№ 8047
гр. С, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря OJ
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110131277 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК от ДВ Г. с ЕГН ********** срещу „СВ“ АД, ЕИК ***, за установяване на
недължимост на сумата 403,90 лева, представляваща задължения към ответника по фактури
с № ***, № *** и № **********, начислени по партида с абонатен № ********** за
недвижим имот, находящ се на адрес: гр. С, кв. „С“, ул. „АК.“ № 2А, ет. 2, ап. 6.
В исковата молба се твърди, че след направена справка в деловодството на ответника било
установено, че за абонатен номер ********** било начислено задължение в горепосочения
размер и били издадени приложените към исковата молба фактури. Ищцата оспорва
наличието на облигационна връзка с ответника, като сочи, че няма качеството потребител,
както и че имотът не е водоснабден, уредите, които се използват за отчет не са изрядни и не
са преминали необходимите метрологични проверки. Поддържа, че отчитането на общия и
индивидуалните водомери на адреса било извършено в нарушение на чл. 32, ал. 3, както и
на чл. 30 и следващите от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, като не
било поставяно съобщение кога ще се отчитат водомерите, не бил правен и регулярен отчет.
Не бил спазен и чл. 21, ал. 1 от общите условия, съобразно който показанията на водомерите
се отчитат за период, не по-дълъг от един месец за общия водомер, като отчитането на
индивидуалните водомери след общия водомер се осъществява най-малко веднъж на три
месеца до 24 часа след отчитане на общия водомер, както и на чл. 21, ал. 5 от ОУ според
който датата на отчитане на водомерите се обявява с писмено уведомление в срок не по-
кратък от 3 работни дни. Оспорва данните, въз основа на които е начислена процесната
сума, като формирани по показания на несертифицирано средство за търговско измерване.
1
Оспорва методиката, по която е определен размерът на задължението. На следващо място
прави възражение за изтекла погасителна давност, като развива подробни съображения
относно приложението на краткия тригодишен давностен срок. Моли съда да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ищеца въз основа
на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи
условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия за ищеца в качеството на потребител е
възникнало задължение за заплащане на ВиК услуги на стойност, посочена в издаваните
ежемесечно фактури. Счита, че процесните суми са начислени в съответствие с
нормативните изисквания. Поддържа, че издадените фактури отразяват високите общи
нужди за периода, тъй като не е бил осигурен достъп до голяма част от недвижимите имоти.
Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като взе предвид доказателствата по делото, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по отрицателен установителен иск - за установяване на несъществуването
на вземането за заплащане претендирано задължение за доставени вода и водоснабдителни и
канализационни услуги. При съобразяване разпределението на доказателствената тежест
предвид разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК при отрицателен установителен иск, ответникът
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване всички предпоставки за
възникване и съществуване на отричаното от ищеца вземане, т.е. фактите, от които то
произтича, а в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на вода и водоснабдителни и канализационни
услуги, обема на доставените на ищеца услуги през процесния период, както и че стойността
им възлиза именно на спорната сума. Ищецът следва да докаже възраженията си срещу
вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането.
На първо място подлежи на обсъждане въпросът установява ли се от приетите по делото
доказателства съществуването на валидна облигационна връзка между страните в рамките
на процесния период. Съгласно разпоредбата на чл.198о, ал.1 от Закон за водите страните по
облигационното отношение по предоставяне на В и К услуги по смисъла на този закон и
Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), са ВиК
операторите и потребителите. Съгласно § 1, т. 2, б. "а" и б. "б. " от ДР на ЗРВКУ
"потребители" по смисъла на закона са: юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически или
физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Сходна е
дефиницията и в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, според която абонати, съответно потребители на услуги В и К,
са отделните собственици на имоти и лица, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилищни имоти. Страните могат и изрично да изразят съгласие за
възникване и съществуване на облигационна връзка помежду им по повод предоставяне на
2
ВиК услуги чрез нарочно волеизявление, включително чрез депозиране на искане за
откриване на партида на името на лицето за конкретен имот.
В рамките на настоящото производство се установява именно последната хипотеза – ищцата
е изразила нарочно искане и съгласие за възникване на договорна връзка с ответника по
повод предоставяне на ВиК услуги като е депозирала заявление за промяна на титуляра на
партида с вх. №ЗП-12413/04.07.2013 г. за имот с адрес: гр. С, ул. АНЛ №2, вх. А, ет. 2, ап. 6.
Със заявлението изрично е направила искане за предоставяне на ВиК услуги за този имот и
е приела Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „СВ“ АД.
Предвид посоченото установено в настоящото производството е, че ищцата е потребител на
ВиК услуги и страна по облигационна връзка с ответника за предоставяне на ВиК услуги.
С оглед доказване възникването на договорна връзка между страните на обсъждане подлежи
въпросът относно наличието на останалите елементи от правопораждащия фактическия
състав, а именно че в процесния период ответникът е доставял ВиК услуги в претендирания
обем и на търсената стойност. Ответникът в отговора на исковата молба не посочва ясно в
случая заплащането на какви по обем, вид и период на предоставяне услуги претендира по
издадените от него фактури с № ***, № *** и № ********** за абонатен № **********,
нито индивидуализира конкретни вземания, определени по характер и основание на
възникването си. Фактура № *** е издадена на 06.04.2021 г. с посочен в нея период на
фактуриране от 06.03.2021 г. до 06.04.2021 г., но в нея е посочен и период на общо
потребление от 26.09.2020 г. до 27.03.2021 г. Фактура № *** е издадена на 06.07.2020 г. с
посочен в нея период на фактуриране от 05.06.2020 г. до 06.07.2020 г. , но в нея е посочен и
период на общо потребление от 20.12.2019 г. до 26.06.2020 г. Фактура № ********** е
издадена на 06.10.2020 г. с посочен в нея период на фактуриране от 05.09.2020 г. до
06.10.2020 г. , но в нея е посочен и период на общо потребление от 27.06.2020 г. до
25.09.2020 г. Следователно от твърденията му и приложените фактури може да се заключи,
че същият претендира заплащане на индивидуално потребление за конкретния имот и дял
от общо потребление за сградата, в която се намира имота на ищцата.
Ответникът поддържа в отговора на исковата молба, че не е осигурен достъп до много от
апартаментите, поради което фактурите отразяват високите общи нужди за периода и сумите
са начислени в съответствие с изискванията на Общите условия. Самото фактуриране от
своя страна не съставлява доказателство за извършване на услуги именно на начислената
стойност, нито е основание за възникване на сочените в тях вземания.
Съгласно чл.23, ал.1 ОУ изразходваното количество питейна вода за сгради - етажна
собственост или за отклонения, към които са присъединени повече от един потребител, се
разпределя въз основа на отчета по чл. 20 и отчетите по индивидуалните водомери, като в
разпределението се включват всички разходи на вода и загубите на вода в сградната или
вътрешната водопроводна инсталация. Предвидено с ал. 2 и 3 на чл. 23 ОУ е разликата
между количеството питейна вода, отчетено по общия водомер и сумата от отчетените
количества по индивидуалните водомери и количествата, определени по реда на ал.5 и
чл.21, ал.3 за потребителите, чиито индивидуални водомери не са отчетени, да се разпределя
3
пропорционално на отчетените по индивидуалните водомери количества и начислените по
реда на ал.5 и чл.21, ал.3, като изчислената разлика по този ред и цената се записват на
отделен ред и се начисляват в общата сума на всеки потребител. Съгласно чл. 30, ал. 2 ОУ за
сгради - етажна собственост изразходваното количество вода се заплаща въз основа на
измереното количество, отчетено и разпределено по реда на чл.23. Изразходваните
количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от
ВиК оператора / Чл.20 / като отчитането на показанията на водомерите се извършва в
присъствието на потребителя или на негов представител (чл. 21, ал. 4 ОУ) С чл. 22, ал. 1 ОУ
е предвидено задължението на потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на
легитимните длъжностни лица на В и К оператора за извършване на отчети на
индивидуалния водомер с оглед определяне на точното количество изразходвана питейна
вода. В случай на неосигуряване на представител на потребителя отчетът се подписва от
свидетел (чл. 21, ал. 4, изр. 2 ОУ). При невъзможност за отчитане на водомера поради
отсъствие на потребителя или негов представител и липсата на друга инициирана от
потребителя уговорка за посещение на длъжностно лице в удобно и за двете страни време,
се счита, че е налице отказ за осигуряване на достъп, който се удостоверява с протокол,
подписан от длъжностното лице на оператора и от поне един свидетел (чл. 22, ал. 4 ОУ). В
този случай поради липса на възможност за извършване на реален отчет, операторът
изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл. 46 ОУ – по
пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера
при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1м/с.
По делото не са представени доказателства за реално потребление на определено количество
вода от водоснабдителната мрежа в процесния имот. Не са представени карнети за
извършени отчети на монтиран водомер, не е поискана и съответно допусната СТЕ, която да
установи количеството и стойността на доставеното количество вода както до процения
обект , така и до сградата, в която се намира с оглед прилагане разпоредбата на чл. 23 от
ОУ. Липсват доказателства за отказ както на ищцата, така и на другите потребители в
сградата за отчитане на водомерите , не се установяват и извършени отчети на общия
водомер, както и по какъв начин, за какъв период и на база извършени от кого и кога отчети
и начисления са формирани сумите, за които са издадени фактури с № ***, № *** и №
**********.
Представените по делото фактури и Справка за таксуван разход, начислени количества
„общо потребление“, осигурен достъп в етажната собственост на адрес: кв. С, ул. АК. №3 са
едностранно съставени производни документи, които не установяват нито конкретно
извършени отчети, нито отказ на потребители. Неозаглавената и неподписана таблица,
представена от ответника и приложена на л. 25-43 от делото също не установява конкретни
обстоятелства, релевантни за спора, тъй като графите относно отчет и подпис на
потребителите не са попълнени. Представеният от ответника Протокол - показания на
водомери на к-с Манастира 1, бл. 1, вх. Б не се доказва изобщо да касае сградата, в която се
намира процесния обект, тъй като в него е посочен различен адрес. Отделно от това същият
4
не съдържа подпис на изготвилото го лице, нито данни това лице да е представител на
потребителите и касае период на отчитане през 2019г., а във фактурите са посочени периоди
през 2020 и 2021 г. Видно от представения приемателно-предавателен протокол
№********** на 14.10.2020 г. е посетена сградата на адрес: гр. С, С, ул. АК. №3 и е сменен
водомер, от това обстоятелство обаче не се установява възникването на каквото и да било
вземане в полза на ответника.
Предвид посоченото съдът намира, че от ангажираните от ответника доказателства не се
установява същият да е предоставил услуги на претендираната стойност, нито да е
възникнало право да получи заплащане на търсените суми от ищцата на друго основание.
Не следва да бъде обсъждано релевираното като евентуално възражение за погасяване на
вземанията по давност, с оглед неустановяване тяхното възникване.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски за производството на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
има ищецът. Установява се извършването на разноски за държавна такса, които следва да
бъдат понесени от ответника. В случая процесуално представителство на ищеца е
реализирано въз основа на Договор за правна помощ и съдействие от 27.05.2021 г., в който е
уговорено, че услугите по същия се предоставят безплатно на клиента на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата и ищецът е декларирал, че е материално затруднено
лице.
Съгласно чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата адвокатът, оказал безплатна адвокатска помощ
на лицата по ал.1, има право на адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2, като в този случай насрещната страна следва да
бъде осъдена да го заплати. С оглед посоченото адвокатът, депозирал исковата молба по
възлагане на ищеца, има право на адвокатско възнаграждение, изчислено на основание ал.7,
ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.7.2004г. в размер на 300 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ДВ Г. с ЕГН ********** не дължи „СВ“ АД, ЕИК ***
сумата 403,90 лева, за която са издадени фактури с № ***, № *** и № ********** за
предоставени ВиК услуги за обект с клиентски № **********, находящ се на адрес: гр. С,
кв. „С“, ул. „АК.“ № 2А, ет. 2, ап. 6 поради невъзникване на вземането.
ОСЪЖДА „СВ“ АД, ЕИК *** да заплати на ДВ Г. с ЕГН ********** на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата 50 лева – разноски за държавна такса за производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 Закон за адвокатурата „СВ“ АД, ЕИК *** да заплати на
адвокат К.И. Б. с ЕГН ********** сумата от 300 лева – адвокатско възнаграждение за
оказана в производството безплатна адвокатска помощ и съдействие на ДВ Г. с ЕГН
5
********** съгласно Договор за правна помощ и съдействие от 27.05.2021 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6