Присъда по дело №3010/2021 на Софийски градски съд

МОТИВИ
към присъда на СГС, НО, IV въззивен състав, по ВНОХД № 3010/21 г.

С присъда от 1.041.2021 г. по НОХД № 20918/2018 г. СРС, НО, 99-ти
състав е признал подсъдимия Д. В. Р. за НЕВИНОВЕН в това, че за времето
от месец юни 2017 г. до 13.05.2018 г., в гр. София, при условията на
продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват поотделно
един състав на едно и също престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото, се заканил с
убийство на пострадалата Т. К. АТ. и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му, като деянията са осъществени
както следва:
1. От месец юни до 28.08.2017 г. в гр. София, кв. „Овча купел“, ул.
„**** /във фризьорски салон/, започнал да причаква и се заканил с
престъпление против личността на Т. К. АТ. - с убийство, като отишъл при
същата и започнал да я дърпа и й казал: „Ще те убия!“, „Ще те изкормя и ще
ти влача карантията!“, „Ще те застрелям и после ще застрелям и себе си!“,
„Ще оставя децата ти сираци!“, като това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му.
2. На неустановена дата в периода от 07.05.2018 г. до 13.05.2018 г.,
около 19:20 часа, в гр. София, ул. „Професор Вайганд“, в участъка между бул.
„Възкресение“ и бул. „Александър Стамболийски“, непосредствено след
магазин „Билла“, управлявайки лек автомобил марка „Мерцедес“ препречил
пътя на автомобил „Пежо“, модел „2008“, с pег. № ****, управляван от Т. К.
АТ., принудил същата да спре колата си в страни на пътя и се заканил с
престъпление против личността й - с убийство, като казал: „Ще те убия! Ще
те наиграя!“, показал й среден пръст и казал: „Аз имам много контакти и
пари. Ще те смажа“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх
за осъществяването му и на основание чл. 304 от НПК ГО Е ОПРАВДАЛ по
повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал.
1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С присъдата е отхвърлен изцяло предявеният от Т. К. АТ. срещу
подсъдимия Д. В. Р. граждански иск за сумата от 20 000 лева, обезщетение за
претърпени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от момента на деянията до окончателното изплащане на сумата и е
постановено на основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените в хода на
наказателното производство разноски да останат за сметка на държавата.

Срещу така постановената присъда е подаден въззивен протест от
Софийска районна прокуратура, в който се излагат доводи, че присъдата е
постановена при противоречие със събраните по делото доказателства, които
установявали, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е
обвинен. Предлага се присъдата на първоинстанционния съд да бъде
1

отменена и да бъде постановена въззивна присъда, с която подсъдимият бъде
признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание на въззивната инстанция представителят на СГП не
поддържа протеста, тъй като счита първоинстанционната присъда за
правилна. Намира, че по делото безспорно е установено, че подсъдимият е
изрекъл вменените му думи, но правилно районният съд е счел, че те на са
могли да възбудят основателен страх у пострадалото лице за осъществяване
на отправените с тях закани. Пледира първоинстанционната присъда да бъде
потвърдена.
Повереникът на частната обвинителка и гражданска ищца Т.А. намира
за несъответстващи на доказателствата по делото изводите на
първоинстанционния съд, според които извършването на инкриминираните
деяния не е било годно да породи основателен страх у пострадалата.
Поддържа, че и за двата инцидента, посочени в обвинението, са събрани
достатъчно доказателства, установяващи както и авторството на подсъдимия,
така и за съдържанието на отправените към пострадалата закани и годността
им да породят у нея основателен страх за осъществяването им.
Частната обвинителка и гражданска ищца поддържа заявеното от
нейния повереник.
Защитникът на подс. Д.Р. моли да бъде потвърдена
първоинстанционната присъда. Счита, че показанията на частната
обвинителка, в които се съдържат твърдения за поведението на подсъдимия
при двата инкриминирани инцидента са били опровергани от останалите
доказателства по делото, доколкото посочените от нея лица, като
присъстващи на тези инциденти или отричат да са възприели такива, или
дават показания, които противоречат на заявеното от нея. Намира за
обосновани изводите на първоинстанционния съд, че цялостните отношения
между подсъдимия и частната обвинителка, както и заключението на
допълнителната съдебно-психиатрична и психологична експертиза изключват
тезата на обвинението за това, че спрямо нея подсъдимият е отправил закани,
които са могли да възбудят основателен страх за осъществяването им.
Подсъдимият Д.Р. поддържа заявеното от своя защитник.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на
закона и извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с
изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

За да постанови първоинстанционната присъда, Софийски районен съд
е възприел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Д.Р. и пострадалата Т.А. имали дългогодишно
познанство, като през 2010 г. двамата заживели съвместно в жилището на А.,
2

намиращо се в адрес гр. София, ж. к. „****. В апартамента живеели и двете
деца на А. от предишен брак. Докато живеели заедно, пострадалата А. решила
да закупи недвижим имот в гр. София, като за целта кандидатствала за заем
от банка. Понеже заемът се бавел, подсъдимият Р. й дал в заем пари за
закупуването на жилището. Част от сумата, а именно 20 000 лева, била дадена
като заем на А. от свидетеля Т.П. - братовчед на подсъдимия. Пострадалата
участвала в търг и закупила желаното от нея жилище.
През месец ноември 2016 г. отношенията между пострадалата А. и
подсъдимия Р. се влошили, като тя поискала от Р. да се изнесе от жилището
й, което той сторил. Започнали спорове и за паричната сума от 20 000 лева,
която била дадена в заем на пострадалата от свидетеля Т.П. във връзка със
закупуването на апартамента, като впоследствие П. завел и гражданско дело
срещу пострадалата за заплащане на посочената сума. След раздялата между
подсъдимия и пострадалата те имали многобройни случайни и преднамерени
срещи, при които в огромна част от случаите се стигало до размяна на обиди,
закани, та дори и до леки физически контакти. Въпреки тези напрегнати
ситуации, в една част от случаите самата пострадала търсела контакт с
подсъдимия Р., най-често под претекст, че иска да си вземе някакви останали
вещи в жилището му в София и на морето в к.к. „Свети Влас“. В началото на
2017 г. дори се случвало на няколко пъти пострадалата А. да търси
съдействие от подсъдимия Р. да я закара до болнични заведения, тъй като
имала здравословни проблеми с разширени вени и високо кръвно. Понякога
при тези срещи подсъдимият изпускал нервите си и отправял закани или
обиди към пострадалата, която обаче не му оставала длъжна.
Пострадалата А. работела във фризьорски салон на адрес гр. София, кв.
„Овча купел“, ул. „****, а подсъдимият Р. живеел много близо до салона, като
при една от срещите им в периода от месец юни до 28.08.2017 г. във
фризьорския салон, подсъдимият Р. отишъл при А. и започнал да я дърпа,
като й казал: „Ще те убия!“, „Ще те изкормя и ще ти влача карантията!“, „Ще
те застрелям и после ще застрелям и себе си!“, „Ще оставя децата ти
сираци!“.
Въпреки разигралата се ситуация, която била част от много други
подобни конфликти между двамата, пострадалата А. не сигнализирала и не
подала веднага оплакване за отправените към нея закани от подсъдимия. Това
тя сторила едва в края на месец януари 2018 година, след като малко преди
това получила препис от исковата молба на свидетеля Т.П., с която той
претендирал връщане на дадена в заем на А. сума в размер на 20 000 лева,
посочена малко по-горе. Не само това, но и скоро след тази случка, в края на
месец август 2017 г., самата пострадала два пъти търсила по своя инициатива
контакт с подсъдимия Р., като първо го посетила в апартамента му в к.к.
„Свети Влас“, след като се оказало, че и двамата са на море по едно и също
време и в една и съща сграда. Пострадала влязла в апартамента на
подсъдимия, предизвикала скандал с новата му приятелка и поискала да си
3

вземе някакви лични вещи от апартамента - чаршафи, снимки и т.н. Няколко
дни по-късно, вече в град София, пострадалата отново отишла със синовете
си до дома на подсъдимия, за да си търси отново лични вещи и пак се
стигнало до словесен конфликт, като дори подсъдимият извикал полиция.
Впоследствие, почти една година след първия инкриминиран случай, на
неустановена дата в периода от 07.05.2018 г. до 13.05.2018 г., около 19:20
часа, в гр. София на ул. „Професор Вайганд“, в участъка между бул.
„Възкресение“ и бул. „Александър Стамболийски“, непосредствено след
магазин „Билла“, управлявайки лек автомобил марка „Мерцедес“,
подсъдимият Д.Р. видял пострадалата с автомобила й „Пежо“, модел „2008 , с
per. № ****, препречил й пътя, като принудил А. да спре колата в страни,
след което без да слиза от автомобила си й казал: „Ще те убия! Ще те
наиграя!“, показал й среден пръст и казал: „Аз имам много контакти и пари.
Ще те смажа! .

За да приеме за установена така изложената фактическа обстановка,
първоинстанционният съд се е позовал на събраните в хода на съдебното
следствие доказателства: обясненията на подсъдимия Д.Р.; показанията на
свидетелите Т.А., С. Д., Е. Д.а, Д.Т., Л.М., З.В., Н.В., М.А., Т.П., А. Н., Г.Р. и
К.М.; заключенията на вещите лица по изготвените съдебно-психиатрична и
съдебно- психологична и психиатрична експертизи на пострадалата;
приложеният по делото аудиозапис от спешен телефон 112, както и от
приложените по делото писмени доказателства — искова молба и справка за
съдимост на подсъдимия Р..

Въззивният съдебен състав счита, че първоинстанционният съд е събрал
необходимите за изясняване на предмета на делото доказателства и не е
ограничил страните в реализацията на процесуалните им права да сочат
относими доказателства.
Значителна част от събраните в хода на съдебното следствие пред
районния съд доказателства са били обсъдени в мотивите към атакуваната
присъда и относно основната част от относимите към предмета на делото
фактически обстоятелства първоинстанционният съд е формирал обосновани
изводи, които въззивната инстанция споделя.
Настоящият въззивен съдебен състав счита, че първоинстанционният
съдебен състав е формирал обосновани и подкрепени от доказателствата по
делото фактически изводи за развитието на отношенията между подс. Д.Р. и
свид. Т.А. в периода от време преди първата от инкриминираните в
обвинението дати - 28.08.2017 г. За поведението на двамата при развитието на
връзката им, за предоставения от подс. Р. и от неговия братовчед - свид. П.
паричен заем на свид. Т.А. за закупуване от нейна страна на жилище, за
влошаване на личните отношения между свид. А. и подсъдимия, което е било
4

съпътствано и от спорове за това дали са върнати от А. дадените й преди това
пари назаем, в хода на съдебното следствие пред първата инстанция са
събрани множество доказателства, между които не са налице съществени
противоречия и възприетите за тези обстоятелства фактически изводи от
районния съд се споделят и от настоящия въззивен съдебен състав.
Първоинстанционният съд надлежно е обсъдил доказателствените
източници, относими към фактическата обстановка при двата инкриминирани
инцидента, каквито се явяват обясненията на подс. Д.Р. и показанията на
свидетелите, които са присъствали на съответните места по времето на
осъществяването на срещите между подсъдимия и свид. Т.А. – самата
свидетелка А., както и свидетелките М.А. и Е. Д.а. В мотивите към
първоинстанционната присъда обстойно са обсъдени и косвените
доказателствени източници за тези обстоятелства, каквито се явяват
показанията на останалите разпитани в хода на съдебното следствие
свидетели, както и останалите доказателства, от които се установяват факти,
също допринасящи към разкриването на истината за развитието на двете
инкриминирани конфликтни ситуации.
Въззивният съдебен състав намира, че обосновано районният съд е
отказал да кредитира обясненията на подс. Д.Р., с които той отрича да е
изричал по отношение на свид. Т.А. вменените му с обвинителния акт изрази,
доколкото тези обяснения са опровергани не само от показанията на свид.
Т.А., но и от показанията на присъствалите на двата инцидента свидетелки
М.А. и Е. Д.а. Настоящият въззивен състав също счита, че показанията на
свид. Т.А. за поведението на подс. Д.Р. при всеки един от двата
инкриминирани инцидента, освен последователни и логични, са подкрепени
от еднопосочните спрямо тях показания съответно на свид. А. и на свид. Д.а,
както и косвено – от показанията на свидетелите С. Д., Д.Т. и Л.М..
Първоинстанционният съд е обсъдил и събраните в хода на съдебното
следствие доказателства относно контактите между подс. Д.Р. и свид. Т.А. в
периода от време между и около двата инкриминирани инцидента. В тази
насока въззивната инстанция не намира основания да възприема различна
фактическа обстановка от изложената в мотивите към атакуваната присъда.
Въззивният съдебен състав счита, че от доказателствата по делото се
установява по категоричен начин наличието на факт, който е от съществено
значение за предмета на делото, какъвто първоинстанционният съд освен, че
не е отчел, но е приел и че от липсата му са налице основания за
дискредитиране на показанията на свид. Т.А. в частта, в която тя е твърдяла,
че е изпитвала страх от осъществяването на отправените към нея от страна на
подсъдимия закани в рамките и на двата инкриминирани инцидента. Този
факт е подаването от страна на свид. А. на сигнал до органите на МВР след
първия от двата инцидента, което е станало на 28.08.2017 г., видно от
приложеното на л. 135 от първоинстанционното съдебно дело заявление.
Наличието на този документ напълно е игнорирано от първоинстанционният
5

съд, който е приел, че след първия инкриминиран случай свид. Т.А. не подала
оплакване до органите на МВР, както и че е сторила това за пръв път едва в
края на месец януари 2018 г., след получаването на препис от исковата молба
на свидетеля Т.П., с която той претендирал връщане на дадена й назаем сума
в размер на 20 000 лева. Посоченото заявление е постъпило по делото с писмо
от началника на 02 РУ на СДВР, което по несъмнен начин установява факта
на нейното подаване там от страна на свид. Т.А.. От приложеното по делото
копие от същото заявление се установява по несъмнен начин и датата, на
която то е било подадено, доколкото за това обстоятелство е налице
достоверна дата върху нарочно поставения върху него печат на съответното
подразделение на МВР. Същевременно, от съдържанието на заявлението се
установява и поводът, по който същото е подадено и това е отправени към нея
заплахи от подсъдимия именно в инкриминирания период на първия от двата
инкриминирани инцидента, а изложените в нея оплаквания напълно
съответстват на показанията на свид. Т.А. и на свид. М.А. относно изразите,
които е употребил подс. Д.Р. по отношение на свид. А. в рамките на същия
инцидент.
Като взе предвид така установения по категоричен начин факт на
подаване от страна на свид. Т.А. на жалбата до органите на МВР
непосредствено в последния ден от посочения в обвинението период на
извършване на първия инкриминиран инцидент, който факт не е съобразен от
първоинстанционния съд и отсъства от възприетата от него фактическа
обстановка, въззивният съдебен състав счита, че следва да бъде ревизирана
същата и в частта, в която първата инстанция е приела, че свид. А. не е
изпитала страх от евентуално осъществяване на заканите, които подсъдимият
е отправил към нея при същия инцидент. Решението на свид. Т.А. да сезира
съответното полицейско управление, съдържанието на подадената жалба,
както и съдържанието на отправените в рамките на този инцидент закани от
страна на подс. Д.Р. закани са основания да бъдат формирани тези
фактически изводи от въззивния съд, различаващи се от възприетите от
първоинстанционния съд.
Въззивният съдебен състав счита, че първоинстанционният съд
необосновано е отдал преимуществено значение на заключението на
назначената в хода на съдебното следствие съдебно-психиатрична и
психологична експертиза, според което е било възможно при отправяне към
нея на заплахи в инкриминираните случаи свид. Т.А. да е изпитала
„ситуативен страх“, който бил различно емоционално съС.ие от това,
представляващо „основателен страх за здравето и живота“. Настоящият
въззивен съдебен състав намира, че събраните в хода на съдебното следствие
доказателства не са установявали съществено различна фактическа
обстановка, за да бъде прието за обоснована промяната в даденото от същите
вещи лица становище в назначената първоначално в хода на досъдебното
производство експертиза, според което у свид. А. е бил налице основателен
страх за здравето и живота й при инкриминираните инциденти. Посоченото
6

от вещите лица при разпита им в хода на приемането на назначената в хода на
съдебното следствие експертиза и възприето от първоинстанционния съд
такова основание – наличието на дългогодишни конфликтни отношения
между подс. Д.Р. и свид. Т.А. – е било установено и от събраните по
досъдебното производство доказателства и е било отчетено при изготвянето
на първата съдебно-психиатрична и психологична експертиза, поради което и
същото обстоятелство нито може да бъде счетено за новоустановено едва в
хода на съдебното следствие, нито за взето за пръв път под внимание при
изготвяне на второто заключение. На следващо място, въззивният съдебен
състав счита, че по своето естество, това обстоятелство по никакъв начин не
изключва възможността инкриминираните заплахи да бъдат възприети като
сериозни от страна на лицето, към което са отправени и в този смисъл да
предизвикат основателен страх у нея за осъществяването им. Именно
продължителният личен конфликт между нея и подсъдимия е бил фактор,
който е обуславял ескалация, довела и до словесна агресия от страна на
бившия й партньор, каквато ескалация е правила напълно възможно и
прерастването на словесната агресия до физическа. Въззивният съд намира за
необосновани и несъответстващи на доказателствата по делото възприетите
от първата инстанция съображения на вещите лица в подкрепа на
експертизата, назначена в хода на съдебното следствие, според които
дългогодишните конфликтни отношения между подс. Д.Р. и свид. Т.А.
„вероятно имали реципрочен характер от нейна страна и тя не се намирала
само в позицията на жертва на заплахи“. Допускането на такава „вероятност“
в заключението на назначената в хода на съдебното следствие съдебно-
психиатрична и психологична експертиза се явява необосновано, доколкото
същото не съответства на доказателствата по делото, сред които няма такива
установяващи извършени от страна на свид. А. агресивни действия спрямо
подсъдимия, нито това допускане е надлежно мотивирано с притежаваните от
вещите лица специални знания. Възприемането на тази „вероятност“ от
страна на първоинстанционния съд представлява нарушение на забраната по
чл. 303, ал. 1 от НПК за основаване на присъдата на предположения.
Първоинстанционният съд е мотивирал възприемането на обсъжданата част
от заключението на назначената в хода на съдебното следствие съдебно-
психиатрична и психологична експертиза с установените по делото
обстоятелства, че свид. Т.А. няколко пъти сама е търсила контакт с
подсъдимия след първия инкриминиран инцидент, поради което категорично
не можело да бъде счетено, че тя е изпитвала основателен страх за живота си.
Както и сам първоинстанционният съд, осъществяваните от страна на свид. А.
контакти с подсъдимия след първия инцидент, са се изразявали в двукратни
посещения на жилището му, при което тя е била придружавана от синовете
си, като тези посещения са били, направени от свид. Т.А. с цел та да си
прибере останали там лични вещи. Въззивният съдебен състав счита, че нито
броят на тези контакти, нито манифестираната от свид. А. цел за тяхното
осъществяване, нито обстоятелствата, при които са осъществени, не сочат
7

наличие на агресивни намерения у нейна страна и не обуславят извод, че тя не
е изпитала основателен страх при отправените към нея по време на първия
инцидент заплахи от подсъдимия.

С оглед на изложеното въззивният съдебен състав намира, че
необосновано, безкритично и в противоречие със събраните по делото
доказателства първоинстанционният съд е кредитирал заключението на
назначената в хода на съдебното следствие съдебно-психиатрична и
психологична експертиза, според което отправените към свид. Т.А. словесни
заплахи при двата инкриминирани инцидента са могли да доведат до
изпитване от нейна страна на „ситуативен страх“, но не и за „основателен
страх за здравето и живота й“. Въззивният съдебен състав намира, че
доказателствата по делото напълно съответстват на надлежно обоснованото
заключение на назначената в хода на досъдебното производство съдебно-
психиатрична и психологична експертиза, според което действията на
подсъдимия при двата инцидента са довели до изпитване от страна на свид.
Т.А. на основателен страх за нейния живот.

При така установената от въззивния съд фактическа обстановка,
частично различаваща се от възприетата от СРС, настоящият съдебен състав
счита за доказано обвинението срещу подсъдимия, повдигнато от СРП.
Подсъдимият Д. В. Р. е извършил вмененото му с внесения в СРС
обвинителен акт на СРП престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 от НК, като при условията на продължавано престъпление, с две
деяния, които осъществяват поотделно един престъпен състав, извършени
през непродължителен период от време - за времето от месец юни 2017 г. до
13.05.2018 г., в гр. София, се е заканвал убийство на Т. К. АТ. и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му,
както следва:
1. От месец юни до 28.08.2017 г. в гр. София, кв. „Овча купел“, ул.
„**** /във фризьорски салон/, започнал да причаква и се заканил с
престъпление против личността на Т. К. АТ. - с убийство, като отишъл при
същата и започнал да я дърпа и й казал: „Ще те убия!“, „Ще те изкормя и ще
ти влача карантията!“, „Ще те застрелям и после ще застрелям и себе си!“,
„Ще оставя децата ти сираци!“, като това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му и
2. На неустановена дата в периода от 07.05.2018 г. до 13.05.2018 г.,
около 19:20 часа, в гр. София, ул. „Професор Вайганд“, в участъка между бул.
„Възкресение“ и бул. „Александър Стамболийски“, непосредствено след
магазин „Билла“, управлявайки лек автомобил марка „Мерцедес“ препречил
пътя на автомобил „Пежо“, модел „2008“, с pег. № ****, управляван от Т. К.
АТ., принудил същата да спре колата си в страни на пътя и се заканил с
престъпление против личността й - с убийство, като казал: „Ще те убия! Ще
те наиграя!“, показал й среден пръст и казал: „Аз имам много контакти и
пари. Ще те смажа“, като тона заканване би могла да възбуди основателен
8

страх за осъществяването му.
Обективно посочените изрази представляват отправяне на закана за
убийство от страна на подс. Д.Р. по отношение на свид. Т.А., доколкото в тях
се съдържа заплаха или за физическа разправа с нея, от която ще последва
смъртта й или за това, че такава смърт ще настъпи, като желан от подсъдимия
резултат.
За съставомерност на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК не
е необходимо заканата да е възбудила основателен страх у пострадалия от
такова престъпление, а да е могла, по своето съдържание и контекста, в която
е отправена, да възбуди такъв страх. В процесния случай беше установено, че
заканите на подс. Д.Р. в действителност са възбудили страх за
осъществяването им у свид. Т.А., което допълнително установява, че от
обективна страна те са били съставомерни по смисъла на чл. 144, ал. 3, вр. ал.
1 от НК. В случая не само с оглед личностната уязвимост на свид. А.
инкриминираните закани са предизвикали страх у нея – съдържанието на тези
закани, демонстрираното от подсъдимия поведение спрямо нея, начинът на
отправяне на заканите, при който непосредствено същите са достигали до
знанието на пострадалата, а са станали доС.ие и на присъствалите на
местопроизшествията странични лица – свидетелките М.А. и Е. Д.а – това са
обстоятелства, които характеризират заканите, като годни да възбудят
основателен страх от осъществяването им. Лишени от почиващо на закона
основание са съображенията на първата инстанция за наличието на
дългогодишни влошени отношения между пострадалата и подсъдимия, които
не обуславяли извод за възможност от осъществяване на заканите. Както
настоящата въззивна инстанция посочи, наличието на такива отношения не
само теоретично е предпоставяло, но и в действителност е довело до
ескалация, израз на която са били отправените двукратно закани за убийство
от страна на подсъдимия към пострадалата, при което напълно вероятно е
било тази ескалация да доведе и до прерастването на словесната агресия във
физическа, към което и подсъдимият се е заканвал.
От субективна страна подс. Д.Р. е съзнавал, че с отправените на
инкриминираните дати заплахи спрямо свид. Т.А. се заканва, че ще извърши
убийството й, съзнавал е и, че по своето съдържание и контекста, в който са
отправени заканите биха могли да възбудят у А. страх за осъществяването им,
въпреки което ги е отправил. Налице е еднородност на вината при
осъществяването на двете инкриминирани деяния, съставляващи
продължаваното престъпление, поради което и от субективна страна е налице
съставомерност по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.

Присъдата на Софийски районен съд, с която подсъдимият Д.Р. е
признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК следва
да бъде отменена на основание чл.336, ал.1 от НПК, като с нова присъда
въззивният съдебен състав признае подсъдимият за виновен по обвинението
срещу него, което е било повдигнато пред първата инстанция.

9

За престъплението по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от
НК, извършено от подс. Д.Р. е предвидено наказание лишаване от свобода до
шест години. Като отегчаващо отговорността на подс. Р. обстоятелство съдът
отчита извършването на престъплението чрез усложнена форма на престъпна
дейност – чрез две отделни деяния, сочещи проявена престъпна упоритост и
пренебрежение към личността на свид. Т.А.. Смекчаващи обстоятелства са
чистото съдебно минало на подс. Р., както и изтеклият продължителен срок от
извършването му до постановяване на настоящата въззивна присъда, повече
от три години и половина, от което повече от две години е продължило
първоинстанционното производство. Този продължителен срок се явява
несъобразен с изискванията на чл. 6, ал. 1 от КЗПЧОС за провеждане на
производството в разумен срок, поради което настоящият въззивен съд отчита
така допуснатото нарушение като представляващо изключително по своя
характер смекчаващо обстоятелство, при наличието на което наказание
лишаване от свобода и в минималния предвиден в общата част на НК размер
би било несъразмерно тежко, с оглед на което и са налице основанията на чл.
55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК за замяна на наказанието лишаване от свобода с
наказание пробация. Като взе предвид отчетените отегчаващо и смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, въззивният съдебен състав
счете, че на подс. Д.Р. следва да бъдат наложени пробационните мерки
„задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от десет месеца и с
периодичност два пъти седмично, и „задължителни срещи с пробационен
служител“ за срок от десет месеца.

Следва да бъде отменена присъдата на СРС и в гражданскоправната й
част, с която е отхвърлен уважен предявеният от Т.А. граждански иск срещу
подс. Д.Р. с правно основание чл.45 от ЗЗД. Установените от въззивната
инстанция обстоятелства, според които подс. Д.Р. е осъществил спрямо
ищцата Т.А. престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от
НК, чрез отправени към нея закани с убийство, които не само са могли да
възбудят основателен страх за осъществяването им, но и са предизвикали
такъв страх, представлява извършване на противоправно деяние, което е
достатъчно основание за ангажиране на имуществената отговорност на
подсъдимия за обезщетяване на ищцата за претърпените от нея
неимуществени вреди. Като взе предвид характера на тези вреди, както и
обстоятелствата, при които те са причинени, въззивният съд намери, че
следва да осъди подсъдимия да заплати на гражданската ищца сумата от 5 000
лв., като справедливо обезщетение за поправяне на тези вреди, като отхвърли
като неоснователен и недоказан гражданският иска за разликата над тази сума
до пълния предявен размер от 20 000 лв.

Следва, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подс. Д.Р. да бъде осъден да
заплати дължимата държавна такса върху уважения граждански иск, както и
10

направените по делото разноски в съдебната му и досъдебната фази.

Мотивиран от изложеното, въззивният съдебен състав постанови
присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
11

Номер на акта:	34
Дата:	13 декември 2021 г.
Съдия:	Атанас Стоилов Атанасов

Дело:	20211100603010
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	28 юли 2021 г.

Присъда по дело №3010/2021 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите