С решение № 159/15.12.2010 г., постановено по гр. д. № 389/2010 г. по описа на Момчилградския районен съд, е отхвърлен предявения от Филиз Йълмаз Юсеин с ЕГН ********** против Фатме Халил Емин с ЕГН ********** иск за заплащане на издръжка на пълнолетно учащо се дете с правно основание в чл. 144 от СК. Недоволна от така постановеното решение е останала жалбодателката Филиз Йълмаз Юсеин, която чрез процесуалния си представител го обжалва като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Във въззивната жалба излага подробни съображения. Счита, че предявения иск бил доказан. Твърди, че няма доходи и имущество, от които да се издържа, а за ответницата се установило, че се намира в Холандия, често пътува до България и обратно, и има в гр. Кърджали собствен апартамент, поради което за същата не били налице особени затруднения да дава издръжка. Моли да се отмени атакуваното решение и се постанови друго, с което се уважи предявения иск. В съдебно заседания жалбата се поддържа. Излагат се сходни съображения. Процесуалният представител счита, че поведението на ответницата, която често влизала и излизала от страната, сочело на наличието на приходи за същата. Освен това братът на ответницата свидетелствал, че сестра му притежава недвижим имот в гр. Кърджали. Твърди също, че ответницата изоставила децата си, но съдът не обсъдил тези обстоятелства в решението си. Отговор на въззивната жалба не е постъпил. Ответницата по жалбата не се явява и не се представлява в съдебно заседание, и не взема становище по жалбата. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба констатира: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Ищцата твърди, че ответницата по иска е нейна майка. Бракът между нея и баща й бил прекратен с развод. Родителските права били предоставени на бащата, а майката била осъдена да заплаща месечна издръжка. При навършване на пълнолетие на ищцата на 02.04.2010 г. издръжката й била прекратена. Живеела в едно домакинство с баща си, който я издържал. През учебната 2009/2010 г. била ученичка редовно обучение в 11 клас в ПГИ „Алеко Константинов”- Кърджали. Нямала възможност да работи и да се издържа сама, имала по- големи потребности. Твърди, че не притежава недвижими имоти и движимо имущество, не получава доходи. Ответницата работела в чужбина, получавала високи доходи и плащането на издръжка не би я затруднило. Ищцата претендира ответницата по иска да бъде осъдена да й заплаща по 150 лв. месечно издръжка. От фактическа страна безспорно е, че ответницата по иска е майка на ищцата. Бракът между майката на ищцата и баща й бил прекратен с развод. Родителските права били предоставени на бащата, а майката била осъдена да заплаща месечна издръжка. Ищцата навършила пълнолетие на 02.04.2010 г. През учебната 2010/2011 г. била ученичка редовно обучение в 12 клас в ПГИ „Алеко Константинов”- Кърджали. Декларира, че не притежава недвижими имоти и движимо имущество, не получава доходи и няма възможност да се издържа сама. Ответницата също е декларирала, че не работи и не получава доходи от трудова дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 144 от СК, родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения. Или, за разлика от издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, издръжката на навършилите пълнолетие е условна- т. е. родителите да могат да я дават без особени затруднения. Издръжката по чл. 144 СК се дължи и от двамата родители като съдът единствено следва да прецени дали с оглед икономическата обстановка, материалните им възможности,наличието на други обстоятелства, които пряко рефлектират върху тези материални възможности, здравословно състояние и пр., престирането на определен размер издръжка ще съставлява особено затруднение за съответното задължено лице, изхождайки и от същността на издръжката като задължение за доставяне на средства за съществуването на нуждаещия се. В случая няма спор, че ищцата учи редовно в средно учебно заведение, не е навършила 20- годишна възраст, не реализира доходи, не притежава имущество и не може да се издържа. Не е налице обаче една от кумулативно дадените предпоставки, а именно- че търсеният за издръжка родител, може да заплаща такава без особено затруднение за него. В тежест на ищцата е било да установи твърденията си в исковата молба, че ответницата работи, получава добро трудово възнаграждение и няма да бъде особено затруднена с плащането на исканата издръжка. Тези обстоятелства с представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства, не са установени. Фактът, че ответницата често пътувала извън страната, както и твърдението на св. Бахри Емин- брат на ответницата, че последната имала апартамент в гр. Кърджали, по никакъв начин не доказват наличие на доходи за същата и то в размери, които не биха я затруднили да заплаща претендираната издръжка, още повече, че следва да се държи сметка и за това, че и родителят има нужда, както от дом, така и от средства за собствената си издръжка. Впрочем, в случая не може да се направи извод, че родителят- ответницата по иска, може да дава претендираната издръжка на ищцата и то без особени затруднения. С оглед на изложеното съдът приема, че плащането на издръжка от страна на ответницата би й създавало особено затруднение по смисъла на чл. 144 от СК, поради което искът е неоснователен и следва да се отхвърли. Като е направил същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди. Разноски не се претендират и не следва да се присъждат. Водим от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 159/15.12.2010 г., постановено по гр. д. № 389/2010 г. по описа на Момчилградския районен съд. Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл. 280 от ГПК.
Председател: Членове: 1/ 2/
|