Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 625 11.06.2020
година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд,
ХХIII-ти състав, на осми юни две
хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Галя Русева
при
секретаря И. Г., като разгледа докладваното от съдията Русева административно
дело № 199 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр.чл.107,
ал.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтПр/ и е образувано по жалба на А. К.
с ЕГН ********** против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № РД-14-1/02.01.2020 г. на началник Областен отдел „Автомобилна
администрация” – Бургас към ИА „Автомобилна администрация”, с която спрямо
жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка „спиране от
движение за срок от 6 месеца”, чрез отнемане на свидетелство за регистрация на
МПС № ********* и сваляне и отнемане на предна регистрационна табела с рег.№ ***
на лек таксиметров автомобил марка „Шевролет Авео” с рег.№ ******, на
осн.чл.106а, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 ЗАвтПр.
В жалбата се сочи незаконосъобразност на заповедта за
налагане на ПАМ поради противоречието й с материалния закон и несъответствието
й с действителната фактическа обстановка. Твърди се, че жалбоподателят не е
управлявал към момента на проверката автомобила като такси, за да му се изисква
разрешително, както и че изрично е имал поставена табела „не работи”. Иска се
отмяна на акта.
В съдебното заседание процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа жалбата, сочи доказателства. Не претендира разноски.
Ответникът - началник Областен отдел „Автомобилна
администрация” – Бургас, не изпраща представител в съдебното заседание, редовно
уведомен. Представя преписката по издаване на оспорения акт, като в
съпроводителното писмо заявява становище за неоснователност на жалбата.
Административен
съд Бургас, след като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответника
по нея, събраните по делото писмени доказателства и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежна страна в
законоустановения срок /заповедта за прилагане на ПАМ е връчена на
жалбоподателя на 16.01.2020 г., а жалбата е депозирана в съда на 20.01.2020 г./
и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира
за установено следното:
С оспорената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД-14-1/02.01.2020 г. на началник Областен отдел
„Автомобилна администрация” – Бургас, на осн.чл.107, ал.1 вр.чл.106а, ал.1, т.1
и ал.2, т.1 ЗАвтПр спрямо жалбоподателя е наложена принудителна административна
мярка - „спиране от движение за срок от 6 месеца”, чрез отнемане на
свидетелство за регистрация на МПС № ********* и сваляне и отнемане на предна
регистрационна табела с рег.№ *** на лек таксиметров автомобил марка „Шевролет
Авео” с рег.№ ******, ЗА ТОВА, че на
01.01.2020 г. при извършване на проверка за спазване на разпоредбите на ЗАвтПр,
ЗДвП и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, инспектор
при ОО „АА” Бургас е установил, че жалбоподателят извършва таксиметров превоз
на пътници с лек таксиметров автомобил марка „Шевролет Авео” с рег.№ ****, с открита табела „такси”, с шахматни ленти от двете страни на
автомобила, стикиран с цени, собственост на жалбоподателя, който е без
разрешително от Община Бургас, като МПС не е включено към удостоверение за
регистрация за таксиметров превоз на пътници. За установеното нарушение е
издаден АУАН № 265171/01.01.2020 г., в който жалбоподателят е вписал като
възражение, че не е управлявал автомобила като такси, а е превозвал приятел – Д.Е.А.,
като също така е посочил, че в автомобила липсва монтиран касов апарат и има
поставена табела на предното стъкло „не работи”. /л.12/. Същите възражения до
органа жалбоподателят е изложил и в писмен вид на 06.01.2020 г., като е посочил
и трите имена и телефон за връзка с лицето, на което твърди, че е предоставил
превоз като приятелска услуга /л.23/.
В производството пред настоящия съд жалбоподателят по
същество не оспорва факта, че управляваният от него на 01.01.2020 г. автомобил
е бил стикиран като таксиметров с шахматни ленти и че е отговарял на всички
изисквания, за да бъде квалифициран като таксиметров. Жалбоподателят не оспорва
също, че към датата на проверката е бил без разрешително от Община Бургас,
както и че МПС не е било включено към удостоверение за регистрация за
таксиметров превоз на пътници. Твърди, обаче, че изобщо не е следвало да
изпълнява тези изисквания /приложими при таксиметров превоз на пътници/ и че не
са налице законоустановените предпоставки за налагане на ПАМ, тъй като не е
извършвал таксиметров, обществен превоз, а е извършвал услуга на приятел. В
подкрепа на това сочи, че в автомобила не е имало монтиран касов апарат и че е
имало поставена табела на предно стъкло „не работи”.
В с.з. на 08.06.2020 г., чрез разпит на св. А.,
жалбоподателят се домогва да докаже и още един факт, който до момента на
разпита на свидетеля изобщо не е твърдял,
а именно – че табелата „такси“ е била покрита.
С оглед на
горното, спорният по делото въпрос се свежда до това дали на процесната дата –
01.01.2020 г., жалбоподателят е извършвал таксиметров, т.е. обществен превоз,
поради което и спрямо него са били приложими и специалните изисквания при
осъществяването на този вид превоз.
В подкрепа на
тезата си, че е превозвал приятел като услуга, жалбоподателят е ангажирал
гласни доказателства чрез разпит на св. Д.А.. Същият в с.з. на 08.06.2020 г.
заяви пред съда, че с К. са познати от години, че на 01.01.2020 г. св. А. му се
е обадил по телефона и го е помолил К. да го превози до дома му, като на
слизане от автомобила му е оставил 5 лв. за извършената услуга, по собствено
желание. Св. А. твърди, че е нямало в автомобила монтиран касов апарат и че е
имало отпред на стъклото табела „не работи”, а табелата „такси” върху
автомобила е била покрита с чохъл. Такова твърдение от страна на жалбоподателя –
че табелата „такси“ е бил покрита, липсва изложено както по преписката пред
административния орган, така и в жалбата пред съда, като подобно твърдение дори
не е записано в собственоръчно написаното от К. възражение при подписването от
него на АУАН № 265171/01.01.2020 г., съставен от инспектор при Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – Бургас /л.21/. В посочения АУАН е вписано, че при
констатиране на нарушението управляваният от К. автомобил е бил „…с открита
табела „такси“, с шахматни ленти от двете страни, стикиран с цени…“ Отделно от
това, в жалбата си пред съда К. е поискал разпит на свидетеля А., като с
Определение № 330/18.02.2020 г. съдът е указал на жалбоподателя в 3-дневен срок
да уточни кои конкретни факти ще установява с поискания свидетел, след което
съдът ще се произнесе по искането за неговия разпит /л.30/. В изпълнение на
указанията на съда, с молба вх.№ 1971/25.02.2020 г. жалбоподателят е уточнил,
че чрез разпит на св. А. ще установява, че не е управлявал автомобила като
такси, а го е ползвал за лични нужди; че А. не е пътувал в качеството на
клиент; че автомобилът не е бил с поставен касов апарат и е имал табела „не
работи“. Никъде жалбоподателят не е посочил, че твърди и че желае да установи и
факта, че табелата „такси“ на автомобила е била покрита. Едва в с.з. на 08.06.2020
г., след постъпване по делото на писмената защита на ответника с вх.№
2128/28.02.2020 г. /л.40-л.41/ и с оглед наведените в нея възражения по
жалбата, в т.ч. и че не е било изпълнено изискването табелата „такси“ да е
покрита, жалбоподателят се опитва да докаже и този факт чрез показанията на св.
А.. Отделно от това, в с.з. на 08.06.2020 г., в пледоарията си адв. В. е
заявил:“…при качването на свидетеля А. в автомобила, табелата „такси“ е била
покрита с чохъл. Ако впоследствие платненото покривало е паднало, то това не
следва да бъде вменявано във вина на доверителя ми…“ Това на практика
представлява признание на факта, че към момента на проверката, табелата „такси“
на автомобила е била открита.
По всички тези съображения, съдът не кредитира
показанията на св. А. относно обстоятелството, че табелата „такси“ на
автомобила, управляван от К., е била покрита, тъй като счита същите за
тенденциозни.
С оглед на горното, съдът намира за недоказано твърдението на жалбоподателя, че по
време на проверката не е осъществявал „таксиметров превоз“ и че не е извършил
нарушението, за което му е наложена ПАМ. Съгласно чл.106а, ал.1, т.1 ЗАвтПр,
прилага се ПАМ „спиране от движение за срок от 6 месеца” на МПС, с което се
извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадено
заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация
за извършване на таксиметров превоз на пътници. Според ал.2, т.1 на същия член,
в процесния случай налагането на принудителната административна мярка се
осъществява от органите по контрол чрез сваляне на предната табела с
регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ
регистрацията на превозното средство.
По определение от закона
– §1, т.26 от ДР на Закона за автомобилните превози, “таксиметрови
превози” са превозите на пътници срещу
заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи
дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до пет места, които
водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента
цел”. При това положение отговорът на въпроса дали К. е извършвал
таксиметров превоз, следва да се търси с оглед на всички доказателства по
делото, преценени с тяхната съвкупност.
Съдът отчасти кредитира
показанията на св. А., според който в автомобила не е имало поставен касов
апарат и е имало поставена табела „не работи“. Тези обстоятелства, обаче, не
налагат непременно извод, че не е бил осъществен таксиметров превоз, тъй като в
случая не са били изпълнени всички изискванията на закона за това.
Обозначаването с табела
“Не работи”, поставяна на предното стъкло вдясно на автомобила, и свалянето или
закриването с калъф на знака “Такси” е задължение на водача при преустановяване
на работа, съгласно чл. 46, ал.1 от Наредба № 34/1999 г. за таксиметров превоз
на пътници, като тези изисквания са въведени за водача кумулативно от законодателя. При
липсващо обозначаване на автомобила с табела “не работи” и/или липсващо
закриване на знака такси /или свалянето му/ се счита, че водачът го държи в
готовност, за да изпълни пътуване до определена от клиент цел. Именно това
са обстоятелства, въз основа на които в случая следва да се направи преценката
дали жалбоподателят е извършвал таксиметров превоз по смисъла на закона.
От доказателствата по
делото се налага извод, че автомобилът на жалбоподателя е бил жълт на цвят и с
шахматни ленти като таксиметров автомобил, стикиран с цени, с поставена табела
„не работи“, но с обозначителна табела „такси”, която е била закрепена и не е
била закрита, както изисква чл.46, ал.1 от Наредба № 34/1999 г. за таксиметров
превоз на пътници. Превозът, макар и на познато лице /приятел/, е бил
осъществен срещу заплащане. Следователно, жалбоподателят не е ползвал
автомобила за лични цели, а е осъществявал таксиметров превоз и е следвало да
изпълнява изискванията на закона за такъв вид превоз. Според чл.24,
ал.1 ЗАвтПр, таксиметровите превози на пътници се извършват от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността
от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, с
електронен таксиметров апарат с фискална памет, по ред, определен в наредбата по чл. 12а, ал. 5, след
издаване на разрешение за таксиметров превоз на пътници. Съгласно чл.31, ал.1 от
Наредба № 34/1999 г. за таксиметровия превоз на пътници, при управление на
таксиметров автомобил водачът е длъжен да носи разрешението за извършване на
таксиметров превоз.
Няма спор по делото, че тези
изисквания не са били изпълнени, поради което и в съответствие с материалния
закон, на жалбоподателя е била приложена процесната ПАМ.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - началник Областен отдел „Автомобилна
администрация” – Бургас към ИА „Автомобилна администрация“, овластен със
Заповед № РД-01-212/15.05.2025 г. на изпълнителния директор на ИА „Автомобилна
администрация“ /л.27/.
Заповедта е издадена в предвидената от закона форма и
съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал.2 от АПК, в т.ч. фактически и
правни основания за издаването и́.
При извършената служебна проверка съдът не констатира
съществени нарушения на административнопроизводствени правила.
С оглед на горното, жалбата се явява неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното, на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. К. с ЕГН ********** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1/02.01.2020
г. на началник Областен отдел „Автомобилна администрация” – Бургас към ИА
„Автомобилна администрация”, с която спрямо жалбоподателя е приложена
принудителна административна мярка „спиране от движение за срок от 6 месеца”,
чрез отнемане на свидетелство за регистрация на МПС № ********* и сваляне и
отнемане на предна регистрационна табела с рег.№ *** на лек таксиметров
автомобил марка „Шевролет Авео” с рег.№ ******, на осн.чл.106а, ал.1, т.1
ЗАвтПр.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: