О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Велико Търново,
28.06.2021 година
Административен
съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – шести
състав, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при
участието на секретаря ……………….., като разгледа докладваното от председателя
адм. дело №75 по описа на Административния съд за 2021 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателката К.Л.А Х., белгийска поданичка,
пребиваваща на територията на Република България, чрез пълномощника си ***Г. от
САК, е обжалвала мълчалив отказ на кмета на община Елена по отправеното искане
за издаване на удостоверение за наследници от 13.01.2021 година, с което е
поискана от ответника административната услуга издаването на удостоверение за
наследниците на белгийският поданик Б.Ф.Д.Й., починал на 23.06.2020 година на
територията на Република България.
В жалбата се обосновава наличието на мълчалив отказ,
интереса на жалбоподателката от оспорването му, както и незаконосъобразността
му /като твърдението е за „неправилността“ му/. Основното релевирано оплакване
е, че ответникът не спазва изискванията на Наредба №РД-02-20-6 от 2.04.2021
година за издаване на удостоверения въз
основа на регистъра на населението ни министъра на регионалното развитие и
благоустройството и на министъра на правосъдието. Сочи се, че предпоставките на
нормата на чл.10, ал.2 от този нормативен акт са налице, като по – специално се
сочи, че починалият Б.Ф.Д.Й.е подлежал на вписване в регистъра на населението,
тъй като е получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в
Република България. Аргументира, че официалният удостоверителен документ –
удостоверение за пребиваване на граждани на ЕС №*********, издаден от органите
на МВР не установява меродавно характера на пребиваването на съпруга на
жалбоподателката.
В представената по делото писмена защита допълва тезата
си, като предвид извършените в хода на съдебното дирене процесуални действия и
събраните доказателства аргументира допълнително допустимостта, респ.
основателността на жалбата си. В писмената защита се релевира, че липсва
стабилизиран предходен акт, издаден по идентично искане на жалбоподателката от
същия административен орган, при което няма основание за прекратяване на
производството. Счита, че по първото искане става въпрос за друга
административна услуга; евентуалното приемане на писмото на ответника по
предходното искане като отказ не поражда последици поради нищожността му; този
предходен отказ не бил връчен редовно и не затова не е породил последиците си и
прочие. По отношение на основателността на жалбата в писмената защита не се
излага нищо ново и различно от изложеното в жалбата. Претендира направените по
делото разноски.
Ответникът по тази жалба, кметът на община Елена, чрез
процесуалния си представител адв.Н., отрича основателността и. В представената
по делото писмена защита се сочи, че по второто искане за издаване на
удостоверение за наследници, във връзка с което се твърди наличието на мълчалив
отказ, той е следвало да прецени допустимостта на последното, като при тази
преценка е констатирано наличие на влязъл в сила административен акт, издаден
на същото лице въз основа на същото искане.
При това положение трябва да се откаже разглеждането на това искане с
аргумент от чл.27, ал.2 от АПК. Релевира, че по предходното искане е налице
изричен отказ, който е стабилизиран с оглед надлежното му връчване. Поради това
повторното искане е недопустимо с оглед разпоредбата на члц27, ал.2, т.1 от
АПК, като единственото законосъобразно поведение на ответника е отказа да
разгледа по същество това повторно искане с възможност за обжалване, каквото в
момента е налице. Извън тези аргументи, в писмената защита ответникът поддържа,
че обратно на развитата в жалбата теза, наследодателят на жалбоподателката не е
отговарял на изискванията за вписването му в регистъра на населението към
момента на настъпването на смъртта му или непосредствено преди това, като
аргументи за това се черпят от разпоредбата на чл.16, ал.1 и ал.5 от Закона за
влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на
Европейския съюз и членовете на техните семейства. Тази страна също претендира
сторените по делото разноски, като оспорва размера на претендираните от другата
страна такива.
С разпореждане по хода от 15.06.2021 година, продиктувано
от необходимостта да се съберат и гласни доказателства, съдът е дал ход по
същество на делото, счел го е за изяснено и е обявил на страните, че ще се
произнесе с решение.
Какво показват фактите по делото с оглед съдържащите се в
преписката доказателства и събраните от съда такива?
Настоящата жалбоподателка е сключила на 12.04.2017 година
брак с гражданина /поданика/ на Кралство Белгия Б.Ф.Д.Й. с оглед представеното
по делото удостоверение за сключен граждански брак – лист 37 от делото.
На 23.06.2020 година Б.Ф.Д.Й. е починал в град Велико
Търново, като смъртта е настъпила в лечебно заведение, което обстоятелство се
установява от представения по делото акт за смърт №0469 от 23.06.2020 година на
длъжностното лице по гражданското състояние при община Елена.
На 20.10.2020 година настоящата жалбоподателка подава
искане за издаване на удостоверение за наследници до ответника, като същото
представлява попълнена бланка на предвиденото такова искане в приложение №2 към
чл.6, ал.1 от НАРЕДБА № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз
основа на регистъра на населението /Наредбата за лаконичност/. Към него прилага
акта за смърт на съпруга си, удостоверението за сключен граждански брак,
търсене в държавния регистър.
С писмо №АО.01.04-75 от
21.10.2020 година, ответникът уведомява жалбоподателката, че исканото
удостоверение не може да бъде издадено /т.е. административната услуга не може
да бъде извършена/, тъй като наследодателят и не е отговаря на изискванията на
чл.10, ал.1 от Наредбата. Посочено е, че статутът на пребиваване на съпруга и е
„продължително пребиваване“, като лица с този статут не подлежат на вписване в
регистъра на населението.
Посоченото писмо е връчено на
съседа на жалбоподателката Н.К. на 2.11.2020 година, видно от приложеното по
делото известие за доставяне. При разпита на К. в открито заседание, последната
заявява, че подписът положен в известието за доставяне е неин, като тя винаги е
предавала писма за Х., тя ги приема късно, била е в селото, явявала се е в
понеделник, за да ги приеме. Сочи, че жалбоподателката живее далеч, мястото е
трудно достъпно и е охранявано от кучета. Познава белгийците от 2012 година, не
помни кога е получила конкретното писмо, но то чака, докато си го получи
адресата.
На 13.01.2021 година
жалбоподателката подава ново искане за издаване на удостоверение за наследници
до ответника, което отново представлява
попълнена бланка на предвиденото в приложение №2 към чл.6, ал.1 от Наредбата
такова искане. Към него прилага отново акт за смърт, удостоверение за сключения
граждански брак, търсене в регистъра, копия от личната си карта и документ за платена такса.
По това заявление липсва произнасяне
от ответника, до когото то е отправено, като именно мълчанието му е третирано
от жалбоподателката като мълчалив отказ.
При тези доказателства съдът
счита, че жалбата е недопустима, тъй като липсва предмет на обжалване – аргумент
от чл.159, т.1 от АПК.
Преди всичко следва да се
отбележи, че съдът, предвид съдържанието на представената му преписка от страна
на ответника и съдържанието на съпроводителното писмо, указа на жалбоподателя с
разпореждането за насрочване, че е в негова тежест да установи евентуалното
наличие на основанията за възобновяване на производството с оглед наличие на
стабилизиран като неоспорен пред съда акт, издаден на същото основание по
отношение на същия адресат, като извън това и предвид нормата на чл.170, ал.2
от АПК, указа и необходимостта тази страна да установи наличието на
предпоставките за издаването на исканото удостоверение – л.118 от делото.
На второ място е уместно за се
отбележи, че по искането за издаване на удостоверение за наследници на съпруга
на жалбоподателката от 20.10.2020 година според съда е налице изричен отказ за
извършването на административната услуга, обективиран в писмо №АО.01.04-75,
издадено от ответника на 21.10.2020 година. Несподелими са аргументите на
ответника досежно характера на това писмо и досежно неговата действителност,
според които това писмо, на първо място, не е административен акт поради
липсата на форма и, на второ място, с оглед не може да се третира като такъв
акт предвид нищожността му заради тази формална незаконосъобразност.
Разпоредбата на чл.21, ал.1 от АПК дава параметрите на понятието, като отказът е административен акт, когато с
него се отрича създаването или признаването на права, или се засяга законен
интерес или се ограничават свободи на адресата, твърдящ, че следва такива права
да бъдат учредени или признати, или, че този отказ засяга негов защитим
интерес. В конкретният случай писмото на ответника е адресирано конкретно до
настоящата жалбоподателка, като чрез него е засегнат пряко неин интерес. Извън
това, тъй като е поискан документ, наличието на който законът свързва с
благоприятни за адресата му последици, отказът да се издаде този документ е
индивидуален административен акт по разума на чл.21, ал.3 от АПК. Дали този акт
е формално законосъобразен е въпрос, който стои извън рамките на това
производство и не дисквалифицира съответния акт като индивидуален
административен акт.
Аналогични са съображенията на
съда и по отношение твърдението за нищожността му на плоскостта на отричането
на възникналите от издаването и стабилизирането на акта последици. Твърдението
на жалбоподателката, че претендираната косвено в настоящото производство
нищожност на административен акт, който не е предмет на делото, е равносилно на
липсата на стабилизирането му, е неправилно. Посочената теза би довела до
пълното дезавуиране на принципа на предвидимост, тъй като би поставила под
съмнение всеки индивидуален административен акт, срока за обжалване на който е
изтекъл, но който по една или друга причина не е бил оспорен като нищожен пред
съда. Споделянето на тази теза би означавало, че такъв акт изобщо не би могъл
да се изпълни, тъй като въпросът за неговата нищожност може да се повдига безсрочно.
Несподелима е и тезата на
жалбоподателката досежно влизането в сила на писмо №АО.01.04-75 от 21.10.2020 година на ответника.
Основният аргумент за това е, че
писмото не е било редовно връчено на жалбоподателката, като се изтъква и, че по
една или друга причина тя не се е запознала със съдържанието му.
Тъй като поради обективни
причини, писмото не е могло да бъде връчено по реда на чл.18а, ал.1-6 от АПК,
то административния орган е ползвал разписания в разпоредбата на чл.18а, ал.8
от АПК ред, като е изпратил за връчване самия акт на посочения в самото искане за
издаване на удостоверение адрес на жалбоподателката. Действително, писмото не е
връчено на самата жалбоподателка, а на нейната съседка от същото село /с оглед
на описаните в показанията обстоятелства/, като последната се е съгласила в
това си качество да го предаде. Per argumetum a contrario от разпоредбата на чл.18а, ал.9,
предложение второ на АПК следва да се приеме, че съседката на жалбоподателката
е лице, което се е съгласило да получи съобщението/административния акт. В
закона липсва изискване това лице да има някакви особено качество, в какъвто
смисъл са развити съображения от представителя на жалбоподателката в писмената
му защита.
Дали и кога пратката, съдържаща
отказа на ответника, е връчена от това лице на жалбоподателката е ирелевантно за
редовността на връчването. Ако лицето, което се е съгласило да получи
пратката/административния акт/ вместо адресата му и виновно не е изпълнило това
си задължение, претърпялата вреди в резултат на това бездействие жалбоподателка
може да потърси правата си по исков ред, без да може да се прави възражение
пред съда, че тя не е наясно със съдържанието на акта. Обратното разбиране би
противоречало на принципа на правна сигурност.
При това положение съдът намира,
че на 2.11.2020 година отказът на ответника да издаде исканото удостоверение за
наследници, материализиран в писмо №АО.01.04-75 от 21.10.2020 година е връчен на жалбоподателката.
Тъй като този отказ не е съдържал указание пред кой орган и в какъв срок може
да се обжалва, то срокът за обжалване е удължен на два месеца – арг. от чл.140,
ал.1 от АПК.
С оглед на така изложеното,
съдът приема, че посоченото писмо на ответника, материализиращо изричен отказ
да се извърши услугата, е влязло в сила на 4.01.2021 година, като е придобило
качеството на стабилен административен акт.
След стабилизирането му, на
13.01.2021 година е подадено ново искане за извършването на същата
административна услуга по отношение на същия адресат на тази услуга. Съдът
намира с оглед доказателствата по делото, че в случая не става въпрос за искане
за възобновяване на производството по разума на чл.100 от АПК. В искането от
13.01.2021 година не е посочено изрично, че страната иска да се възобнови
производството по вече издадения отказ, нито е релевирано, че се представят
нови доказателства, които първоначално не са били известни на страната. В това
искане не е релевирано като налично нито едно обстоятелство, което може да се
субсумира под изчерпателно изброените хипотези в нормата на чл.99. От друга
страна, както съдът констатира, самото искане представлява попълнена бланка,
която представлява предвидената такава в приложение №2 към чл.6, ал.1 от Наредбата,
като това приложение касае единствено и само първоначално искане, поставящо
началото на производството по издаване на удостоверение за наследници, а не на
производство за възобновяване на влезли в сила административни актове.
При това положение се поставя
въпроса какви са правните последици от искане за издаване на административен
акт в случаите, когато при предходно идентично искане от същата страна е
постановен отказ, който е стабилизиран.
Практиката на ВАС по този въпрос
е колеблива. Видно например от определение №2198 от 18.02.2010 година,
постановено по АД №1824/2010 година ВАС, тричленен състав приема, че подаването
на множество молби след постановяване на отказ за издаване на благоприятен
административен акт, респ. и на отказ за извършване на административна услуга,
е проява на злоупотреба с права, но административният орган следва да се
произнесе по същество, като липсата на изтъкнати нови обстоятелства е основание
за отхвърляне на молбата по същество. Съвсем различно е изразеното от ВАС
разбиране, изразено в решение №11577/2.10.2014 година, което е постановено от
петчленен състав. В това решение е изрично посочено, че подаването на нова
молба от същия субект по вече разрешен с влязъл в формална сила отказ въпрос не
може да формира мълчалив отказ от страна на същия административен орган, тъй
като вече е формиран изричен отказ. Въпреки, че не е посочено изрично, от
контекста на мотивите на това решение е видно, че решаването на спора с влязъл
в сила акт е прието като пречка да се издаде нов акт от същия орган по аргумент
от чл.27, ал.2, т.1 от АПК. В този случай ВАС приема, че липсва правомощие за
произнасяне по такава молба и няма как да се формира мълчалив отказ, при което
подадената срещу такъв мълчалив отказ жалба е безпредметна.
Настоящата инстанция споделя
изводите на решението на петчленният състав на ВАС, тъй като те отговарят на
смисъла и логиката на АПК, като самото решение е по ново, а и е постановено от
петчленен касационен състав. Административният орган е служебно задължен да
прецени допустимостта на искането за издаване на административен акт, като
съобрази издаден и вече стабилизиран административен акт, с който съответният
въпрос е решен по същество. Когато този въпрос е решен чрез издаването на
изричен отказ, мълчанието на административния орган не може да се фингира към
мълчалив отказ, тъй като правомощието на съответния административен орган да се
произнесе вече е реализирано и е изчерпано.
Не по – различно би било
положението, ако условно и хипотетично се приеме тезата на представителя на жалбоподателката
за нередовно връчване на писмото на ответника от 21.10.2020 година. Така или
иначе в този случай следва да се приеме, че за наличието му последната е узнала
най – късно на 15.03.2021 година след като процесуалният и представител се е
запознал напълно с преписката и е взел становище по доказателствата в
проведеното по делото открито съдебно заседание. И в този случай към момента на
приключването на съдебното дирене /на 14.06.2021 година с оглед протокола за
проведеното съдебно заседание на тази дата/ не е налице обжалване на това
писмо, като следва да се приеме, че и към посочения момент, а и понастоящем то
е стабилизирано. Действително, за разлика от по-горе изложеното, в този условен
случай повторното искане би било направено преди стабилизирането на изричния
отказ. Това обаче далеч не означава, че административният орган, след като е
издал изричен отказ, преди стабилизирането му, може да издаде нов мълчалив
отказ по същия въпрос въз основа на ново идентично искане, без да е налице
обжалване на изричния отказ по първото искане по административен ред, при което
е възможна проявата на правото на отзив по смисъла на чл.91 от АПК. Впрочем
посочените аргументи са съвсем условни, тъй като така или иначе настоящата
инстанция намира, че отказът на настоящият ответник, материализиран в писмото
от 21.10.2020 година, е редовно връчен по реда на чл.18а, ал.8 от АПК на
жалбоподателката и към момента на подаването на второто искане за издаване на
удостоверение за наследници, този отказ е стабилен административен акт.
Дотук изложеното води до извода, че процесната жалба е безпредметна,
тъй като липсва административен акт, който да е годен предмет на спора –
аргумент от чл.159,т.1 от АПК.
С оглед на изложеното по – горе,
съдът намира, че неправилно е дал ход на делото по същество и е обявил, че ще
се произнесе с решение по спора. Следва да се отмени определението на съда от 14.06.2021
г., с което е даден ход на делото по същество, като жалбата на К.Л.А Х. се
остави без разглеждане, а производството по делото се прекрати.
На основание чл.78, ал.4 от ГПК
вр. с чл.144 от АПК на Община Елена следва да се присъдят разноски от 500 лв.,
представляващи ефективно заплатено /вж. лист 124 от делото/ адвокатско
възнаграждение.
Предвид изложеното, Административен съд – Велико Търново,
шести състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколното
си определение от 14.06.2021 г. по АД №75 от 2021 г. по описа на съда, с което
делото е обявено за изяснено и е даден ход по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.Л.А Х., белгийска
поданичка, пребиваваща на територията на Република България, с личен номер **********,
с адрес ***, против мълчалив отказ на кмета на община Елена, формиран по
отправеното искане за издаване на удостоверение за наследници от 13.01.2021
година и прекратява производството по делото.
ОСЪЖДА К.Л.А Х.,
белгийска поданичка, пребиваваща на територията на Република България, с личен
номер **********, с адрес ***, да заплати на Община Елена разноски от 500 лв.
Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: