Решение по дело №14895/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2426
Дата: 11 юни 2019 г. (в сила от 10 юли 2019 г.)
Съдия: Диана Илиева Костадинова
Дело: 20185330114895
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                             

РЕШЕНИЕ

        

Номер   2426                      11.06.2019година                          Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                         IV брачен състав

В публично заседание на  дванадесети март   две  хиляди и  деветнадесета година в следния състав:

 

                                                        Председател: ДИАНА КОСТАДИНОВА

 

Секретар: София Чаушева

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер 14895                                                        по описа за   2018 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                    Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК.

                           

                        Производството по делото е  образувано  по  иск по чл. 150 от  СК, предявен  от К.Т.С., ЕГН **********, в качеството си на майка и законен представител на малолетното дете Б.В.С., ЕГН ********** и Т.В.С., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка К.Т.С., ЕГН **********, всички със постоянен адрес: ***, със съдебен адрес за получаване на съобщения, книжа и призовки по настоящата: гр.П., ***** (чрез адв. ****); чрез пълномощника адв. **** от *** със служебен адрес: **** против В.Б.С., ЕГН **********

 

С Решение № 1920 от 02.06.2015г. постановено от Районен съд П. по гр.д. № 2755/2015г. бракът между майката на  ищците и  ответника бил  прекратен по взаимно съгласие, като съдът утвърдил постигнатото между тях споразумение, предоставил родителските права над  ищците на тяхната майка и осъдил В. С. да им заплаща месечна издръжка съответно 120 лева на Т.В.С., ЕГН ********** и 100 лева на Б.В.С., ЕГН **********. От датата на влизане в сила на решението до настоящия момент били изминали повече от три години, през което време нуждите на децата се увеличили, а с това и разходите свързани със закупуване на дрехи, обувки, учебни помагала, както и всички останали разходи свързани с тяхното нормално развитие и задоволяване на базисните им нужди. Голямото дете- Т. учи през настоящата година в гр. П., като с това ведно с по- голямата й възраст нараствали разходите свързани с транспорт от гр. С. до гр. П. Децата имали нужда и от поне един компютър, който към момента майката не можела да си позволи да им закупи. От училищата, в които учели през ваканциите се организирали училищни екскурзии в България и в чужбина,  които  децата имали желания  да посещават, заедно със съучениците си, но за горното също не достигали средства. Към момента двете били на по една екскурзия, съответно Т. в Г. и Б. в ***, като и за двете екскурзии, таксите съответно 400 и 280 лева били платени от техният вуйчо - И. Т. Ч.. Същевременно баща им не им предоставял абсолютно никакви средства, извън тези по дължимата издръжка. Същият почти се бил дезинтересирал от тях. Не ги бил виждал от месец март 2018година,  през 2017 година ги е виждал едва два пъти. В. работил като ****, в *****, което се занимавало с *****. Същият получавал високо трудово  възнаграждение   плюс   големи   парични   бонуси. Горните обстоятелства били известни на майката на  ищците, тъй като ответникът работел при същия работодател и преди развода и с оглед на съвместното им съжителство била наясно с финансовите му възможности, както и самия той бил споделя с нея какви възнаграждения получава.

Към момента майката на  ищците отглеждала последните  абсолютно сама, като единствената финансова (както и всякаква друга) подкрепа от ответника било заплащането на горепосочената издръжка от 120 лева за Т. и 100 лева за Б., която се явявала крайно недостатъчна за отглеждането на децата. Майката била в крайно затруднено положения и получавала минималното за България трудово възнаграждение в размер на 510 лева. Местоработата й била в гр. П. и не малка част от заплатата й служила за транспортни разходи от гр. С. до гр. П. Изключително затрудненото й материално положение се допълвало и от факта, че погасявала два кредита към ***** в размер съответно на 12 000 лева и 2 200 лева. Горните били изтеглени поради следните обстоятелства:

С влязло в сила Решение № 1615 от 19.05.2017г., постановено от Районен съд П. по гр.д. № 9757/2016г. в неин дял е възложено: УПИ XXV1-450 (двадесет и шести четиристотин и петдесети) в кв. 168 (сто шестдесет и осми) по плана на гр. С., обл. П. **** с площ 664;67 (шестстотин шестдесет и четири цяло и шестдесет и седем стотни) кв.м., при граници: улица, УПИ 1-3134 УПИ II-447, УПИ И-448, УПИ XXV-449, ведно с построената в имота жилищна сграда и ведно с всички подобрения и приращения в него. В тази връзка била осъдена да заплати на ответника В.Б.С. сумата от 9 270 лева. По същото дело била осъдена да заплати на В.  Б.С. и сумата от 2 290 лева, с която се е увеличила стойността на имота в резултат на извършените подобрения, ведно със законната лихва от 22.11.2016г. Горепсоченото дело било с предмет делба на горепосочения имот между майката на  ищците  и  ответника, а имотът бил тяхно семейно жилище, като към момента майката живеела там с двете си деца.

Осен това на основание сключена между майката на  ищците и ответника съдебна спогодба по гр.д. № 2224/2017, по описа на Районен съд П., платила на В.Б.С. и сумата от 1 200 /хиляда и двеста/ лева, представляващи  изплатени само от него през периода от 02.06.2015г. до 30.12.2016г. задължения по договори за кредит, сключени на 21.03.2008г.

Във връзка изложеното счита, че с оглед възрастта и нуждите на децата, социално - икономическите условия в страната, както и с възможностите на двамата родители децата имат нужда от издръжка в размер на 500 лева за Т.В.С. и 400 лева за Б.В.С., от които минимум 180лв. за храна, а останалите - за дрехи пособия и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани с образованието и здравето на децата. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че децата се отглежда от майката и тя полага ежедневни грижи за тях и бащата следва да осигурява 300 лева месечна издръжка за Т.В.С. и 250 лева за Б.В.С..

Предвид гореизложеното, е направено  искане съдът да  постанови РЕШЕНИЕ, с което

ДА ИЗМЕНИ размера на определената с Решение № 1920 от 02.06.2015г. по гр.д. № 2755/2015г. по описа на Районен съд П., влязло в сила на 02.06.2015г., месечна издръжка, дължима от В.Б.С., ЕГН ********** на детето Т.В.С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител К.Т.С., ЕГН **********, като УВЕЛИЧИ същата от 120 лева /сто и двадесет лева/  на  300 лева /триста лева/ месечно, считано от 17.09.2018г. до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане.

 ДА ИЗМЕНИ размера на определената с Решение № 1920 от 02.06.2015 г. по гр,д. № 2755/2015 г. по описа на Районен съд П. влязло в сила на 02.06.2015г, месечна издръжка, дължима от В.Б.С., ЕГН ********** на детето Б.В.С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представел К.Т.С., ЕГН ********** , като УВЕЛИЧИ същата  от 100 лева  / сто лева/ на  250 лева / двеста и петдесет лева/, считано от 17.09.2018г. до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане.

Направено е  искане съдът да осъди ответника В.Б.С., ЕГН ***** да заплати на адвокат Д.Н.К., ЕГН **********, БУЛСТАТ **********, със служебен адрес: гр. П., *****, адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА за процесуално представителство на ищците пред Районен съд П. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗА.

 

В срока по чл.131 ГПК  е постъпил такъв  от  М.И. Б. П. *** като пълномощник на В.Б.С. ***,

Счита предявеният иск за родово и местно подсъден на районен съд П. Искът има правно основание в нормите на СК и конкретно чл.150 СК, но претенцията била твърде завишена по размер.

 

Некоректно било от страна на ищцата да твърди за незаинтерисованост на родителя. Тя и нейните близки създавали пречки при контакта между баща и деца. Тези пречки и настройването на децата дали основание на бащата срещите да се осъществяват не в присъствието на майката и/или нейните роднини. Винаги когато е получавал дарени суми от своите близки той ги предоставял изцяло на децата. Той бил участвувал в разходите за екскурзиите и почивките на децата. Купувал бил по тяхно искане вещи, които са им необходими за училище и за вписването им в обществото.

Твърди се, че  ответникът бил  получил суми от майката на децата, но с тях е погасил заеми, които бил теглил за придобиване и ремонт на имота, в който живеят в момента майката и децата. От тези средства след като е погасил получени за нуждите на семейството кредити, и кредити, с които е погасявал предходните, той нямал останали средства на влог.

Ответникът бил  съгласен да се увеличи издръжката на двете деца с общо 50 лева. Предложението било издръжката за Т.В.С. от 120 лева да стане 150 лева, а за Б.В.С. да стане от 100 на 120 лева. В този смисъл предлагат спогодба на ищцовата страна.

 

         Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

        

Между страните не се спори, че Б.В.С., ЕГН ********** и Т.В.С., ЕГН **********  са деца на К.Т.С., ЕГН ********** и В.Б.С., ЕГН **********

 

Видно от представеното Решение № 2920/2015год. постановено по гр.дело № 2755/2015год. по описа на ПРС – ІV бр.с., В.Б.С., ЕГН ********** бил осъден да изплаща на децата си Б.В.С., ЕГН ********** и Т.В.С., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител К.Т.С., ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 100 лева за детето Б. и 120 лева за детето Т..

 

От показанията на разпитания свидетел на ишцовата страна  В. З. А. - **** на майката на ищците става ясно, че мъжът, с който живеела на семейни начала бил *** на К.. Познавала К. от 2004 г. - откакто се родила Т.. Живеели в къщата. Децата и  майка  им живеели при свидетелката в на мъжа й къщата. В добри отношение били с К.. Децата израснали у тях и сега пак близко живеели до тях и се виждали. Имала впечатления от живота и ежедневието им. Като цяло децата си имали много грижи. Голямата вече учела в П. и разходите били много, защото учебниците се купували, пътните. Голямото дете пътувало с карта, която била някъде около 20 лв. Ползвала и градски транспорт също. Всеки месец се правела карта за градски транспорт и ж.п. карта се изкарвала всеки месец. С мъжа й им помагали, като например Т. имала екскурзия лятото на 2017 г., танцовата трупа трябвало да участва в Г., но била 380 лв., които те ги дали, плюс още 100 лв. за джобни пари, да си имало детето. На К. й било трудно, даже ходела да работи и в съботата извънредно, защото някой път ходели и тя се нагърбвала да ходи, вместо да си остане при тях да се видят, защото само вечерно време се виждали. Тя била до 17:00 ч. на работа и не можело да се видят с децата и било трудно и ходела някой път и съботата, когато имали, да може да им помага материално и с пари, и с дрехи. Тя работела в ***** в П. Пътувала и тя и също имала разходи за пътни. К. им давала джобни на децата. На малкото дете  майката давала джобни по  3 лева  на ден.  Децата  обядвали навън, нямали стол в училищата. Децата  имали нужда  от компютър, техният бил стар. Ползвали мобилен телефон. Имали даже и интернет, всичко, както си било необходимо за вкъщи. Б. гледала от сестра си, че й се купуват дрехи и си искала нови дрешки и тя, не износвала на кака си дрехите. Само за вкъщи износвала на кака си дрехите. Децата търсели баща си, ама той някой път нямал време. За рождени дни баща им им давал пари. И подаръци и пари някой път им давал, различно. Виждали се два пъти в годината. Децата не ходели с него на почивка. Той не ги взимал с преспиване. По никакъв начин не участвал в живота им. Даже сега Т. си била навехнала крака в училището и се обадила на баща й, защото са казали на роднини да се обади, а пък К. като била на работа не им давали мобилни телефони и тя се обадила на баща й и той казал, че е на път и че нищо не може да направи и тя се обадила тогава на мъжа на свидетелката и той завел детето до болницата. Бащата бил ***** ***. Докато бил с тях изкарвал хубави пари. На Б. телефонът бил „Хуауей A5 2018“, а на Т. е „Хуауей A6 2018“ и били купени тази година от баща им. Т. казала, че не се виждали с баща им и той не бил давал пари за екскурзията. Къщата на нейния партньор била собственост на майка му. 1/3 се водела на К..

 Децата били добре облечени. Помагали им да имат всичко необходимо, давали пари, даже сега Т. пак имала да взима учебник и тетрадка по немски, които излизали към 40 лв. и трябвало да се купят. Само от  свидетелката и  съпругът й била помощта за децата. Бабата била на пенсия и нямала жената как да помогне. 

 

Съдът кредитира показанията на свидетелката. Намира същите за непротиворечиви помежду си и на останалия събран по делото доказателствен  материал. Свидетелката  разказва пред съда за личните и преки  свои впечатления  от  отношенията  между страните.

 

Ответникът по реда на чл.176 от ГПК заявява, че не получавал бонуси извън трудовото му правоотношение, изобщо не получавал бонуси. Бил ***** и работел по заявки. Понеже оборотът стоял при него, си позволявал за нуждите на семейството да вземе от него и след това да го възстанови. Преди 12 години работел в друга фирма и имал други доходи. Сега положението било друго. Плащал обща 220 лева издръжка за децата.

 

От изготвения социален доклад от ДСП – П., относно децата -  ищци в производството става  ясно , че майката на децата споделила, че след развода с бащата на децата той я осъжда за наем и да плати дела на къщата, в която живеят. Същата е осъдена да плати за вратите, прозорците и имуществото, и част от кредита за къщата, който е бил потребителски. По нейни думи той е използвал парите, за да плати свои стари дългове. Тя остава с дълг от 300лв. за кредит, който изплаща всеки месец.

         Детето Т.В.С. ЕГН ********** е на **** За възрастта си има повече разходи не само като ученичка, но и като девойка. За сега потребностите на детето се задоволяват основно от майката. Тя осигурява базисните нужди и потребности на детето, гарантирани са му необходимите образователни и здравни потребности. Детето има личен лекар - д-р ****, с медицинска практика в *****. Тя проследява здравословното състояние на детето. Детето е здраво, няма наследствени и хронични заболявания, не притежава ЕР на ТЕЛК. Детето е редовна ученичка в ***** клас в *****. Детето живее с майка си в едноетажна къща. Децата спят в спалнята. Имат място за учене и отдих във всекидневната. Разполагат и с ученическо бюро за подготовка на уроците. За посещение на училище детето има транспортни разходи от град С. до гр. П., както и за градски транспорт. За училище се закупуват необходимите учебни пособия и учебници, както и учебници по езиците, които се учат в училище. По думи на детето то желае да поддържа връзка с баща си. Споделя, че с него се виждат само два или три пъти в годината, а желае да се виждат по-често и само с него, а не с цялото му ново семейство. Т. казва, че понякога му се обажда и търси и финансова помощ от него, защото учебниците за училище и по специалните предмети са на висока цена, която майката изпитва затруднения да плаща. Но по нейни думи той почти винаги е отказвал такава. При направена справка в отдел "Социална закрила" към ДСП С. се установява, че майката на детето - К.С., получава месечна помощ за детето си Т.С. по реда на чл.7 от ЗСПД в размер на 45.00лв, /словом - четиридесет и пет лева). Майката на детето К. С. работи в ***** гр. П. като *****, с работно време от 8.00-16.30ч., на петдневна работна седмица, с месечен брутен доход от 616лв. Г-жа С. споделя, че се налага някои от съботните дни да работи допълнително, за което получава допълнително трудово възнаграждение.

Детето  Б.  е редовна ученичка в ***** клас в *****. За училище се закупуват необходимите учебни пособия и материалиВидно от социалното проучване има изградена силна емоционална връзка между майката и детето. Тя разговаря спокойно с детето си, споделя че нищо не крие от нея. Затова и детето й се доверява и чувства нейната подкрепа и опора. По думи на детето то желае да поддържа връзка с баща си. Казва, че му липсва времето, през което иска да бъдат по-дълго време заедно и да ходят на почивка. Споделя, че с него се виждат само два или три пъти в годината, а желае да се виждат по-често и само с него, а не с цялото му ново семейство. Детето споделя, че бащата почти винаги се оправдава с липсата на време. Б. казва, че понякога му се обажда по телефона, защото той рядко я търси. Детето желае да бъдат заедно и през лятната ваканция. Детето играе народни танци, за което месечната такса е от 30 лв., месечни изяви и екскурзии, за които майката плаща допълнително.

При направена справка в отдел "Социална закрила" към ДСП С. се установява, че майката на децата - К.С., получава месечна помощ за детето си Б.С. по реда на чл.7 от ЗСПД в размер на 45.00лв.

 

По делото съществуват писмени  доказателства касателно доходите на  майката на децата - К.Т.С., ЕГН **********. Съгласно справка НАП за лицето няма регистрация като ЕТ, няма регистрация като самоосигуряващо се лице. Няма участие в търговски дружества. От приложена Справка актуално състояние на действащи трудови договори за К.Т.С., ЕГН **********, за период от 01.01.2016г. до 28.12.2018г. от „Регистъра на осигурителите за регистрирани трудови договори" – същата има регистриран трудов договор с *****. От приложена Справка - Данни за осигуряването на лицето К.Т.С., ЕГН **********, за периода от 01.01.2016г. до 30.11.2018г. е видно, че има осигурителен доход в размер на около 1000 лева. Няма данни за подадена годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетните 2016г. и 2017г. По информация от централизирана база данни „Справки по чл. 57 от ЗОДФЛ и чл. 73 от ЗДДФЛ" за лицето няма данни за изплатени суми от фирми през 2016 г. и 2017 г. Има декларирано недвижимо имущество и няма декларирано МПС.

По делото съществуват писмени  доказателства касателно доходите на  бащата на децата - В.Б.С., ЕГН **********. От справка НАП става ясно, че лицето няма регистрация като ЕТ, няма регистрация като самоосигуряващо се лице. Няма участие в търговски дружества. От приложена Справка актуално състояние на действащи трудови договори за В.Б.С., ЕГН **********, за период от 01.01.2016г. до 28.12.2018г. от „Регистъра на осигурителите за регистрирани трудови договори" – има регистриран трудов договор с *****. От приложена Справка - Данни за осигуряването на лицето В.Б.С.,  ЕГН **********, за периода от 01.01.2016г. до 30.11.2018г. е видно, че има осигурителен доход от около 600 лева. Няма данни за подадена годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетните 2016г. и 2017г. По информация от централизирана база данни „Справки по чл. 57 от ЗОДФЛ и чл. 73 от ЗДДФЛ за лицето няма данни за изплатени суми от фирми през 2016г. и 2017г. Има декларирано недвижимо имущество и има декларирано МПС.

Видно от приетото заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза: За периода от 11.2016г. до момента 01.2019г. В.Б.С.-ЕГН-**********, не е получавал други парични възнагражедения от работодателя си *****, освен отразените в разчетно-платежните ведомости т.е. трудови възнаграждения базиращи се на минималните осигурителни прагове по КИД.

При предходното  определяне на  издръжката на децата Б. е била на **** години, а Т. на **** години.  В момента  децата са  съответно на  **** и **** години. 

 

         При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

            Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.  142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.  Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

         За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на  детето си, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалния размер на издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка.

         По отношение на първата група обстоятелства, подлежащи на преценка в настоящото производство, съдът намира от една страна, че действително е налице промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на дължимата на децата издръжка. Същата е присъдена преди близо  4 години. За изминалия период от време е налице промяна в нуждите на децата. Освен това съществува  промяна на икономическата обстановка в страната, при която обективно е трудно деца на тази възраст да бъдат издържани с определените преди 4 години  средства – по  100 лева и 120 лева за  децата - издръжката, която  ответникът е  осъден да  плаща. Понастоящем  минималната  издръжка  за  едно  дете  месечно  е в размер на 140 лева,  от  което  е видно, че  присъдената понастоящем  издръжка  за всяко  от децата е с близо 30 лева  под минимума. Освен това трябва да се има пред вид, че майката осъществява  и фактическото  отглеждане на  децата. От  друга  страна  няма информация и доказателства бащата на децата да полага грижи за други лица или да има задължения за издръжка на друго малолетно дете.

Съдът приема, че бащата на децата е млад, здрав и в трудоспособна възраст и е на мнение, че същият е в състояние да реализира месечен доход над размера на средния за страната такъв. Същият не участва по никакъв друг начин в отглеждането и възпитанието на децата,  и становището на съда е, че  издръжката,  която в момента  заплаща бащата на децата е  изключително  ниска, не само заради  изминалия период от време и нарасналите нужди на децата, но и  заради  факта, че към момента  минималната  издръжка за  едно дете  е в размер на  140 лева.

При преценка какъв е подходящият размер на издръжката, който да отговаря едновременно на потребностите на децата и на доходите на родителя, задължен с нея, съдът намира, на базата на събраните писмени и гласни доказателства, че детето Т. има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на  около 350 лв - за храна, дрехи, и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, необходими за правилното  интелектуално и физическо развитие, както и за задоволяване на здравословните проблеми и необходимите за това лекарства. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при майката и същата полага ежедневни грижи за него. Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по 200 лева месечна издръжка за детето си Т., а останалите  150 лева следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото отглеждане на детето.

По отношение на детето Б., съдът намира, на базата на събраните писмени и гласни доказателства, че детето Б. има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на  около 330 лв - за храна, дрехи, и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, необходими за правилното  интелектуално и физическо развитие, както и за задоволяване на здравословните проблеми и необходимите за това лекарства. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при майката и същата полага ежедневни грижи за него. Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по 180 лева месечна издръжка за детето си Б., а останалите  150 лева следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото отглеждане на детето.

Ето защо искът за увеличение на издръжката  се явява основателен за сумата в размер на 200 лева месечно за детето Т. и 180 лева за детето Б., начиная от датата на депозиране на исковата молба в съда – 17.09.2018г, до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, поради което и следва да бъде уважен в този размер. Съдът намира, че предвид  факта, че бащата се намира в работоспособна възраст, млад и здрав е, няма  задължения към други  непълнолетни  лица, ще може да заплаща издръжка в този размер.

За разликата над  сумата  от 200 лева до пълния претендиран размер на месечна  издръжка  от 300 лева за детето  Т. и над сумата  от  180 лева до пълния претендиран размер  от 250 лева за  детето  Б.  искът следва да бъде  отхвърлен  като недоказан и неоснователен. Не се доказа  децата Т. и Б. да  имат специфични  нужди, такива различни  от  тези на децата на тяхната възраст, както и  не се доказа бащата да разполага с възможности да заплаща издръжка в размер по-висок от  присъдения.

 

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът дължи  окончателна държавна такса по предявения иск върху размера на присъдената /увеличена/ издръжка, която възлиза на   сумата от 230.40лева (двеста и тридесет лева и четиридесет стотинки)– държавна такса върху увеличения размер на издръжката /160 лв. х 36 месеца х 4%/.

С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на разноски съразмерно с уважената част от иска, а ответника – съразмерно с отхвърлената част. Предвид изхода на спора и съобразно  чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищецът, който е претендирал присъждане на разноски в настоящото производство, има право да получи заплащане на сторените от него  такива съразмерно на уважената част от иска. От ищовата страна не са представени доказателства за направени разноски, съществува пълномощно, видно от което майката на малолетните ищци е  упълномощила  адвокат да я представлява в съдебните заседания по  делото, но в същото  не е  уговорен  адвокатски  хонорар, няма и данни да е заплатен такъв. Видно от договора за правна защита и съдействие (л. 36), сключен между законния представител на ищеца и адвокат ****, не е договорено възнаграждение на последния, поради това, че клиентът няма доходи, т.е. иска се присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 от Закона за адвокатурата. Съгласно тези разпоредби адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лице, имащо право на издръжка (по смисъла на чл. 139 от СК това е неработоспособно лице, което не може да се издържа от имуществото си, а такива именно лица са и малолетните ищци), като при уважаване на иска се дължи на адвоката възнаграждение, платимо от другата страна в определен от съда размер, който не може да е по-нисък от предвидения в Наредбата по  чл. 36 ал. 2  от ЗА. Тъй като според § 1 от  Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения относно непредвидените в тази наредба случаи възнаграждението се определя по аналогия, а уреденото в чл. 7 ал. 1 т. 6 от наредбата възнаграждение за адвоката повереник на ответник по дело за издръжка е 300 лева, то по аргумент от посочените разпоредби на адвокат **** следва да се определи възнаграждение от 300 лева. Необходимо е обаче  изрично да се отбележи, че в хипотезата на оказана безплатна правна помощ адвокатът, а не представляваната от него страна, има право да получи определеното му възнаграждение, но независимо от това как се определят и кому са дължими, след като се касае за разноски, възлагани в тежест на насрещната страна, присъждането им трябва да стане и при спазване правилата на чл. 78 ал. 1 от ГПК – съразмерно на уважената част от иска. Ето защо, съразмерно на уважената част от исковата претенция, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат ****  сумата от 145.45 лева / сто, четиридесет и пет лева и  четиридесет и пет стотинки/.

На  ответника се дължат разноски съобразно с  отхвърлената част на  иска. Същият  обаче  не претендира такива.

Ответникът не претендира  разноски, видно от изявлението направено в СЗ.

На  основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане на  издръжка следва да  допусне предварително  изпълнение на  решението.

 

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

 

ИЗМЕНЯ размера на определената с решение № 2920/2015 год. по гр.дело № 2755/2015 год. по описа на ПРС – ІV бр.с., влязло в сила на 02.06.2015г., месечна издръжка, дължима от В.Б.С., ЕГН ********** на детето Т.В.С., ЕГН **********  чрез неговата майка и законен представител К.Т.С., ЕГН ********** като УВЕЛИЧАВА същата от 120 лева /сто и двадесет лева/ на 200 лева (двеста лева) месечно, считано от 17.09.2018г. до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 200 лева месечно до пълния предявен размер от 300 лева месечно.

 

ИЗМЕНЯ размера на определената с решение № 2920/2015 год. по гр.дело № 2755/2015 год. по описа на ПРС – ІV бр.с., влязло в сила на 02.06.2015г., месечна издръжка, дължима от В.Б.С., ЕГН ********** на детето Б.В.С., ЕГН **********  чрез неговата майка и законен представител К.Т.С., ЕГН ********** като УВЕЛИЧАВА същата от 100 лева /сто лева/ на 180 лева (сто и осемдесет лева) месечно, считано от 17.09.2018г. до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 180 лева месечно до пълния предявен размер от 250 лева месечно.

 

ОСЪЖДА В.Б.С., ЕГН ********** да заплати по сметка на  Районен съд- Пловдив сумата от 230.40лева (двеста и тридесет лева и четиридесет стотинки)– държавна такса върху увеличения размер на издръжката /160 лв. х 36 месеца х 4%/.

 

ОСЪЖДА В.Б.С., ЕГН **********  да заплати на адвокат ****, ЕГН ********** БУЛСТАТ: **********, със служебен адрес: гр. *****, сумата от 145.45 лева /сто, четиридесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА, за процесуално представителство на ищеца пред първоинстанционния съд при условията на чл. 38 ал. 1 т. 1 от ЗА.

 

На  основание чл. 242 ал.1 от ГПК СЪДЪТ допуска предварително  изпълнение на  решението

 

 

   Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

             

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ Диана Костадинова

 

 

         Вярно с оригинала

         С.Ч.