№ 301
гр. Плевен, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20214430105443 по описа за 2021 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от ***. Й. М., ЕГН **********, от ***,
срещу АН. Й. Т., ЕГН **********, от ***, и Л. П. П., ЕГН **********, от ***,
за признаване за установено, че отв.Л. П. П. дължи на ищеца сумата от
3333,00 лева, а *** Т. - сумата от 833,00 лева, ведно с законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
14,06,2021 г., до окончателното му плащане, както и сторените по делото
разноски. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е
образувано ч.гр.д. №3756/2021 г. на ПлРС, по което има издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, срещу която длъжниците са възразили,
поради което в срок предявява иск за установяване на съществуването на
вземането си. Твърди се, че сумата произтича от запис на заповед. Моли съда
да уважи претенцията, като се присъдят и сторените разноски. В
допълнителна уточняваща молба от 06,12,2021 г. ищцата твърди, че между
страните е налице каузално правоотношение по повод на договор за заем,
който е даден на наследодателя на ищцата и ответниците, за да развива същия
своята земеделска дейност. Излага, че е налице плащане по договора за заем в
размер на 250,00 лева на 05,07,2018 г., за което е подписана разписка пред
свидетел – ***, като сумата е от продан на земеделска продукция.
1
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли
съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски. В нарочна писмена
защита моли съда да уважи иска, за което развива съображения.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците Л. П. П. и А.Й. М. са депозирал
отговор на ИМ, чрез адв.И.А. от ПАК, в който оспорват иска по основание и
по размер, както и изложените в исковата молба факти и обстоятелства.
Твърди се, че наследодателят на ответниците не е подписвал процесната
запис на заповед от 23,11,2016 г., като оспорват автентичността на документа.
Навеждат доводи, че процесната сума по издадения запис на заповед не е
предавана от страна на ищеца на наследодателя на ответниците - издател по
записа на заповед, като не е налице и валидно каузално правоотношение в
този смисъл. Счита, че записът на заповед не носи задължителните реквизити
по смисъла на чл.535 от ТЗ. Твърди се, че вземането по Записа на заповед е
погасено по давност - излага се, че ценната книга е издадена на 23,11,2016 г. и
е предявена на 23,05,2017 г. Сочи, че вземането срещу издателя на записа на
заповед се погасява с изтичането на 3-годишна давност съгласно чл.531, ал. 1
вр.чл.537 от ТЗ, поради което и правото на ищеца на иск по ценната книга се
е погасило по давност, считано от 23,05,2020 г. и към датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК – 14,06,2021 г. е било погасено по давност.
Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск. Претендират се
разноски. В с.з. проц.представител на ответниците сочи, че в стремежа си да
докажат предаването на сумата по договор за заем, ищецът е пропуснал да
докаже останалите елементи от заемното правоотношение – падеж,
възнаградителна лихва и други.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. №3756/2021 г. по описа на ПлРС, от което е
видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК от Л.М. срещу ответниците, в качеството им на наследници на
*** за процесните суми, ведно със законната лихва, считано от 14,06,2021 г.
до окончателното плащане. Въз основа на подаденото заявление е издадена
заповед за изпълнение № 2345/17,06,2021 г., като срещу издадената заповед в
срок е постъпило възражение от длъжниците в настоящото производството.
Ищецът, с оглед на реализираната от длъжника възможност да оспори
2
вземането по издадената заповед, е депозирал искова молба за установяване
на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящото
производство.
Приобщена като част от заповедното производство е и процесната Запис на
заповед, от която се установява, че наследодателят на ответниците по делото
безусловно и неотменимо се е задължил да заплати на ***. Й. М. на
23,05,2017 г. сумата от 5000,00 лева. Установява се, че върху процесната
запис на заповед няма други отбелязвания.
От приложеното по ч.гр.д. копие от Удостоверение за наследници на *** се
установява, че негови наследници са ответниците по делото и ***. Й. М..
Представено като доказателство по делото е /с допълнителна уточняваща
молба от 06,12,2021 г./ пълномощно с рег. №1805 на подписите и рег.№1806
на съдържанието, том Іп, дело №132/09,11,2017 г. на нот.***, с рег. №376 на
НК, с район на действие ПлРС, от което е видно, че *** е упълномощил
дъщеря си ***. Й. М. да продаде притежавани от него земеделски земи.
Видно е, че е на пълномощното е отбелязано, че същото е върнато на издателя
си.
Установява се от приложено по делото пълномощно на л.35 от делото от ***
към дъщеря му ***. Й. М., неподписано и незаверено от нотарус, че на него
ръкописно е написано, че е получена сума от 4800 лева, като приход от
продажба на земя, от които *** е получила 2275,00 лева, а ****** 2275,00
лева, срещу които суми има и подпис.
Изслушано по делото е и заключение по допуснатата СГЕ, която съдът
кредитира като обективно и компетентно дадена и неоспорена от страните по
делото. От заключението на същата се установява, че подписът в графа *** и
„предявена на“ в процесната запис на заповед са положени от ***.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на
свидетеля ***, съпруг на ищцата ***. Й. М.. Същият свидетелства, че
отношенията между съпругата му и баща й били много добри. Твърди, че тъст
му се занимавал със земеделие, както и внукът му *** и неговата съпруга.
Навежда доводи, че са предоставили заем на тъст му за обработване на
земите. Разказва, че съпругата му е давала на баща си и други заеми.
Обяснява, че той е дал парите на ******, а тя от своя страна ги е
предоставила на баща си. Твърди, че са се съставяли документи за дадените в
3
заем суми, тъй като същите не били малки по размер. Твърди, че по
процесния запис на заповед е имало частично плащане м.юли /не уточнява
годината/ на семеен празник, в размер на 250,00 лева. Твърди, че плащането е
било отбелязано на копие на записа на заповед.
Съдът не обсъжда останалите събрани по делото доказателства, като
неотносими към правния спор.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
докаже учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на
чл. 417 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано
от длъжника възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК;
качеството си на кредитор, спрямо ответниците, въз основа на валиден запис
на заповед, ликвидност и изискуемост на задължението.
Съответно в тежест на ответниците по делото е да установят всички
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете,
от които черпи благоприятни за себе си правни последици, вкл., че е заплатил
сумите и, че същите са погасени по давност.
Не се спори по делото, а и се установява от приложеното ч.гр.д. №3756/2021
г. че в полза на ***. Й. М. е издадена по реда на чл.417 от ГПК заповед за
изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми. Установява се от
приетите по делото доказателства, че срещу издадената заповед в срок е
постъпило възражение от наследниците на длъжника и в изпълнение
указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е
предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес
за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа на подписан от наследодателя на
ответниците запис на заповед.
Ответниците своевременно от своя страна са направили възражение, както, че
не дължат процесната сума, така и, че вземането е погасено по давност.
Съдът намира, че представеният документ по реда на чл.417, т.10 от ГПК е
действителен. Същият съдържа императивно установените в чл.535 от ТЗ
реквизити: наименованието “запис на заповед”, както в заглавието, така и в
4
самия текст, безусловно задължение за плащане на сумата от 5000,00 лева, с
падеж на 27,05,2017 г., място на издаване /гр.Плевен/ и място на плащане
/гр.Плевен/, отразена е датата на издаване, положен е подпис на издателя и
същият, както и поемателя са надлежно индивидуализирани. Същевременно
по делото е въведено твърдение, за наличие на каузално правоотношение, а
именно договор за заем, обезпечен с процесния запис на заповед. Тук следва
да се отбележи, че наличието на каузално правоотношение между ищеца и
наследодателя на ответниците остана абсолютно недоказано и според съда
беше въведено в процеса само и единствено с оглед направеното в отговора
на ИМ възражение за погасяване по давност на вземането.
Ето защо спорно по делото е дали е процесният запис на заповед е подписан
от наследодателя на ответниците и дали е налице изтекла погасителна
давност.
От приобщената по делото СГЕ, която съдът кредитира като обективно и
компетентно дадена, безспорно се установи, че наследодателя на ответниците
е подписал процесната запис на заповед, поради което и възраженията в тази
насока са неоснователни.
Спорно по делото е дали е имало плащане от страна на наследодателя на
ответниците, с което плащане да се прекъсне давностния срок. Предмет на
делото са вземанията по менителничния ефект, независимо от въведените от
ищеца твърдения/възражения, основани на наличие на каузално
правоотношение по повод или във връзка с които е издадена ценната книга,
като доколкото правото на иск обхваща вземанията по абстрактните сделки
/запис на заповед /, погасяването на исковете по давност се регулира от
специалната норма на чл.531, ал.1 от ЗЗД, изключваща приложението на
общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД. Тригодишният давностен срок
по чл.531, ал.1 от ТЗ тече от датата на падежа на записа на заповед, уговорен
на определен ден – 27,05,2017 г., и изтича на 27,05,2020 г., преди предявяване
на установителните искове за съществуване на вземанията, предмет на
заповедта за изпълнение, които, съгласно чл.422, ал.1 ГПК, се считат
заведени от момента на подаване на заявлението по чл.417, т.10 ГПК –
14,06,2021 г. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не може
да се установи по несъмнен начин, че е налице плащане преди 27,05,2020 г. В
тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетеля ***, твърдящ, че е
5
имало плащане от *** през м.юли 2018 г. /посочване на датата има в
допълнителната уточняваща молба от 06,12,2021 г. на ищцата/. Настоящият
състав на съда намира, че разпитаният свидетел е заинтересован от изхода на
делото, тъй като сам заяви нееднократно, че е предоставял на съпругата си
средства, които тя да предостави в заем на баща си, поради което има интерес
да се докаже, че е налице плащане, което да прекъсне течението на
погасителната давност. По делото не се събраха доказателства, че по време на
твърдяното плащане е присъствал някой друг освен кредиторът и съпругът й,
предоставил паричните средства, домогващи се докажат извършено плащане,
прекъсващо давността. По делото не се събраха доказателства, че волята на
длъжника е била, ако е имало действително плащане, по процесния запис на
заповед да се приспадне точно сумата от 250,00 лева. Съдът приема, че не е
имало плащане по процесната запис на заповед и поради факта, че кредиторът
в лицето на Л.М. е претендирала в заповедното производство цялата сума, а
не сумата, намалена с направеното плащане, което е следвало да бъде
съобразено от нея при депозиране на заповедта.
Предвид изложеното съдът намира, че към датата на подаване на заявлението
по чл.417 от ГПК вземането на длъжника е било погасено по давност, поради
което и искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Съобразно изхода на спора на ответниците се дължат разноски в размер на
720,00 лева. От ищеца своевременно е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.2 от Тарифата за минималните адвокатски възнаграждения за
защита по настоящето дело за процесуално представителство на едно лице
дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 580,00 лева. Доколкото
по делото процесуалният представител на ответниците е осъществил защита
на двама ответници, настоящият състав на съда приема, че адвокатското
възнаграждение не е прекомерно.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ****** *** М., ЕГН **********, от ***,
срещу *** Т. , ЕГН **********, от ***, и Л.П. П., ЕГН **********, от ***,
иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.538,
6
ал.1 от ТЗ за признаване за установено, че отв.Л. П. П. дължи на ищеца
сумата от 3333,00 лева, а *** Т. - сумата от 833,00 лева, ведно с законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда – 14,06,2021 г., до окончателното му плащане, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК ****** *** М., ЕГН **********,
от ***, да заплати на *** Т., ЕГН **********, от ***, и Л.П. П., ЕГН
**********, от ***, сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 720,00 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7