№ 255
гр. Варна, 09.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. П.
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500188 по описа за 2022 година
намира следното:
Производството е образувано по частна жалба, подадена от А.И.К. от
гр. Козлодуй чрез адв. М. С. от АК-Добрич против разпореждане №
260016/21.03.2022г., постановено по в. гр. д. № 427/19г. на ОС-Добрич, с
което е оставена без уважение молбата му от 15.03.22г. за издаване на
изпълнителен лист въз основа на решение № 260005/14.03.22г. по в.гр.д. №
427/19г. на ДОС. Оспорват се мотивите на въззивния съд, който е приел, че
когато по делото има привременни мерки относно родителските права, те
действат, докато спорът не бъде разрешен окончателно с влязъл в сила
съдебен акт, а привременните мерки могат да бъдат изменяни докато спорът е
висящ; че не е допустимо по пътя на предварителното изпълнение на невлязло
в сила въззивно решение постановените привременни мерки да бъдат
отменени. Счита се, че тези изводи противоречат на постановеното въззивно
решение именно относно извършената преценка за интереса на децата.
Поддържа се, че на осн. чл. 242, ал. 1 от ГПК решението, с което се присъжда
издръжка подлежи на предварително изпълнение и не може да бъде спирано,
а в останалата си част решението е акт на спорна съдебна администрация и
представлява изпълнително основание по см. на чл. 404, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Счита се, че в случая следва да се прецени какви ще са рисковете и
последиците за децата, ако не бъде допуснато предварително изпълнение на
решението относно упражняването на родителските права, съобразявайки
доказателствата по делото и най-добрия интерес на децата, за което съдът
следва да следи служебно. Сочи се, че самият въззивен съд е приел, че
определените привременни мерки не въвеждат желания ефект, системно не се
изпълняват по вина на майката, а с поведението си последната възпрепятства
контактите между бащата и децата, насаждайки у тях синдром на родителско
отчуждение спрямо бащата. Това обосновава извода, че е в интерес на децата
1
час по-скоро да бъде реализирана промяната в упражняването на
родителските права, постановена и с въззивното решение. Счита се, че
неправилно въззивният съд се е позовал на определение № 218/25.06.20г. по
ч.гр.д. № 1570/20г. на ВКС, ІV г.о., тъй като същото разглежда хипотеза на
обжалвано допуснато предварително изпълнение на въззивното решение.
Поддържа се, че в случая не се касае до отмяна на привременни мерки, а до
подлежащо на изпълнение въззивно решение, в което са определени
постоянните мерки. В подкрепа на това становище се цитира определение №
525/23.09.09г. по ч.гр.д. № 463/09г. на ВКС, ІV г.о. Претендира се отмяна на
разпореждането и уважаване на молбата за издаване на изпълнителен лист.
В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от
насрещната страна М. СТ. К. чрез адв. М.В., с който частната жалба се счита
за недопустима, а по същество – за неоснователна. Счита се, че по делото са
постановени привременни мерки, които са процесуална пречка за допускане
на предварително изпълнение на постановеното въззивно решение, което не е
влязло в сила. Това прави искането за издаване на изпълнителен лист въз
основа на въззивното решение относно упражняването на родителските права
недопустимо. Привременните мерки могат да се изменят докато спорът е
висящ, в който случай съдът изхожда от най-добрия интерес на децата,
постоянно следи за промяна в обстоятелствата - възможно е да постанови
местоживеене на децата при трети лица, съдействие на психолози, социални
работници и други, както и оценява ефективността на мерките с оглед
окончателното решение по чл. 59 от СК. Принудителното изпълнение на
невлязло в сила въззивно решение не може да бъде изпълнено, ако то
противоречи на определените привременни мерки. Счита се, че с допускането
на предварително изпълнение на невлязлото в сила въззивно решение чрез
издаването на изпълнителен лист ще бъде накърнен най-добрия интерес на
децата. Претендира се частната жалба да бъде оставена без разглеждане като
недопустима, а евентуално – без уважение като неоснователна и обжалваното
разпореждане да бъде потвърдено.
Настоящият съд намира частната жалба за допустима, тъй като същата е
редовна, подадена срещу обжалваем съдебен акт от страна с правен интерес
от обжалването и при наличието на надлежна представителна власт.
Разгледана по същество обаче частната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Въззивното производство по в.гр.д. № 247/19г. на ДОС е приключило с
постановяването на решение № 260005/14.03.22г., с което: е потвърдено
решение № 89/21.01.19г., допълнено с решение № 402/05.04.19г. по гр.д. №
3489/18г. на РС-Добрич, в частта на вината за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство в прекратения граждански брак между А.И.К. и М.
СТ. К., сключен на 21.08.11г.; е отменено първоинстанционното решение в
частта, с която упражняването на родителските права по отношение на двете
малолетни деца на К.и са били предоставени на майката, бил е определен
режим на лични контакти на децата с баща им и последният е бил осъден да
2
заплаща месечна издръжка на децата, начиная от 18.08.18г. и вместо него е
предоставил упражняването на родителските права по отношение на двете
малолетни деца на бащата с местоживеене при него в гр. Козлодуй, определен
е режим на лични контакти на децата с майка им и последната е била осъдена
да заплаща месечни издръжки на децата, начиная от датата на влизане на
решението в сила; отхвърлени са исковете за издръжка, която бащата е бил
осъден да заплаща за минал период от време преди предявяване на исковата
молба.
При направена служебна справка по телефона в деловодството на ДОС
е установено, че срещу всички части на въззивното решение е постъпила в
срок касационна жалба от М. СТ. К., която е в процес на администриране.
Междувременно с молба от 15.03.22г. А.И.К. е отправил искане до
въззивния съд да му бъде издаден изпълнителен лист въз основа на
въззивното решение, относно упражняването на родителските права, режима
на лични контакти и присъдената издръжка. С обжалваното понастоящем
разпореждане молбата е оставена без уважение.
От относимите към настоящия процесуален въпрос материали се
установява , че по първоинстанционното гр. д. № 3489/18г. на РС-Добрич е
постановено определение № 2031/13.09.18г., с което на осн. чл. 323, ал. 1 от
ГПК са били определени привременни мерки относно упражняването на
родителските права по отношение на двете деца от майката, режима на
личните отношения с баща им и дължимата от последния издръжка.
Последните са били изменени с определение № 2298/11.10.18г от
първоинстанционния съд. С определение № 885/07.10.19г. по в.гр.д. №
427/19г. на ДОС привременните мерки отново са били изменени на осн. чл.
323, ал. 3 от ГПК в частта на определения режим на лични контакти на бащата
с двете му деца. По молба на А.К. с ново определение № 260231/06.04.21г.
въззивният съд на осн. чл. 323, ал. 3 от ГПК е изменил режима на лични
отношения на бащата с двете му деца.
От горното може да се заключи, че от една страна са налице действащи
привременни мерки до влизането в сила на окончателно решение по
съдебното администриране на спора между родителите по тези въпроси,
които предоставят упражняването на родителските права върху децата на
майката, ведно със съответното определяне на режима на лични отношения с
бащата и дължимата от него издръжка, и от друга страна – невлязло в сила
решение на въззивния съд, с което упражняването на родителските права
върху децата са предоставени на бащата, ведно със съответното определяне на
режима на лични отношения с майката и дължимата от нея издръжка.
След 2014г. насам е наложено от ВКС становището, че решението, с
което се администрират гражданските правоотношения като се определя реда
за упражняването им (вкл. и по реда на чл. 59, ал. 2 и ал. 9 от СК), е
осъдително и подлежи на незабавно предварително изпълнение, когато е
постановено от въззивния съд - чл. 404, т. 1, предложение второ от ГПК (така
3
Определение № 655 от 15.09.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4184/2014 г., III г.
о., Определение № 897 от 12.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6954/2014 г., III
г. о., ГК и др.). Именно поради това на насрещната страна, задължена по
силата на въззивното решение, е признат правен интерес да иска спиране на
изпълнението по чл. 282 от ГПК, независимо дали кредиторът е предприел
действия за привеждането му в изпълнение.
Същевременно обаче, когато по делото има постановени привременни
мерки относно родителските права, те действат, докато спорът бъде разрешен
окончателно с влязъл в сила съдебен акт. Привременните мерки могат да се
изменят докато спорът е висящ (вкл. и след постановяване на въззивното
решение и при подадена касационна жалба – виж Определение №
160/28.04.21г. по ч.гр.д. № 1331/21г. на ВКС, ІV г.о.), като съдът изхожда от
най-добрия интерес на децата, постоянно следи за промяна в обстоятелствата,
възможно е да постанови местоживеене на децата при трети лица, съдействие
на психолози, социални работници и др. при контактите на децата с
родителите и т. н., а и оценява ефективността на мерките с оглед
окончателното решение по чл. 59 СК.
Настоящият състав на съда намира, че когато по висящото дело са
постановени привременни мерки по чл. 323, ал. 1 от ГПК, действащи докато
спорът бъде разрешен окончателно с влязъл в сила съдебен акт, вече е налице
основание за предварително изпълнение на тези мерки и не може по същото
дело да се издава нов изпълнителен лист въз основа на друго правно
основание, което също да подлежи на незабавно предварително изпълнение
относно същите спорни между страните въпроси. Както е посочено и в
определение № 218 от 25.06.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1570/2020 г., IV г.
о., ГК - недопустимо е по пътя на предварителното изпълнение на невлязло в
сила въззивно решение постановените привременни мерки да бъдат отменени.
Казаното означава, че принудително изпълнение по невлязло в сила въззивно
решение не може да бъде изпълнено, ако то противоречи на определените
привременни мерки.
В настоящия случай, страната, която има правен интерес, може да
подаде молба за изменение на привременните мерки по реда на чл. 323, ал. 3
от ГПК (което тя е сторила с молба с вх. № 260605/28.03.22г.).
Поради изложеното обжалваното разпореждане се явява
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Според задължителните разрешения в т. 6 ТР № 1/17.07.2001 г. на
ОСГК на ВКС, в т. 8 ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС и в т. 3 ТР № 5/12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС,
производството по издаване на изпълнителен лист е двуинстанционно такова
и постановеното по реда на чл. 407, ал. 1 от ГПК въззивно определение влиза
в сила от момента на постановяването му, като не подлежи на касационно
обжалване.
Воден от горното, съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 260016/21.03.2022г., постановено
по в. гр. д. № 427/19г. на ОС-Добрич.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5