил такъв, че министърът
на енергетиката и икономиката Т.Т. ги обвинил, че лъжат и че това, което казват,
не е вярно. Впоследствие се оказало, че м-р Т.Т. е акционер във фирма „К.“ на И.П..
Отправили питане и до Министъра на земеделието, М.Н.по това време, дали се
спазват изискванията на договора за предоставяне на концесия, тоест дали е
променен статута на земята. Отговорът на министъра бил, че не е променен
статута на земята, което те твърдели, че в продължение на две години от 2009 г. до декември 2010 г. се
извършвал добив неправомерно в нарушение на три закона и договор за
предоставяне на концесия. Разбрали от искане на концесионера до регионалната
инспекция по опазване на околната среда в Хасково, че иска да се промени условие
от инвестиционното намерение, тоест вместо да се добиват по 100 000 тона
варовик на година, да се добиват по 600 000 тона. Това искала фирма „К.“. Предупредили,
че в резултат на увеличения добив ще се стигне до разместване на земните
пластове, защото този район е в прословутия район на чирпанското земетресение
на времето, изтъква, че там районът е много нестабилен, че в резултат на
увеличените взривни дейности има вероятност да се разместят слоевете. Затова
сигнализирали. Казали, че водата от минералния извор, който съдържа арсен около
1000 милиграма на литър, ще влезе в кладенците, които снабдяват меричлерци, те
са собствени техни кладенци. Арсенът, по думите на изявени учени, е една от
предпоставките за появата на левкимия. За съжаление това се потвърдило от
резултата на ХЕИ. Потвърдили, че е замърсена водата. Там се установило
наднормено съдържание на арсен до три пъти над нормата. Разстоянието между
кладенците за питейна вода и минералния извор, както и другата точка по
триъгълника, където се добива варовикът, е около километър и половина и затова алармирали,
че ще се разместят пластовете и така се получило. Бил потърсен от лаборант от
ХЕИ Хасково, която му казала, че се забелязва рязко повишаване на арсена. Уведомил
кмета на Димитровград, свикан бил кризисен щаб, било спряно водоподаването от
източника и така в продължение на две години тези хора пиели вода от водоноски.
Твърди, че в същото време, за съжаление, започнали да умират хора от левкемия.
За един месец починали четири души от левкемия на около 50-60-65 години. Между
тях бил и председателят на инициативния комитет и председател на „Екогланост“. Сочи,
че е взел участие във филма „Капитал и смърт“. Помолили го журналисти да
коментира, защото те били хората, които предизвикали и протестите на хора, и
реакциите на властите. От негова гледна точка всичко, което било отразено във
филма, отговаряло на действителността и на това, което те са доказали в
документи до съответните органи, както и в интервюта с различни журналисти.
Посочва, че си спомня за такъв филм „Жега“. Той отговаря за филма „Капитал и
смърт“. Участвал е в много интервюта, в много предавания. Твърди, че в нито
едно интервю не е заявил, че П. е отровител и убиец. Делото, което П. завел
срещу него през август 2012 година за клевета в размер 725 000 лева, а
след това неговият брат също завел дело срещу него, изпълнителният директор на
„К.“ също завел дело срещу него- излязъл чист от тези три дела. Писали са до
министъра на енергетика и икономиката, той ги обвинил, че лъжат, а министърът
на земеделието потвърдил това, което те твърдели. Министър Т. се оказал, че е акционер
във фирата „К.“ на П.. Не му е известно
колко кариери има в България. За да потвърди, че това е тяхна кауза, сочи, че и
в момента водят много тежка битка с фирма „Холсим“, която добива скални
материали в района на Марково до Пловдив. И в резултат на техните усилия
министърът на енергетиката наложил санкции на фирма „Холсим“, която е
швейцарска фирма. Твърди, че не е действал тенденциозно спрямо П., това е негова
кауза. Миналата година водили битка срещу една фирма за добив на пясък в района
на Нови хан. Също спечелили тази битка, не позволили да се добива. Това е неговата
функция като председател и нищо лично нямал срещу П.. Изтъква, че той не напада
личността, а напада мажоритарния собственик на една фирма, която унищожила
природата на един район. Тази кариера, след като те се намесили, вече не
работи. Имали среща и с фирмата, която купила „К.“ и им казали, че нямат нещо
против дейността на бизнеса, стига той да не нарушава околната среда, казали,
че докато там се води такъв добив, при който се застрашава здравето на хората,
няма да се спрат. Изтъква, че те не се интересуват само от добива на варовик, а
се интересуват от това да се съхрани природата. Твърди, че не е нарекъл П. „червенобузко“, а „розовобузко“, но П. има
розови бузи, като твърди, че какво лошо имало в това.
По
делото е прието заключение на съдебнопсихологична експертиза, изготвена от в.лице
Г.Г., оспорена от ответника, според което като резултат от процесните публикации в психологичен план при ищеца се
констатират интензивни отрицателни преживявания, пораждащи трайни негативни
емоционални състояния (на гняв, обида, напрегнатост, потиснато настроение,
омерзение, чувство за безпомощност, нежелание за контакти) и свързани с
психосоматичен дискомфорт симптоми (чувство за умора, намалена концентрация,
нарушения на съня). Най-интензивна е била симптоматика за около седмица след
първата публикация (от 16.09.16 г.) и за около десет дни след втората
публикация (от 19.12.16 г.), като са налице невротични фиксации, водещи до
негативни емоционални преживявания при последващи обстоятелства и ситуации,
напомнящи процесиите публикации. По отношение на породената реакция в
преживелищен план двете публикации се оценяват сравнително еднакво (емоции на
яд, обида, унижение, психосоматични проблеми), като обаче в сравнение с първата
(от 16.09.16 г.) втората публикация (от 19.12.16 г.) се оценява като по-вредна.
Тя е свързвана с по-голямо по обем съдържание и специфична форма (на книга,
която „след първото разпространение има собствен живот"). Вещото лице
сочи, че следва да се има предвид, че базисните личностови характеристики на ищеца
не предопределят висока обща предразположеност към дистрес. В контекста на
сравнение в този период (периоди) не се отграничават други събития, приемани
като такива с висок личен стресогенен потенциал.
По оспореното заключение на СПЕ съдът е допуснал повторна СПЕ, изготвена от
в.лице Д.А., чието заключение съдът приема като обективно и професионално,
кореспондиращо с останалия док. материал. Вещото лице А. сочи, че от
психологическа гледна точка през процесния период ищецът е преживял стресова
реакция, изразяваща се в силно неудоволствени преживявания на гняв /дълбоко
негодувание и възмущение/, обида, огорчение, омерзение, силно раздразнение. Психологически
това е изразено в: напрегнатост, многократно неволево връщане и преживяване на
травмиращото събитие, трудно заспиване, главоболие, повишена раздразнителност,
нарушения на съня. Стресовото преживяване е възникнало веднага след запознаване
със съдържанието на публикацията от 16.09.2016 г. и е варирало в рамките
приблизително на около седмица. Вещото лице изтъква, че що се отнася до втората
статия във вестник Телеграф, от 19.12.2016 г., към която има приложена
безплатна книга, илюстрирана и със заглавие „ Яслата на агнешките
главички", то тя е възприета по-тежко и емоционално натоварващо и е
преживявана от ищеца по-дълго време, провалила е предстоящите Коледни и
Новогодишни празници не само за ищеца, но и за неговите близки - семейство и
родители. Нейната продължителност варира приблизително около десет дни и оставя
траен отпечатък върху Ищеца накърнявайки личното достойнство и престиж. И двете
публикации за Ищеца имат заклеймяващ характер, т.е. трайно увреждат, накърняват
социалния престиж, личното достойнство и чест на потърпевшия, създавайки,
внушавайки и онагледявайки образ на чудовище - „розовобузесто", предизвикващо
смърт," безскрупулен, алчен и високомерен", изобразен в агнешка
главичка пред ясла с банкноти. Вещото лице твърди, че не са налице данни за
други негативни емоционални преживявания с висок стресогенен потенциал през
процесния период като например внезапна тежка болест, катастрофа, смъртен
случай, рязка промяна във финансовото състояние. При преживяването на
стресогенно събитие важно е значението и смисълът на самото събитие за
конкретния индивид, а не значението което му придават другите.
Други относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Искът с правно основание чл.49 вр. с чл. 45 от ЗЗД срещу -„Т.М.“ ЕООД, ЕИК:
********, е основателен.
Страните не спорят, че ищецът е лице с широка
обществена популярност към релевантния за спора момент.
Не спорят, че дружеството-ответник е издател на вестник „Телеграф“, както и на приложените към него-книги: „
Яслата на Агнешките главички“ и „ Лаборантът и неговата фабрика за грабежи“, за чието съдържание ищецът търси обезвреда.
Спорен по делото е въпросът налице ли е противоиравно
поведение, претърпяна вреда и причинна връзка помежду им.
Ищецът се
стреми да ангажира деликтната отговорност на ответника по реда на чл.45 ЗЗД и
чл.49 ЗЗД за претърпените от него неимуществени вреди във връзка с изнесени
неверни фактически твърдения.
Деликтната
отговорност няма субсидиарен характер, поради което не е необходимо клеветата и
обидата да са установени с влязла в сила присъда, за да се ангажира
отговорността за обезвреда (решение № 242/06.04.2010 г. на ВКС по гр. д. №
4431/2008 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 12/06.02.2013 г., по гр. д. №
449/2012 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК). Това
обуславя допустимостта на производството по делото.
Нормата
на чл.39, ал. 1 от Конституцията на РБ провъзгласява основното право на
гражданите да изразяват мнение и да го разпространяват чрез слово – писмено или
устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Така признатото и гарантирано
от Конституцията на РБ право не е абсолютно и неговите предели са установени в
ал.2 на посочената норма – правото на свободно мнение и изразяване не може да
се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Конституцията на
РБ признава и гарантира също така правото на всеки да търси, получава и
разпространява информация, като осъществяването на това право не може да бъде
насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу
националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
Свободата
на изразяването на мнения, включително свободата да отстоява своето мнение, да
получава и разпространява информация и идеи без намесата на държавните власти
са регламентирани и в чл.10, ал.1 КЗПЧОС. Пределите, до които се простира тази
свобода, се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и
достойнството на гражданите.
При така
очертаната правна рамка се налага изводът, че когато не се касае за превратно
упражняване на горепосочените права или свободата на мнение не е използвана, за
да вреди на доброто име, правото на свободно изразяване на мнение, както и на
разпространяване на информация се упражнява надлежно и съответно не е налице
противоправност при изразеното мнение или разпространена информация.
При
преценка основателността на предявения иск следва да се съобрази също така, че
на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения. В случай, че същите
са неверни и позорят адресата, това може да послужи като основание за
ангажиране отговорността на лицето, автор на публикуваното. Мненията и оценките
от своя страна не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват
конкретни факти от обективната действителност, поради което те могат да
ангажират отговорността на журналиста, само ако представляват обида. В този
смисъл са задължителните разяснения, дадени с постановени по реда на чл.290 ГПК
съдебни решения, съставляващи задължителна съдебна практика(решение № 85 от
23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г., ГК, ІV ГО, на ВКС; решение № 86 от
29.012010 г. по гр. д. № 92/2009 г., ГК, ІІ ГО; решение № 62 от 06.03.2012 г.
по гр. д. № 1376/2011 г., ГК, ІV ГО на ВКС и др.). Съдът е длъжен във всеки
конкретен случай да подложи на изследване и преценка дали конкретната
публикация с негативно спрямо засегнатото лице съдържание освен оценка и мнение
по обществен въпрос, не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт.
Само при наличие на твърдение за факт, което е невярно, следва да се прецени
дали разгласяването му е противоправно и виновно, дали съставлява злоупотреба с
право извън горепосочените нормативно установени предели.
От
ангажираните по делото доказателства се установи, че процесните публикации с
негативно спрямо засегнатото лице съдържание освен оценка и мнение по обществен
въпрос, обективира и твърдение за
конкретни злепоставящи факти за ищеца, като не се ангажираха убедителни доказателства
в подкрепа на извода за добросъвестност или спазване на елементарни правила на
журналистическа етика, за добросъвестно журналистическо разследване, или за
верността на изнесената в публикацията информация.
От
представените с исковата молба многобройни писмени доказателства се установи,
че сочените от ответника в процесните
публикации факти са неверни, необективни факти, взаимствани от други журналистически публикации и
разследвания, по които има достатъчно даказателства, че са неверни. Позорните и клеветнически изявления се доказват в процеса от справка за
кредитополучател, издадена от БНБ, Централен кредитен регистър, от които е
видно, че лично ищецът няма необслужвани кредите, а се погасяват редовно.
Фактът, че А.Ф.Х. АД обслужва редовно кредитите си се потвърждава и от св. Г.
Пулев- финансов директор на дружество. Той разкрива, че кредитът на
„Икономедия“ без никаква причина е изискан от банката предсрочно и също е
погасен.
За да е налице за добросъвестно журналистическо
разследване ответникът е следвало
да провери кредитното досие на ищеца, годишния консолидирания отчет на
дружеството А.Ф.Х.. Представянето само задълженията към банки, част от пасивите
на компанията, без да се представи в цялост и останалите параметри на отчета й
- активи, вземания и запаси, въвежда в заблуждение читателя на изданията на
ответника и се цели да се навреди на ищеца, на неговото име и неговата дейност.
В изданието на вестник Телеграф “ от
19.12.2016 г. относно
публикуван материал под заглавие „Чрез завода си „ К.“ П. разболял хиляди
души от рак“,
като освен в заглавието клеветнически твърдения и
обидни квалификации се съдържат в процесната публикация, а именно Заводът на
розовобузестия олигарх И.П. е затрил 2/3 от жителите на градчето Меричлери“, че
„ Още с придобиването на „К.“ олигархът и част от групата „ Агнешки главички “
идва в Меричлери и заграбва наред земите на жителите, някои ги дават
доброволно, а други - след редица заплахи“ и цитат : „ Ако наглостта имаше
криле П. щеше да кръжи в небето. Меричлери е пример за вандализъм; след П.
остава напълно унищожена природа, отровено с арсен население, болни от левкемия
поколения българи“ - обяснява Г.“, се представиха множество доказателства, че
са неверни и целящи да злепоставят ищеца. От представеното писмено
доказателство извлечение от търговския регистър по партидата на „К.”
, АД, ЕИК********, се доказа по безспорен начин,
че ищецът никога не е участвал пряко в управлението на „К.“ / също и от показание на св.Георги Пулев/, от писмените
доказателства, описани по-горе, се установи, че няма никаква пряка връзка между
дейността на К. и наличието на арсен във водата, няма връзка и със
заболяваемостта на жителите на гр. Меричлери, представиха се множество
изследвания от специалисти в тази насока и съответни становища на компетентни
държавни органи и институции. От задълбочения анализ на представените от ищеца
писмени доказателства, описани по-горе, безспорно се доказа, че няма никакви
обективни данни и възможност ищецът П. и чрез завода “К. “
да разболее 2/3 от населението на Меричлери, да отрови хиляди души с
арсен, и „ болни от левкемия поколения..“, да унищожи природата, да заграби
земите на жителите. Св. Б. установява,
че тези същите обстоятелства се твърдели от Е.Г.(деятел на Екогластност) през
2012 г., срещу когото се завело наказателно дело и на първа инстанция бил
осъден, а на втора се възползвал от давността, но е разпространявал, че е
оправдан. В подкрепа на твърденията на свидетеля Б. са представени писм. доказателства по делото- частна тъжба per. № 36034 от 17.08.2012 г. срещу Е.Г.; присъда от
14.04.2015 г. на СРС, НО, 107 състав; протокол от съдебно заседание, че подсъдимият
Г. се възползвал от изтеклата в негова полза абсолютната давност по делото.
Неоснователно е релевираното
възражение на ответника, позовавайки се на на чл.40 от Конституцията на Република
България, че свободата на печата и другите средства за масова информация дава
правото на личността и на социалната общност да бъде информирана и посочват, че
това е функцията на медиите. Действително
свободата на
печата и средствата за масова информация, както и правото на мнение и на
търсене и разпространяване на информация, са защитени от
чл.40, ал.1, чл.39, ал.1 и чл.41, ал.1
от Конституцията на Република България, но
правото на
ответника да извършва тази публикация не може да се използва за накърняване на
правата и доброто име на ищеца- чл.39, ал.2 от Конституцията на РБ. Свободата на словото не
е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат чужди
субективни права и конституционни ценности, каквито са доброто име, честта и
правата на други граждани. 3аписаната в чл.40, ал.1 от Конституцията свобода на печата и
средствата за масово осведомяване е свързано с правото на личността да бъде
информирана по въпроси, които представляват обществен интерес. В нейното
съдържание не се включва възможност за разпространение на неверни данни,
засягащи лични граждански и човешки права/ В този смисъл р № 404/13.07.2010 г.
по гр. д. № 430/09 г. на ІІІ г.о. на ВКС/.
Въз основа на доказателствата и
анализа им съдът приема за установени твърденията на ищеца по исковата молба.
Доказано е негативното отражение на публикацията върху личния живот на ищеца и
претърпените от него неимуществени вреди. Настъпването на твърдените
неимуществени вреди и причинно- следствената им връзка с деянието се
установяват безспорно от показанията на разпитаните свидетели, както и от
заключението на двете СПЕ.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи наличието на
всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД. Разгласените с процесните публикации обстоятелства за ищеца са клеветнически и позорни
от гледна точка на съвременните обществени разбирания за морал и благоприличие.
Деянието не би било съставомерно и съответно- противоправно от гледна точка на
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, ако се бе установила истинността на разгласените
обстоятелства. Установяването на истинността на разгласените обстоятелства е в
тежест на ответника съгласно разпоредбата на чл.154 от ГПК, а доказателствата
по делото в тази връзка не са убедителни
с оглед многобройните доказателства представени от ищеца, както вече беше
споменато по-горе, поради което настоящият състав приема, че деянието е
противоправно по смисъла на чл.45, ал.1 от ЗЗД. В случая не се установява да е
извършена от ответника каквато и да било проверка за истинността на
разгласените относно ищеца позорни обстоятелства, което е в разрез и с
елементарната журналистическа етика.
Настоящият съдебен състав счита за неоснователно възражението на ответника,
че процесните
изявления са били взаимствани от други журналистически публикации и
разследвания по отделни теми, че има лица, които твърдят за позорни дейности и
действия на ищеца и с оглед на това макар и неистина оправдават
противоправността на деянието на ищеца. Издателят и авторът на невярна и
клеветническа публикация са длъжни да спазват журналистическия морал и етика,
да проверят достоверността на източниците си, едва когато установят тяхната обективност да възпроизведат
изнесените от тях факти и обстоятелства и
тогава не биха носели отговорност за увреждане на личностните права на
засегнатия. Още повече, че по делото се събраха красноречиви доказателства, че
тези източници на ответника са били осъдени и въпреки тези данни за неистиност
ответникът е разпространявал невярна, обидна и клеветническа информация за
ищеца, което поведение на ответника е повече от укоримо и тревожно.
С оглед на изложеното съдът
намира, че по отношение на ответника са налице
предпоставките на чл.49 от ЗЗД за уважаване на претенцията -причинени вреди на
физическо или юридическо лице, противоправно и виновно поведение на физическо
лице, на което да е възложено извършването на определена работа от страна на
ответника, причинна връзка между вредите и това поведение, както и противоправното и виновно действие
на това физическо лице да е било извършено при изпълнението на така възложената
работа или във връзка с нея.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост на основание чл.52 ЗЗД. По делото не е установено влошаване на здравословното
състояние на ищеца. Свидетелите на ищеца възпроизвеждат свои възприятия, че ищецът е имал високо кръвно налягане, но те не са меродавни за установяване на
медицинския му статус. Заключенията по двете СПЕ установява по безспорен начин, че в резултат от процесните публикации в психологичен план при
ищеца се констатирани интензивни отрицателни преживявания, пораждащи трайни
негативни емоционални състояния (на гняв, обида, напрегнатост, потиснато
настроение, омерзение, чувство за безпомощност, нежелание за контакти) и
свързани с психосоматичен дискомфорт симптоми (чувство за умора, намалена
концентрация, нарушения на съня). При това положение с оглед преживените от ищеца болки и
страдания, предизвикани от процесните статии, и като се съобрази с практиката
на САС да намалява определените от първа инстанция обезщетения при този род
дела, настоящият съдебен състав намира, че обезщетение в размер на 40 000лв.
е справедливо по размер, за колко искът следва да се уважи, а за останалата част като неоснователен да бъде
отхвърлен.
Съгласно
чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана, поради което и ответниците дължат лихва за забава от деня
на увреждането до пълното изплащане на обезщетението.
При този изход на делото и двете
страни имат право на разноски с оглед уважената, съответно отхвърлената част от
иска. С оглед уважената част от иска ищецът има право на 3732лв. от направени 4
665лв. С оглед отхвърлената част на иска ответникът има право на 80 лв. от
направени 400 лв. След компенсация ответникът следва да заплати на ищеца
разноски в размер на 3 652 лв.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Т.М.“ ЕООД, ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.Г., чрез
процесуалния си представител адв. С.П., със съдебен адрес:***, да
заплати на И.Г.П., ЕГН **********, адрес ***, със съдебен адрес:***.
********, адв. М. Д., на основание чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД сумата от 40 000 лв. (четирдесет хиляди лева)-
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на публикувани и разпространени обидни
квалификации и клеветнически твърдения чрез изданията на вестник „Телеграф” от
16.09.2017 г. с приложението „ФАКТ ТЕЛЕГРАФ“ и вестник „Телеграф“, издание от
19.12.2017 г. с приложението „Яслата на Агнешките главички“, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на увреждането 16.09.2017г.(датата
на първата по време публикация) до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за обезщетяване на неимуществени
вреди за разликата над 40 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв.
ОСЪЖДА „Т.М.“ ЕООД, ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.Г., чрез
процесуалния си представител адв. С.П., със съдебен адрес:***, да
заплати на И.Г.П., ЕГН **********, адрес ***, със съдебен адрес:***.
********, адв. М. Д., основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото
разноски в размер на 3 652лв.(три хиляди шестотин петдесет и два лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: