№ 1864
гр. Варна, 25.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
Сложи за разглеждане докладваното от Светлана Тодорова Въззивно
гражданско дело № 20213100501858 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:04 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 от ГПК, на именното
повикване в 14:04 часа, на второ четене се явиха:
Въззивниците ХР. СТ. Г. и ЮЛ. ИВ. Г. , редовно призовани, не се
явяват и не се представляват в съдебно заседание.
Въззиваемият „КТМ ЕКС“ ЕООД, редовно призован, не се явява в
съдебно заседание, представлява се от адвокат И.З., редовно упълномощена
и приета от съда от днес.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх.№ 20403 на 12.10.2021г. от
адвокат С.З., пълномощник на въззивниците, в която моли съдебно заседание
да се проведе в негово отсъствие. Заявява, че поддържа въззивната жалба.
Нямат доказателствени искания. Изразява становище по същество на спора и
претендират разноски, за които представя списък на разноски.
Съдът връчва на процесуалния представител на въззиваемия за
запознаване молбата и приложенията.
Адв.З.: С оглед редовното призоваване няма пречки по хода на делото и
моля да се даде ход.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ предвид редовното призоваване на страните,
намира, че не са налице пречки по хода на делото, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
съгласно Определение № 2722 от 30.07.2021 г.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
1. въззивна жалба на ХР. СТ. Г. с ЕГН ********** и ЮЛ. ИВ. Г. с ЕГН
**********, и двамата от гр.Варна, чрез пълномощник адв.СТ. ИЛ. ЗЛ., АК
Варна, срещу Решение № 261250 от 09.04.2021г., постановено по гр.д.№
14641/2019г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, в която ХР. СТ. Г. с ЕГН
********** и ЮЛ. ИВ. Г. с ЕГН **********, и двамата от гр.Варна СА
ОСЪДЕНИ да заплатят на „КТМ ЕКС“ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул."Хаджи Димитър" №14, ет.1, ап.3 сумата от
5000 лева, представляваща изплатена цена по Договор за покупко-продажба
на МПС с нотариална заверка на подписите рег.№9349/12.09.2014г. на
нотариус Светлана Димова с рег.№363 на Нотариалната камара, ведно със
законната лихва върху сумата от подаването на исковата молба - 12.09.2019г.
до окончателното изплащане на сумата и
2. въззивна жалба на „КТМ ЕКС“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул.Хаджи Димитър 14, ет.1 ап.3,
представлявано от управителя Тихомир Николаев Колев, чрез пълномощник
адв.И.З., гр.Варна, ул.Възраждане 1, срещу Решение № 261250 от
09.04.2021г., постановено по гр.д.№ 14641/2019г. по описа на ВРС, В
ЧАСТТА, в която Е ОТХВЪРЛЕН иска на „КТМ ЕКС“ ЕООД ЕИК *********
срещу ХР. СТ. Г. с ЕГН ********** и ЮЛ. ИВ. Г. с ЕГН ********** за
заплащане на сумата от 300 лева, представляваща разноски по прехвърлянето
на МПС и сумата от 4763,40лева, представляваща заплатена застрахователна
премия по договор за застраховка „Каско“ и „Злополука“ от 01.12.2014г. със
ЗАД „Армеец“.
В жалбата на ХР. СТ. Г. и ЮЛ. ИВ. Г. се излага, че решението на ВРС е
неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се изводите на съда, че
сключения договор за покупко-продажба на МПС № 9349/12.09.2014г. на
нотариус Светлана Димова е развален по силата на чл.87, ал.3 от ЗЗД, както и
че цената по договора е заплатена от ищеца на ответника. Настоява се, че от
2
страна на купувачите липсва виновно неизпълнение, за което да носят
отговорност пред купувача. Същите не са знаели, че пълномощникът на
продавача сключва сделка с нищожно пълномощно. Същевременно се твърди,
че купувачът е бил недобросъвестен, като се сочи, че процесният автомобил е
прехвърлен по указание на адв.Весела Блажева и адв.И.З., които от своя
страна са свързани лица с „КТМ ЕКС“ ЕООД. Налице е осведоменост на
ответника „КТМ ЕКС“ ЕООД относно двете привидни покупко-продажби, с
които се цели да се осуети евентуална конфискация на автомобила от трето
лице. Тъй като „КТМ ЕКС“ ЕООД е наясно с правата на Веселина Спасова
върху автомобила е недобросъвестен купувач, поради което няма право да
развали договора за продажба по реда на чл.87, ал.3 от ЗЗД. На следващо
място, жалбоподателите се позовават на събраните гласни доказателства
посредством разпита на св. Васил Петров, събрани по реда на чл.164, ал.1, т.3
от ГПК, с които се установява, че цената по договора не е платена. Оспорват
се показанията на св.В.Блажева поради предубеденост и заинтересованост,
тъй като тя е указала сключването на двата договора, като с уважаването на
иска се увеличава имуществото на ищеца, съответно на свидетеля, който е
акционер в дружеството, което е едноличен собственик на капитала на ищеца.
Искането е за отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната част и
отхвърляне на предявения иск.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна „КТМ ЕКС“ ЕООД ЕИК
*********, е депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба.
Като цитира разпоредбите на чл.183 и чл.188 от ЗЗД, счита, че законът не
освобождава ответниците от отговорност, вследствие на незнанието им, че
пълномощникът на праводателката им действа с нищожно пълномощно.
Позовава се на извода на съда, че купувачът има правото да се освободи от
облигационна връзка като развали договора, дори когато е недобросъвестен,
защото е налице хипотезата на пълна осъществена евикция. Счита, че по
отношение на свидетелските показания на св.Петров е приложима
разпоредбата на чл.164, ал.1, т.4 от ГПК. Противопоставя се на твърдението,
че с двете привидни покупко-продажби се цели осуетява на евентуална
гражданска конфискация от държавата, които противоречало на
постановеното с Решение № 083/14.07.2016г. по гр.д.№ 2497/2015г. на ВОС.
Молбата е за потвърждаване на атакуваното решение и присъждане на
разноски.
3
В жалбата на „КТМ ЕКС“ ЕООД ЕИК ********* се счита, че
решението в отхвърлителната част по иска е незаконосъобразно. Оспорва се
извода на съда, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на
стойността на платените от него и претендирани суми за заплатено
застрахователно обезщетение и данъци и такси по прехвърлянето, доколкото
ищецът е представил документи за друго МПС, както и не е представена
необходимата информация от нотариуса по сделката. Сочи се, че съдът не е
отчел обстоятелството, че след пререгистрация в КАТ, на процесното МПС е
даден друг номер – В 2591ВА, а номерът на рамата VIN не се променя, което
дава възможност МПС да се индивидуализира, независимо от
пререгистрацията. Счита се за процесуално нарушение отказа на исковия съд
да назначи съдебно-счетоводна експертиза която въз основа на собствени
изчисления да даде отговор какъв е размера на разноските по прехвърлянето
на МПС, съотв.платени ли са и от кого. Искането е за отмяна на
първоинстанционното решение в отхвърлителната част и уважаване на иска
изцяло.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемите ХР. СТ. Г. и ЮЛ. ИВ. Г., депозират
писмен отговор, с който оспорват въззивната жалба. Поддържа се
възражението, че от трите квитанции не може да се направи връзка, че е
извършвано плащане по повод процесния автомобил с ДР № 9999 НХ, а
представянето едва с въззивната жалба на Договор за застраховка от
01.12.2014г. е преклудирано, по силата на чл. 266, ал.1 от ГПК. Поддържа се
възражението, че застрахователната премия и разноските по подписване на
договора не се включват в реституцията по чл.55, ал.1 от ЗЗД, а не могат да се
търсят и по реда на чл.192, ал.1 от ЗЗД, доколкото ищецът е недобросъвестен,
тъй като е знаел, че купува от несобственик, а освен това се е ползвал от
застрахователната услуга. Счита, че претенцията за заплащане на разноските
по прехвърлянето се установява с писмени доказателства, каквито не са
ангажирани от ищеца, както и не се съдържат при нотариуса, съгл.
депозираната справка. Намира за неотносимо към спора представеното с
въззивната жалба писмо от ОД на МВР, доколкото в него не са изложени
факти и обстоятелства, които имат връзка с правния спор. Молбата е за
потвърждаване на атакуваното решение и присъждане на разноски.
Адв. З.: Доклада не страда от недостатъци и не е необходимо да бъде
4
коригиран, поради което може да стане и окончателен. По доказателствата
обаче считам, че следва да бъде преразгледано определението дотолкова,
доколкото в първия параграф е записано относно доказателствени искания в
първа и втора точка. На практика в тези доказателствени искания е
пропуснато искането за приемане на писмо с рег.№ 365-9631 от 09.03.18 г. от
ОДМВР - Варна, адресирано по ЧНХ № 1939/2016г. на ВРС. По нататък в
определението, обаче писмото се коментира и има мотиви защо същото не
следва да бъде приемано. В крайна сметка пропуска да бъде описано като
доказателствено искане може би не е фатален, защото така или иначе е
коментирано това писмо, но в мотивите относно недопускането на писмото
като ново доказателство по делото ми се струва, че се е стигнало до едно
неразбиране за значението на писмото и какво се цели с него да бъде
установено. Безспорно е, че писмото е новоизвестно/новоузнато/
доказателство по отношение на представляваното от мен дружество и което
не е било известно в момента, когато се е водело производството пред
първата инстанция, това от една страна. От друга страна с това писмо се цели
да се докаже не удостовереното обстоятелство в писмото, а именно
изземването на автомобила в Италия, а се цели да се докаже съответствието
на двата български контролни регистрационни номера на МПС, с
индивидуалния уникален номер - рама на съответното МПС. Тоест, че става
въпрос за едно и също МПС, а не става въпрос да въвеждане в спора на факта
на изземване на МПС в чужбина и от кого е било иззето. Тъй като на това
основание различието в регистрационните номера в първата инстанция е било
отказано приемане на писмено доказателство като отнасящо се за друго МПС.
Очевидно е, че става въпрос за едно и също МПС, тъй като става въпрос за
една и съща рама, посочена в тези документи. Затова считам, че и в първата
инстанция, първоинстанционния съд е можел да сравни рамите, съответно да
установи, че става въпрос за едно и също МПС, независимо от подменения
държавен контролен номер (ДКН). И от тази гледна точка считам, че това
писмо следва да бъде прието, тъй като то касае относими по делото факти и
обстоятелства, а не неотносими каквато е: дали автомобилът от някъде е бил
иззет. Както в тази посока съдът правилно е приел, че дали от някъде е
изземан автомобила е ирелевантно за настоящия процес обстоятелство. По
отношение на презумпцията, че дружеството като се е легитимирало за негов
собственик се предполагало, че знае за изземването му. На практика тук става
5
въпрос за едно престъпление, извършено в чужбина, за което
представляваното от мен дружество не е било уведомено. То научава косвено
от това писмо за това обстоятелство и също, че представляваното от мен
дружеството не е знаело за съдбата на този автомобил може също косвено да
се съди от факта, че дружеството не е заявило наличието на застрахователно
събитие - противозаконно отнемане на МПС, тоест кражба, което
застрахователно събитие е покрито от застрахователна полица. Ако
дружеството е знаело това обстоятелство неминуемо я щяло да се възползва
от правата си като застраховано лице по застрахователната полица. Така, че в
тази посока считам, че доводите и мотивите на съда са неточи и подлежат на
корекция. Асимилирайки обстоятелството, че писмените доказателства, които
са били представени в първата инстанция и не са били приети с аргументи, че
се касае за друго МПС, а всъщност през това писмо на ОДМВР касаят същото
МПС, а и без него тези писмени доказателства касаят същото МПС, то
очевидно, че тези доказателства също следва да бъдат приети. Става въпрос
за три броя квитанции за платени застрахователни премии. А що се отнася до
искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза на практика в ГПК
няма ограничения за вида на доказателствата чрез които страната може да
докаже твърденията си, с изключение на ограниченията за недопустимост на
свидетелски показания, които в случай не са налице. Тоест обстоятелството
какви разноски са били платени при изповядване на сделката пред нотариуса
е възможно да бъде установено със съдебно-счетоводна експертиза, при
условие, че нотариусът е отказал да предостави документи с обективния
довод, че не са запазени при него, поради изтекъл срок за съхранение. Но така
или иначе считам, че в тази посока настоящият състав следва да преразгледа
определението си по доказателствата и следва да съобрази днес казаното от
мен.
Писмото не е било известно на дружеството към този момент по време
на първоначалното разглеждане. Станало е известно на дружеството в по-
късен момент след приключване на производството пред първа инстанция.
Самото дружество не е страна по това частно наказателно дело, по което е
било изпратено писмото.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ след преценка на направеното
доказателствено искане от процесуалния представител на въззиваемия и
преглед на процесуалните действията, извършени пред първата инстанция и
6
представените с въззивната жалба писмени доказателства, от които нови
такива, непредставени пред районен съд, се явяват писмо от ОДМВР и
застрахователната полица по сключена застраховка „Каско -злополука”
намира, че не са налице основания за преразглеждане произнасянето на
състава по приобщаването на тези доказателства в разпоредително заседание,
тъй като относимостта с предмета на делото е обусловена от писмото на ОД
на МВР, което е от 09.03.2018 г., а с оглед на изложените в доклада на съда
мотиви е следвало да бъде известно на страната, която е направила
доказателственото искане. В днешното съдебно заседание и във въззивната
жалба страната не е изложила обстоятелствата, поради които писмото е
представено едва с въззивната жалба, за късното му узнаване и представяне
по делото, с оглед на което съдът намира доказателственото искане за
преклудирано. Аналогично е становището на въззивния съд и по отношение
на комбинираната застрахователна полица, представена с въззивната жалба.
Както в тази част, така в частта за останалите доказателствени искания за
съдебно-счетоводна експертиза и приемане на три броя квитанции, съдът
намира искането на въззиваемия за преклудирани.
С оглед на горното, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на въззиваемия.
Адв. З.: Нямам други доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЕБНИЯТ
СЪСТАВ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. З.: От името на довереното ми дружество, Ви моля да уважите
въззивната ни жалба и да отхвърлите въззивната жалба от ответниците като
ни присъдите разноски за настоящата инстанция, съответно и за първата
инстанция пропорционално на уважената част от иска.
По отношение на обстоятелствата, които следва да бъдат установени в
настоящото производство, моля да съобразите обстоятелството, че
доказателствата, които приехте за преклудирани - квитанции са били
7
представени в първата инстанция с нарочна молба. От тази гледна точка не се
явяват закъснели доказателства. Проблемът с тези доказателства е, че според
първоинстанционният съд същите се отнасят за друг автомобил. Но в тези
доказателства в застрахователната полица се вижда рамата на автомобила,
която съответства на рамата на автомобила, посочен в исковата молба. Тоест
извода на първоинстанционния съд, че това са доказателства касаещи друг
автомобил на момента още и сега се установява, че е бил грешен. Не е
съобразено обстоятелството, че по тогава действащото законодателство при
всяка смяна на собственост автомобила нов регистрационен номер. Докато
рамата, известна като международен стандарт е уникален за целия свят, той
не се променя в никакъв случай. Тоест допуснал ли е първоинстанционния
съд процесуално нарушение неприемайки своевременно представени
доказателства или не е допуснал? За мен отговорът е безспорен, че е допуснал
нарушение, защото това са доказателства, които са били представени
своевременно в първата инстанция, без оглед на обстоятелството, че Вие в
настоящата инстанция ги приемате за преклудирани. Единственият аргумент,
поради който първоинстанционния съд не е приел тези доказателства е, че се
отнасяли за друг автомобил по възражение на насрещната страна. Но как не
се отнасят като рамата е същата? И как да приемем, че трябва да се
представят доказателства по отношение на автомобил с ДКН такъв, какъвто е
бил преди прехвърлителната сделка? Тоест такива доказателства не може да
съществуват, а съществуват тези с нов номер на автомобила, а именно: В
2591 ВА и който съответства на стария номер В 9999 НВ. Но в крайна сметка
не е важно какви ДКН е има този автомобил. Дори и без смяна на собственост
съществува правна възможност собственика да отиде и да поиска да му се
подмени номера по различни причини: защото си е платил за специален
номер, защото го е загубил или защото е спирал колата от движение. Тест има
много правни хипотези, в които един автомобил може да бъде с подменен
регистрация на ДКН, но при всички тези хипотези рамата остава една и съща,
до тогова докато автомобилът не бъде бракуван и не отиде до фирмите, които
изкупуват негодни автомобили за скрап.
От тази гледна точка обвързвайки се с вашето определение, че тези
доказателства са преклудирани, на практика е необходимостта да преценявате
относителната истина само въз основа на приетите по делото доказателства. В
момента съдът сам си е ограничил възможността да установи доколко тези
8
квитанции и полицата се отнасят до процесния автомобил в процесния казус
и доколко същите доказват исковата претенция на представляваното от мен
дружество. Считам, че възловия въпрос беше доколко тези доказателства са
били представени своевременно или несвоевременно.
По отношение на писмото, което е дошло от ОД на МВР, ГПК не
поставя изисквания за това каква е датата на документа, съответно същият
дали е новооткрито доказателство или ново обстоятелство по смисъла по
чл.266 от ГПК се свързва с момента на узнаване на съответната страна в
процеса, а не с датата на издаване. Този документ може да е отлежавал в
някакъв архив, може да е бил незнам си къде си - важно е в кой момент
страната е узнала за него и от този момент се свързват процесуалните срокове
за съответната процесуална преклузия. От този документ е видно, че същият
удостоверява събития далеч преди датата на съответното писмо. Освен това
тези събития са се случили в друга държава. Същото е било адресирано до
дело, в което представляваното от мен дружество не е участвало. Не са
участвали и ответниците Г.и в този процес. Поради тази причина и на тях
няма как да е бил известен този документ.
Затова считам, че въззивната жалба на представляваното от мен
дружество се явява основателно, доколкото неприетите доказателства се
съдържат в папките на делото и съответно може да бъде преценено доколко
същите са представени своевременно и доколкото са относими към предмета
на спора, доколко касаят процесния автомобил, за който се претендира
обезщетението или касаят някой друг и Ви моля това да го извършите с
вашето решение по същество и по този начин да възприемете жалбата за
основателна.
Що се отнася до въззивната жалба на Г.и, то считам, че същата е
неотносима и моля да я оставите без уважение. В същата се акцентира на
обстоятелство: гражданска вина. Но независимо от този акцент предвид
обстоятелството, че гражданската вина се предполага, то очевидно, че
доказателствената тежест за опровергаване на виновното поведение на Г.и е
лежала върху тях и те е следвало да ангажират доказателства, а такива няма
ангажирани. Освен това, ако се направи един преглед на оспорванията на Г.и
ще се види, че те оспорват всичко: че сделката била фиктивна, че не били
получили пари, че не познавали продавача, което обаче да го нарека „по
9
принцип” отричане не съответства със събраните по делото доказателства и
по този начин се установява, че отричанията на Г.и нямат в същината си
някакви основания, а са по принцип. За това и при представяне на въззивната
жалба касателно доколко имат виновно поведение и доколко нямат, то е
очевидно, че това оплакване за порок в първоинстанционното решение е
неоснователно.
По отношение на това доколко купувачът бил недобросъвестен. По делото не
са установили такива обстоятелства, че имало недобросъвесност на купувача.
Как може един купувач да бъде недобросъвестен - единственият начин
купувачът да бъде недобросъвестен е да не си поеме задълженията по
договора, който е сключил, друг вариант няма. В конкретния случай той си е
изпълнил задълженията купувача, заплатил е впоследствие застраховка за
застрахователно обезщетение, сключил е задължителна застраховка, сключил
е застраховка „Каско - злополука”, което показва, че той е възприемал
сделката за абсолютно легална и правеща го собственик. Затова и такива са
били последващите му действия. Ако той е знаел, че тази сделка не му
прехвърля собственост, той е нямало да има и тези последващи действия,
показващи знанието му относно действителността на сделката, с оглед на
тези аргументи и останалите, които са изложени в писмения отговор на
въззивната жалба на Г.и Ви моля за вашето решение.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ обяви, че ще се произнесе с решение в
законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:45
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10