Р Е Ш
Е Н И Е
№ 162/14.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на девети март през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове:
СОНЯ КАМАРАШКА
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретар
А*** А*** и с участието
на прокурора
Галя Александрова разгледа
докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №96/2018г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл. Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с
чл.63 ал.1 Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №458 от 19.12.2017г.,
постановено по АНД №2032/2017г., Районен съд Монтана е потвърдил Наказателно
постановление №16/23.10.2017г. на Директор на РИОСВ-Монтана, с което на Й.И.Т. ***
е наложено административно наказание глоба в размер 1400 (хиляда и
четиристотин) лева на основание чл.151, ал.1, т.4 от Закон за управление на
отпадъците (ЗУО).
Недоволен от така постановеното
решение касатора, чрез пълномощника си адвокат В*** , го обжалва и моли да бъде
отменено, като поддържа, че е неправилно, като развива доводи, които обосноват
незаконосъобразност на наложеното административно наказание. В съдебно
заседание касатора не се явява и не взема становище.
Административнонаказващият орган,
чрез пълномощника си юрисконсулт Н*** оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено
обжалваното решение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди, като правилно и
обосновано.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 АПК от надлежна страна имаща правен интерес от
обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да потвърди наложеното административно наказание, въззивният съд е приел, че в случая е налице безспорно установено
нарушение на разпоредбата на чл.112, ал.1, т.1 ЗУО, което е установено с АУАН
№УОма-9/24.04.2017г.. В решението си, въззивния съд е изложил доводи досежно
фактическата обстановка съпътстваща извършването и установяването на
нарушението, като е счел, че наложеното административно наказание е
законосъобразно и правилно е приложена разпоредбата на чл.112, ал.1, т.1 ЗУО.
Изложени са и мотиви за точното приложение на разпоредбите на чл.27 и чл.28 ЗАНН.
Настоящата
съдебна инстанция счита въззивното решение за правилно при следните доводи:
Неоснователно
в жалбата се поддържа, че решението е неправилно, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.112, ал.1, т.1 ЗУО само съответния кмет на община има
задължение. Съгласно разпоредбата на чл.112, ал.1, т.1 ЗУО, кметът на общината
или оправомощено от него длъжностно лице контролира дейностите, свързани с
образуване, събиране, включително разделното, съхраняване, транспортиране,
третиране на битови и строителни отпадъци. В настоящият случай със Заповед
№207/10.04.2017г. на Кмета на Община Ч*** са предоставени правомощия на Кмета на
с. Б*** м*** да контролира дейностите по чл.112, ал.1 ЗУТ, тоест по
отношение на административнонаказаното лице, което е Кмет на с. Б*** мел
законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност за
неизпълнение на възложените му дейности. Изцяло неоснователно е твърдението на
касатора, че Кмета на Община Ч*** е имал правомощия да възлага само на кметски
наместници контрола по чл.112, ал.1 ЗУО, тъй като в случая се предоставянето на
правомощия не е обвързано с обстоятелството дали лицето е избрано или
назначено.
Настоящият
съдебен състав установява, че както в АУАН, така и в наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения, които да опорочават
съществено административнонаказателното производство, като от тях по безспорен начин
се установява фактическата обстановка съпътствала извършването и установяването
на извършеното административно нарушение. Както съставения АУАН, така и
издаденото наказателното постановление съдържат необходимите реквизити
предвидени съответно в разпоредбата на чл.42 ЗАНН и чл.57 ЗАНН, като в тях
точно, ясно и конкретно е описано извършеното нарушение, вината на нарушителя и
фактическата обстановка по извършване и установяване на административното
нарушение. Въззивният съд в мотивите си е извел обосновани и убедителни доводи,
които изцяло се споделят от настоящият съдебен състав, че при установяването и
налагането на административното наказание не са допуснати сочените пороци. За
настоящият съдебен състав е безспорно, че не е изпълнил законовите си задължения
по чл.112, ал.1, т.1 ЗУО, като законосъобразно по отношение на установеното
нарушение му е наложено административно наказание на основание чл.151, ал.1,
т.4 ЗУО.
По
разбиране на настоящият съдебен състав в случая не може да се приеме, че е
налице маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН, респективно да се отмени
изцяло наложеното административно наказание. По отношение на този род
административни нарушение не са налице условията на чл.28 ЗАНН, които обуславят
маловажност, тъй като обществени отношения, които се защитават с контрола по
управление на отпадъците не може да се приемат за маловажни доколкото този
контрол обуславя защита на съществени обществени нарушения.
Настоящият
съдебен състав установява в рамките на служебна проверка по чл.218 АПК, че
атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия
материален закон. На основание изложеното, касационната инстанция намери
жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и
следва да остане в сила предвид, което на основание чл.221 АПК във вр. чл.63
ал.1 ЗАНН настоящият състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
в сила Решение №458 от 19.12.2017г., постановено по АНД №2032/2017г. по описа
на Районен съд Монтана.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: