О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260101 Година 31.08.2020 Град
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД ХII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На тридесет
и първи август Година 2020
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 2267 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Т.И.Т., поправена с искова молба от 13.08.2020
г., с която против ответницата М.В.Т., негова бивша съпруга, е предявен иск по
чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, за обявяване, поради липса на основание, за нищожен,
до размера на придобитата от нея ¼ идеална част от прехвърления с него
имот, на договора за издръжка и гледане, сключен с н.а. № 110/1989 г. на
Старозагорски нотариус, с който майката на ищеца - Р.Г. Т., чрез пълномощник, му
е прехвърлила, по време на брака му с ответницата, собствената си ½
идеална част от същия имот, срещу поето от него задължение за издръжка и грижи,
поради смъртта на прехвърлителката същия ден след сключване на този договор (л. 28).
След като се
запозна с поправената искова молба, съдът намери, че предявеният с нея иск по
чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД е недопустим. Не само защото с него ищецът иска
обявяване на частична нищожност, до размера на ¼ идеална част от
прехвърления с него имот, на договора за издръжка и гледане, поради липса на
основание, а последното е съществен елемент от съдържанието и на този договор. Поради
това липсата му винаги има за последица нищожност на целия договор, а не на
отделна част от него, а още по-малко на идеална част от прехвърления с него
имот. А само когато нищожността засяга отделна, несъществена част/клауза от
договора, нищожността му не влече нищожност на целия договор и законът допуска
иск за обявяване на частичната му нищожност, а случаят не е такъв (чл. 26, ал. 4 ЗЗД).
Но и защото, когато страна по него предявява иск за нищожност на договор, всички
останали страни по същия договор са задължително необходими другари, защото са
участници в едно и също материално правоотношение, и решението по такъв иск трябва
да бъде еднакво спрямо всички тях (чл. 216, ал. 2 ГПК и Опр.
632-2013-I г.о.). Поради това
те следва задължително да участват в делото и то като срещупоставени страни
така, както са били те такива срещупоставени страни и по този договор, чиято
нищожност е предмет на иска (чл. 216, ал. 2 ГПК). Това се отнася и за процесния
иск по чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД за обявяване нищожността на договора за
издръжка и гледане, по който надлежни ищци могат да бъдат само наследниците на
починалата майка на ищеца, прехвърлител по този възмезден договор с вещноправен
ефект (доколкото само те, а не ищецът и
ответницата, които очевидно нямат правен интерес да искат обявяване на
нищожността на същия, въз основа на който са придобили в СИО прехвърлената им
идеална част от процесния имот), а надлежни
ответници - страните по настоящото дело, а не от ищеца срещу ответницата, както
недопустимо го е предявил по делото ищеца, защото те с ответницата стоят на
едната страна, на приобретателя, по този договор. Поради това не могат при иск
за нищожността му да бъдат срещупоставени страни по делото, както недопустимо ги
е конституирал ищеца с исковата си молба, защото в този случай решението
очевидно не може да бъде еднакво спрямо тях двамата, а именно така изисква
императивно нормата на чл. 216, ал. 2 ГПК, защото са задължително необходими
другари по такъв иск, независимо, че са вече бивши съпрузи (така и Опр. 128-2020-I г.о. и Р 772-2009-IV г.о.). Поради това, от гледна точка на процесуалната
легитимация/надлежната страна (но не и от
гледна точка на правния интерес с оглед изложеното),
по същия иск те следва задължително да стоят заедно на едната страна на
процесуалното правоотношение (на ответника
или на ищеца, но не и един срещу друг), защото
имотът, предмет на иска за нищожност на договора за прехвърлянето му срещу
издръжка и гледане, е придобит от тях възмездно по време на брака им (чл. 19, ал. 1 и 3 СК/85 г., отм.). А законовите правила на съпружеската
имуществена общност, която обоснована възникване на правото на собственост и за
неучаствалият в сделката съпруг, налагат участието му в процеса за нищожност на
тази сделка на същата страна, на която участва в делото и другият съпруг -
страна по нея (Р 200-2012-I г.о., Опр.
128-2020-I г.о. и Р 772-2009-IV г.о.). Иначе решението по същия
иск не би могло да бъде еднакво спрямо тях двамата, а именно така повелява
императивно процесуалния закон, защото са задължително необходими другари по този
иск и не могат поради това да бъдат срещупоставени страни по него (чл. 216, ал. 2 ГПК).
Ето защо съдът намери, че страните по делото очевидно не са и активно и пасивно
процесуално легитимирани да бъдат срещупоставени страни по предявения от ищеца
иск за частична нищожност на процесния договор за издръжка и гледане, което
обуславя извод, че те са ненадлежни страни по този иск, а последният недопустим и на това основание.
Поради
това исковата молба с поправената искова молба, с която е предявен, следва да бъде
върната на ищеца, а образуваното за разглеждането й
производство по делото да се прекрати (чл. 130 ГПК).
По аргумент от чл. 130, ал. 2 ГПК, настоящото определение
може да бъде обжалвано само от ищеца, на който поради
следва и да се съобщи.
Воден
от горните мотиви, Старозагорският районен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ВРЪЩА искова
молба с вх. № 17053/02.07.2020 г. и поправената искова молба с вх. №
21396/13.08.2020 г. на ищеца Т.И.Т., поради
недопустимост на предявения с нея иск по чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД,
против
ответницата М.В.Т., и ПРЕКРАТЯВА поради
това образуваното за разглеждането му производство по настоящото гражданско
дело номер 2267 по описа за 2020 г. на
Старозагорския районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от
ищеца с
частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на същия.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: